Исус Христос

Второто лице на Троицата, виж Слово. Божият Син, Месията и Спасителя на света, първата и главна цел на пророчествата; за когото бе предизвестено и обещано в Стария Завет; когото бяха чакали патриарсите; надеждата и спасението на езичниците; славата и утехата на християните. Името Исус, на еврейски Йошуа, означава Спасител, или Господ спасява. Никога, никой не е носил това име толкова на място, нито е изпълнил значението му толкова напълно, колкото Исус Христос, който спасява от греха и от ада, и който е откупил рая за нас, с цената на кръвта си. То му било дадено свише - Мт. 1:21, като подходящо за дългоочаквания Спасител, когото безброй спасени на небето вечно ще славословят.

Исус е собственото име на Спасителя, а Христос сир. Помазаният, или Месия, е прякор обозначаващ службата му. За живота на Исус се разказва в евангелията, а посланията се занимават с божественото му естество и със спасителното му дело, неговото име е Христос, Христос Исус, или Господ Исус Христос. Виж Христос.

Затова, където се говори за Исус, се споменават само събития, отнасящи се към човешкото му естество и живота му на земята. Истинската и съвършената му човечност, състояща се от човешка душа и от човешко тяло, се потвърждава на всяко място в Евангелската история. Той, който е "над всичко Бог, благословен во веки" беше израилтянин "по плът" - Рим. 9:5, и бе взел на себе си цялото ни естество, за да стане съвършен Спасител. Като човек, той е цар на човеците.

Езикът не може да изкаже онази твърдост и кротост, онова достолепие и смиреност, онази мъдрост и простота, онази святост и благосклонност, онази справедливост и милост, онова съчувствие и любов за този и онзи свят, които се разграничавали и съединявали толкова величаво в характера на този Човек на човеците. Нищо в него не е излишно, и нищо не му липсва. Никога светът не е могъл да си представи един такъв характер, и описанието му в евангелията, е едно доказателство за божественото му начало, което неверникът не може да отрече. Ако можеше цялото човечество, във всичките векове, племена и езици, да види разпънатия Избавител такъв, какъвто е, и да сравни най-благородните благодетели на този свят с Него, един глас щеше да излезе от всичките човеци. Всеки славен венец и всяка похвала щяхме всички да дадем на Този, Който единствен е достоен - за съвършенството на характера, за любовта му към хората, за претърпените жертви, и за подарените благодеяния. Славата му ще бъде во веки веков, слава на Приятеля на човеците, и Агнеца пожертван за нас.

Идването на Исус Христос на земята, е най-знаменитото събитие в историята й. Споменът за рождението му, се увековечава чрез Християнската ера, на която първата година съвпада с 753г. от основанието на Рим. Общо се вярва, обаче, че Спасителя на света се е родил три-четири години по-рано от първата година на Християнското летоброене, и четири хиляди години след сътворението на Адам. Той започнал да проповядва явно, когато станал на тридесет години; и продължил проповедите си, (както общо се приема), три години и половина. За потеклото му, виж Родословие.

Животът на Спасителя трябва да се изучава от четирите евангелия, където е описан под ръководството на божествената мъдрост. Големи усилия са се полагали и сега се полагат, и то не безрезултатно, да се наредят хронологически евангелските събития. Но понеже нито един от евангелистите, не е описал събитията точно в хронологически ред, то за някои събития времето не е добре определено и известно. Следващата таблица, в която са споменати с времето и мястото си, всяко едно от известните събития през живота на Спасителя, е взета от "Съгласие на четирите евангелия".

