ПРАВОСЛАВНО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ
(ОСНОВНИ ЕТИЧНИ ТЕЗИ)
Stilian_m.jpgСвети Синод на Гръцката православна църква -
Специална комисия по Биоетика
11.01.2006 г.


А. Въведение


1) Технологично асистираната репродукция като цяло, или по-точно - изкуственото оплождане (фертилизация), е от особена важност, както психологически, така и социално, и съответно има голямо духовно значение. Съвременните технологии за възпроизводство на човека позволяват с голяма вероятност очакванията на безплодните съпрузи да се оправдаят и така да се удовлетвори тяхната дълбоката нужда от майчинство и бащинство. Но въпреки че с това, от една страна, може да се засили взаимната отговорност в съпружеския живот и да се повиши усещането за пълнота и хармоничност на семейството, в същото време то може да породи безпрецедентни по своя род проблеми от нравствен, медицински, психологичен, правен и социален характер. Тези проблеми са резултат от механизирането на най-личния и дълбоко чувствителен свещен акт. Тяхната многостранност и разнообразност зависи от използваните методи и обстоятелствата, при които те се прилагат, от техните неконтролируеми перспективи и неизбежни последици.

2) Асистираната репродукция, без съмнение, е едно от най-впечатляващите постижения на медицината и биологичните науки и е с дълбоки социални отражения. Тя се свързва с раждането на ново човешко същество в света, което се приветства с особено удивление, страхопочитание и радост. В същото време обаче проблемът за качеството на живота на това ново същество и на неговите родители не може да бъде игнориран.
Църквата възприема качеството на човешкия живот, което включва не само биологична или психологическа интеграция и социално благополучие, но и възможността за духовно усъвършенстване. Именно духовното измерение е онова, което дава на човека усещането за психотелесна хармония и цялост и перспективата за неговата екзистенциална пълнота.
Б. Основни богословски позиции


3) Църквата, като приема и преобразява човешката съвест, посочва и опазва огромните възможности и безкрайни перспективи, които благодатта Божия разтваря за човека. Затова по никакъв начин Църквата не може да бъде приемана за някакъв формализиращ се авторитет, който цели да регулира или да съблюдава човешкия живот. Нейна цел не е налагането на правила и забрани в живота, а създаването на критерий, който води до познание на истината, която ни прави свободни (срв. Йоан. 8:32).
4) Църквата издълбоко познава човешката природа и съчувствено разбира нейните слабости. Същевременно обаче тя желае да опази и светостта на личността - да вдъхне усещането за нужда от Бога с желанието за детеродие, да предложи вечността на истината със своето човеколюбие, да представи точността на Божията воля заедно със своето снизхождение (икономия).
5) Основен елемент на православната антропология е признаването свещеността на човешкото съществувание, което единява в себе си сетивния и разумния свят. Целта на сътворения "по образ Божий" човек е да се уподоби на Бога (срв. Бит. 1:26), т.е. да постигне богоподобие (теосис) и святост. С тази своя крайна цел човек се труди, създава семейство, култивира изкуства и науки, организира общности. Поради тази причина тогава, когато някой се занимава именно с човека, и още повече, когато "оперира" с човека, то той свещенодейства и следователно, трябва да подхожда към делото си със свещен страх и уважение.
6) Човекът не е първопричината за своето съществувание. Всеки подстъп към началото на живота му трябва да става с благоговейно чувство, а не с "хула". На Бога ние гледаме или като на Подател на живота и пристъпваме към Него със страх, или ни е безразличен и тогава самите ние се правим на богове. Вторият случай е този на „хулата", чиято цена е твърде висока.
В. Значение на психотелесното единство у човека


