Двама за Христос


Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
ico_79   08.06 08:10
Милолоср милост
прося Боже Отец на
Аврам Исак и.Яков в
името на Исус
Спасителя Амин
Алулуя
ico_79   08.06 08:09
Господи имай милост
за тази жена моляте
помогни и на Теб.да
уповава амин Алилуя
Благодаря Ти.Боже на
Аврам Исак и
Яков.Моляте прося аз
грешния и
недостойния за
спасението и
krasi_vratza   07.06 20:21
ei.,hora mnogo
dem.,sila me
napada,pomognete,ak
o

mojete
ico_79   07.06 09:41
Алилуя Слава почит и
величие на името Ти
благодаря Ти Амин
Алилуя Алилуя Алилуя
Амин Благодаря Ти
ico_79   07.06 09:40
Боже Отец аз те моля да
имаш милост за всеки
самотен в името на
Исус моляте стопли
всяко самотно сърце и
Го превържи Исусе от
самота и всяка болка
Моляте Отче в името на
Исус милост милост
милост милост амин
ico_79   06.06 07:59
ha04g48
ico_79   06.06 07:59
ha04g48
Elli   03.06 21:44
Ти сам каза че си
лъжехрист, това са
лично твои думи не
мои. Аз никога не съм
казала че съм
безгрешна, коя съм
аз, че да казвам на Бог
да те съди. Ти си много
странен човек. Защо
приписваш на хората
неща които не са
изговорили. С какво
те обидих, хайде
отговори ми. Ако
трябва аз да обръщам
внимание на твоите
простотии трябваше
да стоя постоянно
пред телефона и да
чета отново и отново
всички обидни думи
които се чудя от къде
ги изля и ако не те бях
блокирала кой знае
какви простотии още
щях да прочета.
Честно казано
съжалявам те.
krasi_vratza   03.06 17:39
nujdaj se ot
nasarcenie i
duhegrijitelska
nujda nespravedlivo
me ubijdat
Elli   02.06 20:21
Прошка ли си искаш .
Вярващ ли си. Вярващ
човек не прави
неомъжените жени
лесбийки. Не само
Краси, аз също съм
много наранена от
така наречените
вярващи мъже. Ако бях
срещнала един
единствен вярващ мъж
сега щях да имам
пълнолетни деца и
заедно да служим на
Бога. Така, че не
думите а делата
говорят кой е вярващ и
кой не. Колкото и да ми
цитираш Словото нищо
не те ползва ако не
изпълняваш това
което говориш а един
ден точно това Слово
ще те съди. Това не са
мои думи а на Исус към
фарисеите които
наричаха себе си
Авраамови чада.
Elli   26.05 22:03
Краси потърси
молитви за
разчупване на
проклятия на Пламен
Петров и Бог да те
освободи и изцели от
всяка душевна рана.
Много добре те
разбирам какво
преживяваш. Бъди
преизобилно
благословена с
всички Авраамови
благословения а
Авраам имаше
съпруга, имаше дете,
беше здрав ти също
заслужаваш всички
тия благословения
защото си Божие дете.
Благославям те много
скоро време да бъдеш
омъжена и заедно със
съпруга ти да служите
на Бога и да съградите
домът си на твърдата
канара Господ Исус
Христос.
krasi_vratza   26.05 22:01
NEKA NE SE UBIJDAME
BOG DA BLAGOSLOVI
VSEKI DA IMA MIR I
PRAVDA MEJDU NAS
IZKRENNITE VJRVAHTI
SI LICAT OT
DALEC,NJMA NUJDA
NJKOI DA TI GO KAZVA TO
LICI PO
OTNOHENIETO,BOG DA
BLAGOSLOVI VSEKI OT
KAKVO LI NE SE
NAPATIH,NEMOJE I
TAKA I TAKA ILI
NAPRAVETE IZVORA
DOBAR ILI LOJ.....
Elli   26.05 21:42
Така, че мила Краси не
вярвай на така
наречените вярващи
мъже и не си
пропилявай живота да
чакаш вярващ защото
един ден горчиво ще
съжаляваш. Говоря ти
от горчивия ми
житейски опит.
Намери си съпруг
който да те цени и
уважава защото не
всеки който хходи на
църква е вярващ и не
всеки който не ходи на
църква не е невярващ.
По делата им ще ги
познаеш.
Elli   26.05 21:36
Но един ден всеки ще
отговаря пред Бога.
Elli   26.05 21:35
Точно този Ицо който
се прави на много
вярващ и всезнаещ
изрече един куп обиди
и ме нарече с какви ли
не обидни думи като
очилат грозил,
дебил, езавелка и
какво ли още не.
Elli   26.05 21:32
Проумейте го веднъж и
за винаги, че вярващи
мъже няма. Има такива
които само си чешат
езиците като цитират
Божието Слово и си
мислят, че са прави но
не вършат нищо от това
което говорят, а Исус
много ясно каза на
учениците, че не
законо слушателите а
законо
изпълнителите са
прави пред Бога.
joro74   25.05 13:11
Сестра Краси, Вие
имате стойност и сте
скъпоценна за
Господ. Колкото и
несправедливо и
обидно да са се
отнесли към Вас,
трябва по-добре да
благославяме,
вместо да кълнем или
просто да не се
занимаваме повече с
дадения човек. На
Господа принадлежи
възмездието, не е
наша работа да се
разправяме, Той ще ни
защити на времето му.
krasi_vratza   25.05 12:38
dobre ,joro izkam da
te pitam az prejivjh
nehtastie tj me
