Двама за Христос


Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
DeN1SlAv   17.01 19:53
Послание към Тита
2:14... Амин!
Трупайте богатства
на небето! Амин! Да
бъде, братя и сестри.
: )
rutbb   15.01 20:36
Богатството ти не е
това, което
притежаваш, а
БОГАТСТВОТО Е ОТ
ТОЗИ, КОЙТО ТЕ
ПРИТЕЖАВА! Който
даде Себе си за нас, за
да ни изкупи от всяко
беззаконие и очисти
за Себе си люде за Свое
притежание,
ревностни за добри
дела. Послание на
Апостол Павел към
Тита 2:14 Да си
нечий, да си
притежание на
някого, да си
собственост на
Господа, това е
голяма привилегия.
Ти си притежание на
Господа, ти си богат с
това, но за да намериш
това, трябва да
оставиш, да изгубиш
нещо.
tavita   14.01 21:41
krasi_vraza, моите
уважения, но се
държиш детински.
Защо не пораснеш
krasi_vratza   14.01 16:09
borislave prestani
da sadij ,ti ne si bog
DeN1SlAv   12.01 05:59
1 Коринтяни 3:1-3 И
аз, братя, не можах да
говоря на вас като на
духовни хора, а като
на плътски, като на
невръстни в Христос.
Храних ви с мляко, а не
с твърда храна;
защото още не можехте
да я приемете, а и сега
още не можете. Защото
и досега между вас има
завист и кавги, и
разцепления, не сте
ли плътски, и не
постъпвате ли по
човешки?/ Амин.
DeN1SlAv   12.01 05:04
Моля искрено хората
със засегнати
чувства да простят на
другия, за да ядат
хляба си чист и да има
вкус в устата.
Разбирате ли? А
Господ казва: "Така
ще познаят, че сте Мои
ученици, като се
обичате един друг".
Амин
krasi_vratza   11.01 20:32
kakvo izkaj dimetrof
ot men nito si na
godinite mi nito na
obrazovanieto
DeN1SlAv   10.01 20:06
Благословения за
Божия народ! Бъдете
здрави и силни в
Господа! Да бъде!
DeN1SlAv   09.01 18:11
Йоан 13:34 Нова
заповед ви давам, да
се обичате един друг;
както Аз ви възлюбих,
така и вие да се
обичате един друг. /
Амин.
dimetrof   09.01 10:06
ОБИДНО Е ДА ТЕ
БЛОКИРАТ САМО ПОРАДИ
ТОВА ЧЕ МОЖЕ БИ НЕ СИ
НЯКАКЪВ ХУБАВЕЦ НА
СНИМКАТА-ВСЕ ПАК
ТОВА Е САЙТ ЗА ВЯРВАЩИ
ХРИСТИЯНИ.
DeN1SlAv   09.01 05:01
Захария 8:17 Никой от
вас да не измисли зло в
сърцето си против
ближния си и не
обичайте лъжлива
клетва; защото
всички тези са неща,
които мразя, казва
Господ. / Амин.
dimetrof   07.01 15:22
МНОГО ДОБРЕ СА
НАПРАВИЛИ ЧЕ СА ТЕ
БЛОКИРАЛИ,ЗАЩОТО ТИ
БЛОКИРАШ ХОРАТА ОЩЕ
ПРЕДИ ДА СА ПОСЕТИЛИ И
ПРОФИЛА ТИ.
krasi_vratza   07.01 01:37
rubb ,zahto mi
blokira profila
,kakvo loho sam ti
pisala?
DeN1SlAv   04.01 20:22
Бог да ви благослови
чрез знанието за
Господ Иисус
Христос. Амин.
dimetrof   02.01 16:57
Има една приказка за
приказката,че
колкото и да е
хубава,всяка
приказка си има
край.Важното е как ще
завърши приказката и
какво ще бъде
началото на другата
приказка.
rutbb   31.12 21:24
Честита и
благословена Нова
Година на всички
ни! Маслиновото
дръвче Един монах
посадил маслиново
дръвче и започнал да
се моли: «Господи,
изпрати на моето
дръвче дъжд». И
Господ пратил на
земята дъжд.
Дръвчето се напоило с
влага, а монахът
продължил да се моли:
«А сега, Господи, аз
те моля да изпратиш
слънце – на моето
дръвче е нужна
топлина». И Господ
пратил слънце.
Дървото растяло.
Монахът продължавал
да се моли за него:
«Господи, изпрати
малко студ, за да
укрепнат корените и
клоните му». Господ
пратил студ и...
дървото загинало.
Монахът много се
разстроил. Той
отишъл при друг
монах, за да му
разкаже своята
история и да сподели
мъката си. «Аз също
имам такова
маслинено дръвче,
виж», - отговорил
другият монах.
Неговото дърво
израснало
прекрасно. – Но аз се
молих другояче. Аз
казах на Бога, че Той е
Творецът на това
дръвче и най-добре
знае какво му е нужно.
Аз просто помолих
Бога да се погрижи за
него и Той го
прави». Това касае
и нас. Ние често се
молим за нещо, което
според нашето мнение
ни е необходимо. Но
само Господ знае
какво ни е нужно.
Доверете Му се
напълно!
DeN1SlAv   31.12 18:26
2016 години от
Рождението на
Христос Господ. Да
бъде благословено
времето, което е
изцяло във властта на
Бог. Да не забравяме,
че Господ е във всеки
един момент от
времето, както и във
вечността. Той ни
призовава във
времето да се
подготвим за
вечността - както
себе си, така и
останалите.
Пребъдвайте в
Неговата любов.
Амин.
krasi_vratza   31.12 17:25
CESTITA DA BADE NA
VSICKITE BRATJ I
SESTRI NOVATA
2017GODINA
,IZPALNENA S POVECE
MOLITVI KAM
BOG!!!TOI E ,KOITO
MOJE DA NI POMOGNE DA
IZLEZEM OT VSJKA
STRAHNA SITUACIJ.
rutbb   31.12 14:19
БЛАГОДАРСТВЕНА
МОЛИТВА Благодаря
Ти Господи за всичко,
което ми даде през
тази
година. Благодаря
за слънчевите и за
облачните
дни. Благодаря за
спокойните и за
трескавите
тъмнини. Благодаря
за здравето и
болестите, за
радостите и
тъгата. Благодаря
за всичко, което ми
зае, и за това, което
си
поисках. Благодаря
за ласкавата усмивка
и приятелската ръка,
за любовта и всичко
красиво и нежно.
За цветята и
звездите и за
съществуването на
децата и добрите
души. Благодаря за
самотата, за
работата, за
трудностите и
сълзите. За всичко,
което ме доближи още
повече до
Тебе. Благодаря, че
ми запази живота, че
ми даде покрив и
прехрана. Благодаря
,

