Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
Apostol   07.11 20:38
Кажете на вашите
колеги пастори в
града или в
приятелски мрежи и
вероизповедания, че
след 16-ти, ако
закона се приеме
както се гласят
управляващите най
вече, ще се окаже, че е
забранено да
провеждат
богослужения
следващата Неделя,
защото сградите и
помещенията, които
ползват не са със
статут на молитвени
домове с религиозно
ритуална цел и че им е
забранено да
проповядват, защото
нямат богословско
образование в
българско
акредитирано учебно
заведение. По груба
преценка 95 %, ако не и
повече от нашите
църкви трябва да
затворят. Който
наруши закона е
“престъпник”. Ако не
сме активни против
такъв “закон” и не го
изкажем максимално
ясно, силно и по
всички форма и и
неформални начини,
значи сме съгласни с
такава бъдеща
действителност. По
добре по рано да се
събудим, за да не
сежисвестим твърде
късно по време на вече
“законно”
установената
религиозна
диктатура.
Споделяйте с
другите, нашия
стремеж да запазим
свобода си!
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
26.12.2011 - Мартин Ралчевски отговаря на Диана Хаджийска и Мартин Карбовски по повод техни репортажи  Bookmark and Share

/Разгледан 2927/

КАКВА БЕШЕ ЦЕЛТА?

(В отговор на Диана Хаджийска и Мартин Карбовски)

Мартин Ралчевски

АНАЛИЗ

 

В навечерието на Рождество Христово BTV и Нова Телевизия излъчиха няколко журналистически репортажа и интервюта, които показаха новия автомобил на митрополит Кирил, строежите в църковни земи и загатнаха за разпуснатостта на някои духовници. Много от зрителите, които видяха това, се потресоха, възмутиха и след това, както се и очакваше, го забравиха.

Забравиха го, но не всички. Изречените думи, коментари и показаните картини, уви – оставиха своята вредна следа в душите на немалко хора.

Когато журналистите правят репортажи, интервюта, разследвания, пишат статии или анализи, те обикновено имат някаква цел. Въпросът е – каква беше целта на тези предавания? Отговорът е повече от очевиден – да отблъснат хората от Църквата, респективно от Бога. Някои ще възразят, че едното няма много общо с другото. Това обаче не е така. Ако я няма Църквата, човек, в духовен план, става беззащитен. Православният свещеник не е просто човек, облечен в расо, а посредник между Бог и хората. Той въвежда във вярата посредством кръщението, миропомазва, причащава, венчава, опява... Някои може би ще опонират, защото имат различно мнение. Това обаче не е предмет на настоящия коментар и няма особено значение в случая, защото въпросните журналистически „разследвания“ не се занимаваха с теологични спорове и злоупотреби, а с материални и личностни такива. Основният въпрос е какво постигнаха те? За съжаление – нищо положително. С изключение на това, че успяха да покажат на изнемогващия в обърканата икономическа ситуация народ, че навярно част от духовниците ни са хора със слабости, тоест като всички останали. Няма що. Много „достойна“ цел – да извадиш от контекста няколко частни случая, да ги раздуеш и чрез това да се опиташ да отнемеш и малкото останала вяра от душите на хората. Наистина „достойно“ дело – да се подиграеш с вярата на хората и да тласнеш слабите по нанадолнището!

Патетични думи, ще възразят може би някои, и ще оправдаят съществуването на подобни репортажи, позовавайки се на обективната журналистика и на истината. Коя истина обаче, питам аз? Тази, че един български митрополит е получил като дарение нов автомобил ли? Или тази, че на църковни земи ще се построи хотел? Та тези пари, с които се купуват  автомобили или ще се строят сгради, не идват от джоба на данъкоплатеца и не бива да се разглеждат като злоупотреби. Това е съвсем очевидно. Напротив, истинската злоупотреба бяха именно тези репортажи, които пресилиха фактите и посяха отрова в душите на хората. Тяхната цел, макар и да не ми се иска да я приема напълно, излиза, че беше да се озлобим към свещеничеството. „Видите ли, това е направо кощунствено“, сякаш казаха авторите на „разследванията“. А в душите на зрителите отекна ехото: „Така е, май вече на никой не може да се вярва.“

