Двама за Христос


Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
rutbb   15.01 20:36
Богатството ти не е
това, което
притежаваш, а
БОГАТСТВОТО Е ОТ
ТОЗИ, КОЙТО ТЕ
ПРИТЕЖАВА! Който
даде Себе си за нас, за
да ни изкупи от всяко
беззаконие и очисти
за Себе си люде за Свое
притежание,
ревностни за добри
дела. Послание на
Апостол Павел към
Тита 2:14 Да си
нечий, да си
притежание на
някого, да си
собственост на
Господа, това е
голяма привилегия.
Ти си притежание на
Господа, ти си богат с
това, но за да намериш
това, трябва да
оставиш, да изгубиш
нещо.
tavita   14.01 21:41
krasi_vraza, моите
уважения, но се
държиш детински.
Защо не пораснеш
krasi_vratza   14.01 16:09
borislave prestani
da sadij ,ti ne si bog
DeN1SlAv   12.01 05:59
1 Коринтяни 3:1-3 И
аз, братя, не можах да
говоря на вас като на
духовни хора, а като
на плътски, като на
невръстни в Христос.
Храних ви с мляко, а не
с твърда храна;
защото още не можехте
да я приемете, а и сега
още не можете. Защото
и досега между вас има
завист и кавги, и
разцепления, не сте
ли плътски, и не
постъпвате ли по
човешки?/ Амин.
DeN1SlAv   12.01 05:04
Моля искрено хората
със засегнати
чувства да простят на
другия, за да ядат
хляба си чист и да има
вкус в устата.
Разбирате ли? А
Господ казва: "Така
ще познаят, че сте Мои
ученици, като се
обичате един друг".
Амин
krasi_vratza   11.01 20:32
kakvo izkaj dimetrof
ot men nito si na
godinite mi nito na
obrazovanieto
DeN1SlAv   10.01 20:06
Благословения за
Божия народ! Бъдете
здрави и силни в
Господа! Да бъде!
DeN1SlAv   09.01 18:11
Йоан 13:34 Нова
заповед ви давам, да
се обичате един друг;
както Аз ви възлюбих,
така и вие да се
обичате един друг. /
Амин.
dimetrof   09.01 10:06
ОБИДНО Е ДА ТЕ
БЛОКИРАТ САМО ПОРАДИ
ТОВА ЧЕ МОЖЕ БИ НЕ СИ
НЯКАКЪВ ХУБАВЕЦ НА
СНИМКАТА-ВСЕ ПАК
ТОВА Е САЙТ ЗА ВЯРВАЩИ
ХРИСТИЯНИ.
DeN1SlAv   09.01 05:01
Захария 8:17 Никой от
вас да не измисли зло в
сърцето си против
ближния си и не
обичайте лъжлива
клетва; защото
всички тези са неща,
които мразя, казва
Господ. / Амин.
dimetrof   07.01 15:22
МНОГО ДОБРЕ СА
НАПРАВИЛИ ЧЕ СА ТЕ
БЛОКИРАЛИ,ЗАЩОТО ТИ
БЛОКИРАШ ХОРАТА ОЩЕ
ПРЕДИ ДА СА ПОСЕТИЛИ И
ПРОФИЛА ТИ.
krasi_vratza   07.01 01:37
rubb ,zahto mi
blokira profila
,kakvo loho sam ti
pisala?
DeN1SlAv   04.01 20:22
Бог да ви благослови
чрез знанието за
Господ Иисус
Христос. Амин.
dimetrof   02.01 16:57
Има една приказка за
приказката,че
колкото и да е
хубава,всяка
приказка си има
край.Важното е как ще
завърши приказката и
какво ще бъде
началото на другата
приказка.
rutbb   31.12 21:24
Честита и
благословена Нова
Година на всички
ни! Маслиновото
дръвче Един монах
посадил маслиново
дръвче и започнал да
се моли: «Господи,
изпрати на моето
дръвче дъжд». И
Господ пратил на
земята дъжд.
Дръвчето се напоило с
влага, а монахът
продължил да се моли:
«А сега, Господи, аз
те моля да изпратиш
слънце – на моето
дръвче е нужна
топлина». И Господ
пратил слънце.
Дървото растяло.
Монахът продължавал
да се моли за него:
«Господи, изпрати
малко студ, за да
укрепнат корените и
клоните му». Господ
пратил студ и...
дървото загинало.
Монахът много се
разстроил. Той
отишъл при друг
монах, за да му
разкаже своята
история и да сподели
мъката си. «Аз също
имам такова
маслинено дръвче,
виж», - отговорил
другият монах.
Неговото дърво
израснало
прекрасно. – Но аз се
молих другояче. Аз
казах на Бога, че Той е
Творецът на това
дръвче и най-добре
знае какво му е нужно.
Аз просто помолих
Бога да се погрижи за
него и Той го
прави». Това касае
и нас. Ние често се
молим за нещо, което
според нашето мнение
ни е необходимо. Но
само Господ знае
какво ни е нужно.
Доверете Му се
напълно!
DeN1SlAv   31.12 18:26
2016 години от
Рождението на
Христос Господ. Да
бъде благословено
времето, което е
изцяло във властта на
Бог. Да не забравяме,
че Господ е във всеки
един момент от
времето, както и във
вечността. Той ни
призовава във
времето да се
подготвим за
вечността - както
себе си, така и
останалите.
Пребъдвайте в
Неговата любов.
Амин.
krasi_vratza   31.12 17:25
CESTITA DA BADE NA
VSICKITE BRATJ I
SESTRI NOVATA
2017GODINA
,IZPALNENA S POVECE
MOLITVI KAM
BOG!!!TOI E ,KOITO
MOJE DA NI POMOGNE DA
IZLEZEM OT VSJKA
STRAHNA SITUACIJ.
rutbb   31.12 14:19
БЛАГОДАРСТВЕНА
МОЛИТВА Благодаря
Ти Господи за всичко,
което ми даде през
тази
година. Благодаря
за слънчевите и за
облачните
дни. Благодаря за
спокойните и за
трескавите
тъмнини. Благодаря
за здравето и
болестите, за
радостите и
тъгата. Благодаря
за всичко, което ми
зае, и за това, което
си
поисках. Благодаря
за ласкавата усмивка
и приятелската ръка,
за любовта и всичко
красиво и нежно.
За цветята и
звездите и за
съществуването на
децата и добрите
души. Благодаря за
самотата, за
работата, за
трудностите и
сълзите. За всичко,
което ме доближи още
повече до
Тебе. Благодаря, че
ми запази живота, че
ми даде покрив и
прехрана. Благодаря
,

