Интервю на Тим Стафорд с Ал Ерисман

http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=982

Мисионерите изучават културата на хората, на които служат. Ал Ерисман казва, че е време съзнателно да обърнем внимание на дигиталната култура, в която живеем днес.

Технологиите бързо и непредсказуемо променят живота ни и начина, по който представяме Евангелието.

Интервюирахме Ал Ерисман – човек с дългогодишен практичен опит в бизнеса с технологиите. Той работи 32 години за Боинг, 11 от които изпълнява длъжността Директор на отдел изследване и разработване на технологии. В момента е преподавател в Sedttle Pacific University в САЩ и е съосновател и редактор на Ethix (ethix.org).



Какво общо имат технологиите с благовестието?

Общото е много. Бихме могли по-общо да разгледаме влиянието на транспорта, ядрената енергия или биотехнологията, но нека се спрем по-специално върху информационните технологии. Те се занимават с информацията и комуникацията, а това са основни елементи при разпространението на Евангелието. Тук важен фактор, на който трябва да обърнем внимание, е как човек се променя и как общуваме с новия човек.

Ще разгледам информационните технологии на 5 пласта. Най-долният пласт е съставен от основния компонент, например микрочипа, за който се предполага, че ще става два пъти по-малък на всеки 18 месеца. Това позволява промяна във втория пласт – продуктите, които използват микрочипове. Тези продукти оказват по-директно влияние върху нас – появяват се нови средства, с които вършим работата си по-бързо, или пък се появяват нови продукти с нов капацитет. Ето така ние разполагаме с интернет, Google, социалните мрежи, Twitter, дигиталните фотоапарати, iPhone и т.н. Понякога новите продукти въвеждат един съвсем нов начин на мислене и действие. На третия пласт продуктите се съчетават в нашата инфраструктура.

Четвъртият пласт е от особен интерес за църковните водачи. Тук технологиите позволяват цялостна промяна на това, което правим. Пасторите могат лесно да използват много източници, да включат видеоклипове в своите презентации или да качват проповедите си в интернет, така че да достигнат до повече хора. Вече не е необходимо хората да присъстват на едно и също място, за да се провеждат дискусионни групи – всеки може да се включи от различни точки на Земята. Не един автор нарича това явление „смъртта на разстоянията“. Можем да поддържаме връзка с хора по целия свят по един удивителен начин. Всяка технология ни дава възможност да правим нещо ново.



През 80-те години на миналия век започнаха да се отправят критики към телевизионния евангелизъм, тъй като зрителите не могат да се потопят в живата атмосфера. Днес проповедниците използват видеоматериали, за да достигнат до по-голям брой вярващи. Изисква ли истинското проповядване и реално присъствие?

Телевизията не може да предаде атмосферата на поклонение така, както когато присъстваш на живо. Но нека се замислим за предишните технологични изобретения – при напечатания текст на проповед също няма реално присъствие. Наскоро обаче разговарях с един пастор от Непал, който е приел Христос чрез брошура, която намерил на улицата. Има плюсове и минуси. Когато четем една проповед, можем да препрочитаме текста няколко пъти. При проповедите по телевизията се долавят пък повече нюанси. Подобни плюсове и минуси се наблюдават и при други технологични средства, като видеоконферентните връзки или използването на холографски изображения.

Не бива да гледаме на новите технологии като заместители на живите контакти – по-скоро като част от един цялостен успешен модел на комуникация. Исус Христос проповядваше предимно на малка група хора, събрани около Него, но Той също така говореше и пред големи групи. Ако беше дошъл на Земята през 21. век, аз смятам, че щеше да използва тези нови средства.
Сегашното интервю е част от организирания от Лозанското движение световен виртуален дебат и това е нещо много хубаво. Но нищо не може да замени живата връзка с човек на чаша кафе или около трапезата чрез непринуден страничен разговор.



Как технологиите промениха човека?

Тук е мястото да споменем петия пласт – в една статия в Ethix Роузи Перера, бивш създател на софтуери, пише: „Според германския философ Мартин Хайдегер хората сме станали толкова зависими от технологиите, че дори не осъзнаваме, че тази връзка ни влияе. Ако редовно се откъсваме от технологиите, това може да ни помогне да променим отношението ни към тях и да си върнем отново правилното разбиране за живота.“

Всички ние виждаме положителните и отрицателните аспекти от влиянието на тези технологии. Много е хубаво, когато хората могат веднага да откликнат на нуждите, защото са в непрекъснат контакт помежду си, но в същото време е трудно да приковеш вниманието на църква, която чете по-малко, опитва се да прави много неща наведнъж и се разсейва лесно. Трябва да гледаме на този въпрос като на междукултурно предизвикателство. Един мисионер не би отишъл в друга стана, ако преди това не се опита да разбере културата на този народ. Затова е важно църковните водачи и мисионерите да разберат културата на дигиталното поколение.



