Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
Матей 5:20

Говорим за криза. Навсякъде медиите ни обръщат внимание на световните икономически проблеми. Хората са уплашени. Уплашени за земното си препитание, страхуват се за оцеляването си. Може би с основание. Този свят ни предлага около 70 години пребиваване, при това съпроводено с постоянна борба. Има обаче един друг свят, който ни предлага вечност, борбата за който е невидима, но тя съществува. Тя е не по-малко драматична. Ние, християните, знаем това, но не го осъзнаваме, нито живеем според този факт. 
Църквата е в криза. Наскоро си направих малка статистика. Написах си в една колонка християните от моето обкръжение, а в друга – нехристияните. После сметнах колко от тях са семейни и колко са разведени, колко са имали повече от един брак. Статистиката беше шокираща. Християните се женят по-малко от света и се развеждат повече от него. Църквата днес портестира срещу закони, регламентиращи “практическото съжителство”, в същото време в църквите все по-често се срещат “практически съжителстващи” двойки, дори пастори се развеждат и женят повторно. Що за парадокс?
В посланието си Яков казва, че вяра без дела е безплодна, а в Лука 10:30-36 Исус казва една притча. 
...Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Самарянинът беше езичник. Левитът – не, свещеникът беше призван да служи на Живия Бог. Случвало ли ви се е да намерите повече благородство в светските хора, отколкото в християните, както този човек намери най-много благочестие в езичника самарянин? Задавам въпрос, чиито отговор знам . 
Сега сякаш е времето на “конферентните” християни. Духовният им живот протича от конференция до конференция. Страшното е, че от това църквата не става по-свята. Напротив, ние приемаме все повече за нормални разводите, прелюбодействието, злоупотребите. Това се случва дори всред тези, които са поставени за духовни водачи. Някога църквата беше достигнала до ексцентризъм в стремежа си да не бъде от света и младежите тогава търсехме начин “да разчупим консерватизма”, постигнахме целта си, вече църквата е модерна. Да - тя твърде малко се различава от света.
Според тълковния речник модата е съвкупност от привички и вкусове, които господстват през определен период. Ние сме зависими от модата. Страхуваме се да не бъдем “демоде”. Кой налага модата? Защо нашите вкусове и предпочитания трябва да са повлияни от вкуса и предпочитанието на света. Модерните неща в света струват скъпо. За Бог обаче те не струват нищо. Дори още нещо – те са често са отвратителни за Бог – Той се гнуси от тях.

защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. (Лука 16:15)

Християнството не е себерелигия. В нашата вяра Главният герой не сме ние, а Бог, ние не вярваме, за да угодим на себе си, а на Бог. 
Нашата главна цел, към която се стремим, не е да бъдем модерни, харесвани, богати, а да имаме ум Христов – мислим ли така?.  
Всички обичат да слушат обещания за богатство и просперитет, за изцеления и благополучие. Защо се получава така, че все по-малко хора се обръщат към Бога не заради обещания, а защото са разбрали ужасната истина, че са грешни – несправедливо грешни спрямо милостивия Бог, който ни е възлюбил заради... 
Но Бог не ни възлюби “заради”. Нямаше никаква разумна причина да получим това, което ни даде – вечен живот в Исуса Христа. 
Слушате ли проповеди за това какви сме в Христос? Ние сме изкупени с висока цена, ние сме скъпи. Според законите на пазарната икономика, всяко нещо струва толкова, колкото е платено за него. Ако се съди по това, което е платено за нас, сме най-скъпите в цялата необятна вселена. За нас беше платена цена, която дори най-голямата банка не би могла да заплати. 
Днес, отваряйки жълтата рубрика на някой вестник, може да прочетем за колко бил продаден косъм от главата на еди коя си звезда, носната кърпичка, с която Мерилин Монро си бърсала сополите (примерно) или чорапите на еди кой си актьор, с които играл в някой нашумял филм. Хората дават хиляди и хиляди за такива неща. За тях те са безмерно ценни и те искат да ги притежават. 
Някой опитвал ли се е да оцени колко струва кръвта на Христос?
Колко струва тя? Тя е била достатъчна да плати греха на целия свят. 
Може би сте чували колко големи сме, иначе нямаше Бог да плати толкова висока цена за нас. 
Има една тъжна истина, която трябва да признаем – цената, която беше платена за нас беше несправедливо висока цена. Реално, никой не би сметнал за разумно да се плати такава цена. Цената не е платена, защото сме стрували толкова, а защото Бог ни е възлюбил. Ние забравяме, че благодатта не е заплата, а незаслужена милост. 
Божието слово поставя тежка диагноза на човечеството преди Христос да умре на кръста за нас.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.  
(Ис 64:6)  
...заплатата на греха е смърт;