Господи,
благодаря! Какво ли
ще ми донесе новата
година? Каквото Ти
решиш, но Те моля, дай
ми: Вяра - за да Те
виждам във
всичко. Надежда - за
да не се
предавам. Милосърди
е

- във всичко, което
правя, мисля и
желая. Дай ми
търпение и
смирение. Дай ми да
се откъсна и да
забравя себе си. Дай
ми Господи, това
което знаеш, че е
добре за мен, а аз не
зная да го
поискам. Достатъчно
изпитания, коитто да
ме поддържат
силен. Винаги да
имам сърце будно,
слухът - наострен,
ръцете и ума - в
действие, и във всеки
момент да бъда в
състояние да изпълня
Твоята Свята
Воля. Изсипи,
Господи,
благодатите Си върху
всичко, които обичат
и дай мир на целия
свят.Амин !
dimetrof   31.12 12:02
ПРИЯТНО ПОСРЕЩАНЕ НА
НОВАТА ГОДИНА ВСИЧКИ
МОИ БРАТЯ И СЕСТРИ И
НЕКА ГОСПОД ДА НИ ПАЗИ
ОТ МНОЖЕСТВОТО
КАПАНИ ПОСТАВЯНИ
ПРЕД НОЗЕТЕ НИ!
atanasow2   29.12 16:21
Честито Рождество
Христово!Братя и
сестри,дано да се
променяме към
доброта и без да
забмуждаваме себеси
и да изтича женното
смово но помагаме в
насърчение без
манипулация .Нека
бъдем по негов образ и
постъпки..Амин.
rutbb   29.12 15:46
Пазете се от УНИНИЕ,
скъпоценни мои,
братя и
сестри! Преди много
години дяволът решил
да се похвали и
изложил за всеобщо
разглеждане
всичките
инструменти на своя
занаят. Той ги
поставил акуратно в
стъклена витрина и
прикрепил към тях
надписи, за да знае
всеки какво е това и
колко струва всяко
отделно
нещо. Каква
колекция била само!
Там се намирал и
блестящият Кинжал на
Завистта, и Чукът на
Гнева, и Капанът на
Алчността. По
лавиците били
прилежно подредени
всичките оръдия на
Страха, Гордостта и
Омразата.
Инструментите
лежали на красиви
възглавнички и
предизвиквали
възхищение у всеки
посетител. А на
най-отдалечената
лавица лежало малко
невзрачно изхабено
дървено ножче с
надпис „Униние". За
голямо учудване, то
струвало повече от
всичките
инструменти, взети
заедно. На въпроса
защо дяволът цени
толкова високо този
предмет, той
отговорил: - Това е
единственият
инструмент в моя
арсенал, на който
мога да разчитам, ако
всичките останали се
окажат безсилни. И
той нежно погладил
дървеното ножче. Ако
успея да го забия в
главата на човека,
той отваря врати за
всичките останали
инструменти...
Patzko   28.12 20:22
Има цензура жоро74)
Нали знаеш че
Христянството и
комунизма имат много
общо
rutbb   27.12 19:13
http://www.hristiqn
i.com/forum/viewtop
ic.php?p=6411#p6411
Господ

