Двама за Христос


Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
ico_79   24.06 19:34
Отдаваме Ти Славата
грешим но ти ни
изкупваш от греха
благословен да си за
Твоята скъпоценна
Кръв алилуя амин
ico_79   24.06 19:32
Благодаря Ти Исусе
Божи Сине Алилуя за
деня че дишаме
съществуваме и се
движим благодаря Ти
Боже Отец в името на
Господ Исус
ico_79   08.06 08:10
Милолоср милост
прося Боже Отец на
Аврам Исак и.Яков в
името на Исус
Спасителя Амин
Алулуя
ico_79   08.06 08:09
Господи имай милост
за тази жена моляте
помогни и на Теб.да
уповава амин Алилуя
Благодаря Ти.Боже на
Аврам Исак и
Яков.Моляте прося аз
грешния и
недостойния за
спасението и
krasi_vratza   07.06 20:21
ei.,hora mnogo
dem.,sila me
napada,pomognete,ak
o

mojete
ico_79   07.06 09:41
Алилуя Слава почит и
величие на името Ти
благодаря Ти Амин
Алилуя Алилуя Алилуя
Амин Благодаря Ти
ico_79   07.06 09:40
Боже Отец аз те моля да
имаш милост за всеки
самотен в името на
Исус моляте стопли
всяко самотно сърце и
Го превържи Исусе от
самота и всяка болка
Моляте Отче в името на
Исус милост милост
милост милост амин
ico_79   06.06 07:59
ha04g48
ico_79   06.06 07:59
ha04g48
Elli   03.06 21:44
Ти сам каза че си
лъжехрист, това са
лично твои думи не
мои. Аз никога не съм
казала че съм
безгрешна, коя съм
аз, че да казвам на Бог
да те съди. Ти си много
странен човек. Защо
приписваш на хората
неща които не са
изговорили. С какво
те обидих, хайде
отговори ми. Ако
трябва аз да обръщам
внимание на твоите
простотии трябваше
да стоя постоянно
пред телефона и да
чета отново и отново
всички обидни думи
които се чудя от къде
ги изля и ако не те бях
блокирала кой знае
какви простотии още
щях да прочета.
Честно казано
съжалявам те.
krasi_vratza   03.06 17:39
nujdaj se ot
nasarcenie i
duhegrijitelska
nujda nespravedlivo
me ubijdat
Elli   02.06 20:21
Прошка ли си искаш .
Вярващ ли си. Вярващ
човек не прави
неомъжените жени
лесбийки. Не само
Краси, аз също съм
много наранена от
така наречените
вярващи мъже. Ако бях
срещнала един
единствен вярващ мъж
сега щях да имам
пълнолетни деца и
заедно да служим на
Бога. Така, че не
думите а делата
говорят кой е вярващ и
кой не. Колкото и да ми
цитираш Словото нищо
не те ползва ако не
изпълняваш това
което говориш а един
ден точно това Слово
ще те съди. Това не са
мои думи а на Исус към
фарисеите които
наричаха себе си
Авраамови чада.
Elli   26.05 22:03
Краси потърси
молитви за
разчупване на
проклятия на Пламен
Петров и Бог да те
освободи и изцели от
всяка душевна рана.
Много добре те
разбирам какво
преживяваш. Бъди
преизобилно
благословена с
всички Авраамови
благословения а
Авраам имаше
съпруга, имаше дете,
беше здрав ти също
заслужаваш всички
тия благословения
защото си Божие дете.
Благославям те много
скоро време да бъдеш
омъжена и заедно със
съпруга ти да служите
на Бога и да съградите
домът си на твърдата
канара Господ Исус
Христос.
krasi_vratza   26.05 22:01
NEKA NE SE UBIJDAME
BOG DA BLAGOSLOVI
VSEKI DA IMA MIR I
PRAVDA MEJDU NAS
IZKRENNITE VJRVAHTI
SI LICAT OT
DALEC,NJMA NUJDA
NJKOI DA TI GO KAZVA TO
LICI PO
OTNOHENIETO,BOG DA
BLAGOSLOVI VSEKI OT
KAKVO LI NE SE
NAPATIH,NEMOJE I
TAKA I TAKA ILI
NAPRAVETE IZVORA
DOBAR ILI LOJ.....
Elli   26.05 21:42
Така, че мила Краси не
вярвай на така
наречените вярващи
мъже и не си
пропилявай живота да
чакаш вярващ защото
един ден горчиво ще
съжаляваш. Говоря ти
от горчивия ми
житейски опит.
Намери си съпруг
който да те цени и
уважава защото не
всеки който хходи на
църква е вярващ и не
всеки който не ходи на
църква не е невярващ.
По делата им ще ги
познаеш.
Elli   26.05 21:36
Но един ден всеки ще
отговаря пред Бога.
Elli   26.05 21:35
Точно този Ицо който
се прави на много
вярващ и всезнаещ
изрече един куп обиди
и ме нарече с какви ли
не обидни думи като
очилат грозил,
дебил, езавелка и
какво ли още не.
Elli   26.05 21:32
Проумейте го веднъж и
за винаги, че вярващи
мъже няма. Има такива
които само си чешат
езиците като цитират
Божието Слово и си
мислят, че са прави но
не вършат нищо от това
което говорят, а Исус
много ясно каза на
учениците, че не
законо слушателите а
законо
изпълнителите са
прави пред Бога.
joro74   25.05 13:11
Сестра Краси, Вие
имате стойност и сте
скъпоценна за
Господ. Колкото и
несправедливо и
обидно да са се
отнесли към Вас,
трябва по-добре да
благославяме,
вместо да кълнем или
просто да не се
занимаваме повече с
дадения човек. На
