Двама за Христос
Към новата версия на dvamazahristos.org



Кирилица
PHO
Потребители
Статии
Новини
Съобщения
Margo70   07.12 21:53
Скъпи приятели!
Разбира се, че
доколкото зависи от
нас трябва да се молим
и да се борим за
свободата на
вероизповеданията,
като се включваме в
мирните протести в
неделите.
А утре - събота -
08.12.2018 г. ще
дойдете ли в 18 ч. в
зала България на
концерт по случай
Рождество Христово,
организиран от
протестантските
църкви?
Ariel   13.11 20:38
Ум царува,ум робува и
ум патки пасе -
народна мъдрост
отправена към човека
, който се познае.
Apostol   07.11 20:38
Кажете на вашите
колеги пастори в
града или в
приятелски мрежи и
вероизповедания, че
след 16-ти, ако
закона се приеме
както се гласят
управляващите най
вече, ще се окаже, че е
забранено да
провеждат
богослужения
следващата Неделя,
защото сградите и
помещенията, които
ползват не са със
статут на молитвени
домове с религиозно
ритуална цел и че им е
забранено да
проповядват, защото
нямат богословско
образование в
българско
акредитирано учебно
заведение. По груба
преценка 95 %, ако не и
повече от нашите
църкви трябва да
затворят. Който
наруши закона е
“престъпник”. Ако не
сме активни против
такъв “закон” и не го
изкажем максимално
ясно, силно и по
всички форма и и
неформални начини,
значи сме съгласни с
такава бъдеща
действителност. По
добре по рано да се
събудим, за да не
сежисвестим твърде
късно по време на вече
“законно”
установената
религиозна
диктатура.
Споделяйте с
другите, нашия
стремеж да запазим
свобода си!
admin   30.10 14:32
да, има приятелства и
семейства, но не за
всички хора
DiKrema   09.10 17:38
tezi sre6ti za
nesemeini, koito se
organizirat lqtoto
ima li smisal ot tqh,
sazdavat li se
priqtelstva i
semeistva?
blagovestie   10.09 20:25
Преродени от Духа или
по друг начин казано
възкресени.
blagovestie   10.09 20:23
Прави са да ги
отхвърлят Исус и Отец
едно са сам Исус го
казва. Също така Той
дойде на земята като
се роди в човешка
плът. Така като
стопроцентов човек и
съвършена жертва
пред очите на бог
Отец. Исус даде
живота си на кръста
вместо всеки човек,
който би повярвал в
Неговата жертва.
Затова спасението е
за човеците, а не за
падналите демони. Но
и като 100% Бог имаше
власт да вземе живота
си обратно и
възкръсна, за да
бъдем и ние
очистените от греха
преродени в Него.
pachomius   08.09 15:57
Здравейте,какво
мислите за ересите в
ранното
християнство,които
бяха осъдени на
Вселенските
събори,в частност
арианство и
монофизитизъм.Благо
даря
krasi_vratza   07.09 14:46
IZKAM ,DA POMOLJ ZA
NASARCENIE!
admin   07.09 08:39
Уважаеми, моля
преди да пишете
тук, помислете дали
това си струва да
бъде видяно от
всички. Бъдете благ
ословени!






Статии
17.07.2009 - "Аз Ще Изградя Църквата Си" - част 2  Bookmark and Share

/Разгледан 1908/

“Аз Ще Изградя Църквата Си” - Част 2
автор: Лий Лакос
превод: Деян Павлов

Книгата можете да смъкнете, като кликнете на ТОЗИ ЛИНК. Можете да я принтирате и разпространявате безплатно, без да променяте съдържанието и и като посочвате точно автора. Превод и публикация с разрешението на автора.

