ЕВ, 24.10.2011

Освободеното общество

Днес живеем в едно общество, освободено от всякакви предразсъдъци, които хората преди нас, църквата или религията са наложили. И това се афишира навсякъде, с повод и без повод. Това се отнася в голяма степен до взаимоотношенията между двата противоположни пола. Почти никой не си задава въпроса, докъде трябва да стигат взаимоотношенията преди брака? Още повече, че и бракът не е особено популярен. Сексът не е вече тема табу, дори напротив – той е нещо, което широко се прокламира във всякакъв род медии и не само се прокламира, но и насърчава. Сексуалността до такава степен е изведена на преден план и издигната в култ, че налице са смайващи факти:
• Почти 1/4 от 14-годишните вече са имали полов акт.



• Повечето от нашите съвременница са имали своето „първи път” между 15 и 17 години.
• 60 % от младите хора са готови да имат секс само за една нощ.

Важно е да отбележим, че тук все още не става въпрос за стабилни изградени връзки, а за първи стъпки в половия живот. Към това, разбира се, се прибавят и широкоразпространените заблуди: човек трябва да се упражнява преди брака, за да не се изложи после; човек трябва да опита преди брака, за да знае дали ще си пасне с този партньор; щом сме заедно и сме решили да се женим, можем да правим всичко, включително и секс преди брака. Като следствие на всичко това много от хората, които са обвързани, също са готови да изневеряват и да се впускат в краткотрайни връзки. Веднъж поставен извън всякакви рамки, сексът (първоначално определен да съществува в рамките на брака) носи само нещастия, разбити сърца и семейства.

Човекът не е създаден да живее сам

Ние, хората, не можем да живеем сами, не сме създадени, за да живеем сами. Човек е създаден да живее с други хора, да живее, общувайки. Ние сме създадени да си принадлежим с друг човек. Но тъй като сексът се издига в култ, общуването на хората често се свежда само до сексуалното общуване. Важно е обаче да помним – това не е всичко, сексът не е всичко: той е част от взаимоотношенията между двата пола, но не е целта и средството във взаимоотношенията между мъжа и жената. Нещо, което не се наблюдава в днешното общество. Мъжът и жената просто са обект на привличане (няма нито една реклама, за каквото и да било, на която да не се появят добре сложени и разголени мъж или жена), целта е не една устойчива и дълготрайна връзка, а „да намериш нещо по-добро”. Успехът се измерва с броя на партньорите, които си имал. Да имаш само един партньор или да си девствен, те класира директно в групата на аутсайдерите и неуспелите. Копнежът на човека да живее с друг човек, да образува семейство и да има дълготрайна връзка се свежда до едно елементарно ниво на задоволяване на първосигнални нужди. Човекът не е създаден да живее сам. Човек е създаден с пол. Бог създава съвсем съзнателно човека в два пола, създава мъж и жена и това означава, че да имаш влечение към другия пол, е нещо съвсем нормално и закономерно – нито Библията, нито ние можем и трябва да отричаме това влечение. Сексът обаче не е целта на взаимоотношенията между един мъж и една жена, а е следствието. Библията ни говори за създаването на семейство като за започването на една нова връзка на чисто емоционално и духовно ниво: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът” (Бит. 2:24). Човек оставя баща си и майка си, за да гради връзка на едно ново и различно ниво – връзка, която накрая трябва да доведе до едно пълно единение, което да бъде по-силно дори от връзката и взаимоотношенията, които човек има със своите родители. В един такъв смисъл издигането на секса като най-ценното в човешките взаимоотношения е поставяне на коня пред каруцата и принизяване на сексуалните взаимоотношения до нивото на биологични нужди, които трябва да бъдат задоволени по някакъв начин. За да сме пределно ясни, сексът е средство за сближаване, но на много по-късен етап, в рамките на брака. Нещо повече, сексът не е всичко, но без секса бракът също би бил непълен –текстът от книгата Битие ни говори за пълно единение – душевно, емоционално, но също и физическо единение. Да станеш една плът, е именно такова единение – на всяко едно ниво, ставане на едно цяло, описание, което най-добре съответства на брака.

