На първо място, независимо от това какво е виждането на човек за развода, е важно да помним думите, записани в Малахия 2:16а: “Защото, казва Господ, Израилевият Бог, Аз мразя напускане (развода)...” Според Библията, Божието намерение е бракът да бъде посвещение за цял живот. “Така че не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва” (Матей 19:6). Бог знае, обаче, че след като в брака участват две грешни човешки същества, разводи ще има. В Стария Завет Бог е постановил някои закони, които защитават правата на разведените, по-специално на жените (Второзаконие 24:1-4). Исус изтъква, че тези закони били дадени поради коравосърдечието на хората, а не защото Бог е искал това (Матей 19:8).

Спорът относно това дали според Библията разводът и повторният брак са позволени, се отнася главно за думите на Исус в Матей 5:32 и 19:9. Фразата “освен по причина на прелюбодейство” е единственото място в Писанието, където като че ли Бог дава позволение за развод и повторен брак. Много тълкуватели смятат, че под тази “фраза-изключение” трябва да се разбира “изневяра” по време на периода на “годежа”. Според еврейските обичаи мъжът и жената били считани за женени дори когато били само “сгодени”. Следователно, единствената основателна причина за развод е проявата на аморалност през този период на “годеж”.

С гръцката дума, обаче, която се превежда като “съпружеска невярност”, може да се обозначи всяка една форма на сексуална аморалност. Може да означава блудство, проституция, прелюбодейство и т.н. Затова и, по всяка вероятност, думите на Исус означават, че разводът е позволен, ако е налице сексуална аморалност. Сексуалните отношения са неразривна част от съпружеската връзка – “двамата ще станат една плът” (Битие 2:24; Матей 19:5; Ефесяни 5:31). Затова и нарушаването на тази връзка посредством сексуални отношения извън брака може да се смята като допустима причина за развод. Ако е така, тогава Исус тук говори и за повторния брак. Фразата “и се ожени за друга” (Матей 19:9) показва, че разводът и повторният брак са позволени в случаите, които спадат към тази фраза-изключение, независимо от това как се тълкува тя. Важно е да се обърне внимание, че единствено на партньора, който не е съгрешил, се позволява да се ожени/омъжи повторно. Макар и да не се посочва в текста, позволението за повторен брак след развод е Божия милост към онзи, спрямо когото е съгрешено, а не към онзи, който е изневерил. Възможно е да има случаи, в които и на “виновния партньор” се позволява да се ожени/омъжи повторно, но тук не се говори за това.

Някои разбират I Коринтяни 7:15 като друго “изключение”, което позволява повторен брак – когато невярващият брачен партньор се разведе с вярващия. В контекста на този стих обаче не се споменава повторен брак, а само се казва, че вярващият не е задължен да продължава брака, ако невярващият партньор иска да го напусне. Други твърдят, че насилието (над партньор или дете) е основателна причина за развод, въпреки че това не е записано в Библията. Макар и да е възможно това да е вярно, никога не е мъдро да си позволяваме произволно тълкувание на Божието Слово.

Понякога, загубени в дебата за фразата-изключение, ние забравяме факта, че каквото и да означава “съпружеска невярност”, тя позволява развода, но не го изисква. Дори, когато се касае за прелюбодейство, е възможно, чрез Божията благодат, брачните партньори да си простят и да започнат да изграждат брака си отново. Бог ни е простил толкова повече. Ние със сигурност можем да последваме примера му и да простим греха на прелюбодейството (Ефесяни 4:32). В много случаи обаче брачният партньор не се покайва и продължава с проявите на сексуална аморалност. Вероятно това е един от случаите, в които може да се приложи Матей 19:9. Мнозина твърде бързо искат да се оженят повторно, след като са се развели, а е възможно Бог да иска от тях да останат несемейни. Понякога Бог призовава някой да остане несемеен, за да бъде насочено вниманието му единствено към Бога (I Коринтяни 7:32-35). Сключването на брак с друг човек след развод може и да съществува като вариант в определени обстоятелства, но не е единствената възможност.

Обезпокоително е, че процентът на разводите сред хората, които заявяват, че са християни, е почти толкова висок, колкото и сред невярващите. От Библията става абсолютно ясно, че Бог мрази развода (Малахия 2:16) и че животът на християнина трябва да се характеризира с помирение и простителност (Лука 11:4; Ефесяни 4:32). Въпреки това Бог признава, че разводи ще има – дори и сред Неговите деца. Разведеният и/или повторно сключилият брак вярващ не трябва да се чувства по-малко обичан от Бога, дори и ако разводът и повторният брак не е бил продиктуван от фразата-изключение в Матей 19:9. Бог често използва дори грешното неподчинение на християните, за да постигне нещо изключително добро.

Източник:http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-divorce-remarriage.html