В колкото повече лъжи вярваме, толкова по-нещастни и объркани емоционално ще бъдем.

НАШЕТО ЛОШО САМОЧУВСТВИЕ И ЕМОЦИОНАЛНИТЕ НИ БИТКИ СЪС САМИТЕ СЕБЕ СИ СЕ ДЪЛЖАТ ПРЕДИ ВСИЧКО НА ЛЪЖИТЕ, КОИТО СИ ВНУШАВАМЕ. Това е жизненоважна истина - и основна тема на настоящата книга. Докато не разпознаем лъжите и не ги заменим с истината, емоционалното ни равновесие е невъзможно.

МАГНЕТОФОНЪТ НА НАШЕТО СЪЗНАНИЕ

Нашият мозък доста прилича на магнетофон. Той може както да „записва", така и да възпроизвежда и е свързан с една лична фонотека от хиляди записи, които при нужда включва моментално. В тях са съхранени всички наши вярвания, убеждения и очаквания, „записани" през живота ни.

Някои от записите в нашия мозък отговарят на истината, като например: „Не можеш да угодиш винаги и на всеки" или: „Животът е труден." Други, като „Струвам колкото онова, което върша" или: „Животът би трябвало да е справедлив", или: „За да бъда щастлив, нещата трябва да вървят както аз искам", са лъжи.

Много от тези лъжи ни съпътстват отдавна, някои още от детството. Слушаме ги толкова време, че започнат да ни изглеждаг истинни. Колкото по-дълго се с „въртял" даден запис, толкова по-твърдо вярваме, че е истина.

Голяма част от записите с лъжи звучат в мозъка ни без дори да разбираме това. Те се „завъртат" несъзнателно, щом животът натисне клавиша за включването им. И независимо дали си даваме сметка, те всеки ден влияят драматично нърху нашите чувства и действия. Когато говорим за лентите с лъжи, незнанието за съществуването им не е особено преимущество. Ако не сме ги съхранили съзнателно, ние сме им напълно подвластни.

Емоционалният ни живот е като чувствителни везни. Той показва ясно дали в съзнанието ни преобладават лъжите или истините. Ако у нас звучат повече лъжи, отколкото истини, ще се чувстваме нещастни и объркани. От друга страна, ако в съзнанието ни са записани и се възпроизвеждат повече истини, отколкото лъжи, ще се чувстваме по-удовлетворени и по-малко нещастни. Ако пък лъжите и истините приблизително се уравновесяват, емоционалното ни състояние ще се характеризира с подеми и спадове. И истината, и лъжата се стремят към господство над магнетофона на нашето съзнание и която от тях се наложи, тя диктува какъв да бъде животът ни.

Следователно основното предизвикателство не е да променяме обстоятелствата около себе си, макар че няма нищо лошо, ако ги подобряваме според силите си. Основното предизвикателство е да направим записите в съзнанието си колкото е възможно по-истинни, тъй че да сме в състояние да се справяме успешно с всяко обстоятелство, което изниква на пътя ни.

Лъжите пораждат емоционални страдания.

Истината предизвиква емоционално здраве.

Всичко е толкова просто. Или, по думите на Джеймс Алън в неговата книга „Както човек мисли", „Всяко семе на някаква мисъл, посято или оставено да стигне до съзнанието и да пусне корени там дава плод... Добрите мисли раждат добри плодове, лошите мисли - лоши плодове."

КАКВО ОЗНАЧАВА ЛЪЖА - И КАКВО ОЗНАЧАВА ИСТИНА?

Преди да продължим, ще трябва да дефинираме тези две основни понятия.

Най-просто казано, лъжата е убеждение, мнение или очакване, което не отговаря на действителността. И не е нужно да я търсим надалеч. Лъжите сами идват при нас. Научаваме ги от най-различни източници: от родителите си, от приятелите си, от културната среда, в която живеем, дори от църквата, която посещаваме, и те правят живота ни мъчителен в емоционален план, дори непоносим.

За някои от лъжите, които си казваме, знаем, че са лъжи. Но, както споменах, онези, в които вярваме, на практика са се превърнали в наша „истина", защото сме си служили с тях твърде дълго. Те са най-опасните от всички лъжи, защото рядко ги подлагаме на критичен анализ, ако изобщо го правим. Човек не оспорва онова, което смята за истина.

Следователно какво означава истината? С риск да изпадна в класическо опростяване ще кажа, че истината е действителността, такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда. Способни ли сме да прозрем неподправената истина в дадена ситуация? Да, ала разграничаването и проумяването на истината са умения, на които човек трябва да се научи. И както при повечето умения, овладяването им понякога е твърде трудно и мъчително. Но колкото повече се упражняваме, толкова по-добри ставаме. А колкото по-добри ставаме, толкова повече укрепва здравето ни. Колкото по-ясно различаваме истината за себе си и за живота, толкова повече нараства и способността ни да виждаме през димната завеса на собствените си заблуди. Ето едно от уменията, които тази книга ще ви помогне да развиете.

Бих искал да добавя едно важно предупреждение във връзка с истината. Мисля, че определени истини, т.нар. „вечни истини", които дават цел, смисъл и съдържание на живота, могат да се научат само с помощта на духовни средства. Истината е като айсберг. Онова, което можем да научим от всекидневния си опит, е само нейният връх - само него можем да познаем сами. За да познаем обаче по-дълбоките, духовните истини за живота, които се крият под повърхността, е нужно да разчитаме на по-голяма сила от нас самите. Изглежда замисълът е бил такъв. За да научим притежаващите най-голяма мощ, жизненоважните истини, трябва да се осланяме на тази, по-голяма от нашата сила.