Желязко и Бинка са вече семейство!

Желязко и Бинка

В края на ноември,2008 г., Желязко и Бинка свързаха официално живота си в свещен пред Бога брачен съюз. Той е от Пловдив, тя - от Димитровград.

Ето какво сподели с нас Желязко:

"Здравейте, приятели! 

Толкова е красиво, когато срещнеш истинската любов. Толкова е прекрасно някой да ти напише рано сутрин по скайп: „Миличък – бъди благословен!” Или „благословен ден!” 
Но как започна всичко – с една дума - уважение, с желанието да изслушаш другия, да го разбереш, да му помогнеш, да му дадеш възможност да изяви себе си, да сподели душата си.
Така започна и нашата връзка – с простосърдечие. Но преди това искам да кажа, как влязох в този сайт. Тази година съм много благословен. Първо Бог промисли и бях за два дни през май в Гърция. Бях сред руините на Филипи,на мястото където първата европейка Лидия приема Исус – на 6 км от Филипи. Бях на остров Тасос и преспахме там апосле на ферибота написах пътеписа си. После бях написал една статия „Човешка прищявка ли е брака” и водещата на „Сеизмограф” ме покани във връзка с гей парада, за да кажа становището на Билията по този въпрос. Затова е важно, братя мои и сестри, да издигаме в обществото Божиите стандарти и да изобличаваме тъмнината и да не правим компромиси. После Бог нареди бях два пъти на море, в края на юни от предприятието за 4 дни и по време на останалата отпуска, на срещата с моите приятели от центъра за несемейни християни. Там, една сутрин през август, научих за вашия сайт и в началото на септември се регистрирах и тъкмо сторих това и тя се появи. Беше я впечатлило стихотворението за кръста и мислите за моята вяра. Затова е важно, приятели, да бъдем напълно откровени, когато представяме профила си! 
Ето аз писах и това че съм общ работник – и не се срамувам, защото изпълнявам добре задълженията си. И когато говориш истината дявола няма за какво да се хване. И така, тя ме покани да си пишем. И аз започнах да и пиша. Първо и разтълкувах изречение по изречение Господнята молитва, явно Бог ме е водил в това. Не помня всичко каквото и написах, но мисля, че е било свързано с взаимното уважение, с простосърдечието. И получих второто нейно писмо. Първо тя бе изненадана, че се отзовах веднага на писмото и, дори ме попита дали това е истинското ми име – тя беше разочарована отношението на хората в сайта. Ето какво ми написа. „Всички говорим за любовта на Исус, всички четем Словото, а не искаме да разменим мисли за Бога, да комуникираме, как тогава ще обичаме ближния?” И затова с удоволствие тя реши да ми пише и започнахме да обменяме мисли, да разсъждаваме по Словото. Разменихме си имейлите, свързахме се по скайп, разменихме телефоните си. Разказахме си повече за себе си. 
И така нещата тръгнаха. А на всяка крачка Бог ни помагаше. Договорихме се двамата, че всяка сутрин в 5.20ч. ще се молим заедно по мобилния си телефон, единия се моли, другия го подкрепя, после обратно. И това всяка сутрин до днес. Това беше катализатора на нашите взаимоотношения. Молитвата рано сутрин. После се свързвахме по скайпа и размишлявахме върху откъси от Евангелито на Матей и тогава Бинка ми сподели, че почвата във нея е твърда и има нужда от промяна, посъветвах я да помолим Святия Дух да работи в нея. Направихме го и резултата бе прекрасен – цял час тя плачеше пред Бога обляна в сълзи, но получи много радост и истинско освобождение. Водих я в молитва за покаяние и тя стана Божие дете. И преди са казвали молитва за покаяние, но това беше истинско и и донесе промяна за цял живот, Тя ме прие като свой духовен баща и аз непрекъснато ще работя за нейното израстване. 
И още нещо – понеже я водя в духовните неща, тя каза, че ще ми се покорява. Така че покорството на жената не се налага с насилие и постулати, а с истинска загриженост към нея, към нейното духовно израстване съгласно Ефесяни 5:25-27. От тази промяна започна и промяна в молитвата, по-дълбока, по-доверяваща се, по-силна. След работата в духовната област започна работа за спасяване на душата. Имаше толкова болка, толкова мъка в сърцето на моята прекрасна Бинка и аз много исках да го докосна, исках Бог бащински да я прегърне. Тогава Бог ми даде първото стихотворение за нея. Написах за нея още 32 или 33.