Той изгражда чрез всяка част


Във Второ Послание към Коринтяните четем, “Не че сме способни от самосебе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, който ни и прави способни за служители на един нов завет (3:5,6).” Петър казва, “Според както всеки е получил дарба, служете си един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат... ако някои служи, нека да е според способността, която Бог му дава (1 Петр. 4:10-11).” В Ефесяни откриваме, “На всеки е дадена благодат според мярката на дара Христов (Еф. 4:7).” Писано е още, “Защото вие сте храмът на Живия Бог, както Бог е казал, Аз ще живея в тях и между тях ще ходя; и Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои хора (2 Кор. 6:15-16).” Той живее в Своите си и служи чрез тях. Всеки един от тия, които са спасени, е приел Христос като дарба да служи. Всеки има призвание. Всеки новороден има съдба, добрите дела, в които Бог отнапред е поставил пред него да ходи. Всеки има служение. Всеки трябва да бъде сол и светлина. Всеки трябва да остави тази светлина да блести, за да може, като виждат добрите им дела, другите да прославят нашия Бог и Отец в небето! Майката има призвание. Автомеханикът има призвание. Бизнесменът, политикът, учителят, домакинята, ученикът имат призвания. Всеки има Христос в него, надеждата на славата, за служение. Той е жив и желае да се изразява и да върши волята на Отца във всеки момент и всеки ден чрез Своите Си. Тези, които са в Христос, имат Святия Израилев обитаващ в тях! Помнете, новият човек беше създаден в истинска праведност и святост (вж. по-горе). Исус Христос е Праведност и Святия Израилев. Ние сме приели дара на Христос, Праведния. Трябва да търсим първо Божието царство и Неговата праведност, и всичко друго ще ни се прибави (Мат. 6:33, добавено подчертаване). Христос е способността на вярващия да бъде свят или праведен и да върши волята на Отца, която представлява отнапред наредените за него добри дела, или призвание.
Следователно разбираме, че всеки, който е в Христос, има Христос в него за святост и за служение. Също виждаме, че Той не се ограничава само до хора, които се намират в някои “святи” места (като сгради и зали), нито пък само до това, което някои наричат религиозни или “църковни” събрания, програми или ритуали. Ден и нощ Той живее във всяка част от тялото Си. Той обитава в нас, за да може да върши волята на Отец, който Го е пратил, денонощно, всеки ден. Но какво да кажем за тези, които са наречени “пастори”? При тях по-различно ли е? Ако е така, по какво се различават служенията на Христос в тях от тези в другите части на тялото Христово?


Той изгражда чрез петкратното служение

В писанията, и предимно в Деяния на апостолите, откриваме споменати различни служения на Христос: апостол, пророк, учител, пастор, евангелизатор. Павел казва, че “има различни дарби, но същия Дух; различни служения, но същия Господ; различни действия, но същия Бог, който изработва всичко във всички (1 Кор. 12:4-6).” Знаем, че когато например виждаме дела на чудеса, Святия Дух, който се намира в Божия човек, върши тези дела. Човешко същество не е източника на силата за извършване на тези чудеса. Когато имаме проявление на слово на знание, на мъдрост или пророчество, личността на Святия Дух проблясва и изявява Своите способности чрез определен вярващ в този момент. Чрез новородения вярващ се наблюдава проявлението на Святия Дух. Тези стихове ни казват, че чрез спасените могат да действат различни служения, но същият Господ е, който се проявява. Личността на Сина на Бога, нашия Господ, е източника, нашата способност. Всъщност Христос се проявява чрез човека. Има различни действия и дейности, които се случват, и личността на Бог Отец проявява Своите планове, власт и способности по различни начини и времена. И отново, нека да е ясно, че Бог е източника, без значение за какви дарби, служения или действия говорим. 

Нека да погледнем към един ключов стих, който се отнася към петте специфични служения на Христос. Ще открием също, че тези служения се дават за специални цели. Тези пет дарби на служения на Христос се дават, за да се служи на другите части на тялото на Христос. Тези дарби се различават една от друга и все пак те трябва да действат като се допълват взаимно. Всичките пет дарби са необходими, за да се изпълнят целите на Господа докато Той изгражда църквата Си. Разбира се, говорим за това, което Святия Дух казва чрез апостол Павел в четвърта глава на посланието към Ефесяните, където става дума за Исус:

“Тоя, които е слязъл, е същият, който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко. И той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенстването на светиите, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло; докле ние всички достигнем в единство на вярата и познанието на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца... но... да порастем по всичко в Него, който е главата, Христос (ст. 10-15) .” 

