Бог създаде човека по Свое подобие

"И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бога създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята."

Бит. 1:26-28

Колко нещастни са хората, които не знаят кои са  родителите им! Но още по-окаяни са всички, които не могат да повярват, че са Божии създания. В действителност те не знаят откъде идват и накъде отиват. Целият им живот е една загадка. А при това Бог още върху първите страници на Библията с обикновени, но толкова подходящи думи записва чрез Святия Си Дух, че ние, хората, не сме възникнали случайно, а можем да се наречем творения на Божиите ръце.

А какво създание произлиза от ръката на Бога тогава, в началото на историята на човечеството - един човек, който носи образа на своя Създател и е сътворен по Негово подобие! Човек, който върви изправен и може да говори добре, т.е. той е в състояние да изразява мислите си, по подобие на Онзи, Който му е дарил живота. Човек, призван да владее над делото на Божиите ръце на тази земя. Човек трябва да служи само на един господар, а именно - на Бога, на своя Създател, Който го обича и му дарява живота. Такъв е човекът преди своето падение, наистина Божие създание, което живее щастливо, в мир и хармония със своя Творец.

Във фактите на Сътворението са залегнали няколко много важни урока за човека.

Първо - произлизаме от Божията ръка, следователно ние не сме кои да е, които някога, вследствие на произволен случай започват да съществуват, а творения на Създателя на небето и на земята, създания на вечния и единствен Бог. В това се състои нашето благородство, но оттук произтича и копнежът, стаен в сърцето на човека, оттук произтича и вечното му безпокойство, докато накрая намира всичко, от което има нужда в своя Творец, Бога.

Второ - човекът е призван да владее над делото на Божиите ръце на тази земя. Затова е недостойно, когато той служи на нещата, над които е трябвало да властва.   Трето - призвани сме на служим на Бога. Всичко, което измисля и създава човекът, в крайна сметка съществува, за да служи на него и интересите му. Така е и с Бог. Ние като Божии творения сме създадени да Му служим. В това няма нищо лошо. Напротив! Това е една прекрасна привилегия за всички създания спрямо техния създател. В това се заключава щастието и удовлетворението им.

И четвърто - като създадени творения, ние сме зависими от Твореца си. Но и в тази зависимост няма нищо негативно, защото произтича от любовта и в нея се крие нашата сигурност. Той се грижи за онова, което създава. Колко величествени са творческите мисли на нашия Бог!