Мъчителна изповед на общонародно покаяние PDF Print E-mail
Унищожих населението на цял град

Гинекологът д-р Стоян Адашевич е първият сръбски лекар публично нарекъл изкуственото прекъсване на бременността убийство, за което отговорност носят както лекарят, който извършва аборта, така и майката на детето. Неотдавна на света беше представено неговото изследване, сборник със статии за аборта наречен „Святостта на живота”. Настоящото интервю, което д-р Адашевич даде за сръбското списание „Православие”, разтърсва със своята откровеност и съдържание. Най-доброто определение за това интервю е: Мъчителна изповед на общонародно покаяние.
Кога разбрахте, че извършвайки преждевременно прекъсване на бременността, вие убивате всъщност човек?

Аз съм лекар и мога много добре да преценя какви нечовешки постъпки съм извършил, отговорен съм да свидетелствам, да просветя, да предупредя хората, че преждевременното прекъсване на бременността фактически не е нищо друго освен убийство на неродено и беззащитно дете. В моите лекарски отговорности и правомощия влизаше извършването на аборти, които държавата разрешаваше.

Тогава все още не знаех, че извършвам всъщност убийство, но сега разбирам колко голяма е вината ми пред Бога и пред хората. В университета, това на което ме учеха беше, че детето започва да живее едва когато се роди, става човек след първия си плач. До тогава то е част от вътрешните органи на своята майка. Извършил съм около 62 000 аборта. Със собствените си ръце съм унищожил населението на един цял град. В Белград има много болници и клиники, където се извършват аборти. През 80-те години на миналия век навлезе използването на ултразвуковия апарат, който ми показа страшни открития. Видях нероденото дете, бебенцето в утробата на майката, видях как бие сърцето му, как детето се върти, отваря си устичката. Децата, които наблюдавах в по-напреднала бременност вече смучеха палеца на ръката си, можеха да изпитват емоции, при промяна на подаваните звукови вълни те реагираха ускорявайки собствените си движения. И представете си необходими са само четири или пет минути /за толкова се прави един аборт/, за да убиеш това малко човече.
Кога спряхте да правите аборти?

Спомняйки си една случка, която ще ви разкажа, колкото и да ми е трудно, сърцето започва да ме боли и цялото се облива в кръв. Но няма как да говоря за чудовищни действия и да мога да им придам красив и благороден изглед. И така, приключвах един аборт, може би на дете в четвърти месец и половина от бременността. По време на извършването на този аборт, подробностите около, който не мога да ви спестя, осъзнах, че съм убиец. Обикновеният аборт, който трябваше да мине рутинно както всеки друг път се превърна за мене изведнъж в кошмар. Отначало извадих ръчичката на бебенцето, която обаче попадна върху марля напоена с йод. Йода предизвика силно дразнение на нервното окончание, и малката ръчичка започна да се тресе в конвулсии. Със следващото движение изкарах крачето на бебето, но отново се повтори същото. Никога преди не ми се беше случвало такова нещо. Опитах се да хвана с инструмента сърцето на бебето и почувствах как то продължава да бие в моята ръка, все по-бавно и по-бавно, докато накрая спря. Разбрах, че съм извършил убийство, умъртвил съм човек. Кръвта на жената изтичаше, живота й беше застрашен. Започнах да се моля: „Боже помогни ми да я спася, а накажи мен за стореното!” От тогава не съм правил повече аборти. Разбрах, че новото ми разбиране за аборта съвпада и с мнението на църквата, че живота на човека започва в момента на зачеването.

Вътреутробното прекъсване на бременността – е по-страшен грях, тъй като не е просто убийство, а убийство на малък невинен човек, който е абсолютно беззащитен.
Как се използват ембрионите след прекъсването на една бременност, не трябва ли да се иска разрешението на майката на убитото дете за това което ще се прави? Каква е съдбата на неродените деца?

Хората рядко питат какво ще се случи с тези ембриони след аборт. В нашата страна никой не обнародва и не публикува такава информация. Обикновено всички ембриони се третират като следоперационни отпадъци. Слагат се в черни полиетиленови торби и се изхвърлят заедно с други органи оставащи от други операции. В последствие се изгарят.

Нашето общество е длъжно да осигури лекарска, етична и юридическа защита на неродените деца.
Нероденото дете трябва да има такива права, каквито и всеки пълнолетен човек. Това е наша лична отговорност по отношение на всеки член на обществото ни.
Има ли официална статистика за количеството на ежегодно извършваните в Сърбия аборти?

Съществуването на точна статистика едва ли е възможно. Едни данни сочат за около 120 000 аборта извършвани на година, други говорят за повече от 420 000. По мои изчисления на всяко родено дете се падат по около 24 аборта.
Мнението ви за противозачатъчните средства?

Тестовете за бременност показват, че жени, които използват т.нар. „спирали”, рядко забременяват. Но „спиралата” всъщност възпрепятства вече оплодената яйцеклетка да попадне в матката, и следователно ембриона умира седмица след зачеването. Такава е ситуацията и с по-голямата част от противозачатъчните таблетки: те възпрепятстват нормалното развитие на ембриона и постепенно го умъртвяват.
Много жени и до днес са в неведение относно всичко това. Вие виждали ли сте някога в средствата за масова информация, т.нар. женски списания, да дават истинска информация за абортите и за противозачатъчните средства?