Двама за Христос


Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
DiKrema   16.08 20:58
AMIN
rutbb   16.08 19:01
Да те радват твоите
деца, внуци да
изпълват твоя дом,
твоето потомство да
бъде силно, Шалом,
Шалом, Израел.
rutbb   16.08 19:00
https://youtu.be/QB
7o2URFPy4 ГОСПОД

От СИОН ДА ТЕ
БЛАГОСЛОВИ
ДОБРОТО НА
ЙЕРУСАЛИМ ДА
ВИДИШ, ПРЕЗ ВСИЧКИ
ДНИ НА ЖИВОТА
СИ, ДОРИ ДА ВИДИШ
СИНОВЕ ОТ СИНОВЕТЕ
СИ! МИР ЗА ИЗРАЕЛ!
????✡️???? Амин!
????????️
ico_79   18.07 10:10
sefte ne e samo tq da se
e obidila
DiKrema   30.06 15:50
ne q poznavam
plamen777   28.06 18:25
От Стара Загора е.
Може да я познаваш.
plamen777   28.06 18:24
Теодора Георгиева се
казва.
Акушер-гинеколог. Д
оскоро

ходеше в евангелска
църква,но се обидила
от някой и решила да се
промени. Бяхме се
разбрали да идем на
църква заедно,но
вместо с нея отидох с
майка и. Бог да я
промени и да я върне
обратно. Опитах се да
се свържа с нея,но си е
сменила
телефона,изтрила си
е профила от двама за
христос и ме е
блокирала
отвсякъде.
DiKrema   28.06 17:52
kak 6te mrazi, Bog da
ne bi da mrazi horata
nezavisimo kakva
carkva pose6tavat i
koq religiq
izpovqdvat?
plamen777   27.06 20:55
Аз как си изпатих от
едно запознанство в
този сайт. Две години
общувах с една
сестра, накрая като
се видяхме тя каза,че
вече е православна и
мрази
евангелистите.
Много внимавайте с
кого се запознавате
rutbb   24.06 20:31
Покажи ми пътя, как да
се завърна при Тебе,
даже и да не е много
лек. С тази песен Ви
поздравявам мили
братя и
сестри. https://www
.youtube.com/watch?
list=RD9jTM08-o0Ck
ANNA   22.06 17:57
И нека Божието
благословение бъде
над всички вас...
accept_   07.06 21:49
http://dvamazahrist
os.org/site/memberp
rofile.php?addblock
=10617 Що

за профили са това?!
Може ли някой да
каже?! Явно
троловете бъркат на
всякъде и в
най-милото!
ANNA   03.06 12:35
Упокой , Боже , душите
на починалите наши
братя и сестри и
сродници ..Дай
прошка на греховете
им и нека бъде светла
тяхната памет!
Амин!
Margo70   02.06 21:34
Скъпи братя и сестри!
Заповядайте на
сателитно предаване
в Новоапостолска
църква на 04.05.2017
г / неделя / от 10.30 ч.
Адрес: София, кв.
"Бели брези", ул. "
Хайдушка гора" 55
rutbb   24.05 22:57
https://www.faceboo
k.com/messianicpray
forIsrael/videos/vb
.1737789619875268/1
816446882009541/?ty
pe=2
rutbb   13.05 22:13
"Да живееш доволен и с
малко; да се стремиш
по-скоро към
елегантност
отколкото към лукс, и
повече към
изтънченост
отколкото към мода;
да си достоен, не
вдъхващ респект; и
заможен, не богат; да
учиш здраво, да
мислиш тихо, да
говориш леко, да се
държиш открито... да
слушаш звездите и
цветовете на
цветята; младите и
старите, с открито
сърце; бъди отворен
за случки, никога не
бързай... това е
моята
симфония."???? ~
Уилям Хенри Ченинг
DeN1SlAv   10.05 20:51
Слава на Иисуууус!
rutbb   10.05 19:34
Ричард Клайдерман -
Хубава си, моя горо!
Поздрав за всички,
уповаващи на
Господа!
rutbb   10.05 19:33
https://www.youtube
.com/watch?v=idu304
3QhlM
DeN1SlAv   08.05 18:53
Мир на всички братя и
сестри!
DeN1SlAv   01.05 20:59
Алелуя! Слава на
Христа!
Слаааавааа...
слаааавааа...
Слааавааа нааа
Христааа! Ти си
чудесен и достоен за
хвала...
DiKrema   30.04 21:16
Izpalvai me, sas
svoeto prisastvie,
sas svoita sila,sas
svoqta lubov!bov!
DiKrema   30.04 21:09
O skapi Svqti Duh,
izpalni jivota mi,
izpalni du6ata mi,
izpalvai me!
DeN1SlAv   24.04 20:20
Бъдете
благословени, братя
и сестри!! : )
gin4ety_979   22.04 12:01
https://www.youtube
.com/watch?v=4VpJel
E-xGA
apostolov25   17.04 20:46
Христос възкръсна
DeN1SlAv   16.04 16:34
Наистина, братя и
сестри! Алелуя!
Победа! Пълна
победа! Господ
царува! Слава на
Христа!
DiKrema   16.04 12:06
Hristos Vazkrasna!
DiKrema   09.04 12:48
AMIN!
rutbb   09.04 12:47
Честит празник - вход
Господен в Ерусалим
на
всички! Благословен
ия