narece luda a az sam se
molila s salzi na oci
da se omaji kak go
priemaj moljte kaji
mi,iztina e ce sega az
stradam po-dobre e da
blagoslavjj dori
tezi koito te kalnat
az njmam nihto protiv
izrekoh tazi duma no
si vzeh projka i do den
dnehen ne si e vzela
projka ot men kak da go
razbiram neznam ne e
bibleisko togava ot
neina strana?
joro74   25.05 10:36
Скъпи сестри в
Христос, писано е да
бъдем гостолюбиви,
понеже не знаем, дали
не е застанал ангел на
прага ни. Знаете ли,
че този стих е валиден
и ако някой е посетил
профила Ви и съвсем
учтиво Ви е писал, но
Вие сте постъпили
надменно и сте го
игнорирали. Да, той е
допуснал правописни
грешки и най-
вероятно не е ангел,
но би могъл да изрече
благословия за Вас,
която Господ да
послуша, ако сте била
и Вие любезна към
него. Не е ли писано
също, че смърт и живот
има в силата на езика?
krasi_vratza   23.05 13:00
tocno ot tozi koito
nai-neocakvaj ne e li
bil taka i isus
krasi_vratza   23.05 12:59
molete se za tezi
koito vi
gonjt,blagoslavjite
koito govorjt laji za
vas ,neprestanno se
molete i za vsicko
blagodarete,ico ako
tova e da obsajdaj na
toj i onj polojenieto
e mnogo
pogrehno,pogledni
samo bog ot teb da ne
vdigne race vseki
otgovarj za nego si
njmaj pravo da me
hulij az sam bojie
dete koito e vdignal
race si e negov
problem kato nemoje
da pomogne ami da se
otdrapne zahto
trjbva da se zajjdame
vseki ima harakter
krasi_vratza   23.05 12:53
blagoslavjm vseki
koito e v nujda kato
mojta ot vsjkade da te
darpat i da njmaj
pokoi
krasi_vratza   23.05 12:51
na zloto se otvrahta s
dobro,bog da
blagoslovi koito
uspjha da me razberat
krasi_vratza   23.05 12:49
vzimam si projka ot
horata,koto naranih
po njkakva
pricina,volno ili
nevolno,dostatacni
sa si mi moite
problemi
krasi_vratza   23.05 12:41
ico bog opravda ili
osadi
prelubodeikata
mislj ce s lubov
trjbva da se otnasjme
i da imame sram ot boga
zaradi isus
krasi_vratza   23.05 12:31
koito me obica hte
tica sled men ,koito
me mrazi da lazi pod
men,bog da vi
blagoslovi skapi
hora koito me obicate
i podkrepjte,a tezi
koito me mrazjt da
badat kato
bezbojnicite ico
varna tova ne e tuk
sait za da se pluvame a
da si prohtavame i da
varvim s isus nai
doverie povece njkoi
hora sa bezsramni ne
gi e sram i imat
naglost az si izkam
projka i imah nujda ne
ot lekar a ot
osvobojdenie na
duhovna osnova imam
prokljtij i necicti
duhove ot rojdenie
koito ne se mahat tuku
taka problema e
duhovenico varna
razbra li,dano ti si
vzemej projka za
nespravedliva ubida
kato neznaej jivota
na daden covek njmaj
pravo da sadij s
kakvato sadba sadite
s takava hte vi
sadjt,za vsjka bolka
si ima lek v biblijta
nali taka ama
momentalno se pokai.
krasi_vratza   21.05 23:33
izkam savet svjtij
duh strada v men
krasi_vratza   21.05 17:23
vsicki hte zastanem
pred bojieto
sadilihte.
krasi_vratza   21.05 17:22
emilij,kremena mi go
e napisala licno v
profila,da ne se
izlagame pred horata
izkaite si projka i da
se prikluci,bog znae
sarceto mi,njma
skrito,bog vijda
vseki ,az molj njkoi
da vzeme otnohenie v
saita,molj za savet i
podkrepa nikoi ne
izkam da me
zahtitava,neka
bojij milost ima.
krasi_vratza   21.05 17:15
dobre kremena ne si
samo ti na glavta mi az
si izkam orohka ,no i
ti si poizkai projka
za deto me narece luda
zahtoto vseki znae
prez kakvo preminava
i njmaj pravoto,az si
izkam projka ot
vsicki v saita koito
po njkakav nacin sam
ubidila bojijta
milost da bade nad
vsicki ni obace bog
mrazi greha no
kremena emilij mi go e
pisala ce pravi sex i
svirki tova nali e
grjh predi braka i
pihe ce legloto da
bade neoskverneno i
jenitbata na pocit u
vsicki kakvo mislite
bratj i sestri ,tj
samata mi kaza ce sam
izkukala tova ne e li
za projka ,az si izkam
projka i bojij milost
nad men,i nad vas
sahto no vnimavaite s
greha.
krasi_vratza   20.05 12:52
ti si poluda pravij
merzost,a az si izkam
projka ot
boga,gospodi isuse
ela s milost osiji
jivota mi i prosti na
kremena kojto me
narica luda,ce
neznae kakvo varhi
krasi_vratza   20.05 12:42
ot tolkova povece
kakvo da mi se varne az
se molih da se ojenij
nezabravji taka ce
njma kakvo da mi se
varne osven dobro
DiKrema   20.05 08:43
ti si prosta i luda, ne
kalni horata 4e se
vra6ta rano ili
kasno.
krasi_vratza   20.05 08:04
prokleta da si
kremena tj e lajkinj
az sega ne sam na
sebe,si pravjt mi
gagii ne mi e dobre