е промислил за всяка
криза в живота ни!
Чудесно насърчение
за всички, които
преминаваме през
трудни ситуации.
joro74   26.12 14:01
Здравейте, Админ!
Честито Рождество
Христово! Искам да ви
обърна внимание за
времето на
пристигане на
съобщенията. Струва
ми се, че понякога
съобщенията се бавят
около два часа след
като бъдат
изпратени. Не знам на
какво се дължи това и
дали можете нещо да
предприемете.
Благодаря ви.
miriam   26.12 07:52
БЛАГОСЛОВЕНИ И
БЛАГОДАТНИ БЪДЕТЕ И
ПРЕЗ НОВАТА
2017ГОДИНА
rutbb   25.12 19:32
https://www.youtube
.com/watch?v=MpgaWm
2pnNs Честито

Рождество Христово!
Бъдете изобилно
благословени и над
вас нека да валят
радост, мир, любов,
зраве и всички
Благословения от
небето на небесата!
Амин!
krasi_vratza   25.12 14:02
CESTITO ROJDESTVO
HRISTOVO ,na vsicki
skapi prijteli!ot
Krasi
Patzko   24.12 19:59
Защо да не влиза?
krasi_vratza   24.12 16:53
VIIMA NE VLIZAI V
PROFILA NA
KRASI_VRATZA
rutbb   22.12 22:37
https://uchiteli.bg
/interesting/krasiv
ite-planinski-sela-
na-bylgariq/2334 Ма
лко

красота от нашата
чудесна страна.
Всички Негови
творения го хвалят!
DeN1SlAv   19.12 05:08
Амин!
DeN1SlAv   14.12 20:54
Да бъдем като тази
лястовичка, която
знае накъде отива и
защо.
rutbb   13.12 19:03
Притча за
лястовицата и
враната Някога,
преди много години,
на брега на планинско
езеро долетяла
лястовица. Щом
напълнила човчицата
си с вода,тя се
приготвила да
отлитне отново. Една
врана, следяща я
отстрани, кацнала на
клона на едно дърво,
се зачудила: - Защо
толкова бързаш да
отлетиш, щом си жадна
и
уморена?Лястовицата
и отвърнала: - Там
зад планините жесток
владетел нареди да
хвърлят в огъня
справедлив човек.
Много искам да му
помогна и искам да
загася
огъня. Враната
почнала високо да се
смее: - Как ти,
такава малка
лястовица, с малка
човка, би могла да
загасиш огромен
огън? Лястовицата
отвърнала: - Правя
това, което е по
силите ми,
останалото е от
Бога... Напълнила
човчицата с вода и
отлетяла. Враната
решила да погледа
безумното дело на
малката птичка и я
последвала. Докато
летели, враната
шумно се подигравала
на лястовицата, но
изведнъж млъкнала
когато стигнали до
целта.Тъмен облак
бил надвиснал над
огъня, но не
дъждовен, а от хиляди
и хиляди лястовички,
кръжащи около
мястото и нито един
лъч не можел да
проникне през тях. В
следващия миг всяка
лястовица отворила
човката си,пълна с
вода, и хиляди капки
се устремили към
огъня. Огънят бил
потушен, а човекът -
спасен
DiKrema   11.12 18:08
ti bez pari kade si
vijdal da te kanqt,
bez pari ne davat,
trqbva da si plati6
kovert
Patzko   11.12 16:57
..) Представям си да
поканя някой у нас и да
му искам 10 лв за вход
Patzko   11.12 06:14
Имаше ли мезета?)
Patzko   10.12 11:02
10 лв?( А мезета ще има
ли?
DeN1SlAv   08.12 20:33
Не можеш да кажеш, че
обичаш Бог, а не
обичаш брата си.
Този, който го
твърди, лъже и
истината не е в него.
Margo70   06.12 19:58
Уважаеми несемейни
християни - мъже и
жени на възраст до 50
години ! Сърдечно сте
поканени на парти на
ул. "Веслец" 69 в
залата на църква
"Бъдеще и надежда",
гр София на
10.12.2016 г.
/събота/ от 17 ч. Вход
: 10 лв.
Препоръчително е
официално облекло. -
сако /костюм, рокля.
Моля заповядайте!
Patzko   03.12 20:48
rali, сигурна ли сте
за адреса на ОБЦ?)
Patzko   03.12 20:25
...Mоже да не го
любиш, точно щото си
го видял
DeN1SlAv   02.12 17:18
"Ако не любиш своя
брат, когото си
видял, не можеш да
любиш Господ, Когото
не си видял." Амин.
rutbb   01.12 18:29
„Ако молите Бога за
нещо и Той не ви го
дава, не бързайте да
скърбите - вие не сте
по-мъдри от
Него.” Свети Исаак
Сирин
krasi_vratza   28.11 14:01
:
DeN1SlAv   26.11 08:55
Да бъде мир на вас!
Всеки, който се
уповава на Господа,
няма да се посрами!
Слава на Тебе, Царю
Иисусе Христе!
Достоен си Ти за вечна
хвала. Спаси ни,
Господи. Амин.
rali   23.11 20:07
rali   23.11 20:07
Bratq i sestri na
10.12.ot 17ch shte
ima party za
nesemeini hristiqni
v OBC Budeshte i
nadejda v Sofia na
ul.Veslec 69
DeN1SlAv   18.11 18:51
Благодаря Ти,
Господи, за
благодатта, която ни
даваш всеки ден и че си
с нас във всеки един
момент, дори когато
ние не вярваме...
Слава на вечното Ти
име! Амин.
rutbb   06.11 09:09
https://www.htv.bg/
watch/vzemane-na-ma
dri-reshenia Бои

