Семейството е много важно и скъпоценно за Бог. То не е нещо, което да консумираш за кратко време и след това да го смениш с друго. Според Библията семейството е отражение на отношенията между Исус и Невястата. Чрез брачния завет мъжът и жената посвещават себе си един на друг, а след това стават една плът – както родените от Духа са едно с Бог. Мъжът трябва да се грижи за жена си и децата си, да ги храни, обича и пази, така както Христос обича и се грижи за Църквата. Жената трябва да почита мъжа си и да му се покорява, така както тялото се покорява на главата (виж Марк 10:8, Малахия 2:15, Ефесяни 5:22-33).

Божието Слово ни учи „женитбата да е на почит и леглото – неосквернено” (Евреи 13:4) и говори за „цветуща възраст за женитба” (1 Коринтяни 7:36). В Числа 1:18 Бог заповядва на евреите да се преброят и казва, че „мъже са навършилите 20 години”. Всяко физическо лице, което иска да създава семейство трябва да е навършило поне 18 години”. Незаконно е, когато деца се задомяват. Те не са в състояние да се грижат един за друг, а още по-малко – да възпитават децата си. Семейството е свещен съюз (брак) между един мъж и една жена. Децата нямат право да създават „семейства”, а само мъжете и жените.

В 1 Коринтяни 7:2-5 се говори за „дължимото между мъжа и жената сношение” и вярвам, че това засяга отношенията не само във физическия смисъл, защото човекът е триединен. Както физическата близост предпазва мъжа и жената от блудство и прелюбодейство, така душевното и духовно общуване между тях може да опази взаимоотношенията им здрави. Само тройното въже не се къса (Еклисиаст 4:2) и затова е важно Исус Христос да бъде Господ на всеки брак.

Нуждата от общуване е заложена у всеки човек. Понякога поради липса на общуване в семейството единият от партньорите започва връзка извън брака, която от духовна или душевна близост може да прерасне във физическа. Поради плътското си естество всеки може да бъде изкушен. Единствената ни защита е да изберем да се покоряваме на Божието Слово. Нека да поддържаме здрави семейни взаимоотношения, като се обичаме горещо, защото Господ един ден ще ни държи отговорни. И както е писано: Онова, което Бог съчетал, човек да го не разлъчва!

Освен за да създават и възпитават набожно потомство, Бог събира мъжа и жената в семейство заради духовното воюване, защото ако един обръща в бяг 1000, двама ще обърнат 10 000 (Второзаконие 32:30) и ако един може да бъде победен, двама ще му се опрат (Еклисиаст 4:12).

Много от проблемите на семействата днес се коренят в егоизма. Затова Бог ни е призовал да се отричаме от егото, избирайки Неговата воля. Това с пълна сила важи за семейния живот. Неизбежно е да дойдат изкушения и проблеми до нас и в домовете ни, но чрез Оня, Който ни е възлюбил, можем да бъдем повече от победители. При каквото и да е разногласие между партньори най-практичното нещо, което те могат да направят, е да паднат на коленете си и да се отрекат от себе си, като поискат Божията воля да бъде тяхна воля. Тогава те ще бъдат в свято единство и нищо няма да може да скъса връзките на любов помежду им.

Заповедта „Да възлюбиш ближния си както себе си” (Матей 22:39) най-трудно се изпълнява, когато става дума за най-близките ни хора – тези, с които живеем и чиито слабости, грешки и недостатъци най-добре познаваме. Но чрез Святия Дух можем да изпълним всяка заповед на Бог. Да, ние сами не можем нищо, но чрез Онзи, Който ни подкрепя, го можем.

И вие, всеки до един, да люби своята жена както себе си, а жената да се бои от мъжа си. (Ефесяни 5:33)

Младоженци и родители

Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът. (Ефесяни 5:31)

Когато Бог казва човек да остави баща си и майка си, това не означава, че като се оженим, трябва да отхвърлим родителите си. Напротив! След като се задомим, ние продължаваме да почитаме и да обичаме майка си и баща си. Просто вече трябва да сме повече привързани към жена си (мъжа си), а по-малко – към родителите си, защото бракът ни е начало на ново семейство, на което трябва да отделяме повече внимание.