За напред, докато разглеждаме тази тема, ще се отнасяме към тези пет служения - апостол, пророк, благовестител (евангелизатор), пастор и учител – като петкратно служение, или служенията на Христос, дарби на служение, или пък служенията, вместо всеки пък да изброяваме целия списък с дарби. Тези служения се различават по това, че те са дадени от Възнесения Христос, за да се служи на Христовото тяло. Нека обаче да е ясно, че те също работят за разпознаването и обучението на други хора в тия пет служения на Христос. Има поне пет конкретни цели, които трябва да се постигнат чрез тези служения. Нека да помним, тези служения са дадени от Възнесения Христос, който е Човешкия Син, възкръснал от мъртвите, и който има цялата власт на небето и на земята! Първо, тези служения на Христос са дадени за екипирането на частите на тялото за тяхните дела на служение, включващи и делата, които помагат на самото тяло да функционира, и делата, които изразяват Господа и служат за постигане на волята на Бог извън Тялото. Петкратното служение трябва да работи с цел другите части да могат да се научат и да живеят по такъв начин, че Христос да получи Своето място в техния ежедневен живот. Църквата, като цяло и всеки от нас поотделно, е призвана да изразява Христос, накъдето и Господ да води всяка от нейните части и каквото и Господ да е запланувал да извърши чрез тях: в семейството, у дома, в училище, на работа, където и да е! На второ място, тези пет служения се дават за назидаването или изграждането на тялото или църквата на Христос. Ще говорим по-късно за някои специфични начини, по които Исус изгражда Своето тяло чрез петкратното служение. Трето, те трябва да съдействат за това частите на тялото да дойдат до едно постоянно растящо, интимно познание на Божия Син. Четвърто, тези служения са начина на Господ да изрази единството и да поддържа и развива единството в Духа в свързващата сила на мира. Единството на вярата в църквата няма да се изяви чрез присъединяване към растяща и популярна организация. Всеки новороден бива добавен към тялото на Христос, църквата. Ние сме направени едно в Христос. В момента на новорождението си човек става част от това всеобщо и цялостно тяло на Христос. Това включва всички ония, които са изкупени, на небето или на земята. Все пак трябва да има местни географски изражения на всеобщото тяло на Христос. Трябва да има местни събрания в цялото Христово тяло, които също да са наречени църкви. Бог иска хармония, съгласие, и взаимодействие между тези местни изражения на Неговата всеобща църква. Ние не се обединяваме като станем членове на една и съща организация, институция или деноминация! Бог вече е направил едно в Христос всички, които са спасени! Ние сме приканени да “поддържаме единството в Духа в свързващата сила на мира (Еф. 4:3).” Осъществяването на единението във вярата се постига най-вече чрез Христовите служения на апостола и пророка (или чрез други служения на местно ниво, или части от апостолски тимове). Той изпраща такива служения на различни места. Когато се създават нови църкви или се установяват взаимоотношения между съществуващи църкви в различни географски области, местни служители и пътуващи такива се обединяват с лични, “заветни” взаимоотношения между лидери и събрания. Единството на вярата се демонстрира и разширява чрез дадени от Бог взаимоотношения, които трябва да се приемат като такива, и когато хората се посвещават един на друг. Ето какво казва Павел на църквата в Коринт, като им описва хората във Филипи, “Те предадоха първо себе сина Господа, а после и на нас според Божията воля (2 Кор. 8:5).

Пето, Христовите служения трябва да помогнат на Божиите хора да станат зрели. Частите на тялото трябва да се променят от слава в слава според мярката на размера на Христовата пълнота. Те не трябва повече да бъдат деца, нестабилни и податливи на измами от фалшиви доктрини или лукави хора. Господ иска всяка част от църквата да расте в Него докато живее тук на земята. Не трябва да чакаме да умрем и да отидем при Господа, или пък да чакаме Неговото идване, за да можем да бъдем зрели според Неговия образ. Той ще представи пред Себе Си една славна църква, невяста без петно, бръчка или недостатък! Служенията са дадени за изпълнението на всички тези цели. Исус не се връща за невяста бебе. Той подготвя за Себе Си една чудна булка, неговата църква, която ще бъде славна, сияеща и зряла, когато Той дойде за нея. Нека да растем в Него, нашата Глава във всички неща. Господ даде Себе Си, за да служи в тези различни видове служения, и да съдейства за израстване в зрялост на всеки вярващ. Той работи чрез петкратните служители, за да развива процеса на преобразяване от слава в слава на частите от Неговото тяло. Когато една част изяви характера и/или способностите на Христос в нея, тялото се назидава, узрява и преобразява. Да се дава място на Христос, Който да развие този процес в цялото Си тяло, е истинската цел на призваните в петкратно служение. Когато Христос е изявен, имаме налице преобразуване, постигане на Божията воля, добри дела, в които се ходи, имаме изливане от отвореното небе, имаме победа!