Ето какво гласеше то: 

Как искам да целуна сърцето ти
и да го стопля след дългия студ.
Как искам да прегърна душата ти
и да не е давам вече на друг.
Как искам да обгърна лицето ти
с две топли мъжки ръце.
За да усетиш през вените пулса
на Божието Могъщо Сърце.

Това беше програмно стихотворение. Бог ме движеше да обичам нейната, измъчена, съмняваща се душа. И наистина, Любовта, която ми даде Бог към нея, я стопли и тя сподели себе си без страх.
Но допуснах една грешка. Синът и е невярващ, а аз исках тя да бъде по-рязка с него – да му каже да избира между Бог и света. И много, много я нараних. Тя ми написа едно писмо, което ме разтърси и можех да я загубя затова в два през нощта я помолих за прошка, защото разбрах каква ужасна грешка направих. И се роди ново стихотворение: 

Прости, че в душата ти влязох с ботуши,
не тихо и нежно – на пръсти.
Прости, че в душата ти влязох с ботуши
ала не бяха те мръсни.
Прости, че ботушите тъй те раниха
и плаче твойто сърце.
Прости ми, разбрах те, и нежно с целувка
ти давам двете ръце.
С тях да те водя към светлината,
към Този що болките трие.
Прости ми, любима, аз болката чувствам.
От мъка сърцето ми вие.
Със тебе ще бъда, това ми повярвай,
свойта душа сподели.
И аз ще те водя натам в небесата
към Този що болката трий.

След това стихотворение получих прошка от нея, защото и тя не искаше да ме загуби. И така започнаха прекрасните приживявания в молитва рано сутрин, по скайп вечер и дойде време за гостуването.
Първо тя ме покани в Димитровград, бях очарован от чистотата и реда в жилището. Очарова ме със своята красота. Разказвахме си за животите си, за преживяванията, за мъките и радостите, за това как Бог променя хората.
След това тя ми гостува в Пловдив и прекарахме прекрасни часове заедно. После пак дойде, и пак, и сърцата ни се прилепиха едно към друго. А когато не бяхме заедно, бяхме заедно вмолитва по телефона и по скайп. Така, че бяхме винаги заедно.

НЯМА РАЗСТОЯНИЯ

Дойдох пак на среща 
a ти си отсреща
и разстояния няма 
за нашите души.
И няма тук драма.
Отново сме двама.
Тъгата и мрака 
любовта ни руши.
И няма дилема,
дали с джиесема
или по скайпа
отново сме там.
На новата среща,
топла, гореща
пак ще ни срещне 
любовта ни аз знам.

И понеже не можехме и двамата да спим нощем, Бог ни будеше по едно и също време, пишех и стихове и ето, за венчавката те станаха цяла стихосбирка. А нейното заглавие ще бъде „ФОНТАНИ ОТ НЕЖНОСТ”.
В заключение искам да кажа – мъже внимавайте със женските души – те са много чупливи!!

Душата ти е толкова чуплива.
Душата ти – уплашена сърна.
От тъмното се тя страхува
И плаши се от силна светлина.
Душата ти сред храстите наднича.
Душата ти – тя търси топлина.
Душата ти към мене тича.
А е уплашена сега.
Но аз ти давам своята надежда.
Но аз ти давам своята ръка.
И стоплена отново тя проглежда
Към Божията Светлина

Да, по едно време Бинка се уплаши, че отношенията ни се развиват толкова бързо, но когато Бог движи нещата е прекрасно!
Изпращам ви и стихотворението, което тя толкова обича. Обичам те, мила и ти давам сърцето си!

ТОЛКОВА ИСКАМ

Толкова искам 
да бъдеш обичана.
Толкова искам 
да бъдеш разбрана.
От радостта ни
да бъдеш обкичена.
От любовта ни
да бъдеш пияна.

Толкова искам
да бъдеш момичето
забравило своята
болка, тревога.
Толкова искам
да бъдеш момичето
без което
аз просто, просто не 
мога.