1. Предисловието на Евангелието от Йоан - Йн. 1:1-18.
2. Предисловието на Евангелието от Лука - Лк. 1:1-4.
3. Ангел Гавриил предсказва на Захария рождението на Йоан. (В Ерусалим) - Лк. 1:5-25.
4. Ангел Гавриил предсказва на Дева Мария, че тя ще зачне и ще роди Исус. (В Назарет) - Лк. 1:26-38.
5. Дева Мария посещава Елисавета. (В планинската част на Юдея) - Лк. 1:39-56.
6. Рождението на Йоан Кръстител. (В планинската част на Юдея) - Лк. 1:57-80.
7. Ангел Господен се явява на Йосиф. (В Назарет) - Мт. 1:18-25.
8. Рождението на Исус. (Във Витлеем) - Лк. 2:1-7.
9. Родословия - Мт. 1:1-17; Лк. 3:23-38.
10. Ангел известява на овчарите за раждането на Исус. (Близо до Витлеем) - Лк. 2:8-20.
11. Обрязването на Исус и представянето му в храма. (Във Витлеем и Ерусалим) - Лк. 2:21-38.
12. Посещението на мъдреците - Мт. 2:1-12.
13. Бягството в Египет; жестокостта на Ирод - Мт. 2:13-18.
14. Завръщането от Египет и заселването в Назарет - Мт. 2:19-23; Лк. 2:39,40.
15. Исус в храма на дванадесет години - Лк. 2:41-52.

16. Проповядването на Йоан Кръстител. (В Юдейската пустиня) - Мт. 3:1-12; Мк. 1:1-8; Лк. 3:1-18.
17. Кръщението на Исус. (В Йордан) - Мт. 3:13-17; Мк. 1:9-11; Лк. 3:21,22.
18. Изкушението на Исус. (В Юдейската пустиня) - Мт. 4:1-11; Мк. 1:12,13; Лк. 4:1-13.
19. Свидетелството на Йоан Кръстител за Исус. (Оттатък Йордан) - Йн. 1:19-34.
20. Запознаването на учениците на Йоан с Исус - Йн. 1:35-42.
21. Разговорът на Исус с Филип и Натанаил - Йн. 1:43-51.
22. Сватбата в Кана Галилейска - Йн. 2:1-12.

23. Исус чисти храма. (Ерусалим) - Йн. 2:13-25.
24. Разговор с Никодим. (Ерусалим) - Йн. 3:1-21.
25. Исус кръщава в Юдея. Йоан пак свидетелствува за него - Йн. 3:22-36.
26. Исус отива в Галилея. Йоан Кръстител е хвърлен в тъмница - Йн. 4:1-3; Мт. 4:12; Мк. 1:14; Лк. 4:14; Мт. 14:3-5; Мк. 6:17-20; Лк. 3:19,20.
27. Разговор със самарянката. Мнозина от самаряните повярват в Исус. (В Сихар) - Йн. 4:4-42.
28. Исус поучава в Галилея - Йн. 4:43,44; Мт. 4:17; Мк. 1:14,15; Лк. 4:14,15; Йн. 4:45.
29. Изцеление на сина на един царски чиновник от Капернаум. (В Кана) - Йн. 4:46-54.
30. Исус поучава в Назарет, но хората не го приемат - Лк. 4:16-30.
31. Исус напуска Назарет и се заселва в Капернаум - Мк. 4:13-16.
32. Чудесният лов на рибите. Призоваването на Петър, Андрей, Яков и Йоан. (Близо до Капернаум) - Лк. 5:1-11; Мт. 4:18-22; Мк. 1:16-20.
33. Изцеление на един обладан. (В Капернаум) - Мк. 1:21-28.; Лк. 4:31-37.
34. Изцеление на тъщата на Петър и на мнозина други. (В Капернаум) - Мт. 8:14-17; Мк. 1:29-34; Лк. 4:38-41.
35. Господ проповядва по цяла Галилея и изцелява болни; изцелението на един прокажен - Мт. 4:23-25 и 8:2-4; Мк. 1:35-45; Лк. 4:42-44 и 5:12-16.
36. Изцеряване на един парализиран човек. (В Капернаум) - Мт. 9:2-8; Мк. 2:1-12; Лк. 5:17-26.
37. Призоваването на Матей (Левий), и угощението в къщата му. (В Капернаум) - Мт. 9:9-13; Мк. 2:13-17; Лк. 5:27-32.
38. Отговор на питания за поста - Мт. 9:14-17; Мк. 2:18-22; Лк. 5:33-39.

