Колосяни 3:17 

и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.

Някой беше казал, че този стих е като тест за нашето ходене с Христа. Ако за нещо се колебаем дали е редно да го правим, просто можем да си зададем въпроса: „Мога ли да направя това, благодарящ на Бога?”.

Само че аз искам да насоча вниманието си в този контекст към модата.  
Всички ние искаме да изглеждаме добре. В това няма нищо лошо. Никак не е за слава Божия, ако изглеждаме нечистоплътни и запуснати.

В Лука 15 , в притчата за блудния син, се казва, че бащата заповядал да облекат завърналия се син с най-хубавата премяна. 

Тоест, обличането в хубави дрехи не бива да бъде считано непременно за нещо лошо. Само че модата не винаги се изразява в обличане на хубави дрехи. Например модата на свлечените панталони, или модата на плитките дънки, или модата на извънредно късите поли - това често не са най-красивите форми на обличане, а с това се търси нещо друго.

Впрочем, модата на свлечените панталони произлиза от времето на робството в Америка, когато на робите нарочно са раздавани дрехи, които да затрудняват движението им при евентуално бягство. Тази мода се връща периодично и много хора, включително и християни, се отдават на носталгията към робството, от което са били освободени. Извън това, тази мода изобщо не е свързана с красивото.

Що се отнася до модата на оскъдното облекло, късите полички, дълбоките деколтета и прочее, целта и е съвсем ясна - тя е секси.
Да, сексът не нещо прекрасно, създадено от Бога. извън семейството обаче, да бъдеш секси, означава да съблазняваш. 

Словото казва:

 

1 Йоаново 2:10
Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън.

Ако си християнин, ако обичаш братята си и сестрите си, както Бог ги обича, твоят стремеж ще бъда да не служиш за съблазън. Да пазиш братята си и сестрите си от съблазън е част от служението ни пред Бога. Разбира се, има много форми на съблазън, но сексуалното съблазняване е една от тях. Словото никак не ни съветва да съблазняваме братята и сестрите си и това трябва да е един от основните мотиви в решението ни как да се облечем.

Татуировките? Пиърсингът? Често се пита какво трябва да е отношението на християните към тях.
В Стария завет нарязванията и оставянето на белези по тялото беше считано за мерзост пред Бога.

Левит 19:28
Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.

Древните евреи са оставяли белези по тялото си най-вече в знак на скръб, но това не е било угодно на Бога.

Разбира се, има твърде много неща в Стария завет, които са неприложими днес, но все четейки първата част на Библията ние разбираме Божия характер и Неговото отношение.

В Новия завет се казва, това, с което започнах:

Колосяни 3:17
и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.

Ако подлагайки се на мъчението да ни бъде направена татуировка ние чувстваме, че в това можем да принасяме Слава на Бога, то значи няма проблем да се татуираме.
Само че трябва да знаем, че   нашият живот е подарък от Бога, а нашите тела са Храм на Светия Дух. Трябва да живеем с тази мисъл. Начинът, по който разполагаме с тях показва какво е отношението ни към Бога. 

Не обичам да пиша заключения, но тук май се налага. Знам, че ако не го напиша, някой ще ми припише неща, които никога не съм твърдял. Мисля, че вече го написах, но ще повторя, че Словото не казва да ходим мръсни и парцаливи. Доколкото е възможно, хубаво е да се обличаме добре и преди всичко прилично. Само че, добре облечени, не означава съблазняващи и предизвикателни. Просто всичко, както в живота ни, така и в облеклото ни трябва да е повече и повече за Слава Божия.