А сега ще направя едно отклонение и реторично ще попитам нещо авторите на тези „репортажи“, които търсят само и единствено сензацията. Уважаеми, щом сте такива радетели за истината, защо не направите и няколко репортажа за онези филмчета от VBOX7 и YouTube, които преди около половин година предизвикаха толкова голямо неподправено възмущение в част от обществото? Ще припомня за онези, които са забравили. В училище, в час по ислямско вероучение в едно родопско село, учителят прескача чина и със силни шамари дълго налага едно от децата, защото не внимава. Кадрите са заснети от мобилния телефон на друго момче от същия клас. Или пък онези потресаващи кадри, в които ходжата на село Стряма, Кеазим Мустафа, гореше пръстите на децата със запалката си по време на петъчните молитви, за да изпита вярата им? Няма да ви затруднявам с отговора. Ще отговоря вместо вас. Не направихте репортажи за тези случаи, нито пък ще направите някога, защото хората, които вършат тези безобразни неща, са фанатизирани и опасни и тях не бива да предизвиквате, за да не си навлечете неприятности. Но православните духовници, видите ли – тях може да обвинявате колкото искате, тях може дори и да унизявате, защото ответна реакция няма да има. Между впрочем, както всички видяхме, едни от основните източници, на които стъпваше обвинението на Карбовски, рухна с гръм и трясък, когато двамата обвинители от ромски произход,  признаха, че обвиненията им са били измислени с цел да припечелят някой лев (Сравни: Информационна Агенция „Блиц“, 21. 12. 2011).

Казано иначе, всяка постъпка, дело и работа ражда някакъв плод. Обвинените вече ни ги показахте, но нека видим и обвинителите. И да попитаме – какъв е плодът на вашата работа, обвинители? Смущението, което насилствено посяхте в душите на обикновените хорица и което те дълго няма да забравят! Това ли? „Изобличихте“ част от клира на Българската Православна Църква. „Браво!“ Наистина „прекрасно“ дело. И какво постигнахте чрез това? Тези хора носят своята отговорност пред Бога и един ден ще отговарят за делата си пред Него, както между впрочем и вие. Съжалявам, че ми се налага да бъда толкова нападателен (нещо нетипично за мен), но нека ви попитам и друго. Вие от пиедестала на какви съдите? На миряни ли? Не мисля. Защото, прощавайте, но вие не сте християни. Или ако се смятате за християни, тогава сте такива само по име, защото истинските християни са най-вече смирени. Те са обърнати предимно към себе си и винаги, почти за всичко, търсят вината у себе си. Ще ви припомня прекрасния руски филм „Остров“ на режисьора Павел Лунгин. Така изглежда истинският православен християнин! Той е кротък и смирен до пълно себеотрицание. Като противовес на главния герой в този филм, стои западният човек, който, колкото и тъжно да звучи, е пълен безбожник. За него вярата в Бога е нещо непонятно, архаично и чуждо. Красноречив пример за това са двата  нашумели Холивудски филма: „127 часа“, с участието на Джеймс Франко и „Корабокрушенецът“ с Том Ханкс. Който ги е гледал, знае за какво иде реч в тях и как в огромната си лична трагедия и безизходност от тежките ситуации, в които бяха попаднали, главните герои не казаха нито една молитва към Бога. Нито дума дори. Том Ханкс разговаряше с една топка, а Джеймс Франко бе възложил всичките си надежди на собствените си умения за оцеляване. Макар и кино герои тези случаи съвсем не са за пренебрегване, защото те са събирателни образи на средностатистическия западен човек. На този западняк, на който почти всички искаме да подражаваме, защото той априори днес има всичко. Той може да критикува всичко и всеки, тъй като за него няма никакъв висш Авторитет, няма Бог. Това състояние обаче съвсем не е положително. Дори бих го нарекъл пагубно, защото всеки човек притежава безсмъртна душа и едва ли има по-тъжно нещо от това да забрави за нейното съществуване. В противовес на този толкова желан от повечето българи западен облик на човека, човекът от Изток изглежда като противоположност – на него винаги нещо не му достига в битово и материално отношение, но пък той носи в душата си най-важното – присъствието на живия Бог!

Така че, уважаеми, бъдете наясно, че вие Бога от душите на хората едва ли ще успеете да изгоните. Защото българинът, колкото и да не ви се вярва, не е по природа пълен атеист. За него Българската Църква е нещо като майка. Понякога тя е далечна, често дори не говори с него на общ език, но тя все пак си остава негова майка.

А сега, моля ви, отпушете, образно казано, учите си и проумейте, че днес пред българския народ има два основни проблема, над които трябва ден и нощ да се работи, за да се намери правилното решение. Това са плашещата ниска раждаемост и особено голямата миграция зад граница. Ако човек наистина обича народа си, независимо дали той е журналист, политик, студент, работник или пенсионер, той не трябва да търси повод да разделя, а да обединява и съгражда нацията. Както и никога да не забравя, че изтерзаният ни и малоброен народ ще преодолее и тези поредни, никому ненужни, унизителни репортажи, защото вярва в Бога и затова Бог го укрепва. А също и че този Бог, в който той вярва, казва, че с какъвто съд съдим другите, с такъв ще ни се и отсъди. Нека не забравяме тези Христови думи и ако нямаме сили да признаем грешките си, поне да се опитаме да не ги повтаряме за в бъдеще.

Още коментари и анализи от Мартин Ралчевски

може да намерите в неговия сайт:

www.ralchevski.blogspot.com


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com