Господа принадлежи
възмездието, не е
наша работа да се
разправяме, Той ще ни
защити на времето му.
krasi_vratza   25.05 12:38
dobre ,joro izkam da
te pitam az prejivjh
nehtastie tj me
narece luda a az sam se
molila s salzi na oci
da se omaji kak go
priemaj moljte kaji
mi,iztina e ce sega az
stradam po-dobre e da
blagoslavjj dori
tezi koito te kalnat
az njmam nihto protiv
izrekoh tazi duma no
si vzeh projka i do den
dnehen ne si e vzela
projka ot men kak da go
razbiram neznam ne e
bibleisko togava ot
neina strana?
joro74   25.05 10:36
Скъпи сестри в
Христос, писано е да
бъдем гостолюбиви,
понеже не знаем, дали
не е застанал ангел на
прага ни. Знаете ли,
че този стих е валиден
и ако някой е посетил
профила Ви и съвсем
учтиво Ви е писал, но
Вие сте постъпили
надменно и сте го
игнорирали. Да, той е
допуснал правописни
грешки и най-
вероятно не е ангел,
но би могъл да изрече
благословия за Вас,
която Господ да
послуша, ако сте била
и Вие любезна към
него. Не е ли писано
също, че смърт и живот
има в силата на езика?
krasi_vratza   23.05 13:00
tocno ot tozi koito
nai-neocakvaj ne e li
bil taka i isus
krasi_vratza   23.05 12:59
molete se za tezi
koito vi
gonjt,blagoslavjite
koito govorjt laji za
vas ,neprestanno se
molete i za vsicko
blagodarete,ico ako
tova e da obsajdaj na
toj i onj polojenieto
e mnogo
pogrehno,pogledni
samo bog ot teb da ne
vdigne race vseki
otgovarj za nego si
njmaj pravo da me
hulij az sam bojie
dete koito e vdignal
race si e negov
problem kato nemoje
da pomogne ami da se
otdrapne zahto
trjbva da se zajjdame
vseki ima harakter
krasi_vratza   23.05 12:53
blagoslavjm vseki
koito e v nujda kato
mojta ot vsjkade da te
darpat i da njmaj
pokoi
krasi_vratza   23.05 12:51
na zloto se otvrahta s
dobro,bog da
blagoslovi koito
uspjha da me razberat
krasi_vratza   23.05 12:49
vzimam si projka ot
horata,koto naranih
po njkakva
pricina,volno ili
nevolno,dostatacni
sa si mi moite
problemi
krasi_vratza   23.05 12:41
ico bog opravda ili
osadi
prelubodeikata
mislj ce s lubov
trjbva da se otnasjme
i da imame sram ot boga
zaradi isus
krasi_vratza   23.05 12:31
koito me obica hte
tica sled men ,koito
me mrazi da lazi pod
men,bog da vi
blagoslovi skapi
hora koito me obicate
i podkrepjte,a tezi
koito me mrazjt da
badat kato
bezbojnicite ico
varna tova ne e tuk
sait za da se pluvame a
da si prohtavame i da
varvim s isus nai
doverie povece njkoi
hora sa bezsramni ne
gi e sram i imat
naglost az si izkam
projka i imah nujda ne
ot lekar a ot
osvobojdenie na
duhovna osnova imam
prokljtij i necicti
duhove ot rojdenie
koito ne se mahat tuku
taka problema e
duhovenico varna
razbra li,dano ti si
vzemej projka za
nespravedliva ubida
kato neznaej jivota
na daden covek njmaj
pravo da sadij s
kakvato sadba sadite
s takava hte vi
sadjt,za vsjka bolka
si ima lek v biblijta
nali taka ama
momentalno se pokai.
krasi_vratza   21.05 23:33
izkam savet svjtij
duh strada v men
krasi_vratza   21.05 17:23
vsicki hte zastanem
pred bojieto
sadilihte.
krasi_vratza   21.05 17:22
emilij,kremena mi go
e napisala licno v
profila,da ne se
izlagame pred horata
izkaite si projka i da
se prikluci,bog znae
sarceto mi,njma
skrito,bog vijda
vseki ,az molj njkoi
da vzeme otnohenie v
saita,molj za savet i
podkrepa nikoi ne
izkam da me
zahtitava,neka
bojij milost ima.
krasi_vratza   21.05 17:15
dobre kremena ne si
samo ti na glavta mi az
si izkam orohka ,no i
ti si poizkai projka
za deto me narece luda
zahtoto vseki znae
prez kakvo preminava
i njmaj pravoto,az si
izkam projka ot
vsicki v saita koito
po njkakav nacin sam
ubidila bojijta
milost da bade nad
vsicki ni obace bog
mrazi greha no
kremena emilij mi go e
pisala ce pravi sex i
svirki tova nali e
grjh predi braka i
pihe ce legloto da
bade neoskverneno i
jenitbata na pocit u
vsicki kakvo mislite
bratj i sestri ,tj
samata mi kaza ce sam
izkukala tova ne e li
za projka ,az si izkam
projka i bojij milost
nad men,i nad vas
sahto no vnimavaite s
greha.
krasi_vratza   20.05 12:52
ti si poluda pravij
merzost,a az si izkam
projka ot
boga,gospodi isuse
ela s milost osiji
jivota mi i prosti na
kremena kojto me
narica luda,ce
neznae kakvo varhi
krasi_vratza   20.05 12:42
ot tolkova povece
kakvo da mi se varne az
se molih da se ojenij
nezabravji taka ce
njma kakvo da mi se
varne osven dobro
DiKrema   20.05 08:43
ti si prosta i luda, ne
kalni horata 4e se
vra6ta rano ili
kasno.
krasi_vratza   20.05 08:04