neznam kakvo stava v
jivota mi,takiva
kato nej opropastiha
jivota mi
krasi_vratza   20.05 02:17
kremena e zlobna ,tj e
manipulatorka
pazete se hora ot nej
az izdeistvah da se
jeni ako toj brak ne e
po boga molete se
bratj i sestri tj
govori
gluposti,moljvi
molete se i za men ce
sam v nujda i mnogo
stradam zaradi
takiva kato
kremena,stradam ,i
ne i vjrvaite za
men,pihe mi v profila
absolutni gluposti
pravisfirki na maje
koeto e merzost pred
boga,dokato az se
maca tj mi se
smee,naistina imam
mnogo silna goljma
nujda ,blagodarjvi
DiKrema   12.05 17:39
da imam.
Patzko   12.05 12:17
А ти имаш ли Креми?
DiKrema   11.05 20:09
daje pove4eto, makar
i da sa v saita pak ne
iskat
DiKrema   11.05 19:06
nqkoi hora tuk gi e
strah da sazdadat
semeistva i se
iztrivat ot saita
DiKrema   08.05 20:43
No e hubavo da se dava i
desqtak.
DiKrema   08.05 20:40
Vseki da dava kakto e
re6il v sarceto si,
bez da se skapi.
DiKrema   13.04 17:51
da moje6 da hodi6 da
spi6 tam.
Patzko   12.04 18:46
Манастирите на запад
предлагат ли легла?
Patzko   12.04 18:45
Къде са новините?
admin   30.03 08:20
Информация за
предстоящи срещи - в
Новините на сайта
Margo70   19.03 22:41
Мили приятели!
Заповядайте на
концерт на камерен
ансамбъл "Елате
синове на
изкуството" при БАМ.
Диригент : Йосиф
Герджиков. В
програмата : хорови и
солови изпълнения,
малко познати и
неизпълнявани у нас
произведения от Х.
Пърсел, Й. С. Бах, Г.
Ф. Хендел и др.
Концертът ще се
състои в залата на
Евангелска
методистка църква
"Д. ЛОНГ" на ул. "Г. С.
Раковски" 86 на
21.03.2018 г /сряда/
от 19 ч. Вход свободен
Patzko   18.03 21:16
Е поне пращайте
имейли за тея
партита!)
Margo70   15.03 21:27
Скъпи братя и сестри -
несемейни! Сърдечно
сте поканени на
официално парти на
17.03.2018 г
/събота/ на ул.
"Веслец" 69 в
сградата на
ОБЦ"Бъдеще и
надежда" от17.30 ч.
Вход10 лв.
DiKrema   11.03 19:02
Amin da Isuse.
DiKrema   08.03 17:36
4estit 8-mi mart na
damite, da badat
blagosloveni!
DiKrema   08.03 17:35
Za6to nikoi ne se seti
da 4estiti 8-mi mart?
DiKrema   25.02 18:11
ti za tova si na tova
deredje, za6toto
slu6a6 kakvo ti
govorqt gluposti
DiKrema   25.02 16:01
Krasi-Vraca
DiKrema   25.02 16:00
xaxaxaaa, naistina
ne si dobre,hlopa ti
daskata
krasi_vratza   12.02 18:01
cestit rojden den
,emilij dano,me
razblokiraj!:-6
)
kalincho   01.02 13:15
Ихууууууууу :D Мерси
krasi_vratza   09.01 21:50
MOLJ,DA VLIZAT V
PROFILA MI SAMO HORA
KOITO HTE MI PIHAT!
krasi_vratza   01.01 12:15
CESTITA NOVA GODINA
2018 NA VSICKI JUNACI
NA SAITA!
DiKrema   31.12 22:24
4estita Nova Godina!
Blagoslovenie za
vsik4ki po sveta!
rutbb   25.12 11:55
Честито Рождество
Христово! Нека
Божията любов, която
е изляна в сърцата ни
чрез дадения ни Святи
Дух ни даде нова
надежда за мир и
дългоденствие!
DiKrema   25.12 08:52
4estito Rojdestvo
Hristovo
Margo70   31.10 15:26
Мили приятели! Тази
вечер в НДК - СТУДИО 5
ще има концерт от
възрожденски песни,
посветен на деня на
народните будители.
Начало : 18.30 ч. Цена
на билетите. :7 лв.
Вход за пенсионери и
ученици : 4 лв.
Margo70   31.10 15:21
Скъпи приятели! Днес
31.10.2017 г в Аулата
на СУ " Св. Климент
Охридски" ще има
бароков концерт,
посветен на деня на
народните будители.
Начало 19 ч. Вход
СВОБОДЕН!
nikipower   24.10 18:50
kak da iztriia tozi
profile nikithunder
,toie moi no ne moga
vlezna v NEGO
Patzko   21.10 17:37
Е добре де, какво
имаше на партито?
Margo70   05.10 10:01
Уважаеми братя и
сестри! Обединени
Евангелски църкви
със съдействието на
Столична община
организират
ТЪРЖЕСТВЕНО
ЧЕСТВАНЕ НА 500
ГОДИНИ РЕФОРМАЦИЯ В
програмата са
включени изпълнения
на общ хор и оркестър
на евангелските
църкви, София госпъл
хор, тематични
доклади за
протестанството.
29 октомври, 2017
г., 18 часа, Зала 1
НДК, вход свободен
Margo70   22.09 20:45
СКЪПИ МЪЖЕ И ЖЕНИ -
ПРАВОСЛАВНИ,
ПРОТЕСТАНТИ И
КАТОЛИЦИ! СЪРДЕЧНО
СТЕ ПОКАНЕНИ НА ПАРТИ
НА 23.09.2017 Г /
СЪБОТА / В ГР. СОФИЯ,
УЛ. " ВЕСЛЕЦ" 69 /
ЗАЛАТА НА БОЖИЯ
ЦЪРКВА / ОТ 17.30 Ч.
ВХОД 10 ЛВ.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е
ОФИЦИАЛНО ОБЛЕКЛО.
FoundOne   17.09 14:44
Някой свободен за
чат?
DiKrema   16.08 20:58
AMIN
rutbb   16.08 19:01
Да те радват твоите
деца, внуци да
изпълват твоя дом,
твоето потомство да
бъде силно, Шалом,
Шалом, Израел.
rutbb   16.08 19:00
https://youtu.be/QB
7o2URFPy4 ГОСПОД