Исус е служителят

С години цитираме думите на Исус, “Аз ще съградя църквата Си.” Дълги години и аз казвах, че служенията са дадени за изграждането на църквата. Рядко съм се замислял как е възможно тези две твърдения да стоят заедно и в същото време да са верни. Никога не съм предполагал наличието на въпроса как тези две твърдения могат да са верни едновременно. Просто ги приемах за верни и толкова. Но, всъщност, как могат и двете да са верни? Винаги ли и двете са верни? Дали винаги всеки един от петкратните служители работи за иабраждането на църквата? Аз знаех отговора на този въпрос: Не! За повечето от нас е ясно, че служенията на Христос не изграждат църквата автоматично и постоянно. Какво представляват тези служения? Какъв е апостолът, пророкът, пасторът? Както разбрхаме досега, Христос е служителят в човека. Е, как се отнася това към петкратното служение? В Евреи четем, че трябва да размислим за апостола на нашата изповед, който е Исус Христос (Евр. 3:1). Това послание е написано след възнесението на Исус; и все пак Той все още е наречен и действа като апостол на нашата изповед. Тези стихове продължават и казват, че Той съгражда своя дом. Той продължава да изгражда дома си, така както и сега работи като апостол. Христос е изпратен в живота на някои хора, за да действа с дара на апостола. Писанията ни казват, че дарът на човек прави път за служението му, и че по плодовете ще ги познаем. Ако някой е разпознат като апостол, то е защото е налице плода на апостолското служение. И ако има такъв апостолски плод, то е защото Христос е в този човек, като действа апостолски в него. Христос е апостолът. Думата “апостол” не е титла, нито позиция, нито пък чин. Това е дума, използвана за да опише как Христос е изпратен да функционира в даден човек. Писанията ни позволяват да наричаме такъв човек апостол. Ако някой, който е приел Христос като такъв дар на служение, може да нарича себе си апостол, както правеше Павел. Но всичко е центрирано около Исус. Исус е апостолът. Има различни служения, но е същият Господ (1 Кор. 12:5). Нека да разгледаме пастора. Обикновено считаме тази дума за титла или позиция. В културата на Запада, а често и на Изток, тази дума се разглежда като вид професия или позиция. Как трябва да се разбира и разглежда тази дума от библейска гледна точка? На първо място, единственият, за когото Новозаветните писания се отнасят като “пастор”, е Исус. Или нека да употребим библейската дума “пастир” (овчар). Исус е Добрият Пастир и Великият Пастир на овцете (Йн. 10:11; Евр. 13:20). Никой в Новият Завет не е наричан пастир! Удивително е, че в днешно време, а и от векове насам, много често хора, които са християнски служители, са наричани по традиция с титлата “пастор” (което означава пастир). Петър, който нарича себе си презвитер, казва че презвитерите трябва да пастируват стадото. Той използва гръцката дума в нейната глаголна форма, а не като съществително за титла или позиция. В тези стихове гръцката дума “poiman” се употребява в смисъл за начин на слугуване или служене, а не за управление. Всъщност той предупреждава всички, които пастируват като надзиратели (епископи) да не господаруват над ония, които са им поверени. Кой е