7) Всеки човек има безсмъртна и вечна душа, тясно свързана с тялото му. Това психотелесно единение временно се прекъсва с биологичната смърт и се възстановява отново с възкресението на телата в царството Божие.
8) Биологичното начало на човека бележи и раждането му като психотелесно същество с вродената възможност да стане Божие чедо (срв. Йоан. 1:12). Зачеването дава на човека освен начало на неговия биологичен живот, но и начало на самото му съществувание, на самата му душа.
9) Душата не е вложена в тялото, а е зародена заедно с него. Ведно с тялото се зачева и душата.
Св. Григорий Нисийски обстойно разяснява едновременното зараждане на душата и тялото: „Тъй като човекът е същество, съчетаващо и душа, и тяло, то трябва да се предполага и общо начало на неговото устройване, та да не се окаже той ни по-стар, ни по-млад от себе си, както би се случило, ако телесното е първоначалното в него, а другото пък последстващо... При неговото сътворяване ни едното не се явява преди другото - нито душата по-рано от тялото, нито обратното" (За създаването на човека, ЕПЕ 5,206).
10) Всеки човек, който е заченат, вече си има свое начало, но няма край. Началото, зачатието на всеки човек, за Православната Църква е факт с уникално значение. Божието предопределение и измерението на вечното царство придават на мига на зачатието онази уникалност, която превишава рамките на биологичната специфика и на преходния живот.
Г. Нуждата от майчинство


11) Желанието за придобиване на дете е естествено и свещено. В него Църквата разпознава Божия промислителен план за сътворяването на човека, който да стане участник в Неговото блаженство. Както казва св. Йоан Дамаскин: „Тъй като благият и преблаг Бог не се задоволява със съзерцанието на Самия Себе Си, но от Своята преизобилна благост благоволява да произлезе всяко нещо, ползващо се от Неговите благодеяния и причастно на Неговата благост. Той привежда от несъществувание в битие и създава всичко, видимо и невидимо, както и самия човек, състоящ се от видимо и невидимо" (За сътворението, Точно изложение на Православната вяра, ЕПЕ 1,142).
12) Анатомията, физиологията, периодичното месечно напомняне на пола за себе си, хормоналното равновесие, сходната при всички психология на женския пол са цялостно ориентирани към майчинството. В бременността жената изживява и изявява във висша степен спецификата на своя пол и природа. Основната дейност на женското тяло, към която е устремено и цялото женско същество, е възпроизводителната. Жената съществува анатомично, физиологично и сантиментално устроена за ембриона, бременността и детеродието.
13) Еквивалентна на нуждата от майчинство е и нуждата от бащинство. По тази причина Църквата признава, че стерилитетът и безплодието биха могли да се превърнат в непоносим кръст, често провокиращ силни душевни смущения, големи социални затруднения, а понякога и непреодолими проблеми в хармоничното съжителство на съпрузите. Стерилитетът обаче, извън характеристиката му на биологичен недостатък, е проявление на Божията воля или дори е благословение под формата на изпитание.
14) Нещо повече, тъй като Църквата признава у всеки човек не само неговата природна специфика (биологична, психологична и т.н.), но преди всичко неограничените му духовни възможности, тя определено застава срещу схващането, че безплодието е вид инвалидност или последица от нелечима слабост в социален аспект. И много често семейните двойки, които имат затруднения в придобиването на деца, притежават ясна духовна ориентация и са изключително продуктивни в много други сфери на обществения и духовния живот.
15) Църквата, като има предвид съвременното развитие на науката и технологията, разбира, че за всеки човек много от желанията му, които до вчера са били само мечта, днес се явяват като основателни надежди. Този факт тя посреща с особена радост и ентусиазъм. В същото време обаче, тя забелязва, че технологичният прогрес често трансформира желанията на човека в нужди и така прави борбата за духовна свобода още по-тежка.
16) Последица именно на тази тенденция е парадоксът, че докато, от една страна, в нашето съвремие желанието за детеродие на продуктивните родители е опасно намаляло, то от друга, нуждата за придобиване на наследник от бездетните родители става напоследък психологически и социален императив. Проблемът придобива още по-голяма изостреност в затворените общества, където общественият натиск само влошава ситуацията.
Безплодието обаче представлява понякога онази природна клапа, чрез която се предпазват от свръхобременяване хора, които трудно биха могли да поемат тежестта на детеродието. Често, когато такива хора упорстват в желанието си и придобиват деца, те се сблъскват с неразрешими проблеми.
17) Същностен би бил приносът на Църквата и на нейните пастири в отхвърлянето на болните разбирания и на несправедливия обществен натиск. Същевременно, те биха могли да допринесат за осъзнаването на това, че при все че раждането на едно дете е благословение - и то голямо, безплодието обаче нито омаловажава съпрузите като личности, нито уврежда личната им връзка, нито разрушава брака.
18) Настойчивостта, както и усилието по всякакъв начин да се преодолее стерилитетът, съдържа опасността да превърне естественото и свещено желание за детеродие в непреклонна воля, която да противоборства на самата воля Божия. Всеки опит за терапия на стерилитета би следвало да предполага и възможността за смиреното приемане на евентуалния неуспех.
19) Началото на всеки човек като образ Божий произхожда разбира се по силата на човешката воля, но освен нея - и по волята Божия. Съвременната технология е голямо Божие благословение към човека, когато тя се използва с разум и с почит, но същевременно тя предоставя на човека и възможността да се противопоставя на Божията воля, както тя е изразена в природните Му закони. И онова, което Бог желае да даде, човекът може да не приема, а това, за което Бог отказва, човекът да настоява.
20) Всеки нов раждащ се човек, идва на този свят, не за да разкраси живота на родителите си, не за да добави още към тяхното земно имущество, нито за да бъде тяхна биологична и психологична проекция, а за да бъде Божий човек във вечния живот. Той е дар на любовта и доверието Божие към родителите; идва първом като Божие утешение, като израз на Божията снизхождаща и всеобемаща любов, после, за да живее в истина той самият и накрая, за да задоволи сантиментално или социално своите родители.
21) По тези причини, зачатието на всеки човек трябва да съдържа уверителното изражение на Божията воля, а не да е изключителен резултат на човешкия избор и решение. С други думи, то трябва да е плод на смиреното и свободно подчинение на волята на родителите на волята Божия. Най-великият дар Божий към човека е свободната воля, но и личната човешка воля е и най-огромната му заплаха.
Д. Свещеността на човешкото начало