От СИОН ДА ТЕ
БЛАГОСЛОВИ
ДОБРОТО НА
ЙЕРУСАЛИМ ДА
ВИДИШ, ПРЕЗ ВСИЧКИ
ДНИ НА ЖИВОТА
СИ, ДОРИ ДА ВИДИШ
СИНОВЕ ОТ СИНОВЕТЕ
СИ! МИР ЗА ИЗРАЕЛ!
????✡️???? Амин!
????????️
DiKrema   30.06 15:50
ne q poznavam
plamen777   28.06 18:25
От Стара Загора е.
Може да я познаваш.
plamen777   28.06 18:24
Теодора Георгиева се
казва.
Акушер-гинеколог. Д
оскоро

ходеше в евангелска
църква,но се обидила
от някой и решила да се
промени. Бяхме се
разбрали да идем на
църква заедно,но
вместо с нея отидох с
майка и. Бог да я
промени и да я върне
обратно. Опитах се да
се свържа с нея,но си е
сменила
телефона,изтрила си
е профила от двама за
христос и ме е
блокирала
отвсякъде.
DiKrema   28.06 17:52
kak 6te mrazi, Bog da
ne bi da mrazi horata
nezavisimo kakva
carkva pose6tavat i
koq religiq
izpovqdvat?
plamen777   27.06 20:55
Аз как си изпатих от
едно запознанство в
този сайт. Две години
общувах с една
сестра, накрая като
се видяхме тя каза,че
вече е православна и
мрази
евангелистите.
Много внимавайте с
кого се запознавате
rutbb   24.06 20:31
Покажи ми пътя, как да
се завърна при Тебе,
даже и да не е много
лек. С тази песен Ви
поздравявам мили
братя и
сестри. https://www
.youtube.com/watch?
list=RD9jTM08-o0Ck
ANNA   22.06 17:57
И нека Божието
благословение бъде
над всички вас...
accept_   07.06 21:49
http://dvamazahrist
os.org/site/memberp
rofile.php?addblock
=10617 Що

