Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!





БЛОГ
Редактирай  |  Изтрий
Детайли за постинга
/Разгледан 2133 пъти/

04.06.2015 -  Общувате ли пълноценно?  
Bookmark and Share

Общувате ли пълноценно?
Приятелството е много ценно взаимоотношение, което съществува не само между човешки индивиди – в хоризонтален план. Много добър паралел може да намерим и в отношението между Бог и човека – във вертикален план: „И Господ говореше на Мойсей лице с лице, както човек говори с приятеля си.” (Изход 33:11а) Това, което прави впечатление и в двата случая е необходимостта от близка връзка – общуване с поглед, за да се осъществи едно истинско близко приятелство... Как можем да постигнем това в общуването ни с нашите приятели?
Първата фаза на приятелство е отпускане. Тя е придружена със задълбочаване на взаимоотношенията. За да има предразполагаща атмосфера за отпускане, трябва да прибавим способност да доказваме доверието, вярност, топлота и отзивчивост. Когато тези качества станат част от нас, ще можем да усетим откритостта помежду ни. Когато навлизаме дълбоко в споделянето, радостта ни ще нараства заедно с времето, прекарано заедно.
Следващите няколко изречения описват едно обикновено приятелство. Можем да ги използваме, за да оценим нивото, което сме достигнали с нашия приятел. Трябва да ги практикуваме всички като трамплин към следващата фаза. Това е само началото:
прекарваме заедно времето
забавляваме се заедно
споделяме интереси и действия
обсъждаме нещата
сигурни сме един в друг (имаме си доверие)
обръщаме се един към друг за помощ
разчитаме на верността на другия

Втората фаза на приятелството е разбирателство. Тя се достига, когато сме готови да споделяме твърде лични, скъпи и уязвими страни от себе си. Не само сме готови, но даже изпитваме радост при споделянето им.
Фазата разбирателство е време, в което задълбочаваме умението да общуваме.

Третата фаза на приятелството е откровеност. Това е фаза на зряло и вярно разбиране. Тук приятелите са открити един пред друг. На драго сърце заменят първоначалното положение на емоционална независимост с емоционалната взаимна зависимост, която не се бои да се облегне, да се довери и да търси задоволяване на личните потребности и желания. На това ниво и нуждите, и бляновете на приятелите са посрещнати в един процес, който става почти толкова естествен като дишането.
Нека си представим картината на приятелството в нашия живот като огън, който угасва, ако се появи безразличие. Но огънят може да бъде запален отново и засилен, когато разбирателството между нас оживее – като искри, възпламеняващи пространството, споделяно от нас.
Ако приятелството ни е като скъпа къща и ние я занемарим, скоро това ще се усети. Приятелството ще избледнее, ако се пренебрегва. Нашето взаимоотношение може да се нуждае от малка поправка, но както и при скъпата къща, възстановяването е възможно само ако отделим време и внимание.
Не трябва да забравяме, че приятелството се нуждае от внимание. То трябва да има нещо, което да подхранва и на което да отговаря. Трябва да запитаме и себе си, и приятеля си: Кое нещо пренебрегваме, което би могло да подобри нашето общение? Ако сме малко отегчени, какво да правим, за да приложим жар в нашето приятелство?
Тъй като приятелството е живо същество, то трябва постоянно да расте, иначе ще започне да вехне. Добре е да мислим за нещо реално, което можем да направим, за да му помогнем.
Любовта показва до колко сме се свързали с някого и ако двамата сме обединени, може да достигнем до обичта – бавно, красиво, като разтварянето на цвете.


Марийка Атанасова


Източник: http://www.estir.net/content/view/22/48/

Коментари


  « Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com