prokleta da si
kremena tj e lajkinj
az sega ne sam na
sebe,si pravjt mi
gagii ne mi e dobre
neznam kakvo stava v
jivota mi,takiva
kato nej opropastiha
jivota mi
krasi_vratza   20.05 02:17
kremena e zlobna ,tj e
manipulatorka
pazete se hora ot nej
az izdeistvah da se
jeni ako toj brak ne e
po boga molete se
bratj i sestri tj
govori
gluposti,moljvi
molete se i za men ce
sam v nujda i mnogo
stradam zaradi
takiva kato
kremena,stradam ,i
ne i vjrvaite za
men,pihe mi v profila
absolutni gluposti
pravisfirki na maje
koeto e merzost pred
boga,dokato az se
maca tj mi se
smee,naistina imam
mnogo silna goljma
nujda ,blagodarjvi
DiKrema   12.05 17:39
da imam.
Patzko   12.05 12:17
А ти имаш ли Креми?
DiKrema   11.05 20:09
daje pove4eto, makar
i da sa v saita pak ne
iskat
DiKrema   11.05 19:06
nqkoi hora tuk gi e
strah da sazdadat
semeistva i se
iztrivat ot saita
DiKrema   08.05 20:43
No e hubavo da se dava i
desqtak.
DiKrema   08.05 20:40
Vseki da dava kakto e
re6il v sarceto si,
bez da se skapi.
DiKrema   13.04 17:51
da moje6 da hodi6 da
spi6 tam.
Patzko   12.04 18:46
Манастирите на запад
предлагат ли легла?
Patzko   12.04 18:45
Къде са новините?
admin   30.03 08:20
Информация за
предстоящи срещи - в
Новините на сайта
Margo70   19.03 22:41
Мили приятели!
Заповядайте на
концерт на камерен
ансамбъл "Елате
синове на
изкуството" при БАМ.
Диригент : Йосиф
Герджиков. В
програмата : хорови и
солови изпълнения,
малко познати и
неизпълнявани у нас
произведения от Х.
Пърсел, Й. С. Бах, Г.
Ф. Хендел и др.
Концертът ще се
състои в залата на
Евангелска
методистка църква
"Д. ЛОНГ" на ул. "Г. С.
Раковски" 86 на
21.03.2018 г /сряда/
от 19 ч. Вход свободен
Patzko   18.03 21:16
Е поне пращайте
имейли за тея
партита!)
Margo70   15.03 21:27
Скъпи братя и сестри -
несемейни! Сърдечно
сте поканени на
официално парти на
17.03.2018 г
/събота/ на ул.
"Веслец" 69 в
сградата на
ОБЦ"Бъдеще и
надежда" от17.30 ч.
Вход10 лв.
DiKrema   11.03 19:02
Amin da Isuse.
DiKrema   08.03 17:36
4estit 8-mi mart na
damite, da badat
blagosloveni!
DiKrema   08.03 17:35
Za6to nikoi ne se seti
da 4estiti 8-mi mart?
DiKrema   25.02 18:11
ti za tova si na tova
deredje, za6toto
slu6a6 kakvo ti
govorqt gluposti
DiKrema   25.02 16:01
Krasi-Vraca
DiKrema   25.02 16:00
xaxaxaaa, naistina
ne si dobre,hlopa ti
daskata
krasi_vratza   12.02 18:01
cestit rojden den
,emilij dano,me
razblokiraj!:-6
)
kalincho   01.02 13:15
Ихууууууууу :D Мерси
krasi_vratza   09.01 21:50
MOLJ,DA VLIZAT V
PROFILA MI SAMO HORA
KOITO HTE MI PIHAT!
krasi_vratza   01.01 12:15
CESTITA NOVA GODINA
2018 NA VSICKI JUNACI
NA SAITA!
DiKrema   31.12 22:24
4estita Nova Godina!
Blagoslovenie za
vsik4ki po sveta!
rutbb   25.12 11:55
Честито Рождество
Христово! Нека
Божията любов, която
е изляна в сърцата ни
чрез дадения ни Святи
Дух ни даде нова
надежда за мир и
дългоденствие!
DiKrema   25.12 08:52
4estito Rojdestvo
Hristovo
Margo70   31.10 15:26
Мили приятели! Тази
вечер в НДК - СТУДИО 5
ще има концерт от
възрожденски песни,
посветен на деня на
народните будители.
Начало : 18.30 ч. Цена
на билетите. :7 лв.
Вход за пенсионери и
ученици : 4 лв.
Margo70   31.10 15:21
Скъпи приятели! Днес
31.10.2017 г в Аулата
на СУ " Св. Климент
Охридски" ще има
бароков концерт,
посветен на деня на
народните будители.
Начало 19 ч. Вход
СВОБОДЕН!
nikipower   24.10 18:50
kak da iztriia tozi
profile nikithunder
,toie moi no ne moga
vlezna v NEGO
Patzko   21.10 17:37
Е добре де, какво
имаше на партито?
Margo70   05.10 10:01
Уважаеми братя и
сестри! Обединени
Евангелски църкви
със съдействието на
Столична община
организират
ТЪРЖЕСТВЕНО
ЧЕСТВАНЕ НА 500
ГОДИНИ РЕФОРМАЦИЯ В
програмата са
включени изпълнения
на общ хор и оркестър
на евангелските
църкви, София госпъл
хор, тематични
доклади за
протестанството.
29 октомври, 2017
г., 18 часа, Зала 1
НДК, вход свободен
Margo70   22.09 20:45
СКЪПИ МЪЖЕ И ЖЕНИ -
ПРАВОСЛАВНИ,
ПРОТЕСТАНТИ И
КАТОЛИЦИ! СЪРДЕЧНО
СТЕ ПОКАНЕНИ НА ПАРТИ
НА 23.09.2017 Г /
СЪБОТА / В ГР. СОФИЯ,
УЛ. " ВЕСЛЕЦ" 69 /
ЗАЛАТА НА БОЖИЯ
ЦЪРКВА / ОТ 17.30 Ч.
ВХОД 10 ЛВ.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Е
ОФИЦИАЛНО ОБЛЕКЛО.
FoundOne   17.09 14:44
Някой свободен за
чат?
DiKrema   16.08 20:58
AMIN
rutbb   16.08 19:01
Да те радват твоите
деца, внуци да
изпълват твоя дом,
твоето потомство да
бъде силно, Шалом,
Шалом, Израел.
rutbb   16.08 19:00
https://youtu.be/QB
7o2URFPy4 ГОСПОД