за профили са това?!
Може ли някой да
каже?! Явно
троловете бъркат на
всякъде и в
най-милото!
ANNA   03.06 12:35
Упокой , Боже , душите
на починалите наши
братя и сестри и
сродници ..Дай
прошка на греховете
им и нека бъде светла
тяхната памет!
Амин!






Статии
12.03.2012 - Смъртоносен танц - разказ от Мартин Ралчевски  Bookmark and Share

/Разгледан 2370/

СМЪРТОНОСЕН ТАНЦ

 

(разказ по действителен случай)

Мартин Ралчевски

 

Съдбата бе отредила на бедната, нискообразована и никому позната Зоя особена слава. Тя щеше да се срещне с най-различни и влиятелни хора, които да я обсипват с внимание и наблюдават с изумление. Щяха да я охраняват, снимат и разпитват. Лично при нея дори щеше да дойде първият човек в държавата. Но може би най-значимото беше, че за нея един ден щяха да направят и филм.

За всичко това обаче Зоя нямаше как да узнае предварително, защото нищо от животът й не подсказваше подобна слава.

Тя се бе родила в руския град Самара през първата третина на двадесети век, когато градът още се наричаше Куйбишев. Бе красива и нежна, но не особено умна, а откъм обноски дори беше грубовата. Като всяко момиче от онова време, което се сблъскваше със суровата действителност, тя бързо загуби вяра и, страдайки от бремето на диктатурата, негласно започна да проклина всичко около нея. Животът я мачкаше жестоко и системно, но мечтите упорстваха, съпротивляваха се и, сякаш напук, не искаха да си отидат. А тя, както всяко нормално момиче, искаше единствено по-добра работа, хубав дом, пълна маса, нови дрехи и добър съпруг. Но това, уви -бяха само блянове. Вместо това тя имаше тежка, нелицеприятна работа, порутен, бедно обзаведен и неотоплен дом, празна маса, едва няколко лични вещи и овехтели дрехи. Живееше само с майка си. Баща й бе починал, а братя и сестри нямаше. Работеше в градския завод за тръби, до който всеки ден вървеше по кален и неравен път, търпейки закачките, а често и обидите, на работниците. Заплатата, която получаваше за деветчасовия си трудов ден, бе толкова ниска, че едва й стигаше да се нахрани, а още по-малко пък да задели нещо за нова дреха или вещ. Най-лошото от всичко обаче бе липсата на перспектива. Твърде рано тя осъзна, че нищо не зависи от нея. Това толкова я обезверяваше, че често след края на работния ден, когато оставаше сама, си поплакваше.

