Ако не оставаме през целия си живот търсещи, ние не бихме били хора или бихме вече осъществили целта си. Но като хора какво всъщност търсим на земята? Само ученето, работата и нашата свобода ли са целта ни? Няма ли още една друга страна на нашето търсене: смисълът на нашето съществуване, стремежът към по-висши морални ценности? Точно в пуберитета човек е изключително отговорен за такива неща.
Неудовлетворените копнежи, които съпътстват живота ни водят до търсене, а търсенето означава неспокойствие.
Какво всъщност търсиш? Би трябвало да се попита всеки, който посяга към цигарите, алкохола и наркотиците. На това място трябва да изясним, че има два вида удовлетворение, които са зависими от висшата и нисшата природа на човека: духовното и материалното удовлетворение. И двата вида са необходими, но може би забелязваме, че материалното удовлетворение на нашите копнежи почти никога или само за кратко време ни успокоява. Дори в повечето случаи засилва желанието за нещо по-добро или по-скъпо, понеже всяко силно материално желание е компенсация на душевно-духовната неудовлетвореност. Често липсата на достатъчно внимание от страна на родителите се компенсира с пари или играчки за по-малките. Материалното обаче не може да бъде разрешение на даден душевен проблем. Колкото един човек по-сериозно се извисява духовно, толкова по-малко се нуждае от удовлетворение от материалното.
Вечер в нашия голям град виждаме колко много хора безцелно се разхождат напред назад или стоят умислени в кафенетата. Те всички са в търсене на нещо и удавят своето безпокойство най-често в цигарите, кафето и алкохола. При младежите, които висят на групи пред дискотеките не е по-различно.
...и не ни въвеждай в изкушение” Едно е ясно: както възрастните, така и младите хора в този свят преминават през хиляди изкушения. Съществения въпрос трябва да гласи: как още от детските години човек може да се научи да устоява на изкушенията, да развива душевни сили и да може да се отказва от някои неща? И тук е мястото на религиозното възпитание, което ни показва верния път в нашия живот, разкрива ни християнските морални ценности, разкрива ни смисълът на нашето съществуване; учи ни как да живеем правилно и къде да търсим щастието. Човек постоянно се намира между злото и доброто и трябва да се научи да взима вътрешно решение.
Какви са подбудите на тези, които наивно и неразумно посягат към „приятната”, към „сладката” отрова? Към психологическите причини за появата и разпространение на наркоманията на първо място са някои личностни особености като психическа нестабилност, слаба воля и наивност; стремежа към подражание, особено характерен в детско-юношеската възраст, желанието за самоизява, за повишаване на самочувствието, стремеж към понижаване на напрежението, тревогата, към бягство от действителността. Всеки човек има в живота си свои трудни моменти, свои проблеми и неблагополучия.
Дрогата и алкохола обаче са най-прекия път към все-повече и повече страдания, както за зависимия, така и за обкръжаващите го.
Много хора се питат, каква е целта на живота им.
В Словото Божгие пише ясно: " но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него."
1 Коринтяни 8:6
Ние сме от Бога и сме за Бога. Това е целта на живота на човек, да живее за Бог, защото за това е създаден. Ако човек не живее по предназначение то тогава той не ще има мир и не ще стигне там, за където е приготвен да стигне. амин.
Ние сме от Бога и сме за Бога.