Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
Apostol   07.11 20:38
Кажете на вашите
колеги пастори в
града или в
приятелски мрежи и
вероизповедания, че
след 16-ти, ако
закона се приеме
както се гласят
управляващите най
вече, ще се окаже, че е
забранено да
провеждат
богослужения
следващата Неделя,
защото сградите и
помещенията, които
ползват не са със
статут на молитвени
домове с религиозно
ритуална цел и че им е
забранено да
проповядват, защото
нямат богословско
образование в
българско
акредитирано учебно
заведение. По груба
преценка 95 %, ако не и
повече от нашите
църкви трябва да
затворят. Който
наруши закона е
“престъпник”. Ако не
сме активни против
такъв “закон” и не го
изкажем максимално
ясно, силно и по
всички форма и и
неформални начини,
значи сме съгласни с
такава бъдеща
действителност. По
добре по рано да се
събудим, за да не
сежисвестим твърде
късно по време на вече
“законно”
установената
религиозна
диктатура.
Споделяйте с
другите, нашия
стремеж да запазим
свобода си!
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
22.08.2011 - Нашето свидетелство или за това, как човек може да се забърка в една от най-големите каши в живота си, под съпровода на Менделсон :)  Bookmark and Share

/Разгледан 2383/

Краси:

Регистрирах се в „Двама за Христос“ преди четири и половина години. Зарадвах се, когато научих за съществуването на сайта, защото ми се е случвало преди това да си мисля, че е добре да има място, където и българските християни да се запознават.

След това се преместих да живея извън България и в началото не бях много активен в това да срещам нови хора, защото беше период на доста промени в живота ми и освен това ми беше трудно да се запознавам.

Бях срещал профила на Жива в сайта, но поради липсата на достатъчно информация не се чувствах мотивиран да започна комуникация. Тогава дойде този период, в който започнаха да се пишат приказките в отдел дискусии от много забавни хора с чувство за хумор и един от тях беше тя. Открих профила и във фейсбук и научих повече за нея и това предизвика желание в мен да я опозная по-добре. По същото време си пишех и с други момичета, но някак нищо не ме грабваше.

Жива:

Аз попаднах на „Двама за Христос“ чрез един друг сайт за молитвени нужди,съвсем „случайно“. Стана ми интересно и реших да се регистрирам. Стоях там около година,после се изтрих,защото реших,че е скучен,обаче в себе си усетих подтик да се пререгистрирам отново и затова след около половин година „отсъствие“ си направих нов профил. Това,което конкретно търсех беше приятели, защото исках да срещна нови и по-интересни хора,с чувство за хумор, но не изключвах и възможността да срещна някой „принц“. Уви,като че ли всичко отначало изглеждаше супер разочароващо - и за приятелите и за Принца. Докато не ми текна идеята да си направим Говорилня и Спорилня в отдел Дискусии и така се роди началото на Писането на Приказки. Един започваше, друг продължаваше и така сътворихме куп Магарешки истории със шантав сюжет. В крайна сметка намерих много готини приятели,с които продължихме да се виждаме и до днес и на първата ми част от молитвата Бог беше отговорил :)


По отношение на мъжете бях много резервирана и се престраших да изляза на две -три срещи,но вътре в себе си усещах,че сякаш нещо липсва и макар,че момчетата изглеждаха свестни,никой от тях не беше най-подходящият за мен.

С Краси се запознах във фейсбук, но беше доста лаконичен тогава и ми се стори скучен. От наши общи приятели съвсем случайно разбрах,че се е интересувал от мен и тогава осъзнах,че всъщност май пропускам нещо. Затова реших да го потърся в сайта и да се извиня за резервираността си и да се опитам да разбера „що за човек е“ :)


Краси:

Като на шега по неина инициатива започнахме да си пишем собствена приказка на лични събщения. Приказката се проточи цели три месеца, и като завършек се срещнахме.

Последва нова раздяла от 5 месеца. Аз се върнах в България и след три и половина месеца вече бяхме семейство.