Господи,
благодаря! Какво ли
ще ми донесе новата
година? Каквото Ти
решиш, но Те моля, дай
ми: Вяра - за да Те
виждам във
всичко. Надежда - за
да не се
предавам. Милосърди
е

- във всичко, което
правя, мисля и
желая. Дай ми
търпение и
смирение. Дай ми да
се откъсна и да
забравя себе си. Дай
ми Господи, това
което знаеш, че е
добре за мен, а аз не
зная да го
поискам. Достатъчно
изпитания, коитто да
ме поддържат
силен. Винаги да
имам сърце будно,
слухът - наострен,
ръцете и ума - в
действие, и във всеки
момент да бъда в
състояние да изпълня
Твоята Свята
Воля. Изсипи,
Господи,
благодатите Си върху
всичко, които обичат
и дай мир на целия
свят.Амин !
dimetrof   31.12 12:02
ПРИЯТНО ПОСРЕЩАНЕ НА
НОВАТА ГОДИНА ВСИЧКИ
МОИ БРАТЯ И СЕСТРИ И
НЕКА ГОСПОД ДА НИ ПАЗИ
ОТ МНОЖЕСТВОТО
КАПАНИ ПОСТАВЯНИ
ПРЕД НОЗЕТЕ НИ!
atanasow2   29.12 16:21
Честито Рождество
Христово!Братя и
сестри,дано да се
променяме към
доброта и без да
забмуждаваме себеси
и да изтича женното
смово но помагаме в
насърчение без
манипулация .Нека
бъдем по негов образ и
постъпки..Амин.
rutbb   29.12 15:46
Пазете се от УНИНИЕ,
скъпоценни мои,
братя и
сестри! Преди много
години дяволът решил
да се похвали и
изложил за всеобщо
разглеждане
всичките
инструменти на своя
занаят. Той ги
поставил акуратно в
стъклена витрина и
прикрепил към тях
надписи, за да знае
всеки какво е това и
колко струва всяко
отделно
нещо. Каква
колекция била само!
Там се намирал и
блестящият Кинжал на
Завистта, и Чукът на
Гнева, и Капанът на
Алчността. По
лавиците били
прилежно подредени
всичките оръдия на
Страха, Гордостта и
Омразата.
Инструментите
лежали на красиви
възглавнички и
предизвиквали
възхищение у всеки
посетител. А на
най-отдалечената
лавица лежало малко
невзрачно изхабено
дървено ножче с
надпис „Униние". За
голямо учудване, то
струвало повече от
всичките
инструменти, взети
заедно. На въпроса
защо дяволът цени
толкова високо този
предмет, той
отговорил: - Това е
единственият
инструмент в моя
арсенал, на който
мога да разчитам, ако
всичките останали се
окажат безсилни. И
той нежно погладил
дървеното ножче. Ако
успея да го забия в
главата на човека,
той отваря врати за
всичките останали
инструменти...
Patzko   28.12 20:22
Има цензура жоро74)
Нали знаеш че
Христянството и
комунизма имат много
общо
rutbb   27.12 19:13
http://www.hristiqn
i.com/forum/viewtop
ic.php?p=6411#p6411
Господ