Пастирят? Исус! Павел казва, че не смее да говори за нищо друго освен за това, което Христос е направил чрез него. Ако виждаме плода на служението на пастирят, то е защото Исус е бил изпратен като дар от Отца, за да действа като пастир чрез даден човек. Авторът на тези редове и преминал през дванадесет години обучение в университет, като последните шест от тях са били в теоложки училища. Получил съм научни степени в различни богословски дисциплини. Когато всичките изисквани от мен неща бяха изпълнени, можех да бъда поставен за пастор в няколко деноминации. Обаче имаше един много сериозен проблем: не бях новороден. Имах необходимите степени и обучение, за да бъда нает, признат и да служа в ролята на “пастор”. Дали хората в събранието щяха да получат истинското служение на пастиря? Не! “Всеки добър и съвършен дар е от горе, и идва от Отца на светлините (Як. 1:17).” Не можеш да даваш нещо, което го нямаш. Аз все още не мога да служа като пастор, защото нямам този дар в мен. Исус не е бил изпратен да служи на хората чрез мен като пастор. Все пак, след като бях новороден, бях наричан “пастор” в ранните години на служението ми. По него време водех едно местно събрание. Титлата ми обаче не можа да ме направи пастор. Никой от петкратните дарове на служения от Христос не може да бъде заслужен. Човек не може да даде на друг дадено служение, дори и да продължава да го нарича със съответната титла. Обаче може да се разпознае дарът на Христос. Бог може също да употреби доказани служения, за да призовава, подготвя и/или отделя хора в служение на Христос. Но дарът на служение е от Бог и това е дарът Христос, действащ чрез човек. Да вземем за пример носът. Преди още да можеше да произнасяш думата “нос”, носът ти можеше да прави своите си неща – да диша, да помирисва и т.н. Ако по грешка го наричаше “ухо”, докато се учеше да говориш, пак носа ти не беше ухо. Думата “нос” не изразява титла, позиция или ранг. Не казваме, “Носът ми е най-върховната част от тялото ми. Всичко друго трябва да се подчинява на носа ми (Освен ако нещо не мирише наистина лошо!). “Носът ми управлява!” О, аз мислех, че говорим за служения. Е, ние наистина говорим точно за служения. Имената на служенията са в известен смисъл като имената на частите от тялото. Името се отнася до конкретна част и до това как тази част функционира. Името и не е титла или ранг. Не може да променя природата и дейността на части от тялото (с изключение на съвременната хирургия). Бог е създал частите на тялото и също поставя на местата им частите от Христовото тяло според както Му е угодно. Всяка част трябва да работи ефективно, като допринася своя дял за назидаването на тялото в любов (Еф. 4:16). И така, ако разпознаем плода на пастиря у някой човек, това е защото той е приел дарът на Христос, Пастирят, Който живее и действа чрез него. Христос е и великият пророк, благовестител и учител. Той е Божието Слово и Божия глас, който говори от небето (Евр. 12:25). Той е въплъщението на Благата Вест. Той е главният учител: “Вие сте научени от Него, както истината е в Исус (Еф. 4:21)”. Той е истината! Той е не само Глава на тялото Си, Църквата, Той е всичко във всички и изпълва всичко във всички (Еф. 1:23)!