Жива:

Когато започнахме да си пишем не съм предполагала,че в един момент човек,който даже и на снимка не съм виждала ще ми стане интересен и скъп.Това,което ме очарова в Краси беше неговата искреност.И това е,което направи нещата да се случат,освен Бог,разбира се :) - никой никога от нас не е бил неискрен или прикрит.Винаги сме били открити и честни във взаимоотношенията си.Така се случват приказките..всъщност,защо не прочетете една от тях ;)))


**************************

хей
14.07.2010 16:30

-Какво харесвате в мен, Мистър Бонд?

Момичето в елегантна дълга,червена рокля с гол гръб се усмихва закачливо на младия непознат мъж, който интригува със сдържаното си отношение и галантна любезност и се опитва зад черните му очи да разбере за какви косвени дилеми иде реч.

Но тя трябва да пее,защото това е нейната сцена.Качва се по трите стъпала и кабарето заглъхва.Светва жълтото око на прожектора и дълбокият и нежен глас се разнася.../странно е наистина как народното пеене преформира вкуса към джаз,даже и когато таланта ти е в кръвта и не си вземал уроци никога/

...."Julia says"..."Blue for you", Blusky....)))))

Момичето приключва двете песни и се покланя сред бурните аплодисментите на посетителите /преобладавщи мъже/ и подава ръка на загадъчния мъж, нарекъл себе си Бонд, за да я отведе на вечеря в по-изискан ресторант,недалеч оттук за един приятелски разговор и за своя сметка...

Тя го хваща подръка и високите и токчета/12см с платформа,защото страда от комплекса,че е ниска/ тропват по паважа.Поглежда го отново и се усмихва...

- И така,какво харесвате в мен,Мистър Бонд?

Тя не чака отговора,а и не държи на него,защото отдавна е престанала да се надява на каквото и да е.Мъжете не могат да я впечатлят нито със луксозните си коли и банкови сметки, нито със изискания си вкус към вина...Тя може да вижда вътре в тях,но никъде у никого не съзира стремеж към Вечна Музика и усъвършенстване на звукопредаването...

Започва да вали, а тя застава в центъра на улицата и се завърта в кръг...дъждът изтрива грима и, а тя си е все същата.

Приближава се към непознатия и слага приятелски ръце на раменете му:

-Който се страхува,не създава музика,Мистър Бонд!Научете се да обичате разказвача, а не приказките му...



Just a girl...May be your girl... ;)



P.S. Ще ме познаеш по слънчевите зайчета в големите ми кафеви очи.





Ariadne's Thread
18.07.2010 09:27

To: The Queen of the Fields

Люлеейки се на своят стол той бавно отвори писмото , което преди малко беше взел от пощенската кутия пред къщата. Скърцащото колело на пощальона го беше изненадало, идваше толкова рядко , но кучето го помнеше или пък го мързеше и затова не отбеляза идването му.
Треперещите му ръце бавно отвориха писмото и от него се разнесе приятно ухание. И тъй като всичко му изглеждаше размазано сложи очилата си и отпивайки от питието отново се фокусира върху белият лист. О сега всичко беше по-ясно и първото нещо, което привлече погледа му беше рисунка на сърце в долният десен ъгъл на страницата. Даа, какво ли е това? се запита той и погледът му започна да се плъзга по красивите ръкописни извивки. След няколко реда учудване изпъна набръчканото му лице, въздъхна и прошепна: Джуул'зз. Продължи да чете и тъкмо наближаваше края, когато капка удари листа и и размаза буквите под нея и след нея друга.. и друга.. и друга.
Столът вече не се клатеше, а погледът му се беше прехвърлил през прозореца към леко набраздената от вятъра повърхност на езерото. Това беше един от онези погледи, показващи, че мислите му следваха една след друга и той беше толкова ангажиран с това да ги следи, че не виждаше нищо пред себе си.

Картини от миналото започнаха да пробляскват в съзнанието му и лека усмивка пречупи за миг тъжното му лице. Дори можеше да усети върху раменете си нейните ръце през онази нощ след ресторанта. Той си помисли ,че ще го прегърне ала тя само го хвана, като първолак за раменете и започна да говори нещо за страх. Всъщност му припомни за майка му, когато даваше последни съвети преди първият училищен звънец в първи клас.

