Може да звучи стил Шекспир, но проблемът с игнорирането става все по-болезнен по сайтовете за запознанства. Всички сме го правили, някои продължават да го правят – получаваме съобщение, прочитаме го набързо и просто... го изтриваме. Че защо да отговарям – той/тя не са ми интересни, то се е видяло че нищо няма да излезе между нас, защо пък да си пиша с някого от същия пол? Причини, причини, причини, разбира се, всичките „валидни”.

Да си представим ситуацията в една малко по-различна обстановка. Парти, много хора, тя е там сама, няма приятели (защо иначе да се записва на сайт за запознанства).. Ето го и него, събрал останалия мъжки кураж, приближава се и плахо казва: „Здравей.” Тя го удостоява с изпитващ поглед от горе до долу, безмълвно вирва нос, отмята глава в друга посока и се запътва към най-близката групичка хора (все едно ги познава, но всъщност ги подминава когато стигне до тях). След първоначалните мисли от рода: „Надута патка”, "Невъзпитана и неучтива селянка" и „Всички жени са такива”, в главата му се наместват и „насърчителните” „Какво ми има”, „Къде пак сбърках”, „Толкова ли съм зле?” и нивото на самочувствие спада с още няколко степени. Чудесен резултат от нейна страна – без дори да каже една дума е успяла да постигне двоен ефект (тук няма да последва реклама на паста за зъби): Подхрани омразата му към жените и цялостното му негативно мнение за тях (което разбира се е от значителна полза за останалото женско общество и заформянето на здраво семейство) и 2 – уби остатъка от мъжкия му кураж и самочувствие (за какво му е, нали няма да е нейн мъж, какво я интересува какво ще стане с него). "Ох, няма ли най-после да се появи принцът, смел, с кураж и в същото време да ме обича такава, каквато съм... и да е възпитан и учтив..." си мисли тя отдалечавайки се от него в посока групичката хора. 
Тя подмина групичката хора, незабележимо погледайки назад за да провери дали натрапникът не я е последвал. С този таен поглед, обаче, тя забеляза осанка, която я привлече. Той стоеше в един ъгъл, държеше чаша с питие и се наслаждаваше на музиката... сам. „Този ми изглежда страхотен, дали да не се пробвам..” Двата неотлъчни спътника не закъсняха и кацнаха по местата си. „Няма да ти обърне внимание, той е друг тип” се чу от лявото рамо. „Може пък да ти излезе късмета” не закъсня от дясното рамото... „Да бе, ти въобще не си негов тип” „Външния вид няма значение, той ще погледне през него и ще види сърцето ми”. Спорът между двамата съветника продължава, докато дистанцията между нея и него се скъсява. Най-накрая единият побеждава и тя с усмивка го пита: „Здравей, харесва ли ти тук?”. Той я оглежда изпитателно, безмълвно поглежда почти пълната си чаша и без да каже нито дума се запътва към бара (не че има нужда от ново питие, но някакси трябва да се оттърве от нея). Левият съветник само това чака: „Идиот, не знае ли колко ти костваше да го заприказваш??!!”, „Невъзпитан и неучтив празноглавец!”, „Казах ли ти, с този външен вид въобще не хващаш око”, „Дори едно ‘извинявай, но съм зает’, не каза...”, „Така или иначе ще си останеш брантия до края на живота, поне изяш една пастичка да се почустваш по-добре”, „Неее, от нея може да качиш още....” - десния съветник се опитва да се намеси. „Няма смисъл, всички мъже са такива” – го затапва левия. Тя се запътва към блок-масата и напълва пластмасовата си чиния с 2 еклера... А той е доволен – оттърва се от още една досада. Тези жени с неудобните въпроси и „глупавите” каментари само му пречат да срещне принцесата. Само си губи времето с тях и не може да срещне тази, която ще го изгради духовно, която ще вижда грешките му и ще го обича въпреки тях, която ще го насърчава, ще е възпитана и учтива, която няма да се спре от закръгленото шкебме или тъпия нос, която няма да се притеснява да дойде и да го заговори...момент, не подмина ли току-що една такава?

Дали да не се замисля следващия път, преди да натисна Изтрий... И за какво са ми всички тези снимки на заглавната страница на сайта? А, вярно - за да игнорирам по-лесно...