ли се човек от
Господа, него Той ще
настави кой път да
избере. Душата му ще
живее в спокойствие.
Псалом 25 : 12,13
стих
DeN1SlAv   29.10 20:35
"Първо извади кола от
своето око и тогава
търси как да извадиш
тресчицата от окото
на брата си"
DeN1SlAv   27.10 05:04
Свят, свят, свят е
Господ Саваот!!!
Амин.
DeN1SlAv   26.10 16:19
Амин!
Margo70   26.10 06:53
Добро утро, уважаеми
братя и сестри !
Бъдете благословени
с всяко духовно
благословение в
небесни места в този
ден от Бог подарен!
DeN1SlAv   25.10 04:47
Господ е изпълнен с
истина! Пожелавам ви
Неговата любов да
пребъдва във вас, вие
да пребъдвате в Него и
Той да ви дава от мира
Си. Славата е Негова
завинаги!
DeN1SlAv   24.10 21:55
Разцеплението,
което проповядват
някои, не ще пребъде.
На хората се опитва да
им се вмени
ексклузивна ниша във
вярата за единствено
валидна и действаща.
А не пише ли някъде в
Словото "Нима
Христос се е
разделил? Или Павел
бе разпнат за вас?"
Слава на Господа!
Рацепленията няма да
успеят и
осуетяването на
Божия план да оставим
за враговете на Бога.
Господ ще съди
праведно на по Отца
Си. Амин. Слава
Тебе, милостиви и
праведни Господи!
Амин.
DiKrema   24.10 20:28
za6to pove4eto hora
mislqt, 4e na6ite
evangelski carkvi sa
sekta, ako nqkoi znae
neka da kaje.
DeN1SlAv   22.10 21:02
Слава Тебе, Господи!
Ти ни измъкна от калта
и ни издигна да те
славим! Чуй всички
Твои ангели те хвалят
чрез нас също!
Благословен да си в
име Господне! Спаси
ни, Господи! Амин.
DeN1SlAv   20.10 19:37
Обичам ви, братя и
сестри! Христос да
пребъдва във вас!
DeN1SlAv   16.10 20:27
"Нито ще има жалеене,
нито плач, ни болка"
Амин!
rutbb   15.10 00:20
Шалом, Шалом,
Ерусалим! Гред не
мир. Глас на радост
нека да се чуе по
улиците на Ерусалим!
rutbb   15.10 00:19
https://www.youtube
.com/watch?v=5Kblb6
C4nqc
DeN1SlAv   12.10 20:25
Радвайте се! Нашето
прибежище е от Бога и у
Господа! Амин.
DeN1SlAv   12.10 19:08
Слава Тебе, Господи!
Твоята изкупителна
сила е всемощна и
говова да прости
всеки грях. Слава на
Тебе, Господи и на
твоето Име. Ти дойде
на света, за да
осветиш човеците и да
бъдеш нашата
светлина. Благодаря
ти, Господи! Слава на
Отца и Сина, и Святия
Дух и сега, и винаги, и
вовеки веков! Амин.
krasi_vratza   11.10 13:12
lubo,zahto si
blokiral profila mi?
DeN1SlAv   08.10 21:29
Благословен Бог! Той
е велик!!!
rutbb   02.10 09:51
За какво копнее
душата ти тази
сутрин. Копнее ли за
среща с Живия Бог?
Един поздрав за
всички
нас. https://www.yo
utube.com/watch?v=O
UJQx_JmtVA
rutbb   30.09 02:14
https://www.youtube
.com/watch?v=LfIuS6
goH4U
DeN1SlAv   27.09 17:07
Господ е велик, хора!
Той не иска да сте
нещастни. Радвайте
се, защото Неговото
изцеление е
промислено. Той има
за нас най-доброто!
"Благодат и мир да ви
се умножат чрез
познаването на нашия
Господ и Спасител
Иисус Христос"!
Амин.
DeN1SlAv   22.09 13:06
Амин! "Бъдете свети,
защото Аз съм свят."
rutbb   22.09 10:08
Неговото Слово е
Истината!
rutbb   22.09 10:07
Честит Ден на
независимостта,
скъпи братя и
сестри. Казват, че в
името сме имали и
частица от името на
Бога - богари, така е
древното име на
българите, записано
в историческите
извори. Бъдете
благословени,
всички българи! Той
дава слънцето си за
всички! Нека
Неговата светлина да
осияе в сърцата ни и да
ни освети чрез
Истината
DeN1SlAv   19.09 21:24
Радвайте се братя и
сестри, защото
Неговото
благословение е
довека! Неговите
благословения са
вечни! "Няма да ви
оставя", рече
Господ.
DeN1SlAv   17.09 20:00
Благодаря ти Господи
за благословената
събота, в която ми
даваш да предвкуся
вечната събота на
Твоето царство! Твое
е благодарението,
честта и славата във
всички времена! На
Отца и Сина, и Светия
Дух! Амин!
DeN1SlAv   16.09 20:18
"Ако Аз - Господ и
Учител, ви измих
краката, същото
трябва да правите и
помежду си."
DeN1SlAv   16.09 19:23
Привет в Господа на
моите братя! Добре
дошли сте!
Препоръчвам
радиата, предложени
в този сайт - много са
вдъхновяващи и
полезни. Слава на
Господ за вас и всеки,
на когото му предстои
да познае спасението
си!
DeN1SlAv   14.09 16:25
Бъдете щастливи,
хора! Нашият Господ
държи всяка утеха и
всяка радост!
Слава на Господа!
DeN1SlAv   14.09 16:10
Слава на Бог за
благословенията, за
подкрепата в трудни
моменти, радостта и
поуката от труда и
постиженията ни. За
слава на Бог да бъде
всяка наша крачка!
DeN1SlAv   12.09 22:00
Слава на Иисус
Христос - нашият
Спасител!!
DeN1SlAv   06.09 19:12
Амин! Честит празник
на всички!
rutbb   04.09 23:27
https://www.youtube
.com/watch?v=lFFsdg
HmQlA






