Двама за Христос
Разгледайте и ZaHristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
krasi_vratza   02.11 09:39
izkam da popitam ima
li njkoi normalen
covek,zahto
blokirate,znaci ne
ste nikakvi
hristijni,ako
nemojete da
prostite,ako na
zloto otgovarjte
samo sas zlo
sta85   09.10 22:51
Пише, но вътре в
профила. И пак е като
опция, ако
потребителите
изберат да
отбележат.
Patzko   23.09 21:58
Би трябвало и да пише
дали си обвързан/
sta85   19.09 20:09
Би трябвало да сложат
информация относно
изискватията към
снимките, за да не се
чудят хората.
sta85   19.09 20:06
Явно имат някакво
изискване към
снимките да са с
по-малък размер
относно
мегабайтите. Затова
предполагам трябва
снимка с по-малко
пиксели или да се
конвертира по
някакъв начин. Най
лесно е да я качиш
първо във фейсбуук и
после да я свалиш от
там.
Meryl   15.09 16:10
Здравейте! Този сайт
напоследък е много
зле! Невъзможно е да
си сложиш профилна
снимка и сещо има
проблем със
изпращането на
съобщения!
Patzko   05.09 22:22
Еий, кой не се е оженил
още? Веднага да си
дава фейсбука!)
krasi_vratza   05.09 19:09
dobre ,ce bog vi
tarpi,imahe na
vremeto edin pastor
mnogo pravilno go
kazvahe,bog da vi
prohtava ,az vi
prohtavam
DiKrema   30.08 16:12
ti o6te li ne si se
omajila?
krasi_vratza   17.07 16:28
zahto,minasajdat
misli,moljte,nez
krasi_vratza   17.07 16:23
vivi moljte izkam da
govorj nehto s
teb ,vajno e
krasi_vratza   17.07 16:04
ice feizbuka se
zagubi,mojej li,da
otblukiraj za da se
svargem ,neznaj
zahto izcezna
rutbb   19.06 15:21
Здравейте, Всяко
дадено добро и всеки
съвършен дар слизат
отгоре от Отца на
светлините у Когото
няма никакво
изменение или сянка
на промяна!
Благословения!
joro74   16.06 19:21
Благодарих два пъти
по погрешка, но не е
излишно
joro74   16.06 19:19
Да, Apostoll,
напълно сте прав.
Благодаря ви..
Благодаря ви!
joro74   13.06 17:32
Ето, както ви и
споделих:
въпросният профил
вече не съществува.
joro74   12.06 15:24
Мъже, внимавайте с
последния профил на
Cudalz. Напоследък
често се появявст
подобни профили
фантоми, които
търсят наивници и
пишат на всеки мъж,
под предлог, че са се
впечатлили и търсят
приятелство. След
няколко дни профила
няма вече дс
съществува, помнете
ми думата. Пазете се,
да не изгори някой.
Изобщо не
отговаряйте, а най-
добре блокирайте
профила, както и аз
направих.
hr_123   06.06 11:25
Честит рожден ден на
всички Бог да ви
благослови с
милосттите Си Амин
naskopetrov   26.05 14:47
защо съм сам на линия
naskopetrov   26.05 14:46
здравейте
onisim   26.05 12:12
Амин.
onisim   26.05 12:11
Амин.
hr_123   26.05 10:09
Амин
hr_123   29.04 03:47
Наистина възкрасна
Амин Халелуя
rutbb   13.02 20:08
Благословената
ароматна Земя
Израел!
Амин! Господ ще
извърши това, което е
потребно за мене,
Господи, понеже
милостта Ти, трае до
века! Амин!
rutbb   13.02 20:07
https://www.faceboo
k.com/galia.angelov
a.90/posts/10210176
257202397?__xts__[0
]=68.ARAkJ6Rs0lkFYX
cRvhuYbbCtHrnnySGaA
duHWUjjyZMB7v1wPb5q
oH-kYeZpQKbp8GFOgqL
lgxhOzSXULWDDQ0Stxy
JoiNVDOODUB-m3Q8Kos
iDrPIg5sxzEJQ34hxhp
A2nzxOXmnz-bRLFr-7w
mukS_ZehY6uj0mS7_yA
wbl73YcwpHTeD5520zb
hsSyT4h0Ig6DE6eZk_C
IUqb11WYpoB8AAo-ikG
mIhlq8zCKNgnTbIs9JT
xmVlEPoL-1ykPj8PCaX
BjpnsGDX10LzOeAdiz4
Uqv0flGISnofvY4qbMy
BqDDV2qT0oWCZpfkcGR
_rAYfQE2k17h0rLAEAd
WjpKtT9A6tWApvw_g
rutbb   30.01 11:50
Бъдете благословени
през новата 2019
година! Шалом, което
значи и мир и
благоуспяване и
благополучие и все
едно казваш на
другия. Заповядвам
ти да бъдеш успешен!
Шалом, приятели!
rutbb   30.01 11:49
"Повече от всичко що
пазиш, пази сърцето
си, защото там са
изворите на живота!
Амин"
dimetrof   25.12 04:14
На близките които ги
няма, и на
множеството
далечни, Честито
Роцдество Хрисгово!
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
13.12.2011 - "Лекар" - разказ от Мартин Ралчевски, посветен на Доц.Д-р Цецо Душкин  Bookmark and Share

/Разгледан 3286/

Л Е К А Р

р а з к а з

Мартин Ралчевски

Мила мамо,

Откакто напуснах България, животът ми потръгна на толкова бързи обороти, че вече, както сама знаеш, трета година, все не ми остава време да седна и да ти разкажа подробно за себе си. Вчера обаче ми се случи нещо необикновено, което не мога да премълча.