39. Господ Исус идва в Ерусалим; изцелява един болен при къпалнята Витесда; и учи - Йн. 5:1-47.
40. Учениците късат класове в съботен ден - Мт. 12:1-8; Мк. 2:23-28; Лк. 6:1-5.
41. Изцелението на изсъхналата ръка в друг съботен ден - Мт. 12:9-14; Мк. 3:1-6; Лк. 6:6-11.
42. Популярността на Исус се увеличава; Той прави много изцерения - Мт. 12:15-21; Мк. 3:7-12; Лк. 6:7-19.
43. Исус се оттегля на планината и избира дванадесетте апостоли - Мт. 10:2-4; Мк. 3:13-19; Лк. 6:12-17.
44. Словото на Исус на планината. (Близо до Капернаум) - Мт. 5:1-8:1; Лк. 6:20-49.
45. Изцеление на слугата на стотника. (Капернаум) - Мт. 8:5-13; Лк. 7:1-10.
46. Възкресението на синът на една вдовица. (Близо до Наин) - Лк. 7:11-17.
47. А. Йоан Кръстител изпраща ученици до Исус; Свидетелството на Исус за Йоан - Мт. 11:2-19; Лк. 7:18-35.
Б. Осъждението на непокаялите се градове; покана към натоварените - Мт. 11:20-30.
48. На трапезата в дома на Симон Фарисеина, една жена Го помазва с миро- Лк. 7:36-50.
49. Господ обхожда Галилея пак с дванадесетте апостоли - Лк. 8:1-3.
50. След изцелението на един обладан, книжниците и фарисеите хулят и търсят знамение; отговори на Исус - Мт. 12:22-45; Мк. 3:20-30; Лк. 11:14-36.
51. Исус казва, че истинските негови ученици са негови сродници - Мт. 12:46-50; Мк. 3:31-35; Лк. 8:19-21.
52. Притчата за сеяча. (При Галилейското езеро) - Мт. 13:1-23; Мк. 4:1-25; Лк. 8:4-18.
53. Притчата за плевелите и други притчи - Мт. 13:24-53; Мк. 4:26-34; Лк. 13:18-21.
54. Господ успокоява бурята. (В Галилейското езеро) - Мт. 8:18; Мк. 4:35; Лк. 8:22; Мт. 8:19-22; Лк. 9:57-62; Мт. 8:23-27; Мк. 4:36-41; Лк. 8:22-25.
54. Гадаринските обладани - Мт. 8:28-9:1; Мк. 5:1-21; Лк. 8:26:-40.
56. Изцелението на една жена, която имаше кръвотечение, и възкресението на дъщерята на Яир. (В Капернаум) - Мт. 9:18-26; Мк. 5:22-43; Лк. 8:41-56.
57. Изцеление на двама слепи и на един ням обладан - Мт. 9:27-34.
58. Господ отново поучава в Назарет, и пак е отхвърлен от хората - Мт. 13:54-58; Мк. 6:1-6.
59. Трета обиколка в Галилея. Исус дава поръчения на дванадесетте и ги изпраща - Мт. 9:35-38, 10:1,5-42, 11:1; Мк. 6:6-13; Лк. 9:1-6.
60. Ирод вярва, че Исус е Йоан Кръстител, когото той беше обезглавил, и сега е възкръснал от мъртвите - Мт. 14:1,2,6-12; Мк. 6:14-16, 21-29; Лк. 9:7-9.
61. Дванадесетте се връщат и Исус заедно с тях заминава от Галилейското море, и после нахранва петте хиляди - Мт. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14.
62. Исус ходи по водата на Галилейското езеро - Мт. 14:22-36; Мк. 6:45-56; Йн. 6:15-21.
63. Поучава в синагогата в Капернаум - Йн. 6:22-71.