и в контраст на това

а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ (Рим. 6:23) . 

Знаете ли, смъртта на кой да е човек е нещо ужасно. Словото говори, че ние не сме създадени да умираме. Именно затова съзнанието ни не може да приеме смъртта. Ние се ужасяваме при вестта за смъртта на някой човек около нас, колкото и несъвършен да е бил той. Ние плачем за грешници. Какво ни кара да мислим, че Христовата смърт за разлика от всяка друга е нещо хубаво? Защо сме приели това като факт? 
Истината е, че Христовата смърт е по-ужасна от всяка друга смърт, тя има една уникална характеристика, неприложима за всеки друг човек – тя е абсолютно несправедлива. Бог плати с кръвта на Единородния си Син за да изкупи едно фалирало човечество, което не струва нищо. Заплатата за греха е смърт. Човечеството заслужава да погине. Това е най-неравностойната цена, плащана някога. Бог плати за нас несравнимо повече, отколкото струвахме. Това не е повод за гордост, както си мислят някои. Бог плати за нас много, не защото струвахме толкова, а защото ни възлюби. Истинската любов не се влияе от реалната цена. Можеш да обичаш повече от всичко нещо, което никой друг не би оценил. Така постъпи Бог. Ние не струвахме нищо, но той плати за нас най-скъпата цена. Тази любов задължава. 

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, (I Кор. 6:19-20)

Съществува една истина, която може да подминем- за нас е било платено, за да прославим Бога. Това е истинската ни позиция. Не на себедоволни и задоволени от удобното си положение, а на такива, които обичат Този, който ги е възлюбил. Обичат Го безусловно, защото и Той ги възлюби така. Обичат го не защото ще получат нещо в отплата. Откликват на Неговата любов и тя ги пленява. Ние сме Божии деца, но сме такива благопдарение на Неговата милост
По-важната гледна точка към позицията ни в Христа не е от страната на самодоволството от високото ни положение, а от отговорността, която ни е поверена.

Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
(Мат. 5:14-16)
Това е нашето положение, определено от Христос. То е високо, но все по-малко от нас го заемат. Ние сме светилник, който е определен свети в тъмнината. Той не се крие, нито пък се стреми да се слее с тъмнината на света, за да не бъде различен. Той свети на високо място. 
Ние сме фарът, който свети в морето и помага на морските кораби да заобиколят подводните рифове. Светлината свети.
Ние сме и солта на земята. Солта пречи на разложението. Тя има свойството да консервира. Позицията ни като християни е да пречим на разложението, а не да му се отдаваме. 
Ние сме стражите на стените на Ерусалим, които денем и нощем припомнят на Бога и не замлъкват (Исайя 62:6). Дори пише, че не Му дават почивка. 
Ние сме тези, които са царско свещенство. Само че в Новия завет свещенството не е привилегия, а служба. Служим ли?
Ние сме Храм на Светия Дух, в който Той обитава. Има ли място за Него в нас?
Истината е, че ние имаме твърде висока позиция. Тази позиция ни е дадена, за да бъдем там. Ние сме тези, които Бог е определил да бъдат там, на тази позиция. Ние сме там преди всичко за да вършим това, което Бог иска от нас.
Да, нашата позиция е висока, ние трябва да сме там.