от Царят на
Царете! http://fait
htap.com/558/amazin
g-grace-played-on-p
an-flute/ С

удивителна
благодат!
DiKrema   02.04 20:25
Moqt Bog e velik i
mo6ten Bog, vladee
nad sveta sas madrost
i lubov!
DeN1SlAv   02.04 19:53
Алелуя!
DiKrema   02.04 19:45
Idvam da Te hvalq i da
se poklanqm, idvam da
Ti kaja Ti si moi Bog.
Ti si tai 4udesen, Ti
si tai prekrasen, Ti
si tai dostoen Bog
velik!
ani1991   25.03 18:36
Kak stw
ani1991   25.03 18:35
Zdr
ani1991   25.03 18:35
Zdr
Elli   20.03 13:07
От собствените си
наблюдения стигнах
до извода че някои
невярващи
превъзхождат много
от вярващите, Исус
каза на учениците че
по делата ще ни
познаят дали сме
Негови ученици. Не
всеки който ходи на
църква е вярващ.
rutbb   19.03 23:17
Бъдете благословени
всички, създадени по
Негов образ и
подобие, нашата
същност е да обичаме,
а когато се
отдалечаваме,
променяме
същността.
rutbb   19.03 23:16
Една притча - за
малкото езерце и за
реката. Отначало те
били приятели, но
езерцето, много
тъгувало, че е малко,
затова реката решила
да се влива в него и
така то всеки ден
растяло и се
превърнало в голямо
езеро, дори язовир.
Хората дошли, за да
напояват с водата му,
да си вземат за пиене
от него и язовирът се
почувствал важен и
съвсем забравил за
източника си на вода.
Реката се обидила и
започнала да
пресъхва. Отначало
язовирът не
забелязал това, но
постепенно и той
започнал да се
смалява и накрая
изведнъж изчезнал.
Изводът е, че дори
между двама да има и
море, океан от любов,
ако тя не е свързана с
Източника на
любовта, ако няма
прилив на нова сила и
свежест и любов, то
нашата човешка
любов, както водата,
много бързо нивото й
спада, когато дойдат
проблеми, изпитания
и беди.
Elli   18.03 18:05
Вярващите хора се
броят на пръсти, аз
лично съм
присъствала на
такава среща, само
веднъж и бях много
разочарована.
Всички мъже отиват
при перфектните
според техните
разбирания. Аз
тогава бях с тридесет
килограма над
нормалното тегло,
поради тази причина
никой мъж не се
доближи при мен. От
тогава казах че
повече няма да отида
на такива сбирки.
Сега когато с Божията
помощ си възвърнах
нормалното тегло
продължавам да се
моля за Божията
милост да ме срещне с
подходящият мъж
защото се убедих че
истинските вярващи
са много малко. Не
всеки който ходи на
църква е истински
вярващ, по делата ще
ги познаете. А
десетте лева ги
събират за да
осигурят храната.
miriam   15.03 21:06
НЕ НЯМЯ ЦЕНЗУРА ТУКА
Patzko   13.03 19:14
написах нещо, то не
излезе(
Patzko   10.03 16:39
Я тука имало и
цензура. Да не би това
да е Църквата на ДС?)
DiKrema   08.03 15:47
4estit 8-mi mart na
vsi4ki dami v saita!
Bog da ni blagoslovi.
Amin!
DeN1SlAv   03.03 11:57
С Божията благодат
нека бъдем една
истински посветена
на Господа
християнска страна и
нация! Амин!
DiKrema   03.03 10:01
4estit 3 mart!
rutbb   28.02 17:58
https://www.faceboo
k.com/radioisraelfo
rever/videos/153687
1586614660/
rutbb   28.02 17:58
Благодарим Му за
всичко, което е
създал
DiKrema   25.02 13:29
AMIN!
DiKrema   25.02 13:28
Skapi priqteli, neka
se molim Bog da ni dade
podhodq6tiq
partnior, za vsi4ki
vqrva6ti koito sa v
