Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
19.10.2008 - Задачи на жената - част 1  Bookmark and Share

/Разгледан 2082/


из книгата "Ние двамата" от Валтер Нитше /следва част 2/

В източноевропейските страни, между които е и България, години наред беше насаждана представата за "равенството на мъжа и жената". Няколко поколения бяха закърмени с образа на гордата трактористка, багеристка, кранистка и пр. "-истка" - Жената, най-послеотхвърлила вековния гнет на мъжа и извоювала си правото на "жизнена реализация". Така наречената еманципация се представяше като съществен елемент на обществения прогрес. При това обаче в положителната дума равенство тихомълком се влагаше смисъла "еднаквост" - за да бъде "равна" с мъжа, жената трябваше да може да върши дейностите, които върши и той. Така жените навлязоха във всички сфери на живота и постепенно и професиите, считани в миналото за изключително мъжки, до голяма степен се феминизираха. Този процес обаче беше едностранен - жените навлязоха в сферата на мъжете, но мъжете не започнаха да раждат деца, нито да ги гледат, нито да се занимават с домакинството. "Мъжката работа" престана да бъде само мъжка, но "женската работ" си остана женска.

Последиците от цялото това развитие са многобройни и разрушителни. Една съвременна жена често е подложена на по-голямо напрежение, отколкото е способна да издържи, и се съсипва. След като цял ден е била на работа, а вечер трябва да свърши всичко останало, и сотава единствено желанието да се тръшне на леглото и да заспи. Ясно е, че това не са най-благоприятните предпоставки за хармонични брачни отношения.

Децата, докато са малки, се отглеждат в детски градини или, в най-добрия случай, от някоя баба. Когато станат по-големи вече се развиват напълно самостоятелно, и то основно на деве места - на улицата и пред телевизора. Резултатите от това също са видни. Ъжасяващо е, но вече на всяка крачка се срещат деца, които на 12-13 години все още не могат да четат свободно.

Мъжете от своя страна биват изтикани от подобаващото им се място. Библейскат идея за ръководната роля на мъжа и подчинената роля на жената вече се счита за едва ли не неприлична. (Това, че ръководството и подчинението са различни функции в една обща работа, а не критерий за ценност на личността, въобще не се осъзнава.) Естественото следствие от това е, че мъжете все повече и повече отказват да поемат отговорност - от страх, че ще сбъркат и това няма да им бъде простено, от страх, че ще се изложат пред някой, на когото държата, от страх, че винаги ще се появи някоя "по-кадърна" жена, която ще свърши всичко по-добре, но не ан последно място и от мързел - защо да се трепе човек, когато някой друг ще свърши работата? Тази все по-нарастваща пасивност на мъжете отново принуждава жените да бъдат още по-активни (по груби преценки в момента в Българи около 80% от частните фирми се ръководят от жени) и засилва тяхното неуважение към мъжете ("мухльовци, на които така и така не може да се разчита за нищо!"). Така развитието върви по спирала, на която не се вижда краят.

При всичко това не е учудващ и огромният брой разводи. Финансовата независимост на жената и нейната активна роля в обществото все повече отнема на брака характера на нерушима единица, в която всеки изпълнява собствените си функции за общото добро и го превръща в съжителство на две независими личности, между които често има дори съперничество на тема образование, кариера, размер на заплатата и пр. Тези явления съществуват както в източноевропейския, така и в западния свят.

Всичко това е в драстично противоречие с Божия план, с Неговия замисъл, който Той е вложил в брака и в самия човек при сътворението. Ето защо и печалните резултати на това развитие на съвременното общество не бива да ни учудват. Тъй като човекът е Божие творение, той не може да бъде щастлив извън Божия план, извън своето първоначално предназначение. Затова сега ще разгледаме задачите на жената, така, както Бог ни ги представя в Библията.

Подчинение

"Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си." (Ефес. 5:24)

За много жени този стих действа като червено на бик. Бог ни мисли само доброто. Неговите напътствия и правила са най-добрите съвети за един хармоничен съвместен живот - разбира се, за онези, които се интересуват от тях. Един такъв принцип е и подчинението на жената в семейството. Той обаче не бива да се разглежда отделно от другите принципи, които Бог е постановил за брака. Според тях хармоничен брак може да съществува тогава, когато мъжът живее под Христовия авторитет, когато жената го допълва (при което те стават способни да живеят и работят в екип - тогава не може да има две "глави"). Това подтиква мъжа още повече да се грижи и обича жена си така, както Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея".