е промислил за всяка
криза в живота ни!
Чудесно насърчение
за всички, които
преминаваме през
трудни ситуации.
joro74   26.12 14:01
Здравейте, Админ!
Честито Рождество
Христово! Искам да ви
обърна внимание за
времето на
пристигане на
съобщенията. Струва
ми се, че понякога
съобщенията се бавят
около два часа след
като бъдат
изпратени. Не знам на
какво се дължи това и
дали можете нещо да
предприемете.
Благодаря ви.
miriam   26.12 07:52
БЛАГОСЛОВЕНИ И
БЛАГОДАТНИ БЪДЕТЕ И
ПРЕЗ НОВАТА
2017ГОДИНА
rutbb   25.12 19:32
https://www.youtube
.com/watch?v=MpgaWm
2pnNs Честито

Рождество Христово!
Бъдете изобилно
благословени и над
вас нека да валят
радост, мир, любов,
зраве и всички
Благословения от
небето на небесата!
Амин!
krasi_vratza   25.12 14:02
CESTITO ROJDESTVO
HRISTOVO ,na vsicki
skapi prijteli!ot
Krasi
Patzko   24.12 19:59
Защо да не влиза?
krasi_vratza   24.12 16:53
VIIMA NE VLIZAI V
PROFILA NA
KRASI_VRATZA
rutbb   22.12 22:37
https://uchiteli.bg
/interesting/krasiv
ite-planinski-sela-
na-bylgariq/2334 Ма
лко

красота от нашата
чудесна страна.
Всички Негови
творения го хвалят!
DeN1SlAv   19.12 05:08
Амин!
DeN1SlAv   14.12 20:54
Да бъдем като тази
лястовичка, която
знае накъде отива и
защо.
rutbb   13.12 19:03
Притча за
лястовицата и
враната Някога,
преди много години,
на брега на планинско
езеро долетяла
лястовица. Щом
напълнила човчицата
си с вода,тя се
приготвила да
отлитне отново. Една
врана, следяща я
отстрани, кацнала на
клона на едно дърво,
се зачудила: - Защо
толкова бързаш да
отлетиш, щом си жадна
и
уморена?Лястовицата
и отвърнала: - Там
зад планините жесток
владетел нареди да
хвърлят в огъня
справедлив човек.
Много искам да му
помогна и искам да
загася
огъня. Враната
почнала високо да се
смее: - Как ти,
такава малка
лястовица, с малка
човка, би могла да
загасиш огромен
огън? Лястовицата
отвърнала: - Правя
това, което е по
силите ми,
останалото е от
Бога... Напълнила
човчицата с вода и
отлетяла. Враната
решила да погледа
безумното дело на
малката птичка и я
последвала. Докато
летели, враната
шумно се подигравала
на лястовицата, но
изведнъж млъкнала
когато стигнали до
целта.Тъмен облак
бил надвиснал над
огъня, но не
дъждовен, а от хиляди
и хиляди лястовички,
кръжащи около
мястото и нито един
лъч не можел да
проникне през тях. В
следващия миг всяка
лястовица отворила
човката си,пълна с
вода, и хиляди капки
се устремили към
огъня. Огънят бил
потушен, а човекът -
спасен
DiKrema   11.12 18:08
ti bez pari kade si
vijdal da te kanqt,
bez pari ne davat,
trqbva da si plati6
kovert
Patzko   11.12 16:57
..) Представям си да
поканя някой у нас и да
му искам 10 лв за вход
Patzko   11.12 06:14
Имаше ли мезета?)
Patzko   10.12 11:02
10 лв?( А мезета ще има
ли?
DeN1SlAv   08.12 20:33
Не можеш да кажеш, че
обичаш Бог, а не
обичаш брата си.
Този, който го
твърди, лъже и
истината не е в него.
Margo70   06.12 19:58
Уважаеми несемейни
християни - мъже и
жени на възраст до 50
години ! Сърдечно сте
поканени на парти на
ул. "Веслец" 69 в
залата на църква
"Бъдеще и надежда",
гр София на
10.12.2016 г.
/събота/ от 17 ч. Вход
: 10 лв.
Препоръчително е
официално облекло. -
сако /костюм, рокля.
Моля заповядайте!
Patzko   03.12 20:48
rali, сигурна ли сте
за адреса на ОБЦ?)
Patzko   03.12 20:25
...Mоже да не го
любиш, точно щото си
го видял
DeN1SlAv   02.12 17:18
"Ако не любиш своя
брат, когото си
видял, не можеш да
любиш Господ, Когото
не си видял." Амин.
rutbb   01.12 18:29
„Ако молите Бога за
нещо и Той не ви го
дава, не бързайте да
скърбите - вие не сте
по-мъдри от
Него.” Свети Исаак
Сирин
krasi_vratza   28.11 14:01
:
DeN1SlAv   26.11 08:55
Да бъде мир на вас!
Всеки, който се
уповава на Господа,
няма да се посрами!
Слава на Тебе, Царю
Иисусе Христе!
Достоен си Ти за вечна
хвала. Спаси ни,
Господи. Амин.
rali   23.11 20:07
rali   23.11 20:07
Bratq i sestri na
10.12.ot 17ch shte
ima party za
nesemeini hristiqni
v OBC Budeshte i
nadejda v Sofia na
ul.Veslec 69
DeN1SlAv   18.11 18:51
Благодаря Ти,
Господи, за
благодатта, която ни
даваш всеки ден и че си
с нас във всеки един
момент, дори когато
ние не вярваме...
Слава на вечното Ти
име! Амин.
rutbb   06.11 09:09
https://www.htv.bg/
watch/vzemane-na-ma
dri-reshenia Бои