От СИОН ДА ТЕ
БЛАГОСЛОВИ
ДОБРОТО НА
ЙЕРУСАЛИМ ДА
ВИДИШ, ПРЕЗ ВСИЧКИ
ДНИ НА ЖИВОТА
СИ, ДОРИ ДА ВИДИШ
СИНОВЕ ОТ СИНОВЕТЕ
СИ! МИР ЗА ИЗРАЕЛ!
????✡️???? Амин!
????????️
DiKrema   30.06 15:50
ne q poznavam
plamen777   28.06 18:25
От Стара Загора е.
Може да я познаваш.
plamen777   28.06 18:24
Теодора Георгиева се
казва.
Акушер-гинеколог. Д
оскоро

ходеше в евангелска
църква,но се обидила
от някой и решила да се
промени. Бяхме се
разбрали да идем на
църква заедно,но
вместо с нея отидох с
майка и. Бог да я
промени и да я върне
обратно. Опитах се да
се свържа с нея,но си е
сменила
телефона,изтрила си
е профила от двама за
христос и ме е
блокирала
отвсякъде.
DiKrema   28.06 17:52
kak 6te mrazi, Bog da
ne bi da mrazi horata
nezavisimo kakva
carkva pose6tavat i
koq religiq
izpovqdvat?
plamen777   27.06 20:55
Аз как си изпатих от
едно запознанство в
този сайт. Две години
общувах с една
сестра, накрая като
се видяхме тя каза,че
вече е православна и
мрази
евангелистите.
Много внимавайте с
кого се запознавате
rutbb   24.06 20:31
Покажи ми пътя, как да
се завърна при Тебе,
даже и да не е много
лек. С тази песен Ви
поздравявам мили
братя и
сестри. https://www
.youtube.com/watch?
list=RD9jTM08-o0Ck
ANNA   22.06 17:57
И нека Божието
благословение бъде
над всички вас...