22) Начинът, по който животът започва, е свещен. Моментът на самото начало на живота, в контекста на физиологията, е освободено откъм човешки сантимент. Събитието става "на скрито", свързано е с най-силното изражение на съпружеската любов и остойностява човешкото тяло по възможно най-добрия начин. Възпроизводителната дейност е и сексуална, тя е единствената автономна и нерефлекторна дейност на човешкото тяло; тя е изключително психотелесна; за своето изпълнение тя изисква и другия пол.
23) Съвременната технология обаче ни въвежда в логиката на съпружеско съвъкупление без възпроизводство и на възпроизводство без съвъкупление. Динамизмът на технологията извежда началото на живота от топлината и прикритието на майчиното тяло в студенината на експерименталния инструмент и в прозрачността на епруветката; заменя незнайния момент с точно знание за това сакрално начало, превръща уникалността на съпружеското присъствие в тяхното отсъствие и ги подменя с медицинския персонал. В свещения миг на човешкото начало двамата родители не само не са заедно, но дори не присъстват, детето се "произвежда" от лекарите и медицинските сестри - то не се зачева от родителите си. Нещо повече, то може дори да няма генетичен материал от "родителите" си, откакто между които може да се е намесил и трети - "донорът".
24) Извеждането на спермата става по неестествени и обикновено - морално неприемливи начини. То е резултат от оргазъм извън рамките на физиологичното съвъкупление, с което само по себе си се нарушава вече светостта на събитието. Разбира се, разпиляването на сперма не може да се счита за греховно действие, когато целта е придобиването на наследник, стига обаче да не се извършва по начини, които принципно не са недостойни за човека. При всички случаи по този въпрос са необходими особена чувствителност и внимание.
Е. Status и природа на ембриона


