Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
Apostol   07.11 20:38
Кажете на вашите
колеги пастори в
града или в
приятелски мрежи и
вероизповедания, че
след 16-ти, ако
закона се приеме
както се гласят
управляващите най
вече, ще се окаже, че е
забранено да
провеждат
богослужения
следващата Неделя,
защото сградите и
помещенията, които
ползват не са със
статут на молитвени
домове с религиозно
ритуална цел и че им е
забранено да
проповядват, защото
нямат богословско
образование в
българско
акредитирано учебно
заведение. По груба
преценка 95 %, ако не и
повече от нашите
църкви трябва да
затворят. Който
наруши закона е
“престъпник”. Ако не
сме активни против
такъв “закон” и не го
изкажем максимално
ясно, силно и по
всички форма и и
неформални начини,
значи сме съгласни с
такава бъдеща
действителност. По
добре по рано да се
събудим, за да не
сежисвестим твърде
късно по време на вече
“законно”
установената
религиозна
диктатура.
Споделяйте с
другите, нашия
стремеж да запазим
свобода си!
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
15.04.2012 - Великден - размисли на Мартин Ралчевски  Bookmark and Share

/Разгледан 2565/

В Е Л И К Д Е Н

Мартин Ралчевски

 

 

Влизаме в храма със свещ в ръка и приповдигнато настроение, но вътрешно сме изпълнени с противоречия... Питаме се: защо не ни чуваш, Господи? Нали обеща, че ще отвръщаш на молитвите на всеки, който е в нужда? Толкова се измъчих. Имам проблеми със здравето. Парите все не стигат... Трудно е...

Такива мисли вървят в главите ни, а е... Великден. Денят, в който трябва да мислим за Възкръсналия, а не за себе си.

Защо сме такива? Защо все гледаме преди всичко на нас да ни е добре? Отговорът е следният: защото слабо вярваме. Или още по-точно казано: защото съвсем не вярваме!

Христос пита апостолите: „За кого Ме мислят човеците?“. Те Му отвръщат, че някой Го мислят за пророк Илия, други за Иоан Кръстител, трети за Иеремия... След което Той пита пак: „А вие? Вие за кого Ме мислите?“. Всички знаем продължението на Евангелския текст – единствен апостол Петър отговаря, че Той е Христос, Синът на Живия Бог!

Ако днес отнесем този въпрос към себе си, най-вероятно би се разкрила грозна картина. Бихме видели, че въпреки че се наричаме християни, вътре в себе си всъщност май сме други. Защо казвам това? Защото доста от нас си мислят например, че всички религии водят към Бога. Това мнение се разпространява напоследък от много хора, включително и православни. А това всъщност е неправилно и се явява и един от най-големите проблеми за съвременните християни.

Ще направя една съвсем кратка съпоставка между Бога, чието възкресение честваме сега, и боговете на другите религии, за да напипаме пулса на истината, по-лесно:

Мюсюлманите вярват в доброто, но само по отношение на тях, защото светът за мюсюлманите е разделен на две части: свят на исляма, и свят, който е извън неговите граници. Към този чужд свят на неверните се прилагат други  принципи – хората там трябва да бъдат угнетявани и принуждавани да приемат исляма!

Евреите също делят света на две части: евреи и други народи. Евреите смятат, че само те са сътворени от Бога, а другите народи – от низши духове. Затова за евреите равенството между тях и другите народи е напълно невъзможно!

Будистите пък се отнасят с неразбиране към самата идея за личен Бог. Според тях, при спазването на определени практики, без никакво покаяние, те биха могли да се превърнат в божества!

На фона на тези постулати, върху които изграждат възгледите си другите големи религии, християнството е коренно различно. Макар че днес в света има милиони мюсюлмани, евреи, будисти и прочее, техните учения не могат да се приемат спокойно от човешката съвест.

И така – другите са различни от нас. Това е факт. Но, защо е така? И... на какво точно се основава нашата вяра? Отговорът е съвсем прост – на празния Божи Гроб! На победилия смъртта Христос! Нека не се лъжем – никой друг основател на религия не е възкръсвал. Никой! Само Христос! И именно това е най-голямото свидетелство, че християнството е единствената религия, която води към Бога. Друга няма!

Тук може би някои ще възразят, че това им е добре известно и че те от години спазват стриктно вярата си, редовно посещават Божия храм, четат и познават Евангелието...