Ти знаеш, че Ню Йорк е огромен град, в който има всичко. Освен многото университети, има хиляди магазини, ресторанти, коли, къщи, паркове и най-същественото – милиони хора. Те са забързани и често груби. Това обаче ми правеше впечатление само в началото. Сега вече не ги забелязвам. За мен хубавото е, че се намирам именно тук, защото макар и да звучи малко изтъркано, Ню Йорк си остава градът на неограничените възможности. Един мой преподавал, по биохимия, обича да казва, че най-важното нещо в този свят е адаптивността на индивида. Колкото по-адаптивен е той, толкова по-големи шансове за успех има. И е съвсем прав! Аз съм напълно отдаден на заниманията и, крачка по крачка, се доближавам към голямата си мечта. Знам, че щом стана лекар, всичко ще се промени. Щом се дипломирам, после ми трябва само година стаж в някоя болница и след това мога да започна частна практика. А започна ли частна практика тук, само за пет години, ще стана милионер. Всичко това обаче съм ти говорил вече, още докато бяхме заедно, и ти го знаеш. Пътят, по който съм поел, е труден, но славен, както са казали хората. Като това, за трудността, съвсем не са празни приказки. Понякога толкова много се уморявам, че забравям кой съм всъщност. Случва ми се по цели седмици подред да не мога да вдига глава от книгите. Само учене, учене и пак учене, в паузите хапвам нещо набързо и пак залягам над учебниците. Ти ме познаваш и знаеш, че винаги съм бил амбициозен и учението никога не ме е плашило, но да ти призная, напоследък напрежението ми идва в повече. Тези състояния на умствена преумора не могат да се преразкажат с думи. В подобни моменти често ми идва да зарежа всичко, но после бързо си припомням, че усилието ми ще се възнагради и това ми дава сили да продължа.

Но да преминем към повода, който ме провокира да напиша това писмо. В четвъртък, тоест вчера, тъкмо да започнем следобедните занимания и, по принуда, затвориха университета. Причината бе, че някой се бе обадил, че в сградата имало бомба. Разбира се, бомба нямаше, но ни изпратиха всички по домовете. На практика се случи така, че аз получих почивен полуден, а не бях имал такъв от пролетта. Първата мисъл, която ми дойде, бе, че това е добър шанс да поуча по-усилено по алергология, защото в тази област имам най-много трудности. Тръгнах си с тази мисъл, но виж какво нещо е съдбата – явно не ми беше писано да уча този следобед.