tozi sait
penka_77   25.02 09:37
Кога ще бъде
следващото
несемейно събиране?
joro74   21.02 18:33
Благодаря Ви за
подкрепата,
Кремена.
DiKrema   20.02 20:11
Da pravilno, taka e,
ne e pravilno bez da se
plati.
joro74   20.02 19:37
Извинявам се,"
осигури", а не
"усигури".
joro74   20.02 19:35
Пацко, приятелю, ще
се опитам да ти
отговоря според
моите разбирания.
Добре е, че има хора,
които се нагърбват с
организирането на
подобни
мероприятия, но те не
са длъжни и да ги
финансират, а едва ли
е и във възможностите
им. Смятам, че е
напълно справедливо
всеки от желаещите да
участват да
допринесе със своята
десетачка, за да се
усигури една
прекрасна атмосфера
за общуване. Ако
човек не е готов да
жертва няколко
левчета за този
чудесен повод, то как
ще е способен един ден
да жертва живота си
заради
жена си, когато се
наложи? Така мисля
аз.
Patzko   19.02 23:16
И на моя въпрос не бе
отговорено. За какво
точно се събират тия
10 лв?
DiKrema   19.02 16:41
Nikoi ne otgovori na
vaprosa mi
ico_79   18.02 19:04
ico_79   18.02 19:04
https://www.youtube
.com/watch?v=yAXSlf
XBmdA
DiKrema   18.02 12:38
Kakvo se slu4va na
tezi partita, ima li
interesni
zapoznanstva,
sre6ti,
priqtelstva,
dalgotraini vrazki i
brak?
Margo70   18.02 10:36
УВАЖАЕМИ МЪЖЕ И ЖЕНИ -
НЕСЕМЕЙНИ НА ВЪЗРАСТ
ДО 50 ГОДИНИ!
СЪРДЕЧНО СТЕ
ПОКАНЕНИ НА ПАРТИ НА
18.02.2017 Г. /
СЪБОТА / В ГР. СОФИЯ НА
УЛ. " ВЕСЛЕЦ" 69 В
ЗАЛАТА НА ОБЦ" БЪДЕЩЕ
И НАДЕЖДА ".
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е
ОФИЦИАЛНО ОБЛЕКЛО (
САКО, КОСТЮМ / РОКЛЯ)
. НАЧАЛО :17.30 Ч.
ВХОД 10 ЛВ. МОЛЯ,
ЗАПОВЯДАЙТЕ.
ico_79   16.02 19:09
https://www.youtube
.com/watch?v=JrlhcQ
wpoCQ
ico_79   16.02 18:49
https://www.youtube
.com/watch?v=fnrfQk
1KS1I
rutbb   14.02 17:44
Амин! Една песен за
Неговата любов,
която достига
небесата над
нас. https://www.yo
utube.com/watch?v=Y
rESE0jNhxw
DiKrema   13.02 17:03
I peq Svqt si, svqt si,
svqt si, svqt si
Gospodi, i peq svqt
si, svqt si svqt si,
svqto e Imeto Ti
ico_79   06.02 14:23
https://www.youtube
.com/watch?v=iq5j4N
y0de8
rutbb   05.02 18:47
Божията милост -
състрадание,
благоразположение,
добрина
https://www.vbox7.
com/play:aa92b617
DeN1SlAv   05.02 06:55
Братя и сестри в
Христа, Поздравявам
ви с мир и благодат от
Бога! Искрено се моля
за всеки вярващ да
внимава чии глас
слуша, защото
лъжеучителите са
одавна в света.
Слушайте гласа на
Бога и нека ви
благославя с
разбиране на
цялостта на Словото.
Амин.
rutbb   28.01 19:32
Кой учител е
най-добър? –
Страданието Кое
умение е най-рядко? -
Да даваш Кое умение е
най-добро? - Да
прощаваш Кое умение
е най-трудно? - Да
мълчиш Кое умение е
най-важно? - Да
питаш Кое умение е
най-нужно? - Да
слушаш Кой човек е
най-силен? -
Способния да разбере
истината Кой човек е
най-разумен? - Който
следва сърцето
си Кой човек е
най-близо до Бога? -
Милосърдният Как да
се противопоставим
на страданието? - С
търпение Кое
отличава здравата
душа? - Вярата Кое
отличава добрата
постъпка? - Мирът в
душата От мъдростта
на монах Симеон
Атонски
rutbb   28.01 08:10
http://faithtap.com
/558/amazing-grace-
played-on-pan-flute
/ О,

