Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
Apostol   07.11 20:38
Кажете на вашите
колеги пастори в
града или в
приятелски мрежи и
вероизповедания, че
след 16-ти, ако
закона се приеме
както се гласят
управляващите най
вече, ще се окаже, че е
забранено да
провеждат
богослужения
следващата Неделя,
защото сградите и
помещенията, които
ползват не са със
статут на молитвени
домове с религиозно
ритуална цел и че им е
забранено да
проповядват, защото
нямат богословско
образование в
българско
акредитирано учебно
заведение. По груба
преценка 95 %, ако не и
повече от нашите
църкви трябва да
затворят. Който
наруши закона е
“престъпник”. Ако не
сме активни против
такъв “закон” и не го
изкажем максимално
ясно, силно и по
всички форма и и
неформални начини,
значи сме съгласни с
такава бъдеща
действителност. По
добре по рано да се
събудим, за да не
сежисвестим твърде
късно по време на вече
“законно”
установената
религиозна
диктатура.
Споделяйте с
другите, нашия
стремеж да запазим
свобода си!
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!





Свидетелства

Свидетелството на Динко и Таня

15.12.2010
 

Bookmark and Share

/Разгледан 3604/

Здравейте! Пише ви Диньо Георгиев Тодоров, от мое име и от името на съпругата ми, Таня Димчева Колева (понастоящем Тодорова) – едно младо семейство, изградено от Бог, който употреби сайта “Двама за Христос”.

За себе си мога да кажа, че не се гордея особено много с миналото си. Въпреки, че съм израстнал в църква, това не ме направи християнин, до момента, в който Бог ме изпрати тук, Гърция, остров Ксиос. Смея да кажа, че тук познах Господ и тук сърцето ми стана Негово обиталище. Да, в България имах знания, но не и живот на християнин. Господ видя моите слабости и реши да ме засели тук. Това се случи преди 5 години. Трябваше да се случат куп неща, за да може Бог да промени начина ми на мислене, начина ми на живот и общуване с хората и най-вече начина ми на общуване с нашия Небесен Баща. И това Той продължава да го прави всеки ден.

Коя е Таня – едно момиче, което на пръв поглед е най-обикновено, почти незабележимо в тълпата. Но това е само на пръв поглед. Щом успееш да вникнеш в сърцето и, ще видиш нещо съвсем различно – човек, който има сърце за Бог, не само на думи, но и в действителност. Има вяра и сърце като на дете. Един чудесен човек, странен за днешния свят.

Всеки млад човек жадува един ден да срещне човекът, който Бог има за него. Така беше и с мен. Молех се години наред,  “Боже, покажи ми човека за мен..”. Молех се и знаех, че Бог я има там някъде за мен, но не знаех защо Бог се бави толкова много. Тогава смених молитвата с друга – “Боже, покажи ми къде е проблема, какво те спира да ми направиш този безценен подарък...”. И не след дълго резултата дойде – осъзнах, че независимо от възрастта ми, не бях все още готов да бъда глава на семейството, което Бог иска да благослови. Показа черти от характера ми, които трябваше да залича. Примирих се с този факт и започнах да опитвам от Бог. Прилагах онова, което ни се заповядва в църквата и, щом виждах положителния ефект, го правех живот. Така е и днес. Това е причината да твърдя, че съм благословен. Живеех с мисълта, че един ден, когато Бог реши, че съм готов, тогава моята съпруга ще се появи в живота ми и аз ще стана цял човек. В тази насока течеше живота ми до ноември 2009 година.

След едно мое непокорство катастрофирах с мотор и получих травма в коляното. Поради тази причина трябваше да съм на легло 45-50 дни. Това бяха страшно трудни и изнервящи дни за мен, защото съм свикнал винаги да върша нещо. Малко са дните тук през последните 4-5 години, през които не съм работил. И изведнъж  се озовах на легло. В това положение на човек какво друго му остава, освен да чете Библията, да се моли и да си чати с познати и не чак толкова познати. Така правех и аз, докато един ден Таня ми прати съобщение, питайки ме за нещо. Аз и отговорих, разбира се, и така започна запознанството ни. Разменихме си скайп и започнаха дългите разговори. Първо си пишехме, но след седмица две решихме да се престрашим и да преминем на телефонни разговори. Говорихме си за различни библейски теми. Взаимоотношенията ни бяха на ниво брат-сестра. Колкото и егоистично да звучи, аз просто си запълвах досадно-свободното време. Това беше истината.