Християнското семейство трябва да бъде водено от Духа на Бога, а не от своите родители. Бог не случайно ни съветва да оставим майка си и баща си. Ако ние не го направим, няма да можем да се привържем към жена си (мъжа си) по начина, по който Той е определил, за да може семейството да изпълни съвършената воля на Бог. Срещал съм не едно и две разбити семейства поради това, че възрастните се бъркат в живота на младите (уж за добро). Между съпрузите често възникват проблеми, ако единият от двамата приема лоши съвети от майка си или баща си.

Колкото и да обичате родителите си, ако техните съвети водят до раздяла на дома ви или ако те непрекъснато се бъркат в живота ви и ви съветват, без да сте ги молили, не ги слушайте. Пророкът Йоан Кръстител беше обезглавен заради това, че една дъщеря послуша коварния съвет на майка си. И днес има майки, които казват на дъщерите си: „Остави го мъжа ти, щом не те слуша. Ела си у дома. Ще те оженя за друг.” Подобни на тези съвети са вдъхновени от духа на Езавел, а не от Божия Дух, нито от здравия разум. Който не събира с Бога, той разпилява, и всеки, който разделя или погубва, е от дявола. Исус дойде, за да ни даде живот, и то изобилен, за да има здрави семейства, които да Го прославят с живота си.

Семейството и служението

Ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош. (1 Тимотей 5:8).

Християни, които не обръщат достатъчно внимание на семействата си и ги пренебрегват, защото са поставили ударението върху своето служение, в един момент ще се сблъскат с разруха и падение в семейството си, а най-вероятно и в служението си. В 1 Тимотей 5:8 сме предупредени, че ако не се грижим добре за домашните си, ние сме се отрекли от вярата и сме станали по-лоши дори от безверниците. Заради служенията си мнозина изгубиха своите семейства. Вярата в Бога съгражда семействата, а не ги съсипва. Истинската вяра възстановява и изгражда запустелите места. Ако служението ти не възстановява, а руши, значи не е от Бога.

Имаше години в живота ми, когато и аз не обръщах достатъчно внимание на семейството си. Някак неусетно бях загубил Господа, докато Му служех. Аз, „големият певец”, пътувах къде ли не, за да хваля Бога, а в същото време съм пренебрегвал най-близките – децата и съпругата си. Ходех да спасявам света, а семейството ми умираше вкъщи. Има християни, които не обръщат достатъчно внимание на децата си, почти не отделят време за тях, не се интересуват с кого общуват, дали ходят редовно на училище, какво правят по цял ден. И аз бях такъв баща. Но, моля те, приятелю, спаси дома си, преди да хукнеш да спасяваш света!

Част от нашето служение е да възпитаваме децата си в Божия път (Притчи 22:6, Ефесяни 6:4). Ти може да спасиш целия свят, но ако пренебрегваш децата си, Бог ще те държи отговорен за това. Господ искаше да убие Мойсей, защото той не беше обрязал сина си (виж Изход 4:24-26). Мойсей беше извел всички евреи от Египет, но не обърна внимание на собственото си дете. И ние днес ще имаме проблеми с Господа, ако не сме обрязали децата си от греха, света и злото.

Важно е също семейството да расте в Духа заедно. Обикновено мъжът се старае да расте в Бога, а жената в къщи пере, чисти, готви и гледа децата. Но ако следваме този модел, в един момент може да се окаже, че говорим на различни езици. Мъжът ще цитира стихове от Библията, а жената ще го пита дали е купил храна и други подобни неща от ежедневието. Така лесно би могло да се стигне до разногласия и кавги. Когато мъжът и жената нямат правилни взаимоотношения помежду си, дяволът много лесно може да се възползва от това, за да разруши връзката им и брака им. Затова си мисля, че Адам е отговорен за греха на Ева. Той явно е прекарвал повече време с Бога, а жена му често се е разхождала сама и това е довело до грехопадението. Ева е била сама, когато е откъснала плода. Адам не е общувал достатъчно с нея. Затова вярвам, че е нужно не само всеки за себе си да полага усилия за духовен растеж, но да има и общо изучаване на Словото за цялото семейство с общи молитви и общо служение – колкото се може по-често.

