И двете се запазват!

Мат. 9:17

„Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.”

Учениците на Йоан са дошли при Исус и Го питат защо Неговите последователи не постят. Тогава Той им отговаря с днешното слово. Изправени сме пред една от дълбоките тайни на истинското християнство. То не е някакво ново учение, не е и корекция на нещо старо, нито пък е нещо старо, поднесено на по-висше ниво.

Християнството е нов, божествен живот. Чрез новорождението от Духа биват създадени нови хора. Новото вино се съхранява в нови мехове, така че се запазват и виното, и меховете. Ние също трябва да обръщаме внимание на този факт.

Един християнин с жива вяра не може да просъществува в някоя църква, която представлява чисто и просто една студена и мъртва църковна институция. Животворната сила, която действа в него, в едно толкова замряло обкръжение или ще предизвика размирици, което може да доведе до изхвърлянето му от тази църковна общност, или пък такъв вярващ ще постави светлината си под шиника, ще се приспособи и бавно, но сигурно ще загуби духовния си живот.

Християнин с жива вяра се нуждае от общение с християни с жива вяра! Само в такава среда той може да се чувства добре и само може да работи без да бъде възпрепятстван.

Новото вино се съхранява в нови мехове. Но както не може да се съчетае новото със старото, така не може да се събере и старото с новото. Тази опасност грози особено хора, които са израснали при външно религиозни условия. Те наистина искат да следват Исус, но нямат истинското самопознание чрез Святия Дух, нито пък са преживяли новорождението. При тях старото е получило само едно ново освежително и козметично боядисване. Но и там истината рано или късно ще излезе наяве.

Ако върху едно мокро и прогнило дърво се нанесе нова боя, то тя много скоро ще се олющи. Слоят от нова боя ще бъде нарушен и на повърхността отново ще се покаже истинското лошо състояние на дървото. Така се получава и с тези хора, които не са преживели новорождението, а са станали бавно и постепенно набожни и религиозни. Някога, може и едва в часа на смъртта, ще стане ясно, че им е липсвало онова, което е от най-решаващо значение.

Затова трябва да разберем, че новият божествен живот се нуждае от обновено сърце, а този вече обновен човек – от обновена и жива църква.

Новото вино се поставя в нови мехове, тогава и двете биват запазени. Там, където искаме да обединим старото с новото, все някога идва лошата изненада. Ако днес християните продължават да се чувстват добре в старите си църковни институции и продължават да правят всички онези неща и ритуали, които противоречат на Божието слово, тогава трябва да се запитаме дали там наистина е имало обновление, нищо че вярващите наричат себе си новородени.

Истината не се понася с лъжата, а животът от Бога не може да се съгласи и да бъде в единство с формалното членство в някоя църква.