Исус имаше Божията сила

"И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците."

Марка 1:22

Любов и сила отличават делата на Исус. Когато проповядва Словото, Той говори не като някой книжник, а в думите Му се съдържа сила. Когато изцелява болни или гони духове - пред Божествения авторитет, който има Той - нито болестите, нито тъмните сили на мрака имат някакъв шанс! Той прониква в човешкото сърце. Нищо не може да се скрие от Него.

Когато при кладенеца на Яков Исус предлага на една жена от Живата вода, Той й казва кротко да отиде и да доведе и мъжа си. С тази реплика Исус докосва болното място в живота й, което й препречва пътя към този извор на Жива вода. Авторитет и сила - това характеризира служението на Исус и поради това то е толкова ефективно.

Щом днес се правят опити да се доведат хора при Исус чрез приближаване и имитиране на света, със светски методи и ораторски способности, то тези евангелизатори сигурно са сбъркали пътя и посоката. Божията сила няма заместител в търсенето и спасяването на грешници. Но за тази цел ние също трябва да придобием Божия автортет. В края на краищата трябва да разберем, че Божият авторитет има цена. Съвсем сигурно е, че той е един незаслужен Божий подарък, но съществуват и условия, които Бог поставя, за да ни повери силата и авторитета Си. Тези условия не са платежни средства за този всъщност безценен подарък, а чисто и просто са предпоставки, за да получим от Бога тази "екипировка". А какви са тези условия?

В Йоан 8:29 Исус казва: "И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно." Покорство, което идва от сърцето, покорство във всички неща - ето едно условие за приемане на Божия авторитет. Защото каква полза би имало, ако Божията сила попадне в ръцете на хора, които не биха я прилагали по Неговата воля и за Негова прослава!

За много християни думата покорство изглежда чужда или пък те считат покорството за нещо консервативно и закостеняло. За Божия Син Словото на Бога и Неговата воля не са закон, а духовна храна и потребност. Исус Христос не е само покорен на Отца, като върши това, което Бог Му показва и като говори това, което Бог Му казва, но в молитва Той непрекъснато общува с Него. Сутрин, още по тъмно, когато другите още спят, Исус се моли, вечер, когато всички се гласят да си ходят вкъщи, Той отново търси лицето на Небесния Си Баща. Чрез това общуване Той получава наставления и сила, защото, когато Той служи на хората, от Него струи (излиза) сила. Ето там, при Отца, Когото Той обича над всичко, там е изворът на Неговата Божествена сила и авторитет.