Чашата се намери във Вениаминовия чувал

После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в човала му и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Йосиф. На сутринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им. А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това. И човекът като ги настигна, каза им тия думи. А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си. И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града."

Бит. 44:1-13

Всичко минава по-добре, отколкото дори са мислили. Показват им само добрини. Сега чувалите им отново са пълни с жито. Натоварват им толкова, колкото могат да носят ослите. Симеон е свободен, а и Вениамин е с тях. Какво може сега да ги сполети? С бодър дух синовете на Яков тръгват за вкъщи. Как ли ще се радва баща им? Но това весело настроение няма да трае дълго. Те едва са оставили града зад себе си, когато чуват да ги следва тропот на копита. Ездачът спира при тях и започва да ги обвинява: "Защо върнахте зло за добро? Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това." Това им идва като удар. Абсолютно сигурно е, че никой от тях не е откраднал сребърната чаша на Египетския владетел. Те са категорични. Така категорично отвръщат и на пратеника: "Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си." Тогава един след друг отварят чувалите си и ... чашата е намерена у Вениамин. Какъв ужас! Те раздират дрехите си и заедно с пратеника се връщат в града.

Наистина, колко бързо човек заявява невинността си. Колко силни думи могат да излезат от устата му. Колко често той чрез думите си залага дори и живота си. При това, забравя, че в очите на Бог е винаги грешен. Животът на един човек без Исус е пропилян. Такъв ще трябва да умре. Тук не помагат никакви уверения за невинност. Не, в онзи ден, когато Бог ще изправи хората пред Съда Си, човек не ще може да отговори дори и една дума на оправдание срещу хилядата обвинителни, излизащи от Божията уста. Както братята са подведени под отговорност заради чашата във Вениаминовия чувал, така всеки човек ще трябва да отговаря за онова, което е написано в Книгите на Бога. И коя е в действителност истинската дълбока причина за новите тревоги, които не дават мир на братята? В края на краищата това е техният неоправен и премълчан грях. Дори и когато те наистина съжаляват за него, този им грях не е изправен, защото те са го премълчали.

Така ще бъде и с теб. Докато в живота ти има неизправен грях, ти отново и отново ще имаш проблеми. Затова се отвори и бъди начисто с Бог и хората! В Исус Христос можеш да намериш опрощение и спасение!