Зададохме един въпрос: “Кой изгражда църквата?” Виждаме, че Исус изгражда църквата Си. Виждаме също, че чрез хора, които действат в някое от петте служения на Христос, Христос гради църквата Си. Божия Дух ни казва чрез Павел, че Той гради църквата чрез частите на тялото Си.

“Нека вместо това с любов да говорим истината и да израстваме, за да станем подобни на Христос във всяко отношение. Той е главата, от която зависи цялото тяло. Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта. (Еф. 4:15,16).”

Когато Божията любов се изразява от една част и се приема от друга, Бог, чрез Христос живеещ в и чрез всеки вярващ, изгражда Себе Си. Нека да погледнем по-надълбоко в тези неща. Тялото трябва да назидава себе си в любов. Бог иска всяка част да действа ефективно. Той иска всеки един от нас да израства в Христос, нашата Глава. Главата, която е Христос, прави растежа на тялото. Когато всяка част приема от Христос, тя работи ефективно. Когато частите вършат своите си задачи и дават това, което Христос доставя в определен момент, има растеж. Тялото се назидава в любов. Христос, чрез отделните части в даден момент, прави това, което Отец е определил за това време: тялото на Христос расте. Църквата в такъв момент и по такъв начин се трансформира в това, което е Христос. Отделните части растат, те се променят все повече и повече според образа на Христос. Помнете, че тялото е Христос, и следователно Христос расте. Христос, Сина на Живия Бог, не расте. Той е съвършен и вечен като Отец. Но Христос, като Човешкия Син, нараства в зрялост и пълнота. Подобно е на това, което писанията казват за Христос, като Исус от Назарет по време на земното си служение: “...макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват... (Евр. 5:8,9 – добавено подчертаване). По същият начин ние, Неговото тяло, се изпълваме повече и повече с пълнотата на Бог (Еф. 3:19). Ние се усъвършенстваме докато Той се изразява в нас по нови начини и измерения. Това не се постига автоматично в момента на спасение или новорождение. Такъв растеж на отделния Християнин и на църквата, Неговото тяло, се осъществява във всеки момент, когато Христос бива изразен и изявен от отделния новороден вярващ. Едни от главните цели, приоритети и причини за живот, е да бъде изявен Христос, който е в нас; да му позволим да бъде и да прави това, за което Той е бил пратен при нас. И отново, Исус е в центъра на всичко. Бог разраства или преумножава Себе Си. Той възпроизвежда Себе Си в Своите синове и дъщери. Тези синове и дъщери са едно. Те съставят тялото на Сина, което е Христос. Неговото тяло расте на брой, когато, чрез вяра в Исус, Сина на Бога, и новорождение, се прибавят нови части. Неговото тяло расте не само по брой, но и в зрялост, когато отделните вярващи дават място повече и повече на Христос, Който обитавя в тях.

Господи, прости ми за всичките фалшиви идеи, които съм приемал. Господи, сега е толкова ясно: Ти си Който живееш в мен и вършиш делата. Господи, прости ми за пропиляното време, пари и усилия да градя неща, които Ти не съграждаш. Възстанови ни, О Боже! Отче, в Твое име сме правили толкова много неща, които не са били от Теб. Имай милост, О Господи, и помогни ни. Ако Господ не съгради дома, напразен е труда на работниците. Господи, изграждай църквата си. Коригирай ни. Освободи ни. Помогни ни. Нека лицето Ти да осияе над нас и ще бъдем спасени и възстановени. Искаме да бъдем такива, каквито Ти искаш да бъдем. Господи, унищожи религията между нас. Унищожи лъжите, които сме държали в сърцата и умовете си. Твоето Слово е светлина, и светлината унищожава всяка тъмнина; Осияй, Боже, и изгони тъмнината около нас. Исусе, бъди всичко и прави всичко, за което Отец те е изпратил да направиш в мен и в твоите хора. Господи, служи чрез нас и изграждай всичко, за което Отец те е изпратил. Възстанови ни, о Боже, в името на Исус.


Как се изгражда църквата?

Стигаме до въпроса: “Как се изгражда църквата?” Разбира се, ние разглеждахме този въпрос докато говорихме за това кой съгражда църквата. Личността на Исус, нашият Спасител, е динамична. Чрез Него и за Него са създадени всички неща. Както споменахме, църквата се изгражда в качествено и количествени измерение. Очевидно е, че църквата се изгражда количествено през тези векове, като се добавят към нея новородените хора. Видяхме, че Господ прибавя всекидневно към църквата Си онези, които се спасяват. Исус казва, че Евангелието трябва да се проповядва на всяко създание. Той казва също, че краят няма да настъпи докато благовестието за царството не бъде проповядвано по света за свидетелство на всички народи (Мт. 24:14). Великото поръчение казва, че трябва да направим ученици от народите, а не в народите. Исус ни дава притчата за доброто и лошото семе. Той казва, че полето е света, и че доброто семе са децата на царството, които трябва да бъдат по целия свят. Обаче лошото семе, или децата, които служат на врага, също са по целия свят. Лошото семе ще бъде примесено с децата на царството до края на времето (века, света). Краят на времето ще дойде с жетвата. В момента на жетвата лошото семе ще бъде отделено от доброто, и ще бъде изгорено. Тогава праведните, доброто семе, ще засияят като слънцето в царството на техния Баща (Мт. 13:24-43). Смисълът тук е, че Господа на жетвата иска голяма жетва на души. Той желае да не погине никой; но “… всички да се спасят и да дойдат до познание на истината (1 Тим. 2:4).” Бог иска тялото на Христос, църквата, да расте на брой. Това е заръка, в която Господа приканва всеки от нас да участва. Това е наша основна и постоянна цел!