64. Исус отговаря на фарисеите, които обвиниха учениците му, защото яли хляб с немити ръце. (В Капернаум) - Мт. 15:1-20; Мк. 7:1-23.
65. Изцеление на дъщерята на Сирофиникянката. (В Тирската земя) - Мт. 15:21-28; Мк. 7:24-30.
66. Изцеление на един ням човек и на мнозина други. Нахранване на четирите хиляди. (В Декаполските предели) - Мт. 15:29-38; Мк. 7:31-8:9.
67. Фарисеите и садукеите отново искат знамение. (Близо до Магдала при Галилейското езеро) - Мт. 15:39-16:4; Мк. 8:10-12.
28. Наставление против квасът на фарисеите. (Североизточната страна на Галилейското езеро) - Мт. 16:4-12; Мк. 8:13-21.
69. Изцеление на един сляп. (Във Витсаида) - Мк. 8:22-26.
70. Господ предизвестява смъртта си, възкресението си и страданията на последователите си. (В околностите на Кесария Филипова) - Мт. 16:13-28; Мк. 8:27-9:1; Лк. 9:18-27.
71. Преображението на Исус и разговора му с тримата ученици (На планината Тавор) - Мт. 17:1-13; Мк. 9:2-13; Лк. 9:28-36.
72. Изцеление на един обладан, когото учениците не можаха да изцелят - Мт. 17:14-21; Мк. 9:14-29; Лк. 9:37-43.
73. Исус отново предизвестява смъртта и възкресението си - Мт. 17:22-23; Мк. 9:30-32; Лк. 9:43-45.
74. Чудесното намиране на парите за данъкът от две драхми. (В Капернаум) - Мт. 17:24-27; Мк. 9:33.
75. Различни поучения. (В Капернаум):
А. За смиреномъдрие; пример с едно дете - Мт. 18:1-5; Мк. 9:33-37; Лк. 9:46-48.
Б. За един, който не следваше учениците - Мк. 9:38-41; Лк. 9:49,50.
В. За съблазните - Мт. 18:6-9; Мк. 9:42-50.
Г. За търсене на погиналите; притчата за деветдесет и деветте - Мт. 18:10-14.
Д. За прощението; притчата на царя, който прегледа сметките на слугите си - Мт. 18:15-35.
76. Последното напускане на Галилея - Йн. 7:2-10; Мт. 19:1; Мк. 10:1; Лк. 9:51-56.
77. Изпращането на седемдесетте - Лк. 10:1-16.
78. Изцеление на десетте прокажени - Лк. 17:11-19.

79. Празникът на шатрите; поучение на Исус. (В Ерусалим) - Йн. 7:11-8:1.
80. Жената хваната в прелюбодейство. (В Ерусалим) - Йн. 8:2-11.
81. Исус продължава да поучава, а когато юдеите искат да го убият с камъни, той се спасява - Йн. 8:12-59.
82. Исус изцелява един сляпо-роден; показва себе си като Добрия Пастир - Йн. 9:1-10:21.
83. Връщането на седемдесетте. (В Ерусалим или в околността му) - Лк. 10:17-24.
84. Притчата за Добрия Самарянин. (Близо до Ерусалим) - Лк. 10:25-37.
85. Посещение на Исус при Марта и Мария. (Във Витания) - Лк. 10:38-42.
86. Господ отново поучава учениците как да се молят - Лк. 11:1-13.
87. Исус в къщата на един фарисей; изобличава фарисеите - Лк. 11:37-54.
88. Различни поучения - Лк. 12:1-59.
89. За участта на галилеяните; притчата на безплодната смоковница; изцеление на една жена в съботен ден - Лк. 13:1-17.
90. Празникът на освещението на храма; Исус се оттегля от Ерусалим и отива оттатък Йордан - Йн. 10:22-42.
91. Исус пътува към Ерусалим, и поучава по пътя. (Оттатък Йордан) - Мт. 19:1,2; Мк. 10:1; Лк. 13:22-33.
92. В къщата на един фарисей Исус изцелява красничав човек, и поучава. (Оттатък Йордан) - Лк. 14:1-24.
93. Какво се изисква от учениците на Христос? (Оттатък Йордан) - Лк. 14:25-35.
94. Притчите за изгубената овца, за изгубената драхма и за блудния син. (Оттатък Йордан) - Лк. 15:1-32.
95. Притчата за неправедния настойник. (Оттатък Йордан) - Лк. 16:1-13.
96. Изобличение на сребролюбивите фарисеи; притчата за богаташа и Лазар. (Оттатък Йордан) - Лк. 16:14-31.
97. За съблазните, вярата и смиреномъдрието - Лк. 17:1-10.
98. Възкресението на Лазар. (Във Витания) - Йн. 11:1-46.
99. Съветът на Каиафа против Исус; Исус се оттегля от Ерусалим до Ефраим - Йн. 11:47-54.
100. За идването на Божието царство - Лк. 17:20-37.
101. Притчите за несправедливия съдия, и за фарисея и бирника - Лк. 18:1-14.
102. За развода - Мт. 19:3-12; Мк. 10:2-12.
103. Исус приема и благославя малките деца - Мт. 19:13-15; Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17.
104. Богатият момък - Мт. 19:16-30; Мк. 10:17-31; Лк. 18:18-30.
105. Притчата за работниците на лозето - Мт. 20:1-16.
106. Исус за трети път предизвестява смъртта и възкресението си. (Виж №70 и 77) - Мт. 20:17-19; Мк. 10:32-34; Лк. 18:31-34.
107. Славолюбивото искане на Заведеевите синове - Мт. 20:20-28; Мк. 10:35-45.
108. Изцеление на двама слепи близо до Ерихон - Мт. 20:29-34; Мк. 10:46-52; Лк. 18:35-43.
109. Исус посещава Закхей - Лк. 19:1-10.
110. Притчата за десетте мнаси - Лк. 19:11-28.
111. Пристигане на Исус във Витания, и вечерята в къщата на прокажения Симон - Йн. 11:55-57; Мт. 26:6-13; Мк. 14:3-9; Йн. 12:1-11.