Статии
12.05.2011 - Откъси от книгите на Мартин Ралчевски "Полубогиня" и "Горски дух"  Bookmark and Share

/Разгледан 3150/

Кратка биографична справка за автора

 

Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Завършил е СУ ''Св. Климент Охридски'' със специалности богословие и география.

Има издадени около 20 статии и есета, свързани основно с изследвания над смъртта и човешката душа.

Живее във Великобритания.

 

Автор е на християнските романи:

''Безкрайна нощ'', 2008 г., изд.''Сиела''.

''Горски дух'', 2009 г., изд.''Сиела''.

''Полубогиня'', 2010 г., изд.''Сиела''.

''30 Паунда'' – предстои да излезе до края на 2011 г.

Авторски блог: www.ralchevski.blogspot.com

e-mail: ralchevski@abv.bg

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

''Смело мога да заявя, че романът „Полубогиня“ е самобитно и необикновено цвете в съвременната ни проза! Изобилстващ от идеи, с динамична история и християнски послания, той би оставил у всеки читател трайни и красиви емоции.''

Доц. Д – р Цецо Душкин

СУ ''Св. Климент Охридски'', ВХТИ

 

Откъс от романа на Мартин Ралчевски ''ПОЛУБОГИНЯ''

 

...Противно на волята ми, есента на същата година бях настанен във възможно най-отвратителния интернат, който можех да си представя. Не ми се навлиза в подробности, само ще ти кажа, че решението на майка ми се оказа с печални последствия за мен. Тя вярваше, че чрез постъпването ми в подобно заведение ще се социализирам по-лесно и ще стана по-подготвен за живота, отколкото ако си остана вкъщи при нея и сестра ми. Стана точно обратното. След като попаднах в тази противоестествена и враждебна среда, аз инстинктивно започнах да страня от другите момчета и да се затварям в себе си все повече и повече. Без да се усетя, за по-малко от месец, от ведро и щастливо момче се превърнах в тъжен и нещастен младеж. Нямаше ден, в които да не се измъчвам и терзая. Понякога дори си поплаквах. Не за майка ми, а просто така, за детството, което насилствено ми бе отнето. Навярно основната вина за това бе на баща ми, но не мислех за него, нито пък го упреквах. Съжалявах единствено за себе си.

Един февруарски следобед се случи авария с отоплителната система. Дойдоха двама външни хора, които на висок глас превъзбудено започнаха да обсъждат проблема. Доколкото дочух, водата в парното бе избила и се налагаше да се ремонтира час по-скоро, иначе имало реална опасност сградата да се наводни. След като чу оценката на специалистите директорът, за всеобща изненада, реши да ни пусне в тричасова принудителна градска отпуска. Той бе строг и коравосърдечен човек. Предупреди ни да си гледаме внимателно часовниците, защото входната врата ще бъде заключена точно в 19.00 часá и ако някой закъснее, ще спи на улицата. Сигурно се питаш, защо ли ти разказвам точно за това. Отговорът е прост – защото в онази дълга студена зимна нощ навън остана да нощува едно единствено момче. И това бях аз! Когато нещо е писано да се случи, то просто се случва и това си е. Закъснях само с пет минути. Щом разбрах, че няма да отменят заповедта и да ме пуснат вътре, където парното, макар и все още слабо, но все пак вече работеше, се отчаях. От скитането ми по ветровитите улици се бях намръзнал като куче. Стоях пред масивните железни порти и близо час плаках без прекъсване. С падането на нощта навън ставаше все по-студено. Налагаше да измисля нещо. Реших да обикалям по магазините докато са отворени, за да не се вкочанясам. В началото това даде известен резултат, но когато наближи 22.00 часá и всички започнаха да затварят, ситуацията коренно се промени. Нямах друг избор освен да се движа, за да не замръзна. Треперих като лист. Устните ми бяха посинели, а стъпалата ми влажни и вледенени. Започнах да губя усет за пръстите си. На всичкото отгоре и бях гладен като вълк. Бе ясно, че ако не намеря къде да пренощувам ще се разболея сериозно, а не бе изключено и да замръзна от студ. Завъртях се около едни бездомници, които се топлеха край собственоръчно накладен огън, но единия ме опипа и веднага избягах. Продължих да скитам. Нощта ставаше все по-мразовита и ледена... Вече не си усещах пръстите на краката. И тогава дойде „просветлението” – допишка ми се! Въпреки късния час и безлюдните улици обаче не можех да го направя просто на улицата. Нуждаех се от тоалетна. Намерих обществена такава. Платих четиридесет  цента и влязох, за да се облекча. Вътре беше топло. Почувствах се по-добре... толкова добре, че не ми се излизаше отново навън. Тъй като нямаше други посетители, поостанах. От топлината се отпуснах и ми се приспа. Да нощувам в тоалетната ми се стори безумие и го отхвърлих като идея. Но миг по-късно осъзнах, че може би това бе единствената ми алтернатива. За пръв път бях изправен пред избора да избирам от две злини по-малката. Огледах се. Не изглеждаше безкрайно отблъскващо. Сгуших в срещуположния ъгъл на писоарите, директно на пода. Когато легнах, миризмата ме блъсна. Беше гадно, но... постепенно привикнах. Срамна и неприятна работа – да прекараш цяла нощ на такова място... Спах нервно, на пресекулки, навярно всичко на всичко не повече от три, най-много, четири часа... В онази съдбовна нощ се зарекох и си обещах – не само пред себе си, но и пред Бога, – че никога повече през живота си няма да завися от когото и да е.