Как могат църковните водачи да научат нещо повече за новите възможности и предизвикателства на информационните технологии?

Не съм срещал систематично разглеждане на информационните технологии в световен мащаб в контекста на Евангелието. Излязоха много светски книги, свързани с бизнеса и обществото, някои от които могат внимателно да бъдат адаптирани за нуждите на църквата. Като начало може да започнете да четете книги като „Да израснеш дигитално“ на Дон Тапскот (Growing Up Digital by Don Tapscott) или „Бъдещето на успеха“ на Робърт Райх (The Future of Success by Robert Reich). От тях може да отберете полезната информация и да сформирате християнски групи, за да дискутирате прочетеното.



Новите технологии „стопяват дистанциите“. Това ще разклати ли ролята на събиранията в църква?

Веднъж някой каза, че може да програмира компютъра си всяка сутрин да минава през молитвения му списък, така че той да си поспива (мисля, че се шегуваше). Но ако вложиш всичките си сили да напишеш статия и хората я прочетат в интернет, това може да доведе до общение, въпреки че това е друг вид общуване, а не разговор.

Бившият вицепрезидент на Intel Пат Гелсингър казва: „Ако започнем да си препращаме с някого повече от 4–5 имейла по дадена тема, аз спирам. Обаждам се по телефона или се срещаме.“ На много читатели това ще им се стори познато. При разговорите на живо можем да постигнем много повече – да изградим доверие, да създадем контекст, в който можем да получим ответна реакция, да си изясним много неща, които просто не са възможни при електронната кореспонденция. В бизнеса, където работим с екипи от цял свят, установихме, че един екип започва съвместната си работа най-добре при личен контакт. Събираме екипа, за да се изяснят целите, да се уверим, че участниците разбират какво се очаква от тях и се учат как да изграждат взаимно доверие. Когато определим задачите на работата и разпределим отговорностите, оттам нататък можем да осъществяваме връзка по телефона или видеоконферентна връзка. Щом се стигне до етапа на изпълнение на работата и оценяване, може да се изпращат и имейли. За всеки отделен случай си има най-удачната форма на общуване.



Дали технологичните нововъведения не са се превърнали в съвременната Вавилонска кула?

В Битие, глава 1 и 2, виждаме как Адам и Ева изпълняват задачата, която Бог им е възложил под Неговата власт. Проблемът идва след грехопадението, когато хората са си помислили, че могат да си вършат работата, без да са зависими от Бог. Сега живеем в свят, в който някои хора използват творческата си сила, подчинени на Божията власт, а други действат независимо. По този начин технологиите могат да са или като Вавилонската кула, или като Едемската градина. Благодарение на Божията благодат чудесни технологии се разработват от хора, които не са християни, защото са създадени по Божия образ. Но в същото време ние сме способни да създаваме и опасни технологии.



Защо толкова много хора гледат песимистично на технологиите?

Преди технологиите само влияеха на нашия бизнес. За някои технологиите са причината да загубят работата си, защото компаниите започнаха да наемат хора отвън. Но сега вече информационните технологии влияят лично на всеки един, създават проблеми и се насаждат трайно сред нас. Те засягат начина, по който общуваме с нашите съседи и най-близки. Станали сме зависими от мобилните си телефони, а други са зависими от нас и нашата зависимост от технологиите.

Някои погълнати от технологиите хора се чувстват отчуждени и самотни. Вече има документирани случаи на самоубийства сред младите японци, които прекарват продължително време пред компютрите, изолирани от околните. Те са изгубили представа, какво значи да си човешко същество. Зависимостта от технологиите е като всяка друга зависимост и човек трябва да го осъзнае. Апостол Павел говори пред Ареопага за идолите в културата на атиняните и ние можем да предложим нещо на тези, попаднали в капана на идолите на дигиталната култура.

Предизвикателството пред нас ще е да продължаваме да разясняваме променящата се култура и да общуваме успешно със средствата, с които разполагаме. Преди години Франсис Шефър ни предупреди да не бягаме от зараждащата се нова култура, но да участваме в нея разумно. Не бива да се страхуваме.



Задълбочено и богословско разглеждане на влиянието на технологиите върху биоетиката предлагат книгите „Проблеми на живота и смъртта“ от Джон Уайът и „Как да бъдем християни в един смел нов свят“ от Найджъл Камерън и Джони Ериксон Тада.