В едно далечно село, зад девет гори в десета живеел в скромната си къща  един беден момък.Той бил много добър и трудолюбив и обичал да помага на бедните и онеправданите, ала все така се получавало, че когато постъпвал правилно според собствените си  убеждения, жънел неуспехи, кавги, даже често му връщали зло за стореното безвъзмездно добро.

Всичко това след време така започнало да измъчва момъка,че той загубил съня си. Започнал да ходи като замаян, а нощем излизал навън на двора си, лягал на тревата и гледал звездите, размишлявайки как да намери истината за доброто и злото.

Докато една сутрин просто станал рано, събрал си надве натри багаж за път, сложил малко хляб в торбата си и тръгнал...Не знаел къде отива...Не знаел при кого дори, просто бил решен да получи отговор на въпросите, които го вълнували...и  трябвало да сложи край на безсънието си...

Вървял момъкът от град на град и от село на село и разпитвал почти всеки срещнат знае ли къде да намери истината за доброто и злото...ала никой не знаел, докато една вечер стигнал до подножието на висока планина и видял един стар каменоделец...

Попитал той уморено стареца знае ли къде може да намери толкова мъдър човек, който да му помогне да разбере истината, която търсел.

Човекът го погледнал, усмихнал се и му посочил стръмна козя пътечка.Казал му, че на върха на планината живее неговия по-голям брат, който бил най-мъдрият човек на света и той сигурно би имал отговора на въпроса,който го мъчел...

Зарадвал се момъкът, втурнал се по стръмната пътека, вървял почти без да спира цялата нощ и на зазоряване стигнал до върха.

А там имало една обикновена хижа и стогодишен прегърбен старец седял на стъпалат пред своя дом, разбърквайки някаква каша в очукано медно котле.

Пристъпил плахо момъкът,поздравил и задал на стареца своя въпрос, който бил ограбил съня му.

А той само се усмихнал,отвърнал,че знае отговора,но помолил момъка първо да му помогне.Обяснил, че в задния си двор има два звяра,които трябва да нахрани и дали младия мъж не би направил това вместо него, ала казал, че може да даде храната само на едният звяр, а другият да остави гладен...

Втурнал се младия мъж, грабнал котлето, толкова бил щастлив, че ще разбере отговора на важния си въпрос и ще помогне на старец, който очевидно имал нужда от помощ и внимание, че не доизслушал напътствията на мъдреца...

Отишъл в задния двор и какво да види...В едно заграждение, разделено на две имало два огромни звяра, така грозни и страшни,че тръпки го побили.

Единият бил охранен, със загладен косъм и изглеждал много внушително, а другият бил целия кожа и кости и изглеждал жалко...

Зачудил се той кой звяр да нахрани и плахо запристъпвал към слабия...другия се обърнал и започнал да ръмжи, докато първия загълтал лакомо храната от подаденото му котле...

Момъкът с тревога заотстъпвал назад, усещал , че нещо не е наред,че бил сбъркал,ала не знаел къде... Внезапно слабият звяр се изправил, скочил на крака, добил сила от храната и се втурнал към момъка, искал да го разкъса, да го унищожи...а той изкрещял и ритнал заграждението...

Двата звяра се хвърлили в жестока и кървава схватка, ала по-охранения надделял...

В този момент влязъл старецът и помогнал на изумения и треперещ мъж да се изправи на крака...

Извел го навън и посочвайки вече поукротилите се,но все още ръмжащи животни започнал да изговаря своята мъдрост...

...че тези два звяра живеят във всеки от нас, защото във всеки от нас живее и добро и зло...

....че ние имаме  избор с решенията и действията си ежедневно да храним единия от двата звяра и когато храним повече единия, силата на другия отслабва...

...че дори и когато ежедневно правим добро, злото е близо, много близо до нас и иска да го унищожи и да ни владее...

...че когато не ни достига мъдрост и разпознаване на доброто винаги може да се обърнем към Мъдреца, поставил тази уникална дарба за разпознаване в сърцата ни, за да избистри знанието ни  и да посочи вярната посока в  живота ни...