Върнах се в семинарията огорчен и покрусен. Предполагам, че съм изглеждал ужасно. Но имаше и друго. С мен се бе случило нещо съдбовно – страданието, което изпитах през онази нощ ме преобрази. Тогава не го съзнах. Но дълбоко в душата ми промяната вече беше започнала. За кратко тя се превърна в арена, на която започнаха да воюват най-различни невидими сили.

Между желанието за ново начало и реалността обаче имаше съществена разлика. Скоро разбрах, че само по себе си силното ми желание съвсем не бе достатъчно, за да ме освободи от оковите на интерната и да ме направи щастлив. И така, без да се усетя, неизбежно се бях изправил пред кардиналната дилема – или да се побъркам или да се обърна с цялото си сърце към Бога. Решението не дойде съвсем съзнателно, а някак поетапно, каквото и да означава това. Резултатът бе, че за няколко седмици се превърнах в дълбоко религиозен младеж. Молех се по цял ден и по цяла нощ. Почти до припадък. Първоначално молитвата ми бе конкретна – неистово исках от Бог да ми помогне по какъвто начин Той си знае, но да облекчи страданието ми и да ме освободи от този затвор. Ала както често става при хората, които редовно се молят, молитвата ми неусетно се трансформира в благодарствена. Мой родител, приятел и помощник във всичко стана само и единствено Христос. Обичах Го така, както някой ден навярно бих обичал все още неродените си деца. Какво говоря. Обичах Го повече от всичко и всички... Те нещата... всъщност са несъпоставими... И сега идва най-интересното. Случи се приблизително месец след онази сцена в парка. Една вечер, докато си лежах в леглото и както обикновено се бях отдал на основното си занимание, се отпуснах и заспах. И тогава, насън или наяве, и до ден днешен не мога да съм сигурен, в стаята се разнесе несравнимо благоухание. В помещението спяхме четири момчета, едното от които не бе особено чистоплътно. Бях свикнал с лошата миризма, така че останах слисан, когато усетих приятния аромат. Викнах към другите, за да разбера какво става, но никой не откликна. Викнах пак, но отговор не последва. И... чудото стана... Стаята се озари от светлина! Сграбчил завивката и стискайки я здраво започнах да се моля, но този път умолявах Този, от Когото зависи всичко в нашия свят, да ме избави от халюцинацията. И тогава... тогава се появи ангела. Не смеех да помръдна. Онемях. Сетих се, че, според религиозната литература, виденията са лошо нещо и че грешниците не получават такива; при тази ми мисъл страхът ми се удвои. С трепереща долна челюст, заеквайки на пресекулки едвам успях да промълвя: „В името на Господа Иисуса, заповядвам ти да си идеш!” и стиснах кръста, който висеше около шията ми. Нищо подобно обаче не се случи. Вместо това в този момент ангелът се видоизмени. Светлината в стаята се приглуши и той, подобно на обикновен човек от плът и кръв, се приближи към мен и седна на леглото ми.

„Тук съм, за да ти известя хубава промяна”, промълви, а аз онемях. Той направи дълга пауза, за да се поуспокоя и добави: „Скоро Бог ще те дари с нещо, което завинаги ще улесни живота ти. Помни благодеянието Му и никога не го забравяй” ...

