ЗАВРЪЩАНЕТО
Тук съм за трети път. Винаги се връщам тук, защото продължавам да се надявам, че има шанс да срещна Човека, който да бъде преди всичко мой приятел във вярата и в живота. Не, не съм намирала нищо преди, просто се е губела съвсем надеждата ми.

ЗА САМОТАТА И ИЗПОЛЗВАЩИТЕ Я УСПЕШНО
В християнските среди днес има една повсеместна болест и тя е болестта на самотата. Това се усеща най-ясно при жените - много от тях дори млади, красиви, желани навън, в църква са пренебрегвани и не са забелязвани. В църквите почти няма неженени мъже, а симпатичните такива са обграждани от рояк обожателки и с много малки изключения са се надули като пуяци или пък се правят, че не се интересуват от жени. Тук в сайта също няма мъже - почти. За сметка на това се срещат религиозни фанатици и нагли грозници, дядовци и чичковци, които налитат на по-младото. Не искам да ви обидя, мъже. Просто искам да накарам онези от вас, които си мислят, че без да се къпят могат да имат най-красивата християнка на света, без да се развиват могат да имат най-голямата кариеристка на света и без да предлагат каквото и да е, искат, искат, искат...


АЗ ТЪРСЯ
Не искам пари от мъжете, имам достатъчно. Не търся нито мистър Интелект, нито мистър Вселена - а просто човек, когото да обичам, приятел, с когото да приключенстваме и мечтаем заедно, да сме вдъхновение един за друг. Ако търсих бебе, щях да си родя, а не да го взема за мъж, за да съм източника на смисъл и забавление в неговия живот. Бих искала да имам взаимоотношение с напълно завършена личност.

Не съм нито най-красивата, нито най-самоуверената, самостоятелна и т.н. жена на света, но се харесвам. И ме харесват. Обаче изгубих вярата си, че ще намеря човек на моята възраст (или близка до моята), който да ме привлича физически и духовно. Този път няма да сложа снимка, за да бъда като повечето от вас. Който се интересува от мен, нека ми пише и ще му дам, стига и той да ми даде такава.


ЗАПОЗНАНСТВАТА
От друга страна липсват конференции за младежи и несемейни хора на средна възраст. Последните са изпаднали в истинска бездна! На почти всички такива събирания, хората не се запознават, а са постоянно ангажирани с какво ли не религиозно занимание, в което по принцип няма лошо, но съвсем липсва свободното време за запознанства.

В този ред на мисли, "Двама за Христос" се явява цяло откритие и единствен лъч светлина за всички онези самотни души, които заради вярата си понасят самотата. Този пост е посветен на вас. Именно на вас. Може би по-скоро пиша заради жените, защото мъжете ще ме отхвърлят като твърде надута. Няма да ви се разсърдя.

ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ЖЕНАТА
Искаше ми се да го напиша тук - че в християнските среди се е загнездила представата, че жената трябва да е красива, перфектна домакиня, да си мълчи, да търпи, да няма изисквания към мъжа. А много от мъжете цяла младост са се правили на недостъпни, незаинтересовани от жените, поради своята НЕРЕШИТЕЛНОСТ ДА СЕ ОЖЕНЯТ. Много от тях, заради удоволствието от това да ухажват и да бъдат ухажвани без да имат сериозни намерения, са оставили след себе си немалко разбити женски сърца. Сигурна съм, че към тях нямаше да има такова внимание, ако бяха в конкурентната среда на реалния живот извън църква. С други думи усещам как от самотата на жените съвсем успешно се възползват определени мъже. Това по никакъв начин не говори добре за църквата.

ДВАМА ЗА ХРИСТОС ИЛИ ДВАМА ЗАРАДИ СЕКСА
Защото секс преди брака е забранен в Библията или поне така ни учат. И ето ги нашите герои - мъже, станали вече на по трийсе и пет години, тръгват на поход за жени, облекли цялото си самочувствие, че и отгоре, очаквайки да бъдат покорители на ПОНЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-МЛАДА ОТ ТЯХ КРАСИВА И ХРИСИМА ДЕВОЙКА, по възможност мълчалива и по-нискоинтелигентна от тях, за да могат да продължават да се дуят като пуяци в религиозните си общества, този път в ролята на мъже-лидери, ръководители на семейство. Но някои от тях са твърде отблъскващи - не само на външен вид, но и по характер.