ли се човек от
Господа, него Той ще
настави кой път да
избере. Душата му ще
живее в спокойствие.
Псалом 25 : 12,13
стих
DeN1SlAv   29.10 20:35
"Първо извади кола от
своето око и тогава
търси как да извадиш
тресчицата от окото
на брата си"
DeN1SlAv   27.10 05:04
Свят, свят, свят е
Господ Саваот!!!
Амин.
DeN1SlAv   26.10 16:19
Амин!
Margo70   26.10 06:53
Добро утро, уважаеми
братя и сестри !
Бъдете благословени
с всяко духовно
благословение в
небесни места в този
ден от Бог подарен!
DeN1SlAv   25.10 04:47
Господ е изпълнен с
истина! Пожелавам ви
Неговата любов да
пребъдва във вас, вие
да пребъдвате в Него и
Той да ви дава от мира
Си. Славата е Негова
завинаги!
DeN1SlAv   24.10 21:55
Разцеплението,
което проповядват
някои, не ще пребъде.
На хората се опитва да
им се вмени
ексклузивна ниша във
вярата за единствено
валидна и действаща.
А не пише ли някъде в
Словото "Нима
Христос се е
разделил? Или Павел
бе разпнат за вас?"
Слава на Господа!
Рацепленията няма да
успеят и
осуетяването на
Божия план да оставим
за враговете на Бога.
Господ ще съди
праведно на по Отца
Си. Амин. Слава
Тебе, милостиви и
праведни Господи!
Амин.
DiKrema   24.10 20:28
za6to pove4eto hora
mislqt, 4e na6ite
evangelski carkvi sa
sekta, ako nqkoi znae
neka da kaje.
DeN1SlAv   22.10 21:02
Слава Тебе, Господи!
Ти ни измъкна от калта
и ни издигна да те
славим! Чуй всички
Твои ангели те хвалят
чрез нас също!
Благословен да си в
име Господне! Спаси
ни, Господи! Амин.
DeN1SlAv   20.10 19:37
Обичам ви, братя и
сестри! Христос да
пребъдва във вас!
DeN1SlAv   16.10 20:27
"Нито ще има жалеене,
нито плач, ни болка"
Амин!
rutbb   15.10 00:20
Шалом, Шалом,
Ерусалим! Гред не
мир. Глас на радост
нека да се чуе по
улиците на Ерусалим!
rutbb   15.10 00:19
https://www.youtube
.com/watch?v=5Kblb6
C4nqc
DeN1SlAv   12.10 20:25
Радвайте се! Нашето
прибежище е от Бога и у
Господа! Амин.
DeN1SlAv   12.10 19:08
Слава Тебе, Господи!
Твоята изкупителна
сила е всемощна и
говова да прости
всеки грях. Слава на
Тебе, Господи и на
твоето Име. Ти дойде
на света, за да
осветиш човеците и да
бъдеш нашата
светлина. Благодаря
ти, Господи! Слава на
Отца и Сина, и Святия
Дух и сега, и винаги, и
вовеки веков! Амин.
krasi_vratza   11.10 13:12
lubo,zahto si
blokiral profila mi?
DeN1SlAv   08.10 21:29
Благословен Бог! Той
е велик!!!
rutbb   02.10 09:51
За какво копнее
душата ти тази
сутрин. Копнее ли за
среща с Живия Бог?
Един поздрав за
всички
нас. https://www.yo
utube.com/watch?v=O
UJQx_JmtVA
rutbb   30.09 02:14
https://www.youtube
.com/watch?v=LfIuS6
goH4U
DeN1SlAv   27.09 17:07
Господ е велик, хора!
Той не иска да сте
нещастни. Радвайте
се, защото Неговото
изцеление е
промислено. Той има
за нас най-доброто!
"Благодат и мир да ви
се умножат чрез
познаването на нашия
Господ и Спасител
Иисус Христос"!
Амин.
DeN1SlAv   22.09 13:06
Амин! "Бъдете свети,
защото Аз съм свят."
rutbb   22.09 10:08
Неговото Слово е
Истината!
rutbb   22.09 10:07
Честит Ден на
независимостта,
скъпи братя и
сестри. Казват, че в
името сме имали и
частица от името на
Бога - богари, така е
древното име на
българите, записано
в историческите
извори. Бъдете
благословени,
всички българи! Той
дава слънцето си за
всички! Нека
Неговата светлина да
осияе в сърцата ни и да
ни освети чрез
Истината
DeN1SlAv   19.09 21:24
Радвайте се братя и
сестри, защото
Неговото
благословение е
довека! Неговите
благословения са
вечни! "Няма да ви
оставя", рече
Господ.
DeN1SlAv   17.09 20:00
Благодаря ти Господи
за благословената
събота, в която ми
даваш да предвкуся
вечната събота на
Твоето царство! Твое
е благодарението,
честта и славата във
всички времена! На
Отца и Сина, и Светия
Дух! Амин!
DeN1SlAv   16.09 20:18
"Ако Аз - Господ и
Учител, ви измих
краката, същото
трябва да правите и
помежду си."
DeN1SlAv   16.09 19:23
Привет в Господа на
моите братя! Добре
дошли сте!
Препоръчвам
радиата, предложени
в този сайт - много са
вдъхновяващи и
полезни. Слава на
Господ за вас и всеки,
на когото му предстои
да познае спасението
си!
DeN1SlAv   14.09 16:25
Бъдете щастливи,
хора! Нашият Господ
държи всяка утеха и
всяка радост!
Слава на Господа!
DeN1SlAv   14.09 16:10
Слава на Бог за
благословенията, за
подкрепата в трудни
моменти, радостта и
поуката от труда и
постиженията ни. За
слава на Бог да бъде
всяка наша крачка!
DeN1SlAv   12.09 22:00
Слава на Иисус
Христос - нашият
Спасител!!
DeN1SlAv   06.09 19:12
Амин! Честит празник
на всички!