Статии
12.03.2012 - Смъртоносен танц - разказ от Мартин Ралчевски  Bookmark and Share

/Разгледан 1941/

СМЪРТОНОСЕН ТАНЦ

 

(разказ по действителен случай)

Мартин Ралчевски

 

Съдбата бе отредила на бедната, нискообразована и никому позната Зоя особена слава. Тя щеше да се срещне с най-различни и влиятелни хора, които да я обсипват с внимание и наблюдават с изумление. Щяха да я охраняват, снимат и разпитват. Лично при нея дори щеше да дойде първият човек в държавата. Но може би най-значимото беше, че за нея един ден щяха да направят и филм.

За всичко това обаче Зоя нямаше как да узнае предварително, защото нищо от животът й не подсказваше подобна слава.

Тя се бе родила в руския град Самара през първата третина на двадесети век, когато градът още се наричаше Куйбишев. Бе красива и нежна, но не особено умна, а откъм обноски дори беше грубовата. Като всяко момиче от онова време, което се сблъскваше със суровата действителност, тя бързо загуби вяра и, страдайки от бремето на диктатурата, негласно започна да проклина всичко около нея. Животът я мачкаше жестоко и системно, но мечтите упорстваха, съпротивляваха се и, сякаш напук, не искаха да си отидат. А тя, както всяко нормално момиче, искаше единствено по-добра работа, хубав дом, пълна маса, нови дрехи и добър съпруг. Но това, уви -бяха само блянове. Вместо това тя имаше тежка, нелицеприятна работа, порутен, бедно обзаведен и неотоплен дом, празна маса, едва няколко лични вещи и овехтели дрехи. Живееше само с майка си. Баща й бе починал, а братя и сестри нямаше. Работеше в градския завод за тръби, до който всеки ден вървеше по кален и неравен път, търпейки закачките, а често и обидите, на работниците. Заплатата, която получаваше за деветчасовия си трудов ден, бе толкова ниска, че едва й стигаше да се нахрани, а още по-малко пък да задели нещо за нова дреха или вещ. Най-лошото от всичко обаче бе липсата на перспектива. Твърде рано тя осъзна, че нищо не зависи от нея. Това толкова я обезверяваше, че често след края на работния ден, когато оставаше сама, си поплакваше.