Настъпи денят, в който трябваше да имам контролен преглед на крака. Казаха ми една моооого “радостна” новина, че мога да сваля укрепващите шини, но да не очаквам големи резултати, т.е. кракът ми няма да се възстанови изцяло и ще си остана куц. Да, ама не, взех бързо решение да отпътувам за България и да започна лечение във Военно-медицинската академия, където знам добри специалисти. Определих си дата за пътуване, координирана с лекарите във ВМА. Налагаше се да остана цял месец в София заради терапията. И тогава възникна в мен идеята да се срещнем с Таня. Поне гака престоя ми щеше да бъде до някъде приятен – можех да се запозная и с други християни с нейна помощ.

Веднага щом пристигнах в България звъннах на Таня и си уговорихме първа среща, това се случи на 7 февруари 2010 в 17.30ч. на пазарчето в Павлово – място, далеч от очакванията ми като за първа среща. Паркирах колата и Тя се появи. Запознахме се лице в лице вече, качихме се в колата, за да отидем към центъра. В първата минута бях абсолютно шокиран, как е възможно едно момиче-християнка толкова наивно да се качи в колата на почти непознат. Днес в интернет пространството има какви ли не хора. Стоя и не вярвам. Или уповава толкова много на Бог и има някакво водителство или просто прави необмислени неща. Казах си, ще я видим тази работа.

След двучасово обикаляне в търсене на кафене за непушачи в центъра, най-сетне успяхме да се настаним в малка кафе-сладкарница. Това за нас си беше едно обикновено запознанство между двама християни. Нямахме никакви очаквания един от друг. Седнахме и си говорихме за неща от живота. За да стигна до ниво, в което съм предал всичко в ръцете на Бог, трябвало е много пъти да си “чупя главата”, така че опитности и свидетелства от живота ми – колкото си щеш. Определено аз говорих повече, Таня слушаше. Когато насочвах разговора към нея тя казваше нещо съвсем накратко, а след това отново аз продължавах. Така премина нашата първа среща – като брат и сестра в Господ. След около два часа си обещахме да се срещнем на следващия ден. Закарах я до Павлово, а аз се прибрах в хотела, в който се бях настанил за престоя ми в София. Преди да си легна, съвсем непринудено, започнах да се моля и тогава се случи нещо непознато досега за мен. В нем дойде една увереност, която ме накара хем да се чувствам щастлив, хем да се уплаша. Знаех, че Таня ще бъде МОЯТА СЪПРУГА. От една страна ужас, но от друга страна знаех, че това е моето липсващо ребро. Седнах на леглото и започнах да говоря на Бог: “Чакай Господи, да не би да си въобразявам, та Таня не е от типа момичета, които аз харесвам...” Правех какви ли не опити да споря и да се убедя, че това са само мои мисли. В резултат на това увереността в мен, че това е моето момиче, с което Бог иска да ме свърже, нарастваше. И тогава си казах, “ОК, ако това е от Бог, ще поставя знак, който да ми покаже, нека през следващата седмица Таня да ми каже определени неща от живота си.” Точно конкретни неща. А и от друга страна, помолих Бог чрез този знак да ми покаже дали ми е простил за определен грях от миналото ми. Грях, който аз самия не можех да си простя.