 

http://www.book.store.bg/p40444/poluboginia-martin-ralchevski.html

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 

 

Мнение за ''Горски дух''

 

Най-добрият съвременен роман, който съм чел през последните десет години! Определено много различен от всичко онова, което излиза днес в областта на белетристиката не само у нас, но и по света. Кара те да почувстваш и усетиш нещо, което, трябва да признаем, че в напрегнатото ни и забързано ежедневие често сме склонни да игнорираме и забравяме, а именно – притежаването от всички нас на безсмъртна и вечна душа!

Проф. Д – р Николай Маджуров

СУ ''Св. Климент Охридски'', Богословски факултет


Откъс от романа на Мартин Ралчевски "Горски дух":

Разстоянието от Приштина до Косовска-Митровица бе около стотина километра, така че ние отивахме сутрин там и се захващахме за работа, тоест разговаряхме с хората, наблюдавахме и пак разговаряхме, а вечерта се връщахме да преспим в хотела. На втория ден се събрахме отново за да обменим опит. За разлика от колегите ми, които бяха натрупали и събрали доста информация, за мой срам, аз не се бях добрал почти до нищо. Само като чуеха от къде идвам и кой съм всъщност сърбите изведнъж се затваряха в себе си и отказваха да разговарят с мен. Тъй като се стремяхме към обективност, за никой от нас това положение не беше приемливо. За да бъдат пълни и изчерпателни докладите и заключенията ни ние се нуждаехме да чуем задължително и двете страни. Застоя в проучването налагаше неотложна промяна в плана. Затова за да достигнем част от целите си се налагаше да си послужим с малка измама. Решихме, че най-целесъобразно ще бъде ако вместо да казвам, че съм професор по история от Сирия, да започна да се представям за някой друг. Да обаче вече бях обикалял наоколо и много от местните вече ме познаваха. Затова бе желателно да сменя града. Пред мене имаше няколко възможности. След кратки колебания единодушно се спряхме на една от най-абсурдните – християнски поклонник! Трябваше да играя ролята на далечен християнски поклонник, дошъл в Косово за да се поклони на светините по тези земи. Ако някой ме питаше от къде идвам, решихме, че ще най-удачно да казвам, че съм от Египет. И така – приключението започна. На следващия ден се записах на целенасочено организирана религиозна екскурзия до някакъв си манастир, който се намираше още по на север от Косовска-Митровица, почти на самата граница със Сърбия. И така сутринта се качих в автобус с около тридесетина сърби, мъже, жени и деца, и потеглих към въпросния манастир. Сега се срамувам от това, но тогава, трябва да ти призная, че почти през цялото време се присмивах в душата си на тези хора. Струваха ми се някак глупави и суеверни. Тъй като аз на всяка цена трябваше да спечеля доверието и уважението им обаче за да ги накарам да споделят по-късно с мен мнението си за новата държава, си бях наел лична преводачка. Разговаряйки с нея на английски, още по време на пътуването, събудих интереса на пътниците, защото чуждата реч, която чуваха ги караше волно или не често да се обръщат и, от време на време, да ме поглеждат. Преводачката ми каза, че на повечето от тях присъствието ми им е много приятно, защото виждали в моите очи чуждестранен съмишленик и брат във вярата им. Тези нейни думи ме накараха да се почувствам в известен смисъл виновен заради мислите си, поради което и скоро спрях вътрешно да им се присмивам. Както и да е, това са подробности… Пристигнахме в манастира малко преди обед и обиколката започна. Първо всички взехме благословение от игумена, после чинно се поклонихме пред мощите на местния светец, а след това започнаха да ни развеждат и да ни обясняват разни неща. Вътрешната ми метаморфоза започна, когато ни отведоха до един голям стенопис, който до известна степен беше леко повреден, но и умело реставриран впоследствие. На него бе изобразен Христос. Направи ми впечатление, че беше облечен в някаква съвсем проста дреха и че беше с боси крака. Той стоеше пред някаква врата и чукаше по нея. От другата страна на врата имаше хора, които бяха насядали около богато отрупана с най-различни лакомства маса, които, улисани в ядене и приказки, по всичко изглеждаше не чуваха чукането на Христос. Екскурзоводката ни обърна специално внимание и обясни, че вратата няма брава от външната си, тоест от тази от която се намираше Христос. Тя ни обясни още, че това е доста стар и интересен библейски сюжет, според който, от нас и само от нас зависи дали ще отворим вратата и ще пуснем Иисус в дома си. “Той стой и хлопа – каза тя, – чака... не се втурва на сила...”