Животът обаче неумолимо я влачеше напред и тя, волно или не, бе принудена да направи своя избор. С годините постепенно претръпна и достигна до извода, че всичко на този свят е една безкрайна мъка. Голяма, истинска мъка, от която няма къде да се избяга! Така, неусетно се понесе по нанадолнището. Първоначално от любопитство, а после и поради други мотиви, преспа с колегата си Василий, а след него и с Тима, Олег, Руслан, Димитрий и с неколцина други, преди да открие Николай. Той беше по-различен от останалите и тя го обикна. Освен разходките, танците и интимността, между тях имаше нещо повече. Те обичаха да се усамотяват и да пийват заедно. Така забравяха тежката действителност и на душите им ставаше леко. По онова време почти всички злоупотребяваха с алкохола. Повечето го правеха от мъка, но имаше и такива, които се наливаха и по подражание, така че постъпките на двамата влюбени не правеха впечатление на никого.

Така, от миловидно и скромно момиче, за сравнително кратко време, Зоя се превърна в нещо противоположно. Без да изпитва вина за поведението си, тя някак се чувстваше свободна.

Най-близкият човек до нея обаче бе на друго мнение.

„Има Бог и Той всичко вижда. Опомни се!“, плашеше я често майка й, а Зоя искрено й се присмиваше, защото за нея вярата в Бога бе отживелица.

„Ех, тази стара и оглупяла старица – въздъхваше на ум тя, когато срещаше укорителния й поглед. – Животът е толкова кратък, така че никой, дори и собствената ми майка, няма право да ми казва как да го живея!“

Всеки ден, след като се прибереше от работа, тя се преобличаше, измиваше, хапваше, каквото намереше вкъщи, и веселбата започваше. И наистина, на някакво ниво, макар и дните й да бяха тежки, нетърпими и безцветни, в късните часове на вечерта те сякаш придобиваха цвят.

В Новогодишната нощ обаче всичко щеше да се преобърне с главата надолу.

Вечерта бе специална и подобаваше да бъде отбелязана тържествено. Зоя реши да покани няколко приятели на гости. Като разбра за намерението й, майка й демонстративно заяви, че няма да вземе участие в гуляй по време на пости, защото в Русия Коледните пости продължаваха, и все още продължават, до шести януари. Зоя не се замисли над казаното, а вместо това очите й светнаха от радост, че ще бъде насаме с гостите си.

Приятелите дойдоха у тях малко преди десет часá, като донесоха няколко бутилки водка, два вида салам, малко хайвер и хляб. Поканените бяха седем, но дойдоха  шест – три момичета и три момчета. На купонът трябваше да присъства и Николай, но тъй като се забави, започнаха без него. Младежите си наляха водка, чукнаха се за наздраве, хапнаха и запяха. Малко по-късно те започнаха да се опипват и натискат из различните ъгли на стаята. Само домакинята остана сама.

„Ех, този Николай, защо се бави!?“, ядосано викна изведнъж тя и скочи от масата, на която умислено бе подпряла глава. Приятелите й се спогледаха, но не реагираха. Тя се намръщи, направи няколко нервни крачки из стаята, след което рязко отвори врата и излезе. Навън студеният вятър опари лицето й и тя инстинктивно влезе обратно на топло.

„Сигурно Николай има по-важна работа от това да е с мен на Нова година!... Грубиян! Ама аз пък защо трябва да му оставам длъжна? Я... да си гледа работата!“, ядоса се тя и с прикрита завист погледна към другите. После отмести поглед от тях и очите й зашариха из стаята, като се спряха на една от иконите, които висяха на стената и принадлежаха на майка й.

„Точно така! – възторжено извика тя. – Щом моят Николай го няма, ще танцувам с този... Николай“. След което взе един стол, доближи го до иконата на Свети Николай и я откачи.

„Ей, Зоя, какво правиш? – намеси се една от приятелките й. – Върни я обратно“.

Зоя обаче вече бе решила да се позабавлява по този нестандартен начин и никой не можеше да я спре. Тя нервно отметна настрана кичура коса, който бе закрил лицето й, хвърли наметалото от роклята си на земята и любовно прегърна образа на Светеца, като затанцува с него.

„Това е просто една дъска, глупачке... Бог не съществува, нима не го знаеш?“, подметна иронично тя на приятелката си и се подсмихна.

Онова, което се случи в следващия момент, надмина и най-дръзките очаквания на събралите се.

За миг в стаята проблесна светкавица. Всички се сепнаха и инстинктивно примижаха, а когато отвориха очи, пред тях се откри странна и ужасяваща картина. Зоя бе побеляла като платно, като стоеше напълно неподвижно, стискайки иконата в обятията си.