милост, чудна,
сладък,
звън, спасен
завинаги, изгубен
бях, намерен
съм, бях сляп, но
виждам днес!
krasi_vratza   25.01 17:48
VIIMA KAKVO TARSIH V
PROFILA MI
krasi_vratza   25.01 15:29
NJKOI HORA ,MNOGO
VZEHA DA
ZLOUPOTREBJVAT
krasi_vratza   21.01 17:38
valeri ili pihi ili se
mahni ot profila mi
vjrvahtite hora
obhtuvat i se moljt
krasi_vratza   21.01 12:42
neznaeh ,ce v tozi
sait ima hora ,koito
ne sa za tuki govorjt
lohi nehta,a az
stradam i se nujdaj ot
podkrepa i tova sa
seriozni nehta dori
ima eksbecionisti
DeN1SlAv   17.01 19:53
Послание към Тита
2:14... Амин!
Трупайте богатства
на небето! Амин! Да
бъде, братя и сестри.
: )
rutbb   15.01 20:36
Богатството ти не е
това, което
притежаваш, а
БОГАТСТВОТО Е ОТ
ТОЗИ, КОЙТО ТЕ
ПРИТЕЖАВА! Който
даде Себе си за нас, за
да ни изкупи от всяко
беззаконие и очисти
за Себе си люде за Свое
притежание,
ревностни за добри
дела. Послание на
Апостол Павел към
Тита 2:14 Да си
нечий, да си
притежание на
някого, да си
собственост на
Господа, това е
голяма привилегия.
Ти си притежание на
Господа, ти си богат с
това, но за да намериш
това, трябва да
оставиш, да изгубиш
нещо.
krasi_vratza   14.01 16:09
borislave prestani
da sadij ,ti ne si bog
DeN1SlAv   12.01 05:59
1 Коринтяни 3:1-3 И
аз, братя, не можах да
говоря на вас като на
духовни хора, а като
на плътски, като на
невръстни в Христос.
Храних ви с мляко, а не
с твърда храна;
защото още не можехте
да я приемете, а и сега
още не можете. Защото
и досега между вас има
завист и кавги, и
разцепления, не сте
ли плътски, и не
постъпвате ли по
човешки?/ Амин.
DeN1SlAv   12.01 05:04
Моля искрено хората
със засегнати
чувства да простят на
другия, за да ядат
хляба си чист и да има
вкус в устата.
Разбирате ли? А
Господ казва: "Така
ще познаят, че сте Мои
ученици, като се
обичате един друг".
Амин
krasi_vratza   11.01 20:32
kakvo izkaj dimetrof
ot men nito si na
godinite mi nito na
obrazovanieto






