Четвъртата чаша на гнева

„Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.”

Откр. 16:8-9

През 17 век Паул Герхард е написал следните стихове:

Слънцето златно – то радва приятно

И носи в сърцата ни своя свет лик.

Ограничени в телата сме тук на земята,

Но от небесата

То смее се мило със светлий си лик.

Главата, нозете и цялото тяло

Попива със жажда от тез топлина.

Лежа, после ставам и без да преставам

се доверяам на тоз жаравник.

Има ли някой, който да не е изпитвал благотворните слънчеви лъчи и тяхното съживително и целебно действие, особено след дни на боледуване!  “Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да чуе гласа им, тяхната вест е изялзла по цялата земя и думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето, което излизащо като младоженец из стаята си, се радва като юнак да тича в попрището. То излиза от единия крайна небето, и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива” /Пс. 19:1-6/

Псалмистът е обрисувал прелестта на слънцето с божествени думи, сравнявайки го с младоженец, който излиза от стаята и със здрави стъпки крачи по пътя на живота си. Ако понякога за кратко време небето забули ярката слънчева светлина, тогава оттук-оттам прозират /се прокрадват, се промъкват/ неговите лъчи и тогава най-много от всичко, дори повече от очаквания дъжд, ние копнеем за неговия блясък.

Още когато бях малък и трябваше пеш да извървявам дългия път до училище, аз на няколко пъти съм изживявал /преживявал/ изгрева на слънцето с такава сила, че сърцето ми се е приповдигало, преливало е от възторг, така че съм падал на колене пред Бога на цялото Творение, пред Бога на моето спасение.

Но човешкият род като цяло е неблагодарен, забравил е Създателя си, за което ще бъде наказан точно чрез слънцето. Четвъртият ангел ще излее Чашата си върху него. Бог, Който създаде светлината, ще може и да я промени. В текста четем, че слънчевата светлина ще бъде много по-гореща, отколкото сега и че хората ще бъдат изгорени от нейните жарки лъчи.

Хората забравят да благодарят за ежедневния си хляб, приемат водата като нещо дадено и съвсем естествено, а на светлината на слънцето започват да гледат като на своя собственост. Наистина, учените дори се опитват да докажат, че всичко е възникнало от самосебе си и че няма никакъв Бог. Сърцата на хората са така забулени, че забравят Създателя си. А сега, когато Творецът променя природните закони, хората не само че не се покайват, а хулят Божието име! Всемогъщият показва на хората, Своите отпаднали деца, че съществува и че без Него ще са съвсем нищи.