Благодаря ви за препоръчаната литература за самотата, чела съм такава, но аз имам битка в реалния живот. Ще ми трябват малко повече такива примери на хора, борещи се успешно. Моля също и да не ме замервате със стихове, защото не съм излязла на битка срещу вас.


И какво стана с Христос? Нали затова сме събрани? Хей, момичета с къси деколтета, свити устни, снимани до плюшените си играчки с краката нагоре и момчета-гангстери с тъмни очила, снимали се до скъпи коли, показващи мускули, напомняте ми за един друг вид хора, с които не желая да имам нищо общо. А какво да кажа за големите мъже, неграмотно пишещи, с инфантилни прякори? Ние, жените, наистина не търсим сред вас бебета. Пак ви напомням - ако искаме, ще си родим.

А бързането да сключим брак, заради необходимостта от секс е също толкова сбъркано и погрешно. Ако сексът беше толкова първостепенен, щяха да ни го позволят и без брак. Мисля, че брак трябва да сключват само зрелите по характер хора, които напълно съзнават какво правят.
Защото иначе си слагат окови - женени набързо, разведени набързо, или гледащи тъпо и безутешно спрямо живота заради самотата си в брака, изпадащи дори в извратености и крайности само защото се заглеждат по чужди жени и мъже, а са казали така обвързващото "докато смъртта ни раздели" на "половинката" си.

Не знам за вас - какво мислите, но има нещо тотално сбъркано в начина, по който се случват нещата. Не можем да се правим на слепи. Хайде да поставим картите си открито.


БИТКАТА В МЕН
Трябва да го направим, защото животът е жесток, а най-големият бич на времето ни е самотата.
Аз съм в постоянна битка със себе си. Харесват ме навън мъжете, излизам от време на време с тях, но не мога да спя с тях, поне засега, докато са такива разбиранията ми. И първородството ми във вярата не струва колкото една леща, или дори колкото един перфектен мъж. Напоследък обаче се питам не е ли по-добре да се събера с невярващ мъж, който да ме уважава, обича, привлича, да ми е верен и аз да бъда също такава за него.

ДАЛИ ХРИСТОС ИЗЧЕЗНА ИЛИ АЗ СПРЯХ ДА МИСЛЯ ЗА НЕГО
И в целия този галоп на мисли, които се въртят в главата ми от години, стои един въпрос - какво дадох аз на Христос? Защото много от нас - включая аз, казват, че искат да се развива църквата, да има повече мъже и жени в нея, но колко от нас застанаха в пост и молитва, колко благовестваха, за да доведат нови хора, колко се погрижиха за новодошлите непознати по време на служба? Колко от нас дадоха утеха на самотните жени и мъже, колко дариха радост в Христос? Защото както ние не се събираме за конференции и срещи и запознанства, така и в същото време не се събираме да вършим Божиите дела заедно. Божието дело не е да ходим само на служба или на някаква си конференция и да изказваме лицемерното "братко/сестро/слава на Бога"; то е да жертваме докрай за Христос. Но ние имаме дълбока нужда един от друг. Аз пиша това, защото признавам, че имам нужда от вашата подкрепа, съвет, разбиране - няма защо да го крия.


КАКВО БИХ ИСКАЛА ДА НАПРАВИМ ЗАЕДНО
Струва ми се, че ако нас ни обедини една кауза за Бога - например серия от събития, молитви, срещи на национално ниво, или пък тук ние в сайта започнем да се молим Господ да върши делото си чрез нас, като събира все повече и повече християните, ще стане чудо. Такова чудо, каквото не сме виждали. И заедно в битката ние ще изградим характера си в Христос, а Той за нас ще доизгради нашите половинки.

Да речем, във всеки момент отсега нататък, скъпи ми съ-християни, когато ни налегне болка и самота, ако вместо да се отдадем на чувствата си, се молим за тия неща, Бог ще направи постепенно чудото. Иска ми се да вярвам, искам да продължа. С мен ли сте?