Семейството и жената

В днешно време много съпруги са станали като мъже в поведението си. Трудно е да различиш кой е мъжът вкъщи. Жената казва как да се живее; жената казва на мъжа какво, кога и как да се прави; жената има контрол над парите вкъщи и т.н. Когато един човек налага волята си над други хора, той е повлиян от демони на контрол и чародейство. Това е широко разпространен в махалите грях. Една от причините за него е твърде ранното задомяване. Тъй като децата не са в състояние да поемат грижата за своето „семейство”, родителите (и по-често свекървите) го правят вместо тях. И дори когато по-късно младите навършат пълнолетие, възрастните продължават да упражняват контрол над живота им. На езика на Библията всяко такова поведение се нарича „чародейство”. Ако искаме да бъдем благословени, трябва да се покоряваме на Божието Слово, което ни учи:

Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е Спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. (Ефесяни 5:22-24)

Ако не беше толкова важно жената да се покорява на мъжа си, Господ не би ни го заповядал. Всяка Негова заповед е за наше добро. Някои християнки претендират, че всички са равни, защото в Христос няма вече мъжки пол и няма женски. В много отношения е така, защото отговорността ни пред Бога е лична и ние всички ще бъдем съдени според Библията независимо от пола си. Но този стих не бива да се вади от контекста и жената да взема контрол над мъжа, защото също така е писано: „Жени, подчинявайте се на мъжете си.” Много от проблемите и неразбирателствата в семействата биха се разрешили, ако скъпоценните сестри избират по-често да се смиряват и по-рядко да си търсят правата. Има огромно благословение, когато разпъваш егото си, за да се покоряваш на Бога.

Писанията ни учат да се подчиняваме не само на добрите и кротките съпрузи или господари, но също така и на опърничавите (1 Петрово 2:18). А за християнките с невярващи съпрузи е писано: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот (човек), с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и святите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си” (1 Петрово 3:1-5).

Когато говори за чистотата и красотата, Бог ни учи да наблягаме на вътрешното, а не на външното. Добре е жената да се поддържа и помазва, за да е привлекателна за мъжа си, както са правели Сара, Рут, Естир, но още повече тя трябва да се старае да поддържа вътрешната си чистота и красота. Като казвам привлекателна, имам предвид жената да е хубава, прилична, а не съблазнителна.

Скъпи сестри, моля ви, променете дрехите си! Не се обличайте предизвикателно. Християнката трябва да се различава от невярващата жена и по външния си вид. Отворете си Библиите и вижте колко много Бог говори и ни учи за облеклото. Как ще застанеш пред някого с прилепнала или прозрачна блуза, с ясно очертаващи тялото ти дрехи или пък с голямо деколте, и ще му говориш за Христос? Много е вероятно този човек да не чуе нито дума, а да разглежда формите ти. Когато се новородим, ние се променяме отвътре и духовното ни облекло става различно – прилично, свято. Но вътрешната промяна непременно ще бъде последвана и от външна. Първо са невидимите неща, а после са видимите. Така че, ако външният ти вид не е променен, аз силно се съмнявам, че ти си променена отвътре.

Семейството и мъжът

Любовта на мъжа към съпругата му се изявява на три нива – в дух, душа и тяло. Сравнението, което Бог дава в Библията, е – мъжът да обича жена си така, както обича тялото си: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея” (Ефесяни 5:25). Божията любов е пожертвователна. За да има здраво семейство, са необходими усилия и от двете страни, не само от едната. Братята не бива да злоупотребяват със стиха за покорството на жените спрямо тях, като се превръщат в диктатори и манипулатори, защото в същата Библия, в която е заповядано покорство на съпругите спрямо техните мъже, се казва и „да се покоряваме един на друг в страх от Господа” (виж Ефесяни 5:21).