Статии
12.05.2011 - Откъси от книгите на Мартин Ралчевски "Полубогиня" и "Горски дух"  Bookmark and Share

/Разгледан 2700/

Кратка биографична справка за автора

 

Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Завършил е СУ ''Св. Климент Охридски'' със специалности богословие и география.

Има издадени около 20 статии и есета, свързани основно с изследвания над смъртта и човешката душа.

Живее във Великобритания.

 

Автор е на християнските романи:

''Безкрайна нощ'', 2008 г., изд.''Сиела''.

''Горски дух'', 2009 г., изд.''Сиела''.

''Полубогиня'', 2010 г., изд.''Сиела''.

''30 Паунда'' – предстои да излезе до края на 2011 г.

Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com

e-mail: ralchevski@abv.bg

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

''Смело мога да заявя, че романът „Полубогиня“ е самобитно и необикновено цвете в съвременната ни проза! Изобилстващ от идеи, с динамична история и християнски послания, той би оставил у всеки читател трайни и красиви емоции.''

Доц. Д – р Цецо Душкин

СУ ''Св. Климент Охридски'', ВХТИ

 

Откъс от романа на Мартин Ралчевски ''ПОЛУБОГИНЯ''

 

...Противно на волята ми, есента на същата година бях настанен във възможно най-отвратителния интернат, който можех да си представя. Не ми се навлиза в подробности, само ще ти кажа, че решението на майка ми се оказа с печални последствия за мен. Тя вярваше, че чрез постъпването ми в подобно заведение ще се социализирам по-лесно и ще стана по-подготвен за живота, отколкото ако си остана вкъщи при нея и сестра ми. Стана точно обратното. След като попаднах в тази противоестествена и враждебна среда, аз инстинктивно започнах да страня от другите момчета и да се затварям в себе си все повече и повече. Без да се усетя, за по-малко от месец, от ведро и щастливо момче се превърнах в тъжен и нещастен младеж. Нямаше ден, в които да не се измъчвам и терзая. Понякога дори си поплаквах. Не за майка ми, а просто така, за детството, което насилствено ми бе отнето. Навярно основната вина за това бе на баща ми, но не мислех за него, нито пък го упреквах. Съжалявах единствено за себе си.