Статии
12.03.2012 - Смъртоносен танц - разказ от Мартин Ралчевски  Bookmark and Share

/Разгледан 2100/

СМЪРТОНОСЕН ТАНЦ

 

(разказ по действителен случай)

Мартин Ралчевски

 

Съдбата бе отредила на бедната, нискообразована и никому позната Зоя особена слава. Тя щеше да се срещне с най-различни и влиятелни хора, които да я обсипват с внимание и наблюдават с изумление. Щяха да я охраняват, снимат и разпитват. Лично при нея дори щеше да дойде първият човек в държавата. Но може би най-значимото беше, че за нея един ден щяха да направят и филм.

За всичко това обаче Зоя нямаше как да узнае предварително, защото нищо от животът й не подсказваше подобна слава.

Тя се бе родила в руския град Самара през първата третина на двадесети век, когато градът още се наричаше Куйбишев. Бе красива и нежна, но не особено умна, а откъм обноски дори беше грубовата. Като всяко момиче от онова време, което се сблъскваше със суровата действителност, тя бързо загуби вяра и, страдайки от бремето на диктатурата, негласно започна да проклина всичко около нея. Животът я мачкаше жестоко и системно, но мечтите упорстваха, съпротивляваха се и, сякаш напук, не искаха да си отидат. А тя, както всяко нормално момиче, искаше единствено по-добра работа, хубав дом, пълна маса, нови дрехи и добър съпруг. Но това, уви -бяха само блянове. Вместо това тя имаше тежка, нелицеприятна работа, порутен, бедно обзаведен и неотоплен дом, празна маса, едва няколко лични вещи и овехтели дрехи. Живееше само с майка си. Баща й бе починал, а братя и сестри нямаше. Работеше в градския завод за тръби, до който всеки ден вървеше по кален и неравен път, търпейки закачките, а често и обидите, на работниците. Заплатата, която получаваше за деветчасовия си трудов ден, бе толкова ниска, че едва й стигаше да се нахрани, а още по-малко пък да задели нещо за нова дреха или вещ. Най-лошото от всичко обаче бе липсата на перспектива. Твърде рано тя осъзна, че нищо не зависи от нея. Това толкова я обезверяваше, че често след края на работния ден, когато оставаше сама, си поплакваше.

Животът обаче неумолимо я влачеше напред и тя, волно или не, бе принудена да направи своя избор. С годините постепенно претръпна и достигна до извода, че всичко на този свят е една безкрайна мъка. Голяма, истинска мъка, от която няма къде да се избяга! Така, неусетно се понесе по нанадолнището. Първоначално от любопитство, а после и поради други мотиви, преспа с колегата си Василий, а след него и с Тима, Олег, Руслан, Димитрий и с неколцина други, преди да открие Николай. Той беше по-различен от останалите и тя го обикна. Освен разходките, танците и интимността, между тях имаше нещо повече. Те обичаха да се усамотяват и да пийват заедно. Така забравяха тежката действителност и на душите им ставаше леко. По онова време почти всички злоупотребяваха с алкохола. Повечето го правеха от мъка, но имаше и такива, които се наливаха и по подражание, така че постъпките на двамата влюбени не правеха впечатление на никого.

Така, от миловидно и скромно момиче, за сравнително кратко време, Зоя се превърна в нещо противоположно. Без да изпитва вина за поведението си, тя някак се чувстваше свободна.

Най-близкият човек до нея обаче бе на друго мнение.

„Има Бог и Той всичко вижда. Опомни се!“, плашеше я често майка й, а Зоя искрено й се присмиваше, защото за нея вярата в Бога бе отживелица.

„Ех, тази стара и оглупяла старица – въздъхваше на ум тя, когато срещаше укорителния й поглед. – Животът е толкова кратък, така че никой, дори и собствената ми майка, няма право да ми казва как да го живея!“

Всеки ден, след като се прибереше от работа, тя се преобличаше, измиваше, хапваше, каквото намереше вкъщи, и веселбата започваше. И наистина, на някакво ниво, макар и дните й да бяха тежки, нетърпими и безцветни, в късните часове на вечерта те сякаш придобиваха цвят.