25) Ембрионът е и с човешко начало и с човешка перспектива. Клетките му, генетичният му материал, морфологията и физиологията му са изцяло човешки. И неговата потенция да се развие до човек съвършен и до нищо друго, доказва неговата човешка натура.
Оплодената вече яйцеклетка не може да бъде повече повторно оплодена с друг сперматозоид. Спецификите на един нов човешки живот са вече непоклатно определени, зачатието е окончателно и невъзвратимо.
26) Сперматозоидът е от бащата, а яйцеклетката от майката. Въпреки това, ембрионът веднага след зачатието придобива собствена идентичност. Принадлежи на родителите си като тяхна отговорност и задължение по отношение неговото опазване - след като те са го желали и създали - но е независим от тях по отношение правото му да завърши своето развитие и да изрази своята воля.
27) Зигота, ембрион в първи дни, имплантиран ембрион, оформен вече или деветмесечен, новородено бебе, малко дете, младеж, зрял индивид, възрастен, човек въобще през всичките стадии на развитието си има винаги едната съвършена човешка идентичност. От мига на зачатието ембрионът не е просто някаква оплодена яйцеклетка - той е съвършен човек по идентичността си и постоянното усъвършенстващ се по отношение фенотипно изражение и органоза.
Ж. Духовното състояние на ембриона


28) Всичко дотук води до заключението, че началото на биологичния живот на човека е равносилно на уникалното и неповторимо по значението си събитие - раждането на нова душа. При всеки ембрион, ведно с клетъчното деление, което характеризира увеличаването на тялото му, ведно с клирономичния пренос на характеристиките, които формират личността му, става раждането и развитието на неговата душа. Със своята душа, той ще премине от човешкото одеяние в одеждата на божествеността, от времето - във вечността, от тлението - в нетлението, от физическото подобие на родителите си - в духовното подобие на Бога. Защото в човешкия ембрион смирено се изобразява Сам Бог.
29) Подобно както постигането на телесна оформеност на човека изисква дългомесечна биологична подготовка - бременност, така и времето за изява на душата е продължително. То започва със зачатието, за да постигне завършеност впоследствие. Колкото повече напредва биологичното формиране на човека, толкова повече и степента на изява на душата нараства. Според св. Григорий Богослов когато тялото нараства и се усъвършенства, все повече се излива мъдростта, благоразумието и добродетелта на душата (По догматиката, За душата, PG 37: 453-454).
30) Събитието със срещата на Пресвета Богородица и Елисавета и потрепването на ембриона Предтеча (Лука 1:41) при разпознаването на ембриона Иисус, ни посочва не само биологичната активност, но и духовната изява на душата в ембриона.
31) В подобни пасажи от текстове на Ветхия Завет се говори за значими духовни събития, които се случили с велики мъже (Давид, Исаия, Иеремия) "в утробите на техните майки", което посочва, че ембрионалното състояние е фаза на човешкия живот, през която Божията благодат действа в човека.
А и св. апостол Павел в посланието си към Галатяни твърди, че призоваването му към апостолско служение се отнася към периода на вътреутробното му развитие: "А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си" (Гал. 1:15).
Тоест, Бог призовава, освещава, предопределя, нарича пророци и апостоли още от ембрионалната им възраст.
32) Събитието на зачатието е не само велико, но е и особено благословено и свещено. По тази причина Църквата възпоменава и празнува зачатието на личностите от Божието домостроителство. Като начало, неизказаното тайнство на зачатието на Господа в деня Благовещение на Пресвета Богородица на 25 март, после зачатието на Пресвета Богородица на 9 декември, и накрая, зачатието на Честния Предтеча на 23 септември.
З. Морални права на ембриона