На следващата вечер отново се видяхме с Таня. Нещата се бяха променили толквоа много само за едно денонощие. Излязохме отново на разходка. Разговаряхме си за... правилното семейство според Божиите стандарти. Позицията, която би трябвало мъжа и жената да имат. Разбиранията ни съвпадаха на 100%. След разходката изпратих Таня, но преди да се разделим не издържах и и разказах за това, което беше в мен. “Знам, че е шокиращо, че звучи доста несериозно, тъй като се запознахме едва от два дена, без да броим разговорите по скайп и телефон. Аз самият не вярвам в това, което се случва. Съвсем нормално е дас е запознаем, да сме във взаимоотношения известно време, година, две, знам ли колко. През това време да се опознаем като личности и едва тогава да вземем решение за съвместен живот. Но това е в мен и не искам да го крия...”.  А имаше и още нещо, което на пръв поглед беше доста стряскащо – престоят ми в България беше до края на февруари, според моите планове. Така че, ако възникне нещо между нас, можехме да сме заедно докато съм в България. Следващо връщане можеше да има в края на летния сезон. Имаше и друг вариант, който изглеждаше доста несериозен – да заминем в Гърция двамата, като семейство. Но това изглеждаше много много несериозно.

Таня буквално стоеше като “ударена с мокър парцал.” Мълчеше през цялото време. Изчака ме да свърша, каза ми “лека нощ” и буквално се изстреля от колата. Прибрала се и споделила накратко с майка си, която на свой ред подскочила – “Ааа, не, ако ще има нещо сериозно между вас, то не може да се случи така бързо!” Вече настоящата ми баба е от “тежката артилерия” – изпитва всичко. Започнала да се моли Бог да и открие дали това е правилния човек за дъщеря и. За по-сигурно поставила не един, а няколко знака, чрез които Бог да и покаже волята Му. Позвънила на една нейна близка, с която обикновено се молят, като я ангажирала да се моли и тя. Таня, на свой ред, също поставила някакъв знак. И никой от тримата не знаеше, че другите са  също в очакване на различни знаци от Бог.

През следващите минути аз стоях в колата и говорех отново на Бог – “Боже, това не съм аз.. какво се случва?  Правя неща, които никога не съм правил, винаги си планувам, а сега?” Стоях и не вярвах.

На следващият ден трябваше да отпътувам за Карнобат. Налгаше се да отсъствам около две седмици. През деня тичах по задачи, вечерите преминаваха в “кратки” 4-5 часови телефонни разговори с Таня. Все още не бяхме взели решение да влезем в по-близки взаимоотношения, т.е. тя не беше. Аз бях готов и изчаквах. Знаех, че е въпрос на време. В една от тези вечери Таня започна да ми разказва по-подробно за патилата си от братя ХРИСТИЯНИ. Тогава ми каза точно това, което бях поставил като знак-условие, за да разбера, че случващото се е от Бог. Няма да ви казвам каква беше радостта ми от това, че Бог ми е простил и че ми показва коя е моята съпруга!

След две седмици отново отпътувах за София във връзка с крака. Още на първия ден от престоят ми там се уговорихме и излязохме на кафе с Таня. Тогава за първи път започнахме да разговаряме по темата. Стигнахмне до взаимното съгласие да влезем в по-близки взаимоотношения и ако нещата вървят добре между нас, евентуално да се оженим през ноември тази година (2010). Докато бях в България трябваше да се запозная с родителите на Таня, а тя да пътува през август до остров Ксиос, за да я запозная с моето семейство. Естествено, и двамата се страхувахме, тъй като навлизаме в непознати води. Но имахме упование в Бог. Знаехме, че ако Му се доверим, няма да сгрешим, стига да не направим компромиси във отношенията си пазейки необходимата дистанция между нас.

Такива бяха нашите човешки планове, но не и Божиите. На майка ми преди време и бяха открили дискова херния, която според лекарите трябваше да бъде спешно оперирана. Сравнително тежка операция с голям риск. Трабваше да и се имплантират някакви изкуствени гръбначни дискове, въобще кофти работа. Болките и бяха станали доста силни. Две седмици след като бяхме вече влязли в по-близки взаимоотношения с Таня, уведомих родителите си по телефона за това, че имам такива взаимоотношения с момиче и възнамеряваме да се оженим през ноември. Те пък ми казаха за здравословните проблеми на майка ми. Трябваше спешно да пътуват за България и да се вземат някакви мерки. Междувременно майка ми беше започнала физиотерапия, докато аз се прибера, за да я заместя в сладкарницата, в която тя работеше. Именно този здравословен проблем стана причина да вземем “лудото” решение да се оженим толкова скоро според човешките стандарти. Молбата на майка ми беше да се оженим преди да легне на операционната маса. Всички осъзнавахме сериозността на операцията. Имаше опасност, по думите на лекаря, да остане завинаги неподвижна на легло.