Секс или любов

Много хора се опитват да разделят секса от любовта. Днешното общество ни учи: това са две различни неща и не бива да се смесват. Така ли е всъщност? Секс без любов не може да запълни празното сърце. Нещо повече – безразборните сексуални връзки ограбват човека и нарушават способността му да изгради здрави взаимоотношения с партньора си. И това е нещо, което никой от психолозите не отрича. Първо трябва да бъде любовта, а сексът принадлежи към една узряла и задълбочена връзка, която е поставена в определените от Бога граници. Взаимоотношенията, изградени върху сексуална връзка, са като къща на пясъка – и най-малкото сътресение може да ги събори. Човек се нуждае от любов, нуждае се от разбиране, нуждае се от човек, който да го изслушва и да му помага. И така, първо любовта, а после всичко останало. Приближаването към един друг човек е процес, който започва с душевно и емоционално единение и чак по-късно се стига и до физическите взаимоотношения. Безразборните сексуални взаимоотношения няма да доведат до намирането на голямата любов, нито пък до достигането до някакви по-големи познания за противоположния пол. Намирането на любовта обаче, както и изграждането на здрави взаимоотношения с един партньор, неминуемо ще доведе до здрави взаимоотношения и на сексуално ниво. Всичко това, взето заедно, ще доведе до прерастването на мъжа и жената в „една плът”.

Секс преди брака: и дума да не става!!!

Библията не говори много за предбрачните взаимоотношения – по онова време просто не е било необходимо да се говори по този въпрос. Причините за това са много – хората са се женели рано, често брачният партньор е бил избиран предварително, а е липсвало и такова издигане на секса в култ, каквото имаме днес. Въпреки това Библията пределно ясно показва къде е мястото на секса – в брака. За съжаление днес много църкви правят компромис с тези истини и позволяват съжителството преди брака, понеже другата, значително по-консервативна позиция не би се харесала в обществото. Библията ни съветва да „бягаме от блудодеянието”, защото така вредим на „собственото си тяло”. И въобще в целия този пасаж (I Кор. 6:15–20) се говори за това, че тялото на човека не е негово, а принадлежи на Бога, че неправилната употреба на тялото може да има тежки последствия. Тези последствия се появяват, след като човек, който е употребявал тялото си в многобройни сексуални връзки, встъпи в брак. Това неминуемо ще наруши взаимоотношенията със съпруга или съпругата, поради правене на сравнения с многобройните други партньори или партньорки от предишните връзки. По същите причини идеалните образи, които филмите и рекламите ни налагат, както и многото минали връзки, затрудняват избора на брачен партньор. Освен това, ако човек е свикнал да няма задръжки и подбор по отношение на партньорите, то встъпването в брак не би го възпряло, напротив – би разрушило брака му, а може би и други бракове. Бракът е обещание и завет. Той не се основава на външната красота на партньора, на физическите му качества или неговите способности в която и да е област. Той е обещание, завет и заявление пред Бога и пред света: „Аз искам да бъда с този човек!” Затова бракът не се основава на особеностите ни или на това, дали си пасваме в леглото, или не. Той се основава на желанието на двама души да живеят заедно и да дадат защитена среда на своите взаимоотношения – любов, секс, да израснат един към друг и да станат едно цяло, както и да създадат защитена среда, в която да възпитават своите деца. Бракът е едно заявление пред Бога и Бог е свидетел на този завет, присъствайки и обещавайки Своята защита и закрила. Обърканите и изкривени взаимоотношения преди брака могат да навредят, а понякога дори и да разрушат брака. Когато сте имали безразборни отношения с други партньори, вероятността да преживеете разочарование поради големите си очаквания за секса в брака е много по-голяма, отколкото ако не сте имали въобще такива взаимоотношения. Поради разочарованията, които човек вече е преживял, натрупаният емоционален товар ще се предаде и във взаимоотношенията между двамата партньори и рано или късно ще доведе до проблем. Може да доведе до затвореност, разочарование, търсене на нови партньори и в крайна сметка да разруши брака.

Образът на идеала с перфектните пропорции до такава степен е завладял света ни, че всички ние мечтаем за идеалния партньор – такъв, какъвто ни го представят от екрана. Това може би е причината толкова млади хора в света и по църквите да нямат партньор или да не искат да се обвързват. Обаче ясно трябва да си припомним, че идеален човек няма – в края на краищата всеки ден можем да видим това в огледалото и да си позволим да започнем взаимоотношения с друг човек. Да започнем такива взаимоотношения, ясно съзнавайки, че несъвършенството и непълнотата на отделния човек могат да бъдат допълнени от един партньор, избран и изпратен от Бога, за да бъдем с него едно цяло. Но и да не забравяме, че, както казва мъдрецът в книгата Еклисиаст, „има време за всяко нещо” и че всяко нещо е хубаво и добро на времето си. Градете здрави взаимоотношения на здрава почва, за да имате добър брачен живот, благословен от Бога.

П-р Владимир Тодоров