В Новогодишната нощ обаче всичко щеше да се преобърне с главата надолу.

Вечерта бе специална и подобаваше да бъде отбелязана тържествено. Зоя реши да покани няколко приятели на гости. Като разбра за намерението й, майка й демонстративно заяви, че няма да вземе участие в гуляй по време на пости, защото в Русия Коледните пости продължаваха, и все още продължават, до шести януари. Зоя не се замисли над казаното, а вместо това очите й светнаха от радост, че ще бъде насаме с гостите си.

Приятелите дойдоха у тях малко преди десет часá, като донесоха няколко бутилки водка, два вида салам, малко хайвер и хляб. Поканените бяха седем, но дойдоха  шест – три момичета и три момчета. На купонът трябваше да присъства и Николай, но тъй като се забави, започнаха без него. Младежите си наляха водка, чукнаха се за наздраве, хапнаха и запяха. Малко по-късно те започнаха да се опипват и натискат из различните ъгли на стаята. Само домакинята остана сама.

„Ех, този Николай, защо се бави!?“, ядосано викна изведнъж тя и скочи от масата, на която умислено бе подпряла глава. Приятелите й се спогледаха, но не реагираха. Тя се намръщи, направи няколко нервни крачки из стаята, след което рязко отвори врата и излезе. Навън студеният вятър опари лицето й и тя инстинктивно влезе обратно на топло.

„Сигурно Николай има по-важна работа от това да е с мен на Нова година!... Грубиян! Ама аз пък защо трябва да му оставам длъжна? Я... да си гледа работата!“, ядоса се тя и с прикрита завист погледна към другите. После отмести поглед от тях и очите й зашариха из стаята, като се спряха на една от иконите, които висяха на стената и принадлежаха на майка й.

„Точно така! – възторжено извика тя. – Щом моят Николай го няма, ще танцувам с този... Николай“. След което взе един стол, доближи го до иконата на Свети Николай и я откачи.

„Ей, Зоя, какво правиш? – намеси се една от приятелките й. – Върни я обратно“.

Зоя обаче вече бе решила да се позабавлява по този нестандартен начин и никой не можеше да я спре. Тя нервно отметна настрана кичура коса, който бе закрил лицето й, хвърли наметалото от роклята си на земята и любовно прегърна образа на Светеца, като затанцува с него.

„Това е просто една дъска, глупачке... Бог не съществува, нима не го знаеш?“, подметна иронично тя на приятелката си и се подсмихна.

Онова, което се случи в следващия момент, надмина и най-дръзките очаквания на събралите се.

За миг в стаята проблесна светкавица. Всички се сепнаха и инстинктивно примижаха, а когато отвориха очи, пред тях се откри странна и ужасяваща картина. Зоя бе побеляла като платно, като стоеше напълно неподвижно, стискайки иконата в обятията си.

„Но... Какво... Какво стана? Зоя... миличка, добре ли си?!“ – обърна се едно от момичетата към нея.

Отговор не последва. За момент алкохолът от кръвта на всички сякаш се изпари и те се изправиха на крака. Момчетата се опитаха да я помръднат, но не успяха. Те повториха опита си, но без резултат.

„Е, сега я втасахме“, рече единият от тях, наметна шубата си и тичешком изтича вън, за да търси помощ. Другите стояха като попарени, не можейки да отделят поглед от ужасната промяна на приятелката си.

Двадесет минути по-късно в стаята пристигна екип на „Бърза помощ“. Докторът неуверено прегледа пациентката и онемя.

„Това е... необяснимо... – възкликна той, – трябва... веднага да се обадим в Москва“. 

Бързо новината достигна до градското ръководство, областната управа и столицата. Къщата веднага бе поставена под охрана от милицията (Бел. авт.: в онези години полицията в страната се наричаше милиция) и всички зачакаха отговора от Москва.