Един февруарски следобед се случи авария с отоплителната система. Дойдоха двама външни хора, които на висок глас превъзбудено започнаха да обсъждат проблема. Доколкото дочух, водата в парното бе избила и се налагаше да се ремонтира час по-скоро, иначе имало реална опасност сградата да се наводни. След като чу оценката на специалистите директорът, за всеобща изненада, реши да ни пусне в тричасова принудителна градска отпуска. Той бе строг и коравосърдечен човек. Предупреди ни да си гледаме внимателно часовниците, защото входната врата ще бъде заключена точно в 19.00 часá и ако някой закъснее, ще спи на улицата. Сигурно се питаш, защо ли ти разказвам точно за това. Отговорът е прост – защото в онази дълга студена зимна нощ навън остана да нощува едно единствено момче. И това бях аз! Когато нещо е писано да се случи, то просто се случва и това си е. Закъснях само с пет минути. Щом разбрах, че няма да отменят заповедта и да ме пуснат вътре, където парното, макар и все още слабо, но все пак вече работеше, се отчаях. От скитането ми по ветровитите улици се бях намръзнал като куче. Стоях пред масивните железни порти и близо час плаках без прекъсване. С падането на нощта навън ставаше все по-студено. Налагаше да измисля нещо. Реших да обикалям по магазините докато са отворени, за да не се вкочанясам. В началото това даде известен резултат, но когато наближи 22.00 часá и всички започнаха да затварят, ситуацията коренно се промени. Нямах друг избор освен да се движа, за да не замръзна. Треперих като лист. Устните ми бяха посинели, а стъпалата ми влажни и вледенени. Започнах да губя усет за пръстите си. На всичкото отгоре и бях гладен като вълк. Бе ясно, че ако не намеря къде да пренощувам ще се разболея сериозно, а не бе изключено и да замръзна от студ. Завъртях се около едни бездомници, които се топлеха край собственоръчно накладен огън, но единия ме опипа и веднага избягах. Продължих да скитам. Нощта ставаше все по-мразовита и ледена... Вече не си усещах пръстите на краката. И тогава дойде „просветлението” – допишка ми се! Въпреки късния час и безлюдните улици обаче не можех да го направя просто на улицата. Нуждаех се от тоалетна. Намерих обществена такава. Платих четиридесет  цента и влязох, за да се облекча. Вътре беше топло. Почувствах се по-добре... толкова добре, че не ми се излизаше отново навън. Тъй като нямаше други посетители, поостанах. От топлината се отпуснах и ми се приспа. Да нощувам в тоалетната ми се стори безумие и го отхвърлих като идея. Но миг по-късно осъзнах, че може би това бе единствената ми алтернатива. За пръв път бях изправен пред избора да избирам от две злини по-малката. Огледах се. Не изглеждаше безкрайно отблъскващо. Сгуших в срещуположния ъгъл на писоарите, директно на пода. Когато легнах, миризмата ме блъсна. Беше гадно, но... постепенно привикнах. Срамна и неприятна работа – да прекараш цяла нощ на такова място... Спах нервно, на пресекулки, навярно всичко на всичко не повече от три, най-много, четири часа... В онази съдбовна нощ се зарекох и си обещах – не само пред себе си, но и пред Бога, – че никога повече през живота си няма да завися от когото и да е.

Върнах се в семинарията огорчен и покрусен. Предполагам, че съм изглеждал ужасно. Но имаше и друго. С мен се бе случило нещо съдбовно – страданието, което изпитах през онази нощ ме преобрази. Тогава не го съзнах. Но дълбоко в душата ми промяната вече беше започнала. За кратко тя се превърна в арена, на която започнаха да воюват най-различни невидими сили.

Между желанието за ново начало и реалността обаче имаше съществена разлика. Скоро разбрах, че само по себе си силното ми желание съвсем не бе достатъчно, за да ме освободи от оковите на интерната и да ме направи щастлив. И така, без да се усетя, неизбежно се бях изправил пред кардиналната дилема – или да се побъркам или да се обърна с цялото си сърце към Бога. Решението не дойде съвсем съзнателно, а някак поетапно, каквото и да означава това. Резултатът бе, че за няколко седмици се превърнах в дълбоко религиозен младеж. Молех се по цял ден и по цяла нощ. Почти до припадък. Първоначално молитвата ми бе конкретна – неистово исках от Бог да ми помогне по какъвто начин Той си знае, но да облекчи страданието ми и да ме освободи от този затвор. Ала както често става при хората, които редовно се молят, молитвата ми неусетно се трансформира в благодарствена. Мой родител, приятел и помощник във всичко стана само и единствено Христос. Обичах Го така, както някой ден навярно бих обичал все още неродените си деца. Какво говоря. Обичах Го повече от всичко и всички... Те нещата... всъщност са несъпоставими... И сега идва най-интересното. Случи се приблизително месец след онази сцена в парка. Една вечер, докато си лежах в леглото и както обикновено се бях отдал на основното си занимание, се отпуснах и заспах. И тогава, насън или наяве, и до ден днешен не мога да съм сигурен, в стаята се разнесе несравнимо благоухание. В помещението спяхме четири момчета, едното от които не бе особено чистоплътно. Бях свикнал с лошата миризма, така че останах слисан, когато усетих приятния аромат. Викнах към другите, за да разбера какво става, но никой не откликна. Викнах пак, но отговор не последва. И... чудото стана... Стаята се озари от светлина! Сграбчил завивката и стискайки я здраво започнах да се моля, но този път умолявах Този, от Когото зависи всичко в нашия свят, да ме избави от халюцинацията. И тогава... тогава се появи ангела. Не смеех да помръдна. Онемях. Сетих се, че, според религиозната литература, виденията са лошо нещо и че грешниците не получават такива; при тази ми мисъл страхът ми се удвои. С трепереща долна челюст, заеквайки на пресекулки едвам успях да промълвя: „В името на Господа Иисуса, заповядвам ти да си идеш!” и стиснах кръста, който висеше около шията ми. Нищо подобно обаче не се случи. Вместо това в този момент ангелът се видоизмени. Светлината в стаята се приглуши и той, подобно на обикновен човек от плът и кръв, се приближи към мен и седна на леглото ми.