Животът обаче неумолимо я влачеше напред и тя, волно или не, бе принудена да направи своя избор. С годините постепенно претръпна и достигна до извода, че всичко на този свят е една безкрайна мъка. Голяма, истинска мъка, от която няма къде да се избяга! Така, неусетно се понесе по нанадолнището. Първоначално от любопитство, а после и поради други мотиви, преспа с колегата си Василий, а след него и с Тима, Олег, Руслан, Димитрий и с неколцина други, преди да открие Николай. Той беше по-различен от останалите и тя го обикна. Освен разходките, танците и интимността, между тях имаше нещо повече. Те обичаха да се усамотяват и да пийват заедно. Така забравяха тежката действителност и на душите им ставаше леко. По онова време почти всички злоупотребяваха с алкохола. Повечето го правеха от мъка, но имаше и такива, които се наливаха и по подражание, така че постъпките на двамата влюбени не правеха впечатление на никого.

Така, от миловидно и скромно момиче, за сравнително кратко време, Зоя се превърна в нещо противоположно. Без да изпитва вина за поведението си, тя някак се чувстваше свободна.

Най-близкият човек до нея обаче бе на друго мнение.

„Има Бог и Той всичко вижда. Опомни се!“, плашеше я често майка й, а Зоя искрено й се присмиваше, защото за нея вярата в Бога бе отживелица.

„Ех, тази стара и оглупяла старица – въздъхваше на ум тя, когато срещаше укорителния й поглед. – Животът е толкова кратък, така че никой, дори и собствената ми майка, няма право да ми казва как да го живея!“

Всеки ден, след като се прибереше от работа, тя се преобличаше, измиваше, хапваше, каквото намереше вкъщи, и веселбата започваше. И наистина, на някакво ниво, макар и дните й да бяха тежки, нетърпими и безцветни, в късните часове на вечерта те сякаш придобиваха цвят.

В Новогодишната нощ обаче всичко щеше да се преобърне с главата надолу.

Вечерта бе специална и подобаваше да бъде отбелязана тържествено. Зоя реши да покани няколко приятели на гости. Като разбра за намерението й, майка й демонстративно заяви, че няма да вземе участие в гуляй по време на пости, защото в Русия Коледните пости продължаваха, и все още продължават, до шести януари. Зоя не се замисли над казаното, а вместо това очите й светнаха от радост, че ще бъде насаме с гостите си.

Приятелите дойдоха у тях малко преди десет часá, като донесоха няколко бутилки водка, два вида салам, малко хайвер и хляб. Поканените бяха седем, но дойдоха  шест – три момичета и три момчета. На купонът трябваше да присъства и Николай, но тъй като се забави, започнаха без него. Младежите си наляха водка, чукнаха се за наздраве, хапнаха и запяха. Малко по-късно те започнаха да се опипват и натискат из различните ъгли на стаята. Само домакинята остана сама.

„Ех, този Николай, защо се бави!?“, ядосано викна изведнъж тя и скочи от масата, на която умислено бе подпряла глава. Приятелите й се спогледаха, но не реагираха. Тя се намръщи, направи няколко нервни крачки из стаята, след което рязко отвори врата и излезе. Навън студеният вятър опари лицето й и тя инстинктивно влезе обратно на топло.

„Сигурно Николай има по-важна работа от това да е с мен на Нова година!... Грубиян! Ама аз пък защо трябва да му оставам длъжна? Я... да си гледа работата!“, ядоса се тя и с прикрита завист погледна към другите. После отмести поглед от тях и очите й зашариха из стаята, като се спряха на една от иконите, които висяха на стената и принадлежаха на майка й.

„Точно така! – възторжено извика тя. – Щом моят Николай го няма, ще танцувам с този... Николай“. След което взе един стол, доближи го до иконата на Свети Николай и я откачи.

„Ей, Зоя, какво правиш? – намеси се една от приятелките й. – Върни я обратно“.

Зоя обаче вече бе решила да се позабавлява по този нестандартен начин и никой не можеше да я спре. Тя нервно отметна настрана кичура коса, който бе закрил лицето й, хвърли наметалото от роклята си на земята и любовно прегърна образа на Светеца, като затанцува с него.

„Това е просто една дъска, глупачке... Бог не съществува, нима не го знаеш?“, подметна иронично тя на приятелката си и се подсмихна.

Онова, което се случи в следващия момент, надмина и най-дръзките очаквания на събралите се.

За миг в стаята проблесна светкавица. Всички се сепнаха и инстинктивно примижаха, а когато отвориха очи, пред тях се откри странна и ужасяваща картина. Зоя бе побеляла като платно, като стоеше напълно неподвижно, стискайки иконата в обятията си.

„Но... Какво... Какво стана? Зоя... миличка, добре ли си?!“ – обърна се едно от момичетата към нея.

Отговор не последва. За момент алкохолът от кръвта на всички сякаш се изпари и те се изправиха на крака. Момчетата се опитаха да я помръднат, но не успяха. Те повториха опита си, но без резултат.