Господ също иска ние да растем и в качествено отношение. Една от основните доктрини на Христос е, че трябва да растем в зрялост (Евр.6:1-2). Йоан говори за деца, младежи, родители и бащи. Ние трябва да израстваме в Христос (1 Йн. 2:11-14). Както видяхме по-рано, трябва да узряваме според мярката на ръста на Христовата пълнота. Предполагам някой може да започне да спори, че това е въпрос на избор, понеже имаме свободна воля. Но що се отнася до Бог, Той очаква ние да растем в Христос. Той желае да растем в зрялост. Той е дал на всеки от нас съдба в Христос, добрите дела, в които да ходи. Той има план за живота на всеки от нас в Христос (Еф. 2:10). Наша е отговорността да ходим в този план, или съдба, които Той е постановил преди времената. Павел казва на Тимотей, че Бог, “ни е призвал със свято призвание, не заради нещо, което ние самите сме извършили, а заради собственото си намерение и благодат, която вече ни бе дал в Христос Исус преди началото на времето (2 Тим. 1:9).” Казано честно, не винаги върша волята на Бог. А ти? Винаги ли вършиш Божията воля? Винаги ли ходиш “в Духа”? Природата и способностите на Исус проявават ли се чрез теб двадесет и четири часа на ден, във всеки момент от живота ти? Имаше само един, който ходеше на земята в съвършенство. Само един, който живя без грях. Исус извърши съвършено волята на Отец. Само Бог познава сърцето и духа на човек. Нека да кажем в тона на тези размисли, че повечето от нас са правили някои неща, които са били волята на Бог. Въпросът е: Как се е случило това? Как става така, че човек върши Божията воля? Как се ходи в Духа? Христос е в нас. Как всъщност Той бива изявен в нашия живот?


Да ходим като деца на Светлината

Тези въпроси ни водят до тема, която ще ни помогне да разберем как всъщност Господ изгражда църквата си. Можем да видим как Той гради тялото на Христос чрез петкратното служение на Христос, както и чрез всички останали части на тялото Си. Докато разглеждаме тези неща намекваме и понякога ясно заявяваме, че новороденият не върши автоматично волята на Бог. Павел ни увещава, като казва, “имаше време, когато тънехте в тъмнина, но сега сте изпълнени със светлина в Господа. Обхождайте се като хора, които принадлежат на светлината (Еф. 5:8).” Духът на Господа казва, че които са в Христос са светлина, но се намеква, че човек може да живее (ходи) или да не живее като дете на светлината. Нека да разгледаме това по-подробно, тъй като това е централен въпрос в нашата тема. Исус, че тези, които искат да бъдат Негови ученици, трябва да се отрекат от себе си, да вземат кръста си и да Го последват (Лк. 9:23). Той каза, че мнозина са призвани, но малцина са избрани. Много от нас намират за позната ситуацията, в която Павел описва своите борби: “...върша не това, което искам, а нещата, които мразя, тях върша...върша не доброто, което искам, а лошото, което не искам (Рим. 7:15,19).” Мисля, че можем да се идентифицираме с нашия брат, който написа тези неща бидейки действащ апостол. Когато писа до църквата в Ефес, той ги предизвика:

“...не живейте вече като езичниците в техните безполезни мисли... но не е този Христос, на който бяхте научени; и несъмнено сте чули за Него и като негови последователи сте били научени на истината – истината действително е в Исус. А що се отнася до предишния ви начин на живот, бяхте научени да отхвърлите от себе си старата същност, която гние поради измамните си страсти... и да сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята. (Еф. 4:17,20-22,24).