„Тук съм, за да ти известя хубава промяна”, промълви, а аз онемях. Той направи дълга пауза, за да се поуспокоя и добави: „Скоро Бог ще те дари с нещо, което завинаги ще улесни живота ти. Помни благодеянието Му и никога не го забравяй” ...

 

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

Мнение за ''Горски дух''

 

Най-добрият съвременен роман, който съм чел през последните десет години! Определено много различен от всичко онова, което излиза днес в областта на белетристиката не само у нас, но и по света. Кара те да почувстваш и усетиш нещо, което, трябва да признаем, че в напрегнатото ни и забързано ежедневие често сме склонни да игнорираме и забравяме, а именно – притежаването от всички нас на безсмъртна и вечна душа!

Проф. Д – р Николай Маджуров

СУ ''Св. Климент Охридски'', Богословски факултет


Откъс от романа на Мартин Ралчевски "Горски дух":

Разстоянието от Приштина до Косовска-Митровица бе около стотина километра, така че ние отивахме сутрин там и се захващахме за работа, тоест разговаряхме с хората, наблюдавахме и пак разговаряхме, а вечерта се връщахме да преспим в хотела. На втория ден се събрахме отново за да обменим опит. За разлика от колегите ми, които бяха натрупали и събрали доста информация, за мой срам, аз не се бях добрал почти до нищо. Само като чуеха от къде идвам и кой съм всъщност сърбите изведнъж се затваряха в себе си и отказваха да разговарят с мен. Тъй като се стремяхме към обективност, за никой от нас това положение не беше приемливо. За да бъдат пълни и изчерпателни докладите и заключенията ни ние се нуждаехме да чуем задължително и двете страни. Застоя в проучването налагаше неотложна промяна в плана. Затова за да достигнем част от целите си се налагаше да си послужим с малка измама. Решихме, че най-целесъобразно ще бъде ако вместо да казвам, че съм професор по история от Сирия, да започна да се представям за някой друг. Да обаче вече бях обикалял наоколо и много от местните вече ме познаваха. Затова бе желателно да сменя града. Пред мене имаше няколко възможности. След кратки колебания единодушно се спряхме на една от най-абсурдните – християнски поклонник! Трябваше да играя ролята на далечен християнски поклонник, дошъл в Косово за да се поклони на светините по тези земи. Ако някой ме питаше от къде идвам, решихме, че ще най-удачно да казвам, че съм от Египет. И така – приключението започна. На следващия ден се записах на целенасочено организирана религиозна екскурзия до някакъв си манастир, който се намираше още по на север от Косовска-Митровица, почти на самата граница със Сърбия. И така сутринта се качих в автобус с около тридесетина сърби, мъже, жени и деца, и потеглих към въпросния манастир. Сега се срамувам от това, но тогава, трябва да ти призная, че почти през цялото време се присмивах в душата си на тези хора. Струваха ми се някак глупави и суеверни. Тъй като аз на всяка цена трябваше да спечеля доверието и уважението им обаче за да ги накарам да споделят по-късно с мен мнението си за новата държава, си бях наел лична преводачка. Разговаряйки с нея на английски, още по време на пътуването, събудих интереса на пътниците, защото чуждата реч, която чуваха ги караше волно или не често да се обръщат и, от време на време, да ме поглеждат. Преводачката ми каза, че на повечето от тях присъствието ми им е много приятно, защото виждали в моите очи чуждестранен съмишленик и брат във вярата им. Тези нейни думи ме накараха да се почувствам в известен смисъл виновен заради мислите си, поради което и скоро спрях вътрешно да им се присмивам. Както и да е, това са подробности… Пристигнахме в манастира малко преди обед и обиколката започна. Първо всички взехме благословение от игумена, после чинно се поклонихме пред мощите на местния светец, а след това започнаха да ни развеждат и да ни обясняват разни неща. Вътрешната ми метаморфоза започна, когато ни отведоха до един голям стенопис, който до известна степен беше леко повреден, но и умело реставриран впоследствие. На него бе изобразен Христос. Направи ми впечатление, че беше облечен в някаква съвсем проста дреха и че беше с боси крака. Той стоеше пред някаква врата и чукаше по нея. От другата страна на врата имаше хора, които бяха насядали около богато отрупана с най-различни лакомства маса, които, улисани в ядене и приказки, по всичко изглеждаше не чуваха чукането на Христос. Екскурзоводката ни обърна специално внимание и обясни, че вратата няма брава от външната си, тоест от тази от която се намираше Христос. Тя ни обясни още, че това е доста стар и интересен библейски сюжет, според който, от нас и само от нас зависи дали ще отворим вратата и ще пуснем Иисус в дома си. “Той стой и хлопа – каза тя, – чака... не се втурва на сила...”