За разлика от другите видове любов, агапе е безусловна любов. Тя обича, дори тогава, когато няма причина за това. Агапе е най-известната използвана дума в НЗ за да опише любовта като християнска благодат. Появява се като съществително почти 120 пъти и като глагол (агапао) повече от 130 пъти.


Изненадващото относно агапе е че тя не е била много популярна на класическите гръцки писатели. Всъщност, толкова рядко се е използвала, че по едно време дори се е смятало, че това е нова дума внедрена от ранната църква за да се опише новият вид любов, която Бог е сътворил за човека чрез Христос. Сега обаче е известно, че агапе е била обикновена гръцка дума и нейните лични употреби са били открити в древните писания. Но тя е останала незабележителна дума, докато ранните християни не се хванали за нея и я облагородили чрез употребата й да изразява тази невероятна любов, която е уникална християнска благодат.


В отговор на въроса: “Защо точно агапе а не някоя друга дума?” Уилиям Баркли казва:


„Вярно е да се каже, че всички други думи са имали някакви определени привкуси, които ги правели неподходящи. “Ерос” имала доста дефинирана асоциация с по-нисшата страна на любовта; тя е била много повече свързана със страстите отколкото с любовта. “Сторге” имала много определена връзка със семейната обич; тя никога не е имала широтата, която концепцията за християнска любов изисква. Голямата причина, поради която християнската мисъл се е спряла на “агапе” е, че “агапе” изисква упражняване на усилия от целия човек. Християнската любов не бива да се простира само до най-близките и най-скъпите ни, нашите роднини, близки, приятели и познати - тези, които ни обичат; християнската любов трябва да се простира до християнско общение, до нашия ближен, съсед, до брата, до целия свят. Сега, всички обикновени думи за любов са думи, които изразяват емоция. Те са думи, които са свързани със сърцето. Те изразяват преживяването, което идва до нас нетърсено, и някак си неизбежно. Ние не можем да избегнем обичането на нашите роднини, близки и сродници; кръвта е по-гъста от водата. Ние говорим за изпадане в любов, влюбване. Този вид любов не е постижение; това е нещо, което ни се случва и на което ние не можем да помогнем. Няма никаква специална добродетел във влюбването. Това е нещо, за което ние много малко или нищо не правим съзнателно, умишлено; то просто се случва. “Агапе” обаче е много повече от това.”


Ерос, сторге и филия се характеризират като повече или по-малко неумишлени. Те просто се случват. Те са основани на някои естествени или инстинктивни влечения. Те са селективни. Ние лесно обичаме едни и не обичаме други. От тук и не се свързва с тях и никаква специална добродетел и никаква награда не излиза от тях освен наследеното от радостта да обичаш и бъдеш обичан. По тази причина ерос, сторге и филия не могат да бъдат нареждани (заповядвани). Понеже те се занимават с инстинкти и емоции доброволно дадени без поискване, на нас не може да ни се каже да чувстваме ерос, сторге или филия към някого, още по-малко към всекиго. Основното в тези три вида любов е “харесването” на обичания човек. Но не може да ни бъде заповядано да “харесваме” всички хора, защото има много, които са ни противни, отблъскващи. Дори самият Христос не “харесваше” всички хора. Имаше такива, към които той нямаше никаква обич - напротив те Го изпълваха с презрение (Сравни Мат. 23:13-33; Лк. 13:31-32). Той ги наричаше „лицемери”, „слепи водачи”, „безумни и слепи”, „змии” и „рожби на ехидна”


Така че, другите видове любов - ерос, сторге и филия не могат да бъдат заповядвани. Агапе, обаче, може. Защото тя се издига не от нежелани емоции в сърцето, но от действие на волята. Тя е триумф на волята над обикновените емоции. По този повод Улиям Баркли казва още:


“Агапе” е свързана с ума: това не е просто емоция, която се издига нежелано в нашите сърца. Това е принцип чрез който ние свободно живеем. Агапе е свързана главно с нашата воля. Това е победа, завладяване, постижение. Никой никога не е обичал естествено враговете си. Да се обичат наши врагове е завладяване на всички наши естествени склонности и емоции. Тази агапе, тази християнска любов, не е просто емоционално преживяване, което идва до нас нежелано и нетърсено; това е съзнателен умствен принцип и предумишлено завладяване и постижение на волята. Това всъщност е силата да обичаш необичния, да обичаш хора, които не харесваш. Християнството не ни кара да обичаме своите врагове и хората въобще, така, както обичаме своите най-близки и най-скъпи и тези, които са ни най-приближени; това би било едновременно и невъзможно, и погрешно. То обаче изисква да имаме по всяко време определено отношение на ума и определена насока на волята към всички хора, без значение кои са те. Тогава какво е значението на тази агапе? Най-значимият пасаж за тълкуване значението на агапе е Мат. 5:43-48. Заповядано ни е да обичаме враговете си. Защо? За да бъдем като Бога. И какво е типичното действие на Бога, което е цитирано? Бог изпраща дъжд на праведните и на неправедните, на добрите и на злите. Това идва да ни каже - без значение какъв е човекът, Бог не търси нещо друго освен най-доброто за него. Остави човекът да бъде светия или да бъде грешник. Божието единствено желание е за най-доброто на човека. Сега, ето това е агапе любовта. Агапе е духът, който казва: “Без значение какво ми прави който и да било човек, аз ще внимавам никога да не го нараня; Аз никога няма да търся възмездие; Аз никога не ще търся нищо друго освен неговото най-добро. Това е така да се каже, християнската любов, агапе, непобедимо доброжелателство, непреодолимо добра воля.”


Как да обичаме с агапе? Всеки, който има агапе, трябва да е роден от Бога - защото без новорождение никой не може да преживее агапе. Този човек може да знае за агапе, но не може вероятно да я притежава или да я живее. В Първо Йоаново 4:7-8 се казва:


7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.


Християнската любов е продукт от служението на Святия Дух в живота на вярващия, защото това е неговата задача “да излива любовта на Бога в сърцата на хората” (Рим. 5:5).


По определение, врагът е един, когото ти не обичаш! Както казва William Barclay, библейската заповед да обичаме враговете си е противна на всеки естествен инстинкт. Как може да обичаш онези, които те мразят, които биха те използвали, които говорят жлъчно против теб? Не можеш! Не от себе си! Но Святия Дух ни изпълва с любовта на Бога чрез Христос. В Неговата божествена благодат ние можем с готовност да обичаме всички хора, били те приятели или неприятели, добри или зли. Заповядано ни е да предаваме себе си на тази любов, да решим, не просто да се въздържим от нараняването на някого, но активно и позитивно да търсим да вършим добро на всеки човек.


Стихове заповядващи агапе:

1 Йоаново 3:10


10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

1 Йоан 3:14:


14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

1 Йоан 3:18


18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

1 Йоан 4:21


21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си.


Но запомни: любовта, за която говори апостолът, е агапе и агапе няма нищо общо с емоцията, но е изцяло свързана с волята. Ти не чувстваш агапе, но ти волево желаеш да я вършиш. Това е отношение и действие, което въобще не е свързано с това, дали ти харесваш или не определения човек! Ти може да си празен откъм филия към своя съсед, но ти трябва да си пълен с агапе към него.


Обобщение:

Към своя брачен партньор би трябвало да си щедър в ерос;
за своето семейство, включително семейството на Бога в църква, би трябвало да имаш сторге;
за специални приятели, които Бог ти е подарил - филия;
но за всеки - особено за братята - Господ ти заповядва да изразяваш Неговото божествено доброжелателство и човеколюбие, което е агапе.




http://propovedi.org/?p=1391