На всеки възела с парите беше в чувала му

"Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. Рекоха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за човеци, дошли да съгледат страната. Но ние му казахме: Честити човеци сме, не сме шпиони; дванадесет братя сме, синове на един баща, единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете, па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. А когато изпразваха чувалите си,  ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като водяха възлите с парите си."

Бит. 42:27-35

Още в странноприемницата, която посещават синовете на Яков по пътя си обратно за Ханаан, един от тях намира в чувала си парите, които е платил за житото, а когато и другите разтоварват в домовете си,  правят същото откритие: бяха получили парите си обратно. Този факт ги изпълва със страх. А всъщност няма защо да се страхуват. Кой ли е този, който се бе разпоредил да си получат отново парите - любовта на брат им, когото те толкова много мразеха и с когото се отнесоха крайно подло. И тук Йосиф се явява като чудесно предсказание за нашия Господ и Спасител Исус Христос!

Божият Син слезе при хората, които столетия наред вършеха зло пред лицето на Бога. Той отвърна на тяхното отрицание и враждебност с дела на любов и с провъзгласяване на Благата вест. Дори и тогава, когато Го окачват на Кръста, Той не ги проклина, не призова за тях наказание свише, а се помоли: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Той предаде живота Си за тях, чийто живот бе проигран. Заради нас, за да можем да живеем, Исус прие присъдата и понесе смъртта. И какво изисква Той за това? Колко струва получаването на този Вечен живот? Нищо! Той направи всичко необходимо вместо нас! И ни казва: "О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, без пари, без плата." (Ис. 55:1) Това, което е придобил за нас Господ Исус Христос, то е непродаваемо, то е некупуваемо! То е твърде ценно, за да се заплаща със земни пари или с човешки дела. Защото, какво ли не би дал човек като отплата за душата си? Сигурно всичко! А Господ иска от нас само едно - да се обърнем към Бог, като положим греховете си и старото си грешно естество на Кръста, за да може с вяра да получим Спасение в раните на Исус Христос. Там, на Кръста, сметката е платена. В аванс! Бог безплатно отнема и онова у нас самите, което не е пригодно за нищо. Каква милост! Какъв подарък!