„Е, сега я втасахме“, рече единият от тях, наметна шубата си и тичешком изтича вън, за да търси помощ. Другите стояха като попарени, не можейки да отделят поглед от ужасната промяна на приятелката си.

Двадесет минути по-късно в стаята пристигна екип на „Бърза помощ“. Докторът неуверено прегледа пациентката и онемя.

„Това е... необяснимо... – възкликна той, – трябва... веднага да се обадим в Москва“. 

Бързо новината достигна до градското ръководство, областната управа и столицата. Къщата веднага бе поставена под охрана от милицията (Бел. авт.: в онези години полицията в страната се наричаше милиция) и всички зачакаха отговора от Москва.

Първият специализиран екип се появи след ден и половина. Докторите я прегледаха обстойно и, на свой ред, също както и провинциалните си колеги, онемяха. Всички бяха единодушни, че момичето е живо, но как се бе случило така, че бе залепнало за пода и защо тялото му бе толкова твърдо, не можеха да си обяснят. Опитаха се да й поставят инжекция, за да я отпуснат. Иглата обаче се счупи. Опитаха отново, с по-голяма игла. И после пак. И пак. Но, безрезултатно. Иглите се чупиха като клечки за зъби. В изблик на ярост от безсилието на докторите, единият от присъстващите милиционери се засили и с все сила се опита да я повали. Но не само не успя, но и си счупи ръката. Това допълнително шокира присъстващите и те още повече се объркаха.

„Но... това... няма... никакво обяснение!“, призна най-накрая главният лекар и предложи да я откарат в Москва, за да я изследват в лаборатория. Речено – сторено. Повикаха дърводелец, който с електрически трион да среже дюшемето на пода. Трионът забръмча победоносно, но при съприкосновението с дъсчения под отскочи назад. Дърводелецът, който бе здрав и набит мъж, около четиридесетте, прие случващото се като предизвикателство, запретна ръкави, извика гръмогласно и с все сили повтори опита си. Трионът отново отскочи, като този път премина заплашително близо до единия от докторите.

Неусетно, в различните опити да помръднат момичето, изминаха няколко дни. Ситуацията изискваше някакво решение, но уви, никой не бе в състояние да намери такова. Това нажежи обстановката до такава степен, че мълвата за вледененото момиче достигна чак до първия човек в държавата. За изненада на всички, той пожела лично да провери случая. Първоначално местните политически първенци не повярваха на намерението на техния ръководител. Но за тяхна изненада немислимото се случи и най-голямото величие в страната пристигна със собствения си самолет директно от Москва. Той премина с луксозната Волга по разкаляните улици на провинциалния град, влезе в строго охраняваната къща и се спря пред неочаквана картина. Другарят номер едно пристъпи неуверено към нея, докосна я и със сдържан, но строг тон попита:

„Какво става тук?“.

Присъстващите вдигнаха рамене.

Водачът на народа се поколеба за миг и, за почуда на околните, хвана ръката й като я дръпна силно. Момичето не помръдна.

Визитата продължи около четвърт час, след което Другарят се разпореди да подсилят охраната на къщата и да потулят вече плъзната мълва за случилото се.

Въпросите в главите на хората бяха много. За Зоя обаче вече нямаше неясноти. Тя бе осъзнала какво е извършила и се разкайваше за него. Но докога щеше да продължи наказанието й?

Дните се нижеха бавно и мъчително. После дойде ред на седмиците. А подир тях и на месеците... Достъпът за външни хора в къщата бе невъзможен. Единственият човек, който бе пускан, от време на време при нея, бе майка й, която бе толкова изплашена, че когато я погледнеше, само тихо плачеше.

Милиционерите се сменяха периодично. Високопоставени партийни величия идваха и си отиваха. Приятелите на Зоя се навъртаха уплашени отдалече. Съседите, колегите, познатите, близките и далечните, дори децата на улицата, бяха в неведение и смътно трескаво очакване.

Никой обаче нямаше и идея какво се случваше в ума и душата на бедното момиче. Тя не само не можеше да помръдне, но дори не можеше да си поеме дъх с пълни дробове. Сякаш се намираше в невидим каменен саркофаг. Краката й бяха силно отекли и сковани. Очите й бяха подути и кръвясали. Погледът й се бе премрежил. Сърцето й биеше бавно, като неговите удари отекваха, като далечно ехо, в тъпанчетата й.