Така че няма нужда да противопоставяме мъжете на жените или да се съревноваваме помежду си. Нека да помним, че мъжът е глава на жена си, а съпругата е слава за мъжа си. Но пък глава на мъжа е Христос. Ако жената е тази, която съгражда дома (Притчи 14:1), то мъжът е този, който строи къщата. Дяволът е разрушител на семейства и ще ти пречи да бъдеш добър съпруг, добър баща, добър настойник, но помни, че ти си пастор не само на църквата, но и на твоето семейство, на жена ти и децата ти, и носиш отговорност за тях. Каквито и проблеми да възникнат в семейството (а те са неизбежни), няма само един виновен – отговорността винаги е обща. Проблемите са, за да се разрешават и да ни правят по-силни, по-мъдри, по-любящи и повече подобни на Господ Исус.

Скъпи братя, ние не бива да гледаме на съпругите си само като на домакини – тези, които трябва да си стоят вкъщи, да гледат децата, да перат, чистят и готвят. Истинският Божий мъж помага на жена си и в домакинството, и да се развива духовно. Така двамата заедно са мощно оръжие в ръката на Бог. Възпитанието на набожно потомство също е обща отговорност. Бащи, отделяйте време и внимание на децата си. Нека помним, че Бог е дал и на двама ни да господаруваме и да владеем на земята: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята” (Битие 1:26).

Семейството и децата

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и не ще се отклони от него дори когато остарее. (Притчи 22:6)

Някои от нас са повярвали в по-късна възраст, но децата ни имат шанса да познаят Господа от малки. Затова нека да бъдем инструменти в ръката на Бог за благословение на нашите деца! Нека ги учим да избягват грешките, които ние сме допуснали в младостта си, защото не сме познавали Бога.

Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (Лука 18:16)

Ние трябва да упражняваме родителски контрол с любов, но и със строгост, като пазим децата си от лоши предавания по телевизията и в интернет, защото дяволът се опитва да ги заплени. Нека следим с какви приятели се събират, на какви игри играят. Важно е да опазим децата си от неподходяща компания, защото с когото се съберат, такива ще станат (виж 1 Коринтяни 15:33). Нека внимаваме и как се обличат – да не са предизвикателни, да не носят дрехи с дяволски знаци и символи. Трябва да се интересуваме какви думи използват, къде прекарват времето си, ходят ли редовно на училище. Важно е родителите да имат близки контакти с учителите на своите деца и да посещават редовно родителските срещи.

Всяко дете е надарено с таланти и ние като родители трябва да знаем какво ги влече, какво им се удава, в какво са най-добри. Нека насърчаваме децата си, скъпи приятели! Освен че сме призовани да ги учим на Божието Слово, ние трябва да ги обучаваме да мислят, говорят и постъпват като победители. Нека да помним, че тяхното бъдеще зависи от това, какво ще посеем в тях днес. Нека ги научим да мечтаят, да копнеят за по-добър живот, никога да не се отказват и предават. Нека ги благославяме, да постим за тях, да се молим за тях и да искаме най-доброто.

Моля се Бог да промени начина ни на мислене, за да имаме добро влияние върху децата си и да сме им добър пример за подражание. Нека да помним, че отговорността за възпитанието на децата ни е наша, а не на бабите и дядовците им.

„Да не ти се свиди да наказваш детето, защото ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре. Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада” (Притчи 23:13-14). Бог ни съветва да наказваме децата си, като ги бием, а не като ги пребиваме – има разлика. Другата крайност е, че някои въобще не посягат на децата си и си мислят, че това е любов, но те грешат. Наказанието е метод за възпитание, който нашият Господ прилага спрямо нас (Евреи 12:6, Притчи 3:11-12), и Той желае и ние като родители да го прилагаме за доброто на децата ни.

Искам да изброя някои от най-често срещаните проблеми на децата в махалите. Забелязвам, че родителите почти не общуват с децата си. Не е достатъчно само да ги храним и да ги обличаме. Нуждата им от общуване е голяма – както на всяко човешко същество. Ние трябва да бъдем техни наставници, приятели и съветници. Вероятно се броят на пръсти дечицата във всяка ромска махала, които са посещавали или посещават детска ясла, детска градина и предучилищна група, която вече е задължителна. Приятели, това осакатява децата ни! Ето защо в училище те се чувстват непълноценни и им е много, много по-трудно, отколкото на техните връстници. Още повече че у дома родителите им не се занимават с тях, не ги учат и не им помагат.