Първият специализиран екип се появи след ден и половина. Докторите я прегледаха обстойно и, на свой ред, също както и провинциалните си колеги, онемяха. Всички бяха единодушни, че момичето е живо, но как се бе случило така, че бе залепнало за пода и защо тялото му бе толкова твърдо, не можеха да си обяснят. Опитаха се да й поставят инжекция, за да я отпуснат. Иглата обаче се счупи. Опитаха отново, с по-голяма игла. И после пак. И пак. Но, безрезултатно. Иглите се чупиха като клечки за зъби. В изблик на ярост от безсилието на докторите, единият от присъстващите милиционери се засили и с все сила се опита да я повали. Но не само не успя, но и си счупи ръката. Това допълнително шокира присъстващите и те още повече се объркаха.

„Но... това... няма... никакво обяснение!“, призна най-накрая главният лекар и предложи да я откарат в Москва, за да я изследват в лаборатория. Речено – сторено. Повикаха дърводелец, който с електрически трион да среже дюшемето на пода. Трионът забръмча победоносно, но при съприкосновението с дъсчения под отскочи назад. Дърводелецът, който бе здрав и набит мъж, около четиридесетте, прие случващото се като предизвикателство, запретна ръкави, извика гръмогласно и с все сили повтори опита си. Трионът отново отскочи, като този път премина заплашително близо до единия от докторите.

Неусетно, в различните опити да помръднат момичето, изминаха няколко дни. Ситуацията изискваше някакво решение, но уви, никой не бе в състояние да намери такова. Това нажежи обстановката до такава степен, че мълвата за вледененото момиче достигна чак до първия човек в държавата. За изненада на всички, той пожела лично да провери случая. Първоначално местните политически първенци не повярваха на намерението на техния ръководител. Но за тяхна изненада немислимото се случи и най-голямото величие в страната пристигна със собствения си самолет директно от Москва. Той премина с луксозната Волга по разкаляните улици на провинциалния град, влезе в строго охраняваната къща и се спря пред неочаквана картина. Другарят номер едно пристъпи неуверено към нея, докосна я и със сдържан, но строг тон попита:

„Какво става тук?“.

Присъстващите вдигнаха рамене.

Водачът на народа се поколеба за миг и, за почуда на околните, хвана ръката й като я дръпна силно. Момичето не помръдна.

Визитата продължи около четвърт час, след което Другарят се разпореди да подсилят охраната на къщата и да потулят вече плъзната мълва за случилото се.

Въпросите в главите на хората бяха много. За Зоя обаче вече нямаше неясноти. Тя бе осъзнала какво е извършила и се разкайваше за него. Но докога щеше да продължи наказанието й?

Дните се нижеха бавно и мъчително. После дойде ред на седмиците. А подир тях и на месеците... Достъпът за външни хора в къщата бе невъзможен. Единственият човек, който бе пускан, от време на време при нея, бе майка й, която бе толкова изплашена, че когато я погледнеше, само тихо плачеше.

Милиционерите се сменяха периодично. Високопоставени партийни величия идваха и си отиваха. Приятелите на Зоя се навъртаха уплашени отдалече. Съседите, колегите, познатите, близките и далечните, дори децата на улицата, бяха в неведение и смътно трескаво очакване.

Никой обаче нямаше и идея какво се случваше в ума и душата на бедното момиче. Тя не само не можеше да помръдне, но дори не можеше да си поеме дъх с пълни дробове. Сякаш се намираше в невидим каменен саркофаг. Краката й бяха силно отекли и сковани. Очите й бяха подути и кръвясали. Погледът й се бе премрежил. Сърцето й биеше бавно, като неговите удари отекваха, като далечно ехо, в тъпанчетата й.

Ех, да можеше поне да поспи, макар и съвсем малко, мечтаеше тя. Или пък да... умре. Да, това бе съвсем реално желание, защото след изтичането на втория месец, тя вече желаеше собствената си смърт с увереността, че това ще е най-добрият изход за нея. Но нито можеше да заспи, нито пък да умре. Нищо не й беше подвластно. Вместо това около нея преминаваха непознати и странни същества. Тези същества, за неин ужас, бяха съвсем истински. Странно беше, но никой от присъстващите не можеше да ги види. Те бяха злобни, с някак странно удължени и разкривени лица, като съвсем бегло приличаха на хора. Виеха се край нея, кикотиха се и плюеха в лицето й. Това бе не само отвратително, но и смразяващо страшно. „Милиционери, моля ви, изгоните тези гнусни неща оттук!“, мълвеше тя, но устните й не помръдваха. А съществата бяха все там. Непрекъснато!