. Под рисунката имаше текст, който преводачката ни преведе дословно. „Ето стоя пред вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене”*. Не знам какво се случи с мене в онзи момент Ади, аз цял живот съм бил правоверен мюсюлманин и въпреки, че като историк навярно съм бил доста по-добре запознат с християнската история от останалите хора, никога не съм изпитвал никакво влечение към тази вяра. Но в онзи момент... – Ханиф направи малка пауза и с трепереща ръка избърса, избилите по челото му ситни капчици пот, – в онзи момент... не знам как да ти го обясня, но... то стана сякаш за миг; тогава разбрах и усетих, че стоя пред истинския Бог, Този Който обича безрезервно човека. Който от любов чака отвън на студа всеки един от нас Му отвори вратата. Който не вменява присъствието и заповедите Си, а обича, и Се надява и ние доброволно да Го обикнем.... За пръв път в живота си тогава проумях, че почти всеки човек, бил той мюсюлманин, евреин, индус, будист и така нататък ако наистина осъзнае Кой е всъщност Този необикновен Мъж, едновременно човек и едновременно и Бог, Който доброволно е отдал живота си за нас, няма начин да не Го пусне да влезе в сърцето му... – Ханиф отново направи кратка пауза. – Проблемът обаче е че в Близкия изток, а навярно и в другите части по света, където християнството не е познато, уви няма кой да Го чуе, образно казано разбира се, когато Той чука на домовете на хората и ненатрапчиво се опитва да докосне отрудените им и обременени души... В онзи свещен и надхвърлящ всякакво логично обяснение момент, аз запазих самообладание и не реагирах по никакъв начин, който да издаде душевното ми сътресение. Разгледах с привидно спокойствие останалите стенописи, свещени предмети и други забележителности в манастира, а в душата му вилнееше най-сладката и утешителна буря, ако мога така да се изразя. Все пак, макар и доста формално, успях да изпълня намерението си и да проведа няколко разговора със заплануваните сърби. Те струва ми се искрено страдаха, че това са техни земи от векове, които сега насилствено биваха откъсвани като жива плът от суверенната им държава. Те се чувстваха напълно безпомощни притиснати от международния натиск да направят каквото и да било. Говорих с хората, но нито записвах думите им, каквото бе първоначалното ми намерение, нито следвах първоначалния си план. Прибрах се в хотела много късно. Когато си легнах вече беше станало почти полунощ. Бях много изморен. Толкова много, че не намерих сили нито да ям нито дори да си взема душ. Едвам се добрах до леглото и заспах дълбоко. Най-интересното обаче те първа предстоеше. Денят се бе оказал просто прелюдия към това, което щях да изпитам през тази нощ. Това бе най-живият, най-истинският и същевременно най-страшният сън, който някога бях сънувал и който едва ли някога ще забравя. Като повечето сънища той бе странен, но за сметка на това пък бе изключително ясен и разтърсващ. Не знам как, но някак си пак се бях озовал в същата онази църква, която бях посетил през изтеклия ден. За разлика от деня обаче, сега бе нощ и храмът бе напълно безлюден и пуст. За миг попаднах в някаква мъгла, която бавно се разсея и незнайно от къде в центъра на църквата от нея изникна един висок кръст, на който висеше Христос. Той бе вързан с въжета и прикован, точно така както го описват книгите и както е по филмите. Гледката беше ужасна! Пред него бе изправен грубоват войник, който държеше в ръката си камшик и Го бичуваше. А тялото Му бе толкова слабо и така силно наранено, че сърцето ме заболя при тази жестока гледка. Ударите раздираха тишината и беше неописуемо страшно, когато чувах плющенето на камшика. Това бе бич, обкичен с ресни, нанизани с късчета олово, ръбати, остри с грапави страни... При всеки нов удар те се впиваха в трепетната плът на невинния Христос... И всеки път, когато камшикът заплющеше Христос потръпваше, но не издаваше никакъв звук. По измъченото Му лице струеше кръв. В очите Му блестяха сълзи... Венец от тръни кичеше главата Му... Синини и кръв личаха по ребрата. Навсякъде, по раменете, по гърдите, по ръцете и краката Му се виждаха все кървави следи. За момент настъпи тишина и аз паднах на колене, изумен от гледката. Минута по-късно безжалостния и суров войник надигна пак разветия камшик и продължи да шиба... Силно възмутен, аз пламнах... бях обладан от свещен гняв и се спуснах към него, като с цялата си ярост завиках: „Зли човече, какво правиш?! Спри! Хвърли вече този камшик!” Исках да погледна в лицето този звяр... В този момент войникът се обърна и ме погледна. И тогава... ох... Аз се ужасих още повече... защото в него открих своето лице! За мене това бе явно чудо. Първо усещането в храма, а после и съня. Какво да ти кажа повече... На сутринта се събудих християнин.

http://www.book.store.bg/p29498/gorski-duh-martin-ralchevski.html

...

 


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com