Тихомир и Пламена

Пламена: И двамата с Тихомир бяхме регистрирани в сайта „Двама за Христос”, Тихомир от по-рано, а аз от месец ноември 2010 година. Истината е, че преди около 2 години имах възможност да разговарям с моя сестра във вярата от гр. Пловдив и тя ми сподели, че от тяхната църква има няколко млади семейства, които са се запознали в сайт за християни и сега вече си имат дечица. Тогава аз я уверих, че ще проверя за такива сайтове в интернет, но така и си остана като намерение. Но е имало защо, БОГ си знае най-добре. Ако тогава бях влезнала и се регистрирала в сайта, може би щяхме да се разминем с моята половинка, защото тогава той тепърва е навлизал в познанията си за работа с компютър и интернет. Но както обичаме да казваме: всичко се действа за доброто на тези, които обичат Бога.

Интересното при нас двамата с Тихомир е, че сме повярвали в нашия Господ Исус Христос по едно и също време, но на различни места – аз във Варна, а той в гр. Борово. В Продължение на близо 9 години и двамата сме се молили БОГ да ни срещне с половинките ни, които е отредил за нас, но това не се беше случило. И така в края на месец ноември 2010 година аз се сетих за нашия разговор с моята сестра от гр. Пловдив и реших да влезна и да проверя в Интернет за този сайт, за който тя ми говореше. Така се регистрирах в “Двама за Христос”. Имах различни запознанства, както с мъже, така и с жени, членове на сайта. Имах дори едно запознанство с мъж, регистриран в сайта, което не се разви по благоприятен начин за мен. Въпреки че бях разочарована, не загубих вяра, че ще срещна моя съпруг, по божията воля, на правилното време и място и че той ще бъде от Божия дом.

И така една вечер, на 08.01.2011 година, докато бях на линия в сайта, получих съобщение от абонат на сайта, който ми пишеше, че много харесва моя профил и че е сигурен, че в най-скоро време ще срещна своя съпруг в Господа. Аз от своя страна исках да прочета неговия профил, но там не се съдържаха много лични данни. Въпреки че не знаех нито от къде е, нито как се казва, на колко години е, нито от коя църква е, аз реших и му отговорих, че ако желае може да си пишем по скайпа и така започна нашата кореспонденция.  В продължение на 6 дни, считано от нашето запознанство, ние си пишехме всяка вечер и се опознавахме. Разбрах, че той живее в гр. Борово, Област Русе, но работи в гр. Две могили, както и че посещава евангелска църква като нашата тук във Варна, която е член на Национален Алианс “Обединени божии църкви”. Научих също, че е по-малък от мен на години, но това нямаше значение за нас. Искам да отбележа изрично, че двамата не сме се виждали чрез видео-връзка, нито сме си говорили, макар и да имахме тази възможност, а само си пишехме. Мога да кажа, че това бяха едни от най-вълнуващите за мен моменти, защото аз се влюбих в своя съпруг още тогава, през времето на нашата кореспонденция, дори без да съм го видяла на живо.

И така, беше петък вечер, когато той ми писа съобщение, че е решил да дойде в събота сутринта до Варна, за да се видим на живо и да прекараме един ден време заедно. Беше 15.01.2011 година, макар и зимно време, беше много слънчево, аз посрещнах Тихомир на нашата ЖП Гара и от първия момент, когато го видях, усетих духа в мен да се радва. Аз се бях влюбила в “мъжа от интернета”, но за прослава на Бога споделям, че когато БОГ дава отговор, Той е много ясен – в духа си усетих, че това е моят бъдещ съпруг, макар че се бяхме видели едва от няколко минути.  И така, прекарахме деня в разходки и разговори, беше прекрасно и много вълнуващо и за двама ни. Вечерта аз го изпратих на ЖП гарата, тъй като на другия ден Тихомир беше на работа и не можеше да отсъства.

Така продължихме всяка вечер да си пишем по скайпа и вече да се виждаме и говорим чрез видео-връзка, както и да се чуваме по телефона. Когато имаше време той идваше да ме види във Варна, а за един уикенд и аз отидох до Русе на гости. Там се запознах с неговия пастор и съпругата му, които в последствие станаха и наши кръстници, БОГ да ги благослови.

На 19.02.2011 година Тихомир отново дойде във Варна и тогава се запозна с моите родители.  След вечеря отидохме на разходка до Двете кули – МОЛ във Варна, за тези, които не са чували, който в близост до нашия блок. Там се разходихме и накрая, на един от етажите видяхме да се продава сребърна бижутерия. Спряхме се да разгледаме. Аз си харесах един пръстен, а Тихомир ми предложи да го пробвам и помоли момчето, което продаваше на щанда, да го извади. Аз се съгласих и така от раз пръстена ми стана, а Тихомир се обърна към мен, усмихна ми се и ми каза, че това е неговата изненада за мен и че това е годежен пръстен. Макар че сме си говорили за нашето бъдеще, аз самата не знаех кога той ще ми направи предложение за брак. Така, макар и импровизирано, аз казах “Да” на моя съпруг. Не мога да опиша щастието с думи, пожелавам го на всяка жена, вярна в Господа, да изпита този прекрасен момент. Уведомихме нашите близки, които малко бяха учудени, че сме направили такава радикална крачка в бъдещето, при все това че се познавахме едва от около месец и половина. Но когато сърцето говори и БОГ е с нас, всичко останало може да се преодолее. Имаше период, когато Тихомир беше извън страната на работа и се чувахме рядко, едва един път на седмицата, а в последствие и по-често, но това беше период на изпитание за нас, за нашата любов и вяра в нашето бъдеще. Благодарим на нашия Господ Исус, че ни даде сили и ни укрепи още – повече, за да достигнем до щастливото развитие на нашите взаимоотношения.

Тихомир отсъства близо 3 месеца в чужбина и когато се върна, той прекара една седмица във Варна. Тогава решихме какво да предприемем занапред, с какво да се занимаваме като семейство и къде да живеем. Регистрирахме фирма на наше име и започнахме, макар и трудно в началото, с вяра в Бога и упование в Него, нещата се получиха. Така дойде и времето да решим кога да подпишем официално пред закона, да кажем “Да” пред нашия БОГ и приятелите ни. Макар и есенен ден, времето беше толкова слънчево и топло, като летен ден, през цялото време усещахме, че БОГ е с нас и се радва на всичко, което става, защото това е за Негова слава и прослава. А сватбата беше една своеобразна евангелизация, защото на нея присъстваха хора, наши приятели и близки, които за първи път чуваха Божието слово и видяха как протича една церемония в евангелска църква. Радваме се, че нашия празник стана повод Божието слово да достигне до колкото се може повече хора, които да отворят сърцата си и да приемат Господ Исус Христос за техен спасител.

Тихомир: Всичко написано до сега е абсолютната истина. Смеем се.......

Тихомир и Пламена Трифонови

Живи, здрави, благословени младоженците! Продължавайте заедно смело напред! Бъдете свидетелство за Божията любов, Двама за Христос!

от Администратора на сайта