Страх? та той имаше токова мисии за кралицата зад гърбът си.Тази жена все повече го изненадваше, държеше се приятелски и имаше нещо различно в нея. Вгледа се в големите й кадифени очи, като се опитваше да рзбере настроението, което я беше накарало преди малко да се измокри под дъжда. И след като дъждът беше измил гримът тя беше някак си по естествена, а мократа й коса и прилепналата секси червена рокля я првеха да изглежда дори по привлекателно. И като,че ли слънчеви зайчета подскачаха и се гонеха в очите й, въпреки, че беше вечер. Той се опита да преброи колко бяха зайчетата, но така и не успя защото дамата пред него беше силно объркала мислите му, когато започна да пее някаква приятна песен, думите, на която той вече не си спомняше.Песни, даа.. А как искаше да я целуне през онази нощ, но получавше грешните сигнали и това го смущаваше.

...

„Бонд..Джеимс Бонд“ си повтаряше той на ум и разтърси глава в опит да си върне самоличността. Жената в Червено го беше омаяла...Добре, че успя да се овладее и да излезе от този миг безвремие. И като я хвана нежно за ръка й каза :“ Ела с мен – бързо!“.

И започнаха да бягат по тесните нощни улички на старият град. А дъжда все така продъжаваше да си вали. Тя взе обувките си в ръка и започна да бяга боса, защото най-накрая беше осъзнала, че всъщност повечето мъже са по-ниски от нея. Добре,че стигнаха бързо до една спортна и стилна кола зад ъгъла, която отвори сама вратите си щом я приближиха. „Скачай вътре“ извика Бонд. „Ама къде...“ промълви момичето и въпреки, че отскоро познаваше този тип се покори на своето усещане за него и седна в колата.

Моторът изръмжа и замириса на изгоряла гума и чак тогава тя забеляза, в огледалото два тъмни субекта, които бягаха зад тях.

„Всъщност, кой си ти? .. И каде се намирам аз? Започвайки да осъзнава сложността на стуацията промълви тя притиснала здраво чантата си към тялото с двете си ръце. Той я погледна и й се усмихна загадъчно.

„Отпусни се... всичко ще е наред“ някаво спокойствие извираше от плътният му глас. Но как да се успокоя, като летим с бясна скорост из тези тесни улици и то в колата на един почти непознат. Верно ми казваше мама да не се качвам в колите на непознати.

„Времето утре ще е хубаво“ промълви той. Тя погледна недоверчиво и си помисли:“ За какво време ми говориш, само избягваш въпросът ми“.

И така нещеш ли незнайно как се озоваха точно пред мястото, където тя живееше. Подавайки и визитна картичка Бонд и пожела лека вечер. С картичката в ръка тя стоеше на тротоара и гледаше как колата се отдалечава бързо и само промълви „Ама...“

Влезе в сградата и застана пред входната врата на апартамента и не можеше да улучи ключалкта, защото ръцете и трепереха. След няколко опита всичко проработи.

След около час вече стоеше във фотьойла пред огнището с чаша сгряваща течност и коса обвита в хавлиена кърпа. Чак сега успя да се успокои и се мъчеше да осъзнае какво се беше случило.

Този Бонд беше доста загадъчен, но пък интуицията и подсказваше, че не е опасен. И защо винаги отклоняваше темата, когато тя задаваше въпроси за живота му. Но колко мъжествен беше в този костюм, а и каква спортна кола имаше. И колко спокойно и уверено действаше в този критичен момент. Лека усмивка започна да се появява на нежното й лице и тя усети като, че ли започва да се влюбва в тайният субект.

А толкова въпроси се въртяха в главата й и си мислеше , че трябва да му ги зададе по някакъв начин. Защото не мислеше да си губи времето с някакви тайни ненадежни и безперспективни персони, дори и да бяха те по свой начин чаровни и забавни.


The Crystal Pen


Честито на Красен и Живка, бъдете щастливи, изживейте своята вълшебна приказка до край и на мах :)


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com