„Но... Какво... Какво стана? Зоя... миличка, добре ли си?!“ – обърна се едно от момичетата към нея.

Отговор не последва. За момент алкохолът от кръвта на всички сякаш се изпари и те се изправиха на крака. Момчетата се опитаха да я помръднат, но не успяха. Те повториха опита си, но без резултат.

„Е, сега я втасахме“, рече единият от тях, наметна шубата си и тичешком изтича вън, за да търси помощ. Другите стояха като попарени, не можейки да отделят поглед от ужасната промяна на приятелката си.

Двадесет минути по-късно в стаята пристигна екип на „Бърза помощ“. Докторът неуверено прегледа пациентката и онемя.

„Това е... необяснимо... – възкликна той, – трябва... веднага да се обадим в Москва“. 

Бързо новината достигна до градското ръководство, областната управа и столицата. Къщата веднага бе поставена под охрана от милицията (Бел. авт.: в онези години полицията в страната се наричаше милиция) и всички зачакаха отговора от Москва.

Първият специализиран екип се появи след ден и половина. Докторите я прегледаха обстойно и, на свой ред, също както и провинциалните си колеги, онемяха. Всички бяха единодушни, че момичето е живо, но как се бе случило така, че бе залепнало за пода и защо тялото му бе толкова твърдо, не можеха да си обяснят. Опитаха се да й поставят инжекция, за да я отпуснат. Иглата обаче се счупи. Опитаха отново, с по-голяма игла. И после пак. И пак. Но, безрезултатно. Иглите се чупиха като клечки за зъби. В изблик на ярост от безсилието на докторите, единият от присъстващите милиционери се засили и с все сила се опита да я повали. Но не само не успя, но и си счупи ръката. Това допълнително шокира присъстващите и те още повече се объркаха.

„Но... това... няма... никакво обяснение!“, призна най-накрая главният лекар и предложи да я откарат в Москва, за да я изследват в лаборатория. Речено – сторено. Повикаха дърводелец, който с електрически трион да среже дюшемето на пода. Трионът забръмча победоносно, но при съприкосновението с дъсчения под отскочи назад. Дърводелецът, който бе здрав и набит мъж, около четиридесетте, прие случващото се като предизвикателство, запретна ръкави, извика гръмогласно и с все сили повтори опита си. Трионът отново отскочи, като този път премина заплашително близо до единия от докторите.

Неусетно, в различните опити да помръднат момичето, изминаха няколко дни. Ситуацията изискваше някакво решение, но уви, никой не бе в състояние да намери такова. Това нажежи обстановката до такава степен, че мълвата за вледененото момиче достигна чак до първия човек в държавата. За изненада на всички, той пожела лично да провери случая. Първоначално местните политически първенци не повярваха на намерението на техния ръководител. Но за тяхна изненада немислимото се случи и най-голямото величие в страната пристигна със собствения си самолет директно от Москва. Той премина с луксозната Волга по разкаляните улици на провинциалния град, влезе в строго охраняваната къща и се спря пред неочаквана картина. Другарят номер едно пристъпи неуверено към нея, докосна я и със сдържан, но строг тон попита:

„Какво става тук?“.

Присъстващите вдигнаха рамене.

Водачът на народа се поколеба за миг и, за почуда на околните, хвана ръката й като я дръпна силно. Момичето не помръдна.

Визитата продължи около четвърт час, след което Другарят се разпореди да подсилят охраната на къщата и да потулят вече плъзната мълва за случилото се.

Въпросите в главите на хората бяха много. За Зоя обаче вече нямаше неясноти. Тя бе осъзнала какво е извършила и се разкайваше за него. Но докога щеше да продължи наказанието й?

Дните се нижеха бавно и мъчително. После дойде ред на седмиците. А подир тях и на месеците... Достъпът за външни хора в къщата бе невъзможен. Единственият човек, който бе пускан, от време на време при нея, бе майка й, която бе толкова изплашена, че когато я погледнеше, само тихо плачеше.

Милиционерите се сменяха периодично. Високопоставени партийни величия идваха и си отиваха. Приятелите на Зоя се навъртаха уплашени отдалече. Съседите, колегите, познатите, близките и далечните, дори децата на улицата, бяха в неведение и смътно трескаво очакване.

Никой обаче нямаше и идея какво се случваше в ума и душата на бедното момиче. Тя не само не можеше да помръдне, но дори не можеше да си поеме дъх с пълни дробове. Сякаш се намираше в невидим каменен саркофаг. Краката й бяха силно отекли и сковани. Очите й бяха подути и кръвясали. Погледът й се бе премрежил. Сърцето й биеше бавно, като неговите удари отекваха, като далечно ехо, в тъпанчетата й.