. Под рисунката имаше текст, който преводачката ни преведе дословно. „Ето стоя пред вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене”*. Не знам какво се случи с мене в онзи момент Ади, аз цял живот съм бил правоверен мюсюлманин и въпреки, че като историк навярно съм бил доста по-добре запознат с християнската история от останалите хора, никога не съм изпитвал никакво влечение към тази вяра. Но в онзи момент... – Ханиф направи малка пауза и с трепереща ръка избърса, избилите по челото му ситни капчици пот, – в онзи момент... не знам как да ти го обясня, но... то стана сякаш за миг; тогава разбрах и усетих, че стоя пред истинския Бог, Този Който обича безрезервно човека. Който от любов чака отвън на студа всеки един от нас Му отвори вратата. Който не вменява присъствието и заповедите Си, а обича, и Се надява и ние доброволно да Го обикнем.... За пръв път в живота си тогава проумях, че почти всеки човек, бил той мюсюлманин, евреин, индус, будист и така нататък ако наистина осъзнае Кой е всъщност Този необикновен Мъж, едновременно човек и едновременно и Бог, Който доброволно е отдал живота си за нас, няма начин да не Го пусне да влезе в сърцето му... – Ханиф отново направи кратка пауза. – Проблемът обаче е че в Близкия изток, а навярно и в другите части по света, където християнството не е познато, уви няма кой да Го чуе, образно казано разбира се, когато Той чука на домовете на хората и ненатрапчиво се опитва да докосне отрудените им и обременени души... В онзи свещен и надхвърлящ всякакво логично обяснение момент, аз запазих самообладание и не реагирах по никакъв начин, който да издаде душевното ми сътресение. Разгледах с привидно спокойствие останалите стенописи, свещени предмети и други забележителности в манастира, а в душата му вилнееше най-сладката и утешителна буря, ако мога така да се изразя. Все пак, макар и доста формално, успях да изпълня намерението си и да проведа няколко разговора със заплануваните сърби. Те струва ми се искрено страдаха, че това са техни земи от векове, които сега насилствено биваха откъсвани като жива плът от суверенната им държава. Те се чувстваха напълно безпомощни притиснати от международния натиск да направят каквото и да било. Говорих с хората, но нито записвах думите им, каквото бе първоначалното ми намерение, нито следвах първоначалния си план. Прибрах се в хотела много късно. Когато си легнах вече беше станало почти полунощ. Бях много изморен. Толкова много, че не намерих сили нито да ям нито дори да си взема душ. Едвам се добрах до леглото и заспах дълбоко. Най-интересното обаче те първа предстоеше. Денят се бе оказал просто прелюдия към това, което щях да изпитам през тази нощ. Това бе най-живият, най-истинският и същевременно най-страшният сън, който някога бях сънувал и който едва ли някога ще забравя. Като повечето сънища той бе странен, но за сметка на това пък бе изключително ясен и разтърсващ. Не знам как, но някак си пак се бях озовал в същата онази църква, която бях посетил през изтеклия ден. За разлика от деня обаче, сега бе нощ и храмът бе напълно безлюден и пуст. За миг попаднах в някаква мъгла, която бавно се разсея и незнайно от къде в центъра на църквата от нея изникна един висок кръст, на който висеше Христос. Той бе вързан с въжета и прикован, точно така както го описват книгите и както е по филмите. Гледката беше ужасна! Пред него бе изправен грубоват войник, който държеше в ръката си камшик и Го бичуваше. А тялото Му бе толкова слабо и така силно наранено, че сърцето ме заболя при тази жестока гледка. Ударите раздираха тишината и беше неописуемо страшно, когато чувах плющенето на камшика. Това бе бич, обкичен с ресни, нанизани с късчета олово, ръбати, остри с грапави страни... При всеки нов удар те се впиваха в трепетната плът на невинния Христос... И всеки път, когато камшикът заплющеше Христос потръпваше, но не издаваше никакъв звук. По измъченото Му лице струеше кръв. В очите Му блестяха сълзи... Венец от тръни кичеше главата Му... Синини и кръв личаха по ребрата. Навсякъде, по раменете, по гърдите, по ръцете и краката Му се виждаха все кървави следи. За момент настъпи тишина и аз паднах на колене, изумен от гледката. Минута по-късно безжалостния и суров войник надигна пак разветия камшик и продължи да шиба... Силно възмутен, аз пламнах... бях обладан от свещен гняв и се спуснах към него, като с цялата си ярост завиках: „Зли човече, какво правиш?! Спри! Хвърли вече този камшик!” Исках да погледна в лицето този звяр... В този момент войникът се обърна и ме погледна. И тогава... ох... Аз се ужасих още повече... защото в него открих своето лице! За мене това бе явно чудо. Първо усещането в храма, а после и съня. Какво да ти кажа повече... На сутринта се събудих християнин.

http://www.book.store.bg/p29498/gorski-duh-martin-ralchevski.html

...

 


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2017 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com