„ Аз съм добрият Пастир :и познавам моите си, и моите ме познават”.
Евангелие от Йоан гл. 10

Може да се каже ,че бях вярващо дете,но какво значи това?
В спомените ми е останало как на Разпети петък,отивахме привечер на църква с майка ми и дядо ми.
Дядо ми беше много близък и хубав спомен от детството имам и до днес.Носехме цветя,или друг път с майка ми ходехме на църква,спомням си че лелките раздаваха сладки,спомням си ,че моя личен празник е Възнесение Христово –Спасовден. Мили,скъпи спомени на моето детство.
Е,пораснах като всяко дете.Живота ме понесе,имам син,грижи ,останах сама и всичко това само за няколко години.Ето ме тук ходех понякога в една християнска общност,влизах и в друга деноминация но много по рядко.Обикновено ходех с колежки или приятелки.Рибари на Христа много.
Но сърцето ми си остана Православно.Моето,любимо,Православие.
Когато бях на около 34г купих на сина си компютър.Така ровейки в интернет,попаднах на мисионерски Православен интернет курс на руски език.
По това време ходех в една неправославна християнска деноминация,това което ми беше трудно там ,това от което ме болеше беше,че например една моя приятелка и аз бяхме с децата си в двора на една Православна църква.
Нейното дете попита какво е това,може ,ли да влезе да го види,а тя отговори че е затворено.Не ,не беше затворено ,просто отклони разговора.
Щастлива бях с приятелите си в тази общност,мили хора бяха но сърцето ми беше православно не можех да бъда против сърцето си.
Търсейки истината,бидейки между две култури се чувствах като чужденка сред приятелите си от християнската общност и своя сред чужди,когато отивах в Православната църква,ходех там следобед и се оглеждах на влизане и излизане да не ме види някой.От няколко години бях така.
Та да се върнем на курса търсейки истината се записах там.
Религия в чист вид,дълбочината и красотата на християнството.Преживях тези уроци като най-чистата вяра на света.От древната църква борбата на ранно християнската църква да оцелее,мъчениците за Христа.Историята,съборите.
Преданието,което е действието на св.Дух в църквата от древни времена до наши дни.И мн.други .И с мен стана чудо.
Аз, светската християнка започнах да ставам по-добра,
да мразя греха .Спомням си ,че Христос казва „Иди си и не съгрешавай повече”.Станах по-търпелива,усетих мир в сърцето си.Бях щастлива когато ходех на литургия.
Така преживях ново рождение,разбрах божията воля за мен.
Щастлива съм ,че израснах в Христа.
Запазих приятелски взаимоотношения с моите е приятелки от християнската деноминация,в Христа ги приемам като мои сестри.
Просто съм щастлива ,че характера ми се промени,че вече се старая да не наскърбявам Христос с грехове,че се Ново родих.Старая се да бъда истинска християнка.
Според мен лично мое мнение е това,че по това се разпознава каква е Божията воля за човека когато има мир в сърцето си,и съвестта този глас Божий не го изобличава. Ето,че завършвам тази история надявам се,че е била интересна , благодаря ви за отделеното време и
Нека божия мир да е с всички вас Амин.