112. Тържественото влизане на Исус в Ерусалим - Мт. 21:1-11, 14-17; Мк. 11:1-11; Лк. 19:29-44; Йн. 12:12-19.
113. Безплодната смоковница; изчистване на храма - Мт. 21:12,13,18,19; Мк. 11:12-19; Лк. 19:45-48, 21:37,38.
114. Смоковницата изсъхнала - Мт. 21:20-22; Мк. 11:20-26.
115. Питане за властта на Исус; притчата за двамата сина - Мт. 21:23-32; Мк. 1:27-33; Лк. 20:1-8.
116. Притчата за лошите земеделци - Мт. 21:36-46; Мк. 12:1-12; Лк. 20:9-19.
117. Притчата за сватбата на царския син - Мт. 22:1-14.
118. Питане на фарисеите за даването данък на Кесаря - Мт. 22:15-22; Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26.
119. Питане на садукеите за възкресението - Мт. 22:23-33; Мк. 12:18-27; Лк. 20:50.
120. Питане на един законник; големите заповеди - Мт. 22:34-40; Мк. 12:28-34.
121. Как може Христос да е син на Давид? - Мт. 22:41-46; Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44.
122. Съвети против лошият пример на книжниците и фарисеите - Мт. 23:1-12.
123. Горко изречено против книжниците и фарисеите; плач за Ерусалим - Мт. 23:13-39.
124. Двете лепти на вдовицата - Мк. 12:41-44; Лк. 21:1-4.
125. Някои гърци искат да видят Исус; неговия разговор; глас от небето - Йн. 12:20-36.
126. Неверието на юдеите - Йн. 12:37-50.
127. Исус като си отива от храма, предрича своето отхвърляне от първосвещениците и старейшините, и гонението на учениците - Мт. 24:1-14; Мк. 13:1-13; Лк. 21:5-19.
128. Знаменията на Христовото идване, за опустошението на Ерусалим, и за края на Юдейската държава - Мт. 24:15-42; Мк. 13:14-37; Лк. 21:20-36.
129. Исус говори за последното си идване, сиреч за съда:
А. Нуждата да бъдат учениците му будни - Мт. 24:43-51.
Б. Притчата за десетте девици - Мт. 25:1-13.
В. Притчата за талантите - Мт. 25:14-30.
130. Виденията за съдния ден - Мт. 25:31-46.
131. Началниците се наговарят да убият Исус; предателството на Юда - Мт. 26:1-5,14-16; Мк. 14:1,2,10,11;Лк. 22:1-6.
132. Приготовление за Пасхата - Мт. 26:17-19; Мк. 14:12-16; Лк. 22:7-13.