Прекрасно е, ако повечето от нас наистина са такива. Но дали това е така? Дали наистина всички ние живеем според повелите на Евангелието? Задавам тези риторични въпроси не наслука, но преднамерено, защото през изминалите месеци голяма част от нас, всъщност май забравихме на какво ни учи Христос. Може би се досещате, че иде реч за досиетата на митрополитите. По темата се изприказва много. Много от нас, с надежда, чакаха митрополитите да кажат нещо и да започне обществен диалог. Това обаче не се случи и така загадките около тях станаха още повече. И, улисани от медийния шум, сякаш забравихме нещо друго. Това бе тайното покаяние. Ще си позволя едно леко отклонение, за да бъда разбран по-добре. В руския игрален филм „Параклисът на ангела“, с участието на Алексей Марозов, чието действие се развива преди и по време на Втората световна война, се разказва за млад комунист, който застрелва, без причина, един стар свещеник. После комунистът си пуска брада, дегизира се като монах и заминава за един финландски остров, близо до руската граница, на който има православен манастир. Задачата му е да доносничи в Москва. По време на престоя си в манастира обаче с младия агент се случва нещо непредвидено. В душата му настъпва обрат и той спира да доносничи, разкайва се и става истински монах. По време на войната руснаците превземат острова. Всички монаси избягват. Бившият агент също тръгва, но после умишлено се връща, за да приеме съдбата си. Руснаците опожаряват манастира и убиват изменилия на партията „агент“.

Филмът е доста популярен в Русия, но не и у нас. Ако го изгледате, гарантирам ви, че ще се почуствате пречистени. Той поставя много въпроси. Но това, което сякаш е най-интересно за нас, е дали  покаянието на агента е искрено? На този въпрос можем да отговорим само по един начин – разбира се! Та той пожертва най-скъпото, което имаше – собствения си живот!

Ако отнесем този поучителен случай към нашия висш клир, ще узнаем, в какъв грях падаме, когато съдим прибързано. Изводът е ясен – нека не бъдем съдници.

„Христос Възкръсна“, братя и сестри! Това велико събитие трябва да ни вълнува днес, а не църковните крамоли, не битовите проблеми, не политическите злоупотреби и свързаните с тях последствия. Защото същият този Христос, чието възкресение честваме сега, не е просто някакъв велик учител, а е Самият Бог, Който дойде в света, но малко хора Го познаха. Включително и днес – малко са тези от нас, които вярват в Него истински. А ние не вярваме, защото шумът на света около нас е твърде голям. Светът иска своето и постоянно ни дърпа надолу. Светът крещи и ни подтиква не да обичаме хората, но да гледаме единствено себе си.

На всички е добре известно, че от появата на християнството до днес милиони християни са отдали живота си, отстоявайки вярата си. Според данни на ООН, в наши дни, годишно, стотици християни, живеещи в нехристиянските страни, продължават да губят живота си само защото изповядват Христос. В сравнение с тези хора, ние сме щастливци. Ние можем без страх да говорим за вярата си. Можем спокойно и на висок глас да се наречем християни. Но нас сякаш ни е срам. Срам ни е да изповядваме гласно и уверено, че Христос е възкръснал. Е, казваме го... но... някак вяло. Без плам. Защото имаме оправдание, тъй като често човекът, който поздравяваме, нашия брат, сестра, приятел, съсед или колега, е скептичен. И изобщо българското общество е скептично по отношение на вярата. Затова и нашият поздрав е вял. Затова той е апатичен, безличен. А той е такъв защото обичаме повече света, отколкото Бога!

Такова поведение обаче е пагубно! Като християни ние трябва да сме уверени във вярата си. А не да сме лицемерни. Дори и всички да се отвърнат от Христа, на нас не ни е позволено. Веднъж определили се като християни, ние трябва да вярваме и смело да изповядваме православната си вяра до края на дните си, защото животът е кратък. Всички, рано или късно, ще умрем и ще застанем пред Христос, Който ще ни попита, какво извършихме на земята? И тогава какъв отговор ще дадем? Как ще Го погледнем? Какъв ли ужас ще ни обземе, когато Той ни попита, защо сме се срамували от Него?

За да избегнем този лош сценарий, нека сега всички тихо кажем наум следната молитва: „Не Се отвръщай от мене, Господи, защото съм слаб във вярата, но помогни ми да Те обикна със цялото си сърце!“ А на глас пък нека силно да се поздравим, едни други, с най-светлия поздрав: „Христос Воскресе!“ – „Воистина Воскресе!“

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Очаквайте скоро новия роман на Мартин Ралчевски: ''30 ПАУНДА''

 


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com