Междувременно се оказа, че Бог отговори на поставения от Таня знак, на майка и, както и на нейната приятелка. Бог бе потвърдил волята си с видение на майката на Таня, както и на тази жена. Всички бяхме разбрали, че ще излезе нещо добро от цялата работа, ако се прикрепяме към Бог. Един ден Таня ми звънна и думите и бяха – “Знаеш ли, ще трябва да се оженим тук, преди да заминем за Гърция.” Оказа се, че не бях подготвен за този момент. Буквално направих крачка назад – “Не, не е възможно, сигурно има някаква грешка” – беше моя отговор. Затворих телефона и целият потреперих от тази мисъл. Започнах да въртя телефони до гръцките инстанции, за да разбера реда за сключване на граждански брак от чужденци. Оказа се, че процедурата е доста мудна, и така взехме решение да сключим брак тук, в България, а църковния брак и сватбата ни да е в Гърция. През следващите седмици Бог се прославяше постоянно. Даваше ми насоки за всяко нещо как да го направим, за да се случи по най-добрия начин. Нямахме никой за консултант, единствено Бог и това ни беше повече от достатъчно.

И така, дойде желаният ден – 30.03.2010г. Динко и Таня сключиха граждански брак! Имаше малко тържество и на следващия ден отпътувахме за остров Ксиос. Имахме 24 дни за организация на сватбеното тържество. Пастирът ни, Такис Вастианос, беше се ангажирал с частта, свързана с църквата. Това беше добре, но имаше и много други подробности. Имахме отново голямата нужда от Бог и Той не се забави с помощта си. На 25.04.2010г. започна нашият общ благословен живот. Сключихме църковен брак, след това имаше и сватбено тържество. Бог ни показа и кое семейство да ни бъдат свидетели по време на ритуала – пасторът ни със съпругата си. Хора, които знаеха, че всичко, което се случва, е в съгласие с Божията воля. Хора, които ни благословиха не с какво да е, а с “благословението на Авраам да бъде над вас!” След църковният брак, на път за ресторанта, Бог даде видение на майката на Таня, която независимо от това, че Бог и беше отговорил на поставените знаци, все още имаше известни съмнения за това, дали е Божия воля. Припомни и за обещанията, които и беше обещал относно това, кой ще бъде съпругът на Таня. После погледна в морето и видя нещо “неописуемо красиво” по нейните думи – заря от фойерверки посред бял ден. Никой от околните не бе видял това. Видението освободи баба ми да се радва и празнува с увереност, че Бог е в основата на брака на нейната дъщеря.

От този дени изминаха близо осем месеца, време, през което Бог ни благославя всеки ден. Виждаме как Бог се прославя всеки ден в живота ни. Имахме и имаме трудности, разбира се. Но всяка трудност я преодоляваме търсейки Бог в дадената ситуация, за да можем да Го прославим пред хората от света. Може би тук е мястото да прославя Бог за онова, което стори с майка ми. През ноември тя замина за операция в България, носейки всичките си изследвания от последните четири години. Като ги видял професор Бусарски потвърди чудото, което Бог направи. Последните изследвания показваха, че е тя е в много тежко състояние и би трябвало да е неподвижна на легло, а майка ми даже и работи! Оказа се, че няма да има нужда от операция!

Велик е Господ, делата Му са несравними, а от нас се иска единствено да Му се доверим!

Не съветваме никой да взема толкова бързи решения за това толкова важно събитие в живота, освен ако Бог със сигурност не ви води! Пак ви казваме, ВНИМАВАЙТЕ, за да сте щастливи поне колкото нас. Вероятно ще възникват въпроси от различно естество, тъй като може би водим класацията по най-скоростна сватба (поне от сватбите в “Двама за Христос”). Ще се радваме да отговорим на всеки отправен въпрос от каквото и да е естество. Желанието ни е всеки един да бъде благословен на 100%  в брака си. Пишете ни на мейл адрес dino_7773@abv.bg


С уважение и любов в Христа,

Динко и Таня Тодорови

 

 

 

 

 




Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com