Друг проблем – според Закона за закрила на детето никой няма право да кара децата си да му купуват цигари или алкохол, защото в България е забранена продажбата на алкохол и цигари на деца. Незаконно е!

Хиляди християни не изпращат децата си на училище. Това не трябва да бъде така! Знаем, че всяко беззаконие е грях, а основното образование в България е задължително. И ако ние, които Господ нарича „светлината на света”, не спазваме законите на страната, тогава кой ще ги спазва? И ако за земните и видимите неща ние не сме верни, как ще бъдем верни за духовните и вечните? Ако Бог не може да ни има доверие за физическите ни деца, как ще ни повери духовни?

Децата трябва във всичко да се покоряват на родителите си. „Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа” (Колосяни 3:20). Майката и бащата никога не биха пожелали нещо лошо за детето си, особено ако са покорили живота си на Бога. Както нашият Небесен Баща е търпелив към всички нас, така и ние като родители трябва да сме търпеливи към своите деца и да не ги дразним, а да ги наставляваме в Божия път (Ефесяни 6:4).

Почитай баща си и майка си, което е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята. (Ефесяни 6:2-3)

Деца, които не почитат родителите си, не живеят дълго и добре, а Исус – Съвършеният Син, дойде, за да ни даде живот, и то изобилен.

Семейството и заветът

Нека да споделя и няколко думи за заветите. По-горе цитирах стиховете, в които се сравняват отношенията в семейството с тези между Христос и Църквата. Отношенията ни с Бога са основани на завета ни с Него, а отношенията в семейството са основани на брачния завет. Водното кръщение символично е подписът на завета ни с Бога, който е подпечатан с кръвта на Агнето. По подобен начин при сключването на граждански брак мъжът и жената подписват брачен завет, който ще бъде подпечатан, когато младоженецът познае своята невяста, ставайки едно с нея в брачното легло по време на първата им брачна нощ. Първо е подписът, а след това е печатът. Моля ви, изперете чаршафа! Няма нужда да пазите кръвта по него с години. Единствената свята кръв е тази на Исус. Всичко останало е като омърсена дреха в очите на Вечния Бог (виж Исая 64:6).

Скъпи читателю, ако имаш завет с Бога, Той е на твоя страна. Не се плаши, ако си в проблеми, не се плаши, ако не ти достигат пари, не се плаши, когато понякога храната е на свършване, не се плаши от твоите врагове, не се плаши и от грешките си – Господ е по-голям от всичко това. Дори и когато ние не сме верни, Бог верен остава (2 Тимотей 2:13). Сам не можеш да постигнеш нищо. Викай към Него и Той ще те учи как да живееш.

Когато си в заветни взаимоотношения с Бог, всичко, което Той притежава, е твое и всичко, което ти имаш – проблеми, болести, неуспехи, победи, финанси – принадлежи на Бога. Ти си зеницата на Неговото око. Който те благославя, ще бъде благословен от Господа, а този, който те проклина, Бог ще го прокълне.

По същия начин, ако ти си в брачен завет, каквито и проблеми да имаш в семейството си, недей дори и да помисляш за развод, защото каквото Бог е съчетал, човек не бива да го разлъчва (Марк 10:9). Заветът ни с Бог е вечен. Съвършената Му воля е и брачният завет да бъде вечен. Разводът е бил позволен от Него поради нашето коравосърдечие, но отначало не е било така (виж Матей 19:8). Помни, че колкото и да е сериозен проблемът в брака ти, Исус е решението, Той е отговорът на въпросите ни и чрез Него ние сме повече от победители. Бог винаги е готов да ни даде Своята мъдрост, за да знаем как да живеем, как да постъпваме, как да се отнасяме към семейството и близките си, така че да имаме взаимоотношения, които да прославят името на Исус.


http://www.iliyapanov.org/bg/?p=1673