Зоя чувстваше, че без сън и храна човек някак може да оцелее. Дори без никакъв покой може да живее, но не и сред тези неописуеми демонични същества. Това бе един безкраен, истински и напълно осезаем ад.

Преди да я сполети нещастието, тя не вярваше, че има Бог. Но сега, когато постоянно виждаше този невъобразим и нескончаем ужас около себе си, започна да се моли. Какво казваше, не знаеше, нито пък разбираше. Но се молеше. Молеше се по детски, искрено и простодушно, всичко това да свърши. Образите обаче, уви - не си отиваха. Обикаляха я и нещо й шептяха, сякаш чакаха душата й. Самата мисъл, че  това чуждо присъствие може да продължи безкрайно във времето, толкова много я ужасяваше, че й идваше да крещи и да моли за пощада именно онзи, чиито свят образ бе опряла до гърдите си.

Дали бе съвпадение, или пък най-накрая молитвите й бяха чути, тя така и не узна. Онова обаче, което всички видяха, бе, че на третия месец от стоенето й пред врата на къщата, отнякъде се появи странно облечен беловлас старец. Той понечи да влезе, но милиционерите го спряха. Няколко дни по-късно той се появи отново. Милиционерите го разпознаха и го смъмриха за упорството му, като категорично забраниха повече да доближава къщата.

Когато същият беловлас старец дойде за трети път, бяха изминали 128 дни от „вледеняването” на Зоя и тя вече изглеждаше като привидение. Единственото нещо, което подсказваше, че е жива, бе слабо туптящото й сърце. Старецът каза нещо на милиционерите и те, този път, сметнаха, че е  безобиден и го пуснаха вътре. Той влезе бавно, застана пред Зоя и тихо я попита дали се е уморила вече. Този въпрос изненада милиционерите и те наостриха уши. Той я попита още: „Е, вече вярваш ли, че има Бог и отвъден свят?“ На което тя отвърна мисловно: „Вярвам, дядо, да! Само, моля те, не си отвивай!“. Тя каза това, защото, когато той бе застанал пред нея, страшните същества изведнъж бяха изчезнали. Старецът не отвърна нищо, а лаконично поклати глава и си тръгна.

Няколко минути след това Зоя се строполи на пода.

Милиционерите веднага докладваха за случилото се и, под конвой, тя бе отведена за разпит в сградата на местната милиция.

„Защо го направи?“, попита я строго следователят.

Тя го погледна с безжизнен поглед. Това го подразни и той я удари гневно през лицето.

„Кой ти нареди да стоиш?“, попита я друг. Но отговор не последва, защото Зоя бе преживяла нещо, което не можеше да се обясни.

На третият ден, малко след залез слънце, докато бе оставена за кратка почивка от следователите, при нея, незнайно откъде, се появи същият старец, който я бе посетил и преди. Тя се смути, но събра смелост и пристъпи напред, за да го погледне отблизо. Да, точно така, нямаше грешка – това бе същият старец, като онзи, от иконата. Това я порази и тя, не знаейки какво да каже, само промълви:

„Съжалявам“.

Старецът се усмихна благо и я докосна по рамото.

„Е, хайде – рече той, – стига толкова. Идвай с мен.“

В същия миг Зоя издъхна.

 

Посвещение:

На всички невярващи и колебаещи се в съществуването на Бога.

 

Бележки на автора:

Фамилията на Зоя е Карнаухова, а адресът й е град Самара, улица „Чкалов“ 84.

Най-важният човек в държавата, който я посети през 1956 г., бе  Никита Хрушчов.

Филмът, който направи за нея режисьорът Алексанър Прошкин, се казва „Чудо“.

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Блог на Мартин Ралчевски:

www.ralchevski.blogspot.com


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2017 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com