Ех, да можеше поне да поспи, макар и съвсем малко, мечтаеше тя. Или пък да... умре. Да, това бе съвсем реално желание, защото след изтичането на втория месец, тя вече желаеше собствената си смърт с увереността, че това ще е най-добрият изход за нея. Но нито можеше да заспи, нито пък да умре. Нищо не й беше подвластно. Вместо това около нея преминаваха непознати и странни същества. Тези същества, за неин ужас, бяха съвсем истински. Странно беше, но никой от присъстващите не можеше да ги види. Те бяха злобни, с някак странно удължени и разкривени лица, като съвсем бегло приличаха на хора. Виеха се край нея, кикотиха се и плюеха в лицето й. Това бе не само отвратително, но и смразяващо страшно. „Милиционери, моля ви, изгоните тези гнусни неща оттук!“, мълвеше тя, но устните й не помръдваха. А съществата бяха все там. Непрекъснато!

Зоя чувстваше, че без сън и храна човек някак може да оцелее. Дори без никакъв покой може да живее, но не и сред тези неописуеми демонични същества. Това бе един безкраен, истински и напълно осезаем ад.

Преди да я сполети нещастието, тя не вярваше, че има Бог. Но сега, когато постоянно виждаше този невъобразим и нескончаем ужас около себе си, започна да се моли. Какво казваше, не знаеше, нито пък разбираше. Но се молеше. Молеше се по детски, искрено и простодушно, всичко това да свърши. Образите обаче, уви - не си отиваха. Обикаляха я и нещо й шептяха, сякаш чакаха душата й. Самата мисъл, че  това чуждо присъствие може да продължи безкрайно във времето, толкова много я ужасяваше, че й идваше да крещи и да моли за пощада именно онзи, чиито свят образ бе опряла до гърдите си.

Дали бе съвпадение, или пък най-накрая молитвите й бяха чути, тя така и не узна. Онова обаче, което всички видяха, бе, че на третия месец от стоенето й пред врата на къщата, отнякъде се появи странно облечен беловлас старец. Той понечи да влезе, но милиционерите го спряха. Няколко дни по-късно той се появи отново. Милиционерите го разпознаха и го смъмриха за упорството му, като категорично забраниха повече да доближава къщата.

Когато същият беловлас старец дойде за трети път, бяха изминали 128 дни от „вледеняването” на Зоя и тя вече изглеждаше като привидение. Единственото нещо, което подсказваше, че е жива, бе слабо туптящото й сърце. Старецът каза нещо на милиционерите и те, този път, сметнаха, че е  безобиден и го пуснаха вътре. Той влезе бавно, застана пред Зоя и тихо я попита дали се е уморила вече. Този въпрос изненада милиционерите и те наостриха уши. Той я попита още: „Е, вече вярваш ли, че има Бог и отвъден свят?“ На което тя отвърна мисловно: „Вярвам, дядо, да! Само, моля те, не си отвивай!“. Тя каза това, защото, когато той бе застанал пред нея, страшните същества изведнъж бяха изчезнали. Старецът не отвърна нищо, а лаконично поклати глава и си тръгна.

Няколко минути след това Зоя се строполи на пода.

Милиционерите веднага докладваха за случилото се и, под конвой, тя бе отведена за разпит в сградата на местната милиция.

„Защо го направи?“, попита я строго следователят.

Тя го погледна с безжизнен поглед. Това го подразни и той я удари гневно през лицето.

„Кой ти нареди да стоиш?“, попита я друг. Но отговор не последва, защото Зоя бе преживяла нещо, което не можеше да се обясни.

На третият ден, малко след залез слънце, докато бе оставена за кратка почивка от следователите, при нея, незнайно откъде, се появи същият старец, който я бе посетил и преди. Тя се смути, но събра смелост и пристъпи напред, за да го погледне отблизо. Да, точно така, нямаше грешка – това бе същият старец, като онзи, от иконата. Това я порази и тя, не знаейки какво да каже, само промълви:

„Съжалявам“.

Старецът се усмихна благо и я докосна по рамото.

„Е, хайде – рече той, – стига толкова. Идвай с мен.“

В същия миг Зоя издъхна.

 

Посвещение:

На всички невярващи и колебаещи се в съществуването на Бога.

 

Бележки на автора:

Фамилията на Зоя е Карнаухова, а адресът й е град Самара, улица „Чкалов“ 84.

Най-важният човек в държавата, който я посети през 1956 г., бе  Никита Хрушчов.

Филмът, който направи за нея режисьорът Алексанър Прошкин, се казва „Чудо“.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Блог на Мартин Ралчевски:

www.ralchevski.blogspot.com


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com