Ех, да можеше поне да поспи, макар и съвсем малко, мечтаеше тя. Или пък да... умре. Да, това бе съвсем реално желание, защото след изтичането на втория месец, тя вече желаеше собствената си смърт с увереността, че това ще е най-добрият изход за нея. Но нито можеше да заспи, нито пък да умре. Нищо не й беше подвластно. Вместо това около нея преминаваха непознати и странни същества. Тези същества, за неин ужас, бяха съвсем истински. Странно беше, но никой от присъстващите не можеше да ги види. Те бяха злобни, с някак странно удължени и разкривени лица, като съвсем бегло приличаха на хора. Виеха се край нея, кикотиха се и плюеха в лицето й. Това бе не само отвратително, но и смразяващо страшно. „Милиционери, моля ви, изгоните тези гнусни неща оттук!“, мълвеше тя, но устните й не помръдваха. А съществата бяха все там. Непрекъснато!

Зоя чувстваше, че без сън и храна човек някак може да оцелее. Дори без никакъв покой може да живее, но не и сред тези неописуеми демонични същества. Това бе един безкраен, истински и напълно осезаем ад.

Преди да я сполети нещастието, тя не вярваше, че има Бог. Но сега, когато постоянно виждаше този невъобразим и нескончаем ужас около себе си, започна да се моли. Какво казваше, не знаеше, нито пък разбираше. Но се молеше. Молеше се по детски, искрено и простодушно, всичко това да свърши. Образите обаче, уви - не си отиваха. Обикаляха я и нещо й шептяха, сякаш чакаха душата й. Самата мисъл, че  това чуждо присъствие може да продължи безкрайно във времето, толкова много я ужасяваше, че й идваше да крещи и да моли за пощада именно онзи, чиито свят образ бе опряла до гърдите си.

Дали бе съвпадение, или пък най-накрая молитвите й бяха чути, тя така и не узна. Онова обаче, което всички видяха, бе, че на третия месец от стоенето й пред врата на къщата, отнякъде се появи странно облечен беловлас старец. Той понечи да влезе, но милиционерите го спряха. Няколко дни по-късно той се появи отново. Милиционерите го разпознаха и го смъмриха за упорството му, като категорично забраниха повече да доближава къщата.

Когато същият беловлас старец дойде за трети път, бяха изминали 128 дни от „вледеняването” на Зоя и тя вече изглеждаше като привидение. Единственото нещо, което подсказваше, че е жива, бе слабо туптящото й сърце. Старецът каза нещо на милиционерите и те, този път, сметнаха, че е  безобиден и го пуснаха вътре. Той влезе бавно, застана пред Зоя и тихо я попита дали се е уморила вече. Този въпрос изненада милиционерите и те наостриха уши. Той я попита още: „Е, вече вярваш ли, че има Бог и отвъден свят?“ На което тя отвърна мисловно: „Вярвам, дядо, да! Само, моля те, не си отвивай!“. Тя каза това, защото, когато той бе застанал пред нея, страшните същества изведнъж бяха изчезнали. Старецът не отвърна нищо, а лаконично поклати глава и си тръгна.

Няколко минути след това Зоя се строполи на пода.

Милиционерите веднага докладваха за случилото се и, под конвой, тя бе отведена за разпит в сградата на местната милиция.

„Защо го направи?“, попита я строго следователят.

Тя го погледна с безжизнен поглед. Това го подразни и той я удари гневно през лицето.

„Кой ти нареди да стоиш?“, попита я друг. Но отговор не последва, защото Зоя бе преживяла нещо, което не можеше да се обясни.

На третият ден, малко след залез слънце, докато бе оставена за кратка почивка от следователите, при нея, незнайно откъде, се появи същият старец, който я бе посетил и преди. Тя се смути, но събра смелост и пристъпи напред, за да го погледне отблизо. Да, точно така, нямаше грешка – това бе същият старец, като онзи, от иконата. Това я порази и тя, не знаейки какво да каже, само промълви:

„Съжалявам“.

Старецът се усмихна благо и я докосна по рамото.

„Е, хайде – рече той, – стига толкова. Идвай с мен.“

В същия миг Зоя издъхна.

 

Посвещение:

На всички невярващи и колебаещи се в съществуването на Бога.

 

Бележки на автора:

Фамилията на Зоя е Карнаухова, а адресът й е град Самара, улица „Чкалов“ 84.

Най-важният човек в държавата, който я посети през 1956 г., бе  Никита Хрушчов.

Филмът, който направи за нея режисьорът Алексанър Прошкин, се казва „Чудо“.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Блог на Мартин Ралчевски:

www.ralchevski.blogspot.com


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2017 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com