Живеем във време, когато хората имат объркани представи и очаквания за брака. Целта на тази статия е да ни провокира и ако имаме погрешните представи и очаквания, да се освободим от тях.

- Търся си сродна душа. – ми каза тя.

- Какво означава за теб това? - попитах аз

- Искам някой, който да ме изслушва, разбира, с който да си прекарвам добре времето.

- Наистина ли искаш това?

- Да, искам да съм спокойна и щастлива, да се чувствам сигурна. Искам такъв човек, който да ме накара да се чувствам така, но защо не мога да го намеря? Моля се, а Бог не ми отговаря. Защо?

- Мисля, че причината е защото си егоист!

- Моля!?

О, ако можем да намерим човек, който да прави всичко това за нас. Да ни приеме такива каквито сме, да ни глези, да ... Защо просто не си признаем, че днес егоизма обхванал повечето хора, може би е обхванал и нас.

Но защо Господи, не ми дадеш някой, който да ме обича, да ме цени, да ме допълва?

Ако са такива очакванията е много е ясно защо нищо не се случва. Консумативното мислене е един от най-силните стимули, който води хората днес.

Аз искам любов, някой да ме прегръща, някой ...

Какво се получава? Ние имаме себични и егоистични желания и искаме Бог да изпрати някой да ги изпълни, нима това е любовта? Това ли е сродната душа, която запълва нашите дефицити. Знам, че звучи остро, но погледнете и вижте, колко много хора и до ден днешен постят и се молят с подобни очаквания. Мисля, че всеки сам трябва да направи проверка на очакванията си? Не е лошо човек да очаква да бъде обичан и разбиран, ценен, но ако това се нарича „сродна душа“, нашият „спасител” от самотата, болката, огорчението, изглежда ние сме на път да съсипем живота си, а може би и нечий друг.

Ако някой можеше да ме забележи и да ми обърне внимание...

Забелязвате ли колко много мислим за себе си? Когато един човек има празнина в себе си, много често се случва, че точно тя започва да формира нуждите му и начина му на мислене. Но това, което ние наричаме нужда от любов, може да е просто вик на нашето наранено сърце. Какво се случва когато човек е наранен? Той търси човек, в когото да се вкопчи и да „пие” любов, за да може да преодолее болката. Осъзнаваме ли, че под думите „търся си сродна душа“ някои хора търсят изцеление за нараненото си сърце.

Някой, който да ме разбере, да ми съчувства, да бъде мил с мен.

Това не е ли егоизъм? Търсим човек, който да се погрижи за всичко, което ние сами не можем. Казваме: „искам някой с голямо сърце”, но в действителност искаме любов. Няма нищо лошо човек да иска обич, но ако мотивът му е само да получи, то това си е егоизъм. Разбираме ли сега малко повече как представите ни за „идеалния човек за мен“ се формират и защо може би Бог не ни отговаря?

Аз си мечтая за мъж, който да е финансово обезпечен, за да може да ме издържа и аз да не работя. Някой, който да има голяма къща, за да мога аз да се чувствам щастлива.

Ооо, колко ни е скъпа душицата понякога. Сякаш да я задоволим е най-важното нещо, което трябва да направим. Нима с всичките тези нереални представи и молитви очакваме да изградим благословен християнски брак? Това не може да стане, ако не дойде промяна в нас.

Аз мисля, че ако тя пее в хвалението или се занимава с децата в църква, ако е кръстена, то такава жена ще задоволи моите потребности.

Дали това са твоите потребности? Малко да помислим до какво може да доведе една такава ценностна система? Въпросната жена прави всичко това, което е страхотно, но нима това е достатъчно? Това, че човек служи на Бог и е посветен християнин, не е гаранция че характера му е подходящ за теб. Затова имаме нужда от сродна душа! Но когато я намерим какво всъщност очакваме? Любов, щастие, мир? Стигнахме до сериозният въпрос: Как може „сродната душа“ да ни помогне да се изградим като личности?

Какво да направя? Аз искам просто някой да ме обича, цени, разбира.

Това е много хубаво, но не е смисълът на християнския брак! Божието желание за всеки един вярващ е да стане подобен на Христос. Как това Негово желание се свързва с очакванията ни за „сродната душа“? Ние нямаме нужда от човек, който да е като нас - да обича същите неща, да мисли и прави и нещата по сходен начин. Ние имаме нужда от някой, който да ни предизвиква да се променяме (тук не става въпрос да живеем с конфликтна личност). Понеже ако няма промяна, то няма и растеж. Ако живеем в инкубационна среда с тази „сродна душа“, как ще израстнем, как ще се ноучим да бъдем по-добри, как ще се променим?

Искам той/тя да се съгласява с мен за всичко, да сме на едно мнение за всичко.

Илюзии, които може би са подбудени от наранено сърце. Бракът е място на взаимно изграждане, място, където можем да видим себе си през очите на любимия човек и да променим това, което сами не успяваме да забележим. Искаме ли това? Ако желанието ни е само някой да компенсира нашите дефицити, то ние имаме много погрешни очаквания от Бог.

Бракът е място, където двама души споделят любовта помежду си. Това не е място, където само да получаваш обич от другия, а ти самият да не даваш нищо. Затова най-правилният мотив за брак е да дадеш любов. Точно това ни учи и Библията. „Мъже, обичайте жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.” (Еф. 5:25). Това е пълна противоположност на консумативният подход, който те кара само да искаш, но не и да даваш. Егоизмът отваря очите ни само за собствените ни нужни, но не и за чуждите. Докато любовта ни разкрива потребностите на другите. „Инфантилната любов следва принципа: „Обичам, защото ме обичат“. Зрялата любов следва принципа: „Обичам те, защото те обичам“. Докато незрялата любов казва: „Обичам те, защото се нуждая от теб“, то зрялата заявява: „Нуждая се от теб, защото те обичам“ (Ерик Фром). Ето това и аз вярвам, че е зряла любов. Да имаш нужда от някой, за да го обичаш, да му помогнеш той да бъде нещо повече от това, което е постигнал. Да бъдеш човек, който да го допълва. Какво можем да дадем на човека който обичаме? Истинската любов е ориентирана към другите. Този пример можем да открием в лицето на Бога. „Защото Бог толкова възлюби този свят, че ДАДЕ Своя Единороден Син за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Бог даде най-скъпото си за нас, за да можем ние да бъдем спасени. Христос даде Своя живот, за да можем ние да бъдем осиновени от Отец и да станем Негови деца. Какво можем ние да дадем на този, който искаме да бъде до нас?

Може би е време да започнем да променяме своите представи за брака, ако те са били неправилни. Може би трябва да започнем да се молим по друг начин. „Господи, искам да ми дадеш човек, който да е подходящ за мен. Човек, когото АЗ да обичам, на когото АЗ да помогна да развие всичките таланти и дарби, които си Му дал; човек, на когото АЗ да помогна да прилича повече на Теб”. Време е да свалим маската на най-нещастните, самотни и нуждаещи се от любов християни и да позволим Бог да изцели сърцата ни, ако са наранени? Познавам много хора, които са наранени и години наред не могат да преживеят това. В същият момент живеят с вярата, че ако Бог изпрати точно сега в техния живот подходящия човек, то живота им ще се промени. Но защо не позволим на Бог, Той да използва това, през което сме преминали, за да го доведе до добро. „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ (Римл. 8:28).

Да, това е истината. Бог може да направи така, че това което имаме като опитност, да ни промени и изгради.

Венцислав Бонев