 

И двамата, и мъжът и жената, са създадени по Божия образ. Отникъде не личи, че жената е с нещо по-низша от мъжа. Те и двамата получават от Бога една и съща чест, една и съща обща задача ("обладайте земята, и владейте..." Бит. 1:28). 

Дадено е и още едно предназначение на жената - тя трябва да бъде "помощник" или по-скоро "доплнение" на мъжа (Бит. 2:18). Тък вече някои наши съвременнички започват да се мръщат. Те вече не познават честта, достойнството, благословението на помагането. Материализмът, който иска всичко да се плаща, който иска да експлоатира и да владее, е изкривил нашите представи и е превърнал помагането в нещо обидно.

Да бъде помощник, допълнение, не означава унижение за жената - тук не се прокламира нейната малоценност, а нуждата на мъжа от помощ и допълване! Той се нуждае от допълване - какво прекрасно предназначение е това, да бъдеш поставен редом с някого! Каква чест е да си предназначен за някого, когото обичаш (когото си решил да обичаш)!

Подчинението няма нищо общо с робството - жената, вързана с желязна верига за "пашата", който може да я използва и насилва както си иска, тя никога не може да си каже мнението, трябва само сляпо да се подчинява. Един такъв възглед няма нищо общо с библейската идея за подчинението.

Подчинението е вътрешно отношение, една нагласа на личността, която естествено се изразява и в дела. Много жени се опитват да се подчинят на тази библейска заповед. Те вършат това, което казва мъжът, подчиняват се сляпо - но в повечето случаи в душата им бушува прикрито негодувание. Да търпиш всичко -  няма нищо общо с доброволното подчинение! Това не може да бъде истинска хармония. Подчинението означава да възложиш упованието си на Господа и въз основа на тази вяра да поискаш да бъдеш помощничка на мъжа си!

Често се чува следното възражение: "Но вие не познавате мъжа ми! И да искам не мога да му се подчинявам, защото той не може да управлява семейството." Не се съмнявам, че много мъже нямат никаква представа от своето положение в брака. Но Вие, като жена, не трябва да разчитате основно на мъжа си и да очаквате от него да е "съвършената глава", а да разчитате на Христос, и именно на базата на това упование можете с вяра да направите експеримента да се подчините на мъжа си.

"Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си." (1 Петр. 3:4)

И така, уповавайте не на мъжа, а на Бога!

Само с тази вътрешна нагласа жената може истински да обича мъжа си, а това означава - да търси най-доброто за него, да открива неговите потребности и да ги задоволява. С това тя всъщност изпълнява същата задача, която има и мъжът по отношение на нея, и двамата могат да видят как човек се обогатява, когато дава от себе си. Но как изглежда това на практика?

Приспособяване

Подчинението означава за жената и приспособяване. Когато две различни личности живеят заедно, интересите им неминуемо влизат в противоречие. В събота вечер мъжът иска да отидат на плуване, а жената предпочита да си стои в къщи. Тя желае да отидат на почивка, а той - да пестят за кола. На нея и се ще вечерта да се поразходят из града и накрая да седнат някъде да хапнат нещо, а той е уморен. Тя иска да отидат при майка и на Великден, а той - да отидат за няколко дни на жижа. Тя предпочита да поговорят за някои проблеми, а той - да си чете вестника.

И ако тези конфликти започнат да "се разрешават", като всеки тръгне самостоятелно по своя път, двамата неминуемо ще се отчуждят един от друг.

Библейското решение на такива проблеми е подчинението на жената под водителството на нейния мъж. Тя трябва да предостави на мъжа си взимането на решение, като преди това си е казала мнението или желанието. За жената любов означава доброволно да се приспособи, като има доверие на Бога, че Той ще води мъжа и. Мъжът от своя страна ще отговори на такова мило отношение с благодарност и няма да пренебрегне желанието на жена си.

Много жени не забелязват, че със своята непреклонност довеждат мъжете си до пълно оттегляне по отношение на тяхната тъководна роля. Мъжът просто оставя "каруцата да си върви" и бяга от отговорност (или от водачеството, което жената изисква от него).

Дайте на мъжа си да разбере, че Вие сте готова да се приспособите към него, че приемате неговите решения и радостно кажете: "Да, ще го направим!" Вашият мъж така ще оцени тази свобода на избора, която му давате, че ще започне да обмисля много внимателно своите решения и няма да постъпва глупаво. В такава атмосфера много неща могат и да се обсъдят трезво, вместо да се водят борби.

 


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com