Толкова искам
да бъдеш любимата,
цъфнала клонка
сред тъжната есен.
Толкова искам,
не зарад римата,
да бъдеш ти моята
моята песен.

После и поисках ръката по телефона рано сутрин, тя каза "да", но поиска потвърждение на място и когато отидох в Димитровград с тъмночервена роза я попитах: „ Мила моя Бинка, ще бъдеш ли моята половинка?” И тя отново каза „да” и ме целуна. 
Така завършва моя разказ, финалът на който идва на 28 ноември, когато ще сключим граждански брак. Благославям ви да имате още много така красиви преживявания. А снимки ще ви изпратим от подписването и венчавката, която ще бъде скромна.

ЗА СЛАВА НА БОГ!!

Желязко Шопов"


Следват думите на Бинка:

"Здравейте всички от сайта „ Двама за Христос”!

Искам да започна с благодарност! Благодарност към Бог, който е източника на всяко добро и благодарност към тези, на които Бог е вложил създаването на толкова необходим сайт за християните! А че сайта е необходим това е повече от ясно за всеки християнин над 35г. На тази възраст контактите са ограничени, възможностите за намиране на сродна душа са почти нулеви. Така, че една сутрин осъзнах колко сме благословенни със съвременните комуникационни средства. Бог ни е дал комуникациите, но не може да ни накара да бъдем активни и да общуваме помежду си, така както е записано в „Словото Божие”. В търсенето на приятелство с жени и мъже християни попаднах на доста безразличие и нежелание да общуваме помежду си. Попаднах и на страхотни хора, с които си пиша с удоволствие. 

Профила на Желязко ме впечатли с откровеността си, с ясните отговори, с представите за брака и стихотворението „На кръста”. Изненадах се от незабавния отговор. В него той ми описваше „Отче наш” по един нов начин. Следващите писма ме плениха с разсъжденията върху словото, показващи християнска зрялост и яснота по всеки един въпрос. Моите представи за християнството в живота, напълно се препокриха с неговите. И двамата търсехме християнство на практика. Разменихме адресите си на електронната поща и започна едно сближаване на духа. Двигател на всичко това е Бог, който сближава хората. Започна едно духовно приятелство, в което откривахме общите си интереси в областта на културата, природата, човешките взаимоотношения.
Виждайки неговата зрялост, аз го помолих да ме учи, да бъде моят духовен учител, който не съм имала. Търпението, с което ме учеше ми напомняше любовта на Исус. Моята обърканост и страх не го отблъснаха, напротив. Срещнах бащинска любов и разбиране. Породи се доверие и с неговата помощ аз се покаях за греховете си. През цялото време той ме подкрепяше и насърчаваше. Сега аз съм нов човек, сега съм вече дете на Бога и това е толкова вълнуващо.
Това страхотно преживяване ни сближи още повече. Последваха реални срещи и опознаване. През цялото време получавах стихове, пълни с любов, нежност, внимание.
Желязко ме прие такава каквато съм. Прие децата ми и ми показа Божията любов, за която толкова бях мечтала в действителност. Сега аз всяка сутрин благодаря на Бог за любовта, която ми даде. Всяка сутрин след общата ни молитва, пеем на Бог следната песен:

„Безкрайна е твоята любов, безкрайна е милостта ти!
Обичам те, Господи мой, покланям ти се!

На 28 ноември ще обявим пред обществото нашата любов, а на 29 ноември ще се вречем във вярност пред Бог. Началото на нашата приказка, в която двигателят е Бог започна през септември. А 29 ноември е началото на нашето щастие, като ще се молим Бог да ни слее в едно чрез неговата огромна любов!
Аз не обичам публичността. Съгласих се да споделим нашата история, за да насърчим християните и да им кажем – искайте от Бог, защото Той е любов! Той не дава така, както дава светът, Той дава най- доброто! 

С това свидетелство искам да прославя единствено и само Бог, на него дължим всичко!"

Това беше разказа на Бинка и Желязко за началото на тяхната приказка.

Всички ние се радваме с радостта на двамата влюбени! Нека Господ да благославя душите, които сам Той е събрал в едно, и да ги води по Своя вечен път, заедно, Двама за Христос!