1_72.jpg(или какво се случва, когато омразата конституира общността)

Протестът срещу „Свидетели на Йехова“, прераснал в побой, се оказа без организатори и без наказани за извършения погром. В репортаж от Бургас, излъчен тази сутрин по БТВ (тук) организаторите от ВМРО се заканиха да дадат под съд всеки, който свърже погрома с техните имена. И отново се потупаха по гърдите като борци срещу гибелното разпространение на сектите. Тази очевидна арогантност провокира човек да се замисли какво се крие всъщност зад фасадата на тези толкова смели защитници на Православието и „българщината", от какво е породен „свещения“ им гняв.

Събитието – протест - побой над пасторите от сектата „Свидетели на Йехова“ под каквито и благочестиви призиви да се крие е било заченато с омраза и родено с призива „стига толерантност“, за да се противопостави и унизи другия, различния, което неминуемо води до ескалиране на агресията. Постфактум организаторите се разграничиха от насилието, но камерата е уловила пасивното им поведение, позволяващо на екстремистите да действат. От заснетия на мястото на събитието видеоматериал, разпространяван в интернет, не се чу нито един разумен глас, призоваващ към опомняне, не се видя нито един герой, който да се опита да спре вандалите. Напротив - размахвайки розови карамфилчета и мегафони организаторите бяха диригентите на този злокобен фарс на борба с религиозните секти. Стоящите юнаци с байраци бяха по-скоро в ролята на подстрекатели, а не умиротворители. Дистанцирането им сега мирише на бягство от отговорност и политическа еквилибристика. Явно от самото начало на организирането на протеста е липсвала християнска и трезва позиция, защото целта е била по-скоро да си направят пиар, да отбележат още едно мероприятие в сайта, да мобилизират и сплотят електората на базата на омразата и непоносимостта към другите, различните, сектантите - че идват избори и политическата партия със странната абревиатура ВМРО ще има нужда от гласовете на избирателите.

Самото название ВМРО би трябвало да предизвиква недоумение и съмнение сред здравомислещите хора, защото е странно безпроблемното политическо съществуване на организация, която се нарича, хем вътрешна, хем революционна и на всичкото отгоре и македонска. Срещу кого готвят революция „войводите“-революционери? За каква „македонска“ кауза се борят те през 21 век, когато съществува свободна и независима Македония, а за вътрешна е дори смешно да се пита, защото и децата в 6 клас знаят, че това е била тайна вътрешна организация за действие в македонските земи, когато са били под властта на Османската империя. По същия некоректен начин, по който експлоатират абревиатурата на останала в миналото тайна организация, лидерите на тази партия от години се опитват да употребяват Православието и борбата със сектите за своите политически цели, за да си правят националистичен пиар.

Малко е да се каже, че видяното е недопустимо, че е израз на екстремизъм и вандалщина. Зад агресията на лумпенизираната група на мъже с качулки и гологлавите мъже със знамена се крие нещо много гнусно и неудобно за публично артикулиране в политическото пространство – но то е факт. Нищо патриотично и родолюбиво няма в акциите на омраза, по-скоро тук се експлицира един друг конституиращ младежката вакханалия мотив на нацизма. За съжаление този мотив опиянява и днес празните кратуни на хората, които не искат да мислят, а искат да се движат в стадо и безнаказано да хвърлят камъни, да бият и да рушат. Жертвите на митинга-протест от сектата „Свидетели на Йехова“ придобиха ореола на мъченици за вярата си, гонени и бити, но морални победители в този побой. Екстремистите със сигурност не могат да кажат наизуст „Символа на вярата“, за която уж се борят, но повечето се вдъхновяват от „Моята борба“. Неонацизмът е подмолната, неизречената публично идеология сред част от младите хора, но тя видимо се проявява в изблиците на агресия срещу циганите, хомосексуалистите и „Свидетели на Йехова“. Нека си припомним, че в годините на Холокоста Хитлер се опита да прочисти расово човечеството не само от евреите, но и от циганите, хомосексуалистите и „Свидетелите на Йехова“ - неудобните, нечистите, различните, според нацистката идеология.

Затова е недопустимо православните християни да си мълчим и да позволяваме православната вяра да се замесва в такива изстъпления. Св. Синод трябва да призове към покаяние заблудилите се млади хора, отклонили се от основния Христов закон на „любов към ближния“, да се отрече омразата и да се разграничи от акциите на развилнелите се „революционери“, екстремисти и неонацисти, които политически злоупотребяват и се прикриват зад Православието.