Тук е ключа към живота на Христос. Тук научаваме ключа за ходенето в Духа. Докато човек живее по този начин ден след ден, ще може постоянно да вижда природата, служението и авторитета на Христос изразени в живота си. Като събличаме стария човек и обличаме новия, истинската и праведност ще бъдат изявени. Ще ходим в съдбата си и волята на Бог ще бъде осъществена за този момент. Властта на Оня, Комуто е дадена всичката власт на небето и на земята, ще бъде освободена. Апостол Йоан казва, “Оня, който казва, че пребъдва в Него, трябва сам да ходи както е ходил Той (1 Йн. 2:6).” Има много вярващи, но малко ученици. Ученик е този, който мисли като своя учител и цени това, което учителят му цени. Ученикът живее и действа като своя учител. В крайна сметка ученикът “вижда” нещата така, като учителят му ги “вижда”. Това не само че е възможно в Христос, но Господ очаква учениците Му да живеят така.


Нашата Праведност

Има поне две реални причини, които правят възможно един спасен човек да ходи в този живот така, както е ходил Исус. Първо, Бог е вменил праведност на ония, които чрез вяра са призовали Годпода да им прости и да ги спаси. “Авраам повярва на Бога, и това му се счете за праведност.” Давид също ни казва за “блаженството на човек, комуто Бог вменява праведност независимо от дела; Благословени са тези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са простени; благословен е човек, комуто Господ не вменява грях (Рим. 4:3, 6-8).” Писанията заявяват отново, че “Бог опрощава (остава ненаказани) греховете, извършени по-напред, за да покаже праведността си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тогова, който вярва в Исуса (Рим. 3:25-26).” Ти, новороденият вярващ, си праведен! Поради това, че си изразил вяра в това, което Бог е направил чрез завършеното дело на Исус, Бог те е оправдал. Бог казва, че напълно законно ти си “невинен.” Бог те е оправдал и заявява, че положението ти според закона е такова на праведник. Затова ти си свободен и не трябва да плащаш дълга или “заплатата за греха”; и всичко, което Бог казва за праведните хора, се принадлежи на теб. Исус изпълни всичката праведност и каквото Бог е направил достъпно за праведните, то е на разположение за новородения вярващ! Да, възможно е да си съгрешавал като вярващ и може и за в бъдеще да се случва така. Според закона, новороденият вярващ е обявен от Бога за такъв със законна позиция на праведен човек. Обаче, погледнато от вътре, вярващият има нова и стара природа. Който е спасен може да “облече новия човек, сътворен по Бога в истинска праведност и святост,” или пък да дава време, сила и въобще място на старата, паднала природа/човек (Еф. 4:20-24). Обаче, поради вярата си в това кой е Исус и какво е направил, Бог те обявява за праведен! Може не винаги да мислиш, чувстваш, казваш и правиш това, което Христос в теб би изразил. Въпреки това, Бог те счита за праведен, поради вярата, която си изповядал в Неговия Син и в Неговите завършени дела. Не можеш да направиш старата си същност да бъде праведна, така че спри да се опитваш. Вместо това можеш да узряваш. Можеш да бъдеш преобразяван от слава към слава по образа на Божия Син, Исус Христос. Бог Отец желае повече и повече зрялост във всяко от децата Си, още докато те са тук на земята във смъртните си тела.

Това ни води до втората реалност, която прави възможно новороденият вярващ да ходи повече и повече в този живот както Исус е ходил на земята (1 Йн. 2:1-6). Това е възможно, защото тези, които са в Христос и са новородени, всъщност имат Господаря, Господа Исуса Христа, живеещ в тях. Той не само живее в спасените, но иска техните личности и начин на живот да се променят, така че Неговата природа и пътища да се формират в тях. Исус не желае хората от Неговото тяло да имитират външно или да наподобяват Неговото поведение, отношение и дела. Исус не желае хора да променят характера си или поведението си. Той не поощрява хора за промяна на начина си на говорене или държане. Исус идва в живота ни не за да го промени, а за да го замени. Той не иска ние да поправяме, коригираме или подобряваме нашата природа. Той иска ние да заменим падналата си покварена природа за Неговата славна природа.

следва продължение...


Коментари



« Назад



Начало |  Facebook |  Twitter |  Пишете ни |  Условия за ползване на сайта

2007-2018 Copyright © "Двама за Христос". Всички права запазени.   Дизайн: inet-partner.com