След метрото винаги взимам автобус за няколко спирки. Пътят минава близо до „Оушън Брииз Парк“ и аз, всеки път, с известна завист, гледам към разхождащите се там хора. И така, както обикновено, поех с автобуса за вкъщи, но, когато наближих парка, нещо в мозъка ми сякаш просветна и аз, напук на плановете си, реших да сляза и да повървя малко сред зеленината. Тръгнах по една алея, ей така, без ясна цел. По едно време съзрях в далечината морето и ми стана някак мило. Спомних си как някога в България, когато бях малък, всяко лято ходих с теб и татко на море. Умилих се и закрачих към брега. Стигнах до пясъка, а после и до водата. Доближих се и, като неразумен малчуган, реших да я пипна, без да си намокря обувките. Е... да, ама не стана така, както я мислех. Една вълна ме изпревари и ми заля краката. Отстъпих назад, събух се и седнах на пясъка. Не помня колко време съм стоял така. Бях като хипнотизиран от прибоя и не разбрах кога и как се приближи и седна до мен онзи старец. Представи ми се, а аз веднага го усетих, че не е тукашен. Съвпадението беше невероятно, но се оказа българин. Той така сладко ми заговори и омая, че съвсем забравих за мокрите си крака и че трябваше да се прибирам да уча. Къщата му бе наблизо и човекът ме покани у тях. Даде ми нови чорапи и ми предложи чай с бейлис. Стоплих се, отпуснах се и се сприятелихме. И така, изслушах одисеята му. Казваше се Благовест и беше родом от Велико Търново. Дошъл бил нелегално в Америка през седемдесетте години на миналия век и стъпка по стъпка, както сам се изрази, за по-малко от тридесет години, изградил живота си от почти нищо, до напълно изплатена къща с четири спални, собствен малък бизнес и прилична спестена сума в банката. Разкри ми още, че от около година бил предал бизнеса изцяло в ръцете на децата си и се е оттеглил напълно. Първото нещо, което сторил, когато се освободил от задълженията си, било да посети България, за да я разгледа. Кацнал в София и оттам веднага се запътил за Търново. Там обаче се оказал като в „небрано лозе“. Станало му мъчно, като видял в какво се е превърнала родната му къща, решил да я оправи и да остане там до края на дните си. Върнал се в Америка и споделил намерението с децата си, а те, представяш ли си, го сметнали за луд и му се присмели в очите. Тогава той получил инсулт и едва не си заминал. Прескочил трапа, но животът му се преобърнал на сто и осемдесет градуса. По неговите думи, в онзи момент, осъзнал, колко суетно е всичко, което с толкова труд е изградил, и изпаднал в отчаяние. Човекът беше много искрен и целия трепереше, докато ми говореше. Гледката беше покъртителна. Ние, „докторите“, имаме конкретна дума за това състояние, но сега няма да те занимавам с тия неща. Искам да ти кажа само обаче, че с чистосърдечността си този мил дядо успя да ме предразположи и постепенно стана така, че и аз, на свой ред, му се разкрих. Като ме изслуша и разбра към какво се стремя, той отиде в другата стая и донесе оттам една пачка долари. Сложи ги на масата и ми каза, че мога да ги взема, но само, ако му обещая нещо. В първия момент си помислих, че това е някаква шега, но той беше каменно сериозен. Попитах го колко е точно сумата и когато ми отговори, силно се заинтересувах. И... виж какво стана после. Аз „наострих“ уши, а той взе парите и ме плесна с тях през лицето. „Тези пари са твои – рече ми той. – Купи си билет и още тия дни се върни в България. Остави тези планове за сполука тук, а иди и остани близо до майка си, защото тя сигурно е вече на възраст и това може да са последите години от живота й.“

Тази реплика, успя да ме жегне и да се почувствам виновен. Затова и реших да ти напиша някой ред. Но паралелно с това не загубих здравия си разум и разбрах, че дядото всъщност иска от мен нещо невъзможно. Казах му, че няма смисъл да говорим за това, но той ме помоли все пак да си помисля и утре да му се обадя, за да му съобщя решението си. Прецених, че няма нищо да загубя, ако му обещая и, без да се замислям на сериозно, се съгласих. Прибрах се, изкъпах се и седнах пред учебниците. Гледам ги, ама нищо не ми влиза в главата. Поколебах се и включих компютъра. Да се купи билет до България, беше възможно наистина и в последния момент. Дълго стоях пред монитора и се чудих какво ли би станало, ако наистина го сторя. В главата ми се занизаха едни интересни картини и... откарах часове в този унес. Накрая се получи така, че за пръв път от много време насам, си легнах, без да прочета и един ред от медицинските си книги. Изкарах тежка нощ. Едвам дочаках сутринта и веднага му позвъних, за да му кажа, че се отказвам от обещанието си и че няма да взема парите. Вдигна обаче дъщеря му и ми съобщи ужасната новина – дядото бе починал тази нощ.

Не съм суеверен и мисля, че никога няма да бъда, но неочакваната поява на този дядо, а после и тази странна последователност в събитията, ме накара да се позамисля над някои неща и да погледна към бъдещето малко по иначе. Затова сега ще бъде съвсем честен с теб, мамо. Моля те, да ме разбереш правилно. Искам ми се да се върна, но не мога! Не мога просто, ей така да зарежа следването си по средата. Нали ме разбираш? Аз си направих изводите от тази среща и когато завърша, най-тържествено ти обещавам, че ще го направя. Не ти обещавам обаче, че ще остана завинаги при теб – това би било неразумно. Но определено ще се върна поне за няколко месеца. Така че вече може да започнеш да броиш дните. Времето ще се изтърколи бързо. Няма да усетим как ще минат следващите три години. Това, все пак, са някакви си само три години. Докато се обърнем и пак ще сме заедно.

С обич,

Георги

Е П И Л О Г

След изминаването на трите години Георги удържа на обещанието си и, щом се сдоби с така желаната диплома, се завърна в България. От летището обаче той пое не към дома си, а към гробищата, където го „очакваше“ майка му.

Георги никога повече не се завърна в Америка. В България създаде свое собствено семейство и стана баща на две прекрасни и здрави деца. С времето успя да се наложи като добър и търсен лекар.

Днес той помага на хиляди нуждаещи се и отрудени българи.

ПОСВЕЩЕНИЕ

В памет на Доц. Д–р Цецо Душкин (1959 – 2011 г.), който предпочете вместо да работи в Съединените щати за 100 хиляди долара годишна заплата, да работи в България за 5 хиляди долара на година.

Бог да го прости.

Ексмът,

Англия

Ноември, 2011 г.

Блог на Мартин Ралчевски:

ralchevski.blogspot.com


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2019 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com