33) Предвид факта, че ембрионът е човек и личност в развитие, т. е. неговият живот е зависим и се дължи на волята на други, той е в несъстояние да се съхранява и опазва сам, от което разбираемо възникват и неговите права.
34) Първото от тях е правото му на човешка самоличност. Ембрионът има неотменимото морално право да прояви своята самоличност и да развие личността си. И вместо ние да решаваме какво и кой е той, трябва просто да му дадем възможността това да ни разкрие той самият; да ни покаже, че е човек и да прояви своите физически и душевни особености, които го отличават и които го правят по-различен от останалите. Това негово право трябва да бъде защитавано и от науката и от цялото общество.
35) Второто негово право е правото му на живот. Естественият ход в развитието на ембриона е такъв, какъвто е и на всеки човек. Ние трябва да признаем правото му на живот, трябва да го защитаваме и да го опазваме. Ембрионът трябва да достигне състоянието на автономен живот при най-добрите възможни условия. Само че целта, за която се опазва съществуването му, трябва винаги да бъде единствено опазването на живота и в никакъв случай по повод експеримент (т. н. експериментални ембриони), остатъчно количество (т. е. излишъкът от ембриони) или престой в замразителни камери (замразени ембриони). Фактът, че за развитието на хиляди ембриони топлата майчина утроба е заменена с ледената обстановка на фризера, а потенцията им за живот с перспективата на експеримента и смъртта, съставлява унижаване на човешката стойност и погазване на правото на живот.
36) Третото право на ембриона е правото му на вечност. Ембрионът носи перспективата на безсмъртието. От мига на зачатието си той е преопределен да премине във вечния живот. В това се изразява правото на Бога да преповтаря Своя образ във всеки един човек.
И. Проблемите на извънтелесното оплождане - in vitro fertilization (IVF)


37) Всичко гореказано доказва, че съвременните методики за IVF са носители на такива морални и духовни параметри, които налагат Църквата да запази резервираност към тях, която се базира на следните четири констатации:

а) Зачатието на човека, постигнато чрез съвременните методики е асексуално. В смисъл, че то е напълно лишено от свещеността, защитата и сигурността на съпружеското съвъкупление. Така човекът вече не се ражда естествено, а се "произвежда" изкуствено.

б) За разлика от ембрионите и спермата, яйцеклетките много трудно се замразяват. Поради това обичайните практики използват принудително изваждане на яйцеклетки, чието оплождане именно води до проблема с остатъчното количество ембриони и тяхното замразяване.

в) Самият факт, че оплождането се извършва извън майчиното тяло и то при отсъствието на родителите, предразполага към неограничен избор от всякакви неестествени и морално съмнителни оплождания, които се съпровождат от сериозни проблеми.

г) Извънтелесното оплождане (IVF) дава огромни възможности за предвнедрителна генетична обработка (pre-implantation genetic processing) и интервенции с непредвидими последствия.

38) Асексуалното зачатие напълно оголва мига на началото на човешката психотелесност от атмосферата на силната любов между съпрузите и всецялостното им психотелесно единение. Законът Божий е определил всеки човек да се ражда от любовен взрив, а не единствено от механичното сливане на генетичните клетки (гамети). Фактът, че човекът е с "битие, дарено от Бога", по никакъв начин не се съвместява с претенцията му той самият да определя начина на началото на своето битие; да отделя сътворяването на съществуването си от отношението на любов между родителите и да го програмира в медицински лаборатории според лични предпочитания и желания.
39) Пряка последица от IVF е създаването на остатъчно количество "излишни ембриони" - "surplus embryos". Църквата отхвърля такова понятие, защото не може да приеме, че съществуват излишни хора, съдбата на които дори се определя от някакви трети лица. Всеки човек и следователно всеки ембрион притежава уникалността на личността - свещеността на неповторимия образ Божий и необходимостта от общуването на другите с него.

40) Неправилно наречените "излишни ембриони" се съхраняват в инсталации за дълбоко замразяване или за бъдеща употреба от физическите им родители, или за да послужат като донорство на други "родители", или за да се експериментира стях, или за да бъдат ползвани за органогенези при трансплантациони присаждания, или, последно, за да бъдат унищожени. Със сигурност за нито една от тези практики Църквата няма да даде своето благословение. Православната антропология и теология не могат да оправдаят съществуването на ембриони, които са изведени в самостойност вън от живота на бременността. Всеки ембрион е образ Божий, комуто трябва да се даде възможността да стане Божие подобие.

41) Замразяването на ембрионите обаче е свързано и с други неразрешими проблеми. Например, колко време е препоръчително да се съхраняват ембриони в замразителни камери; какво ще стане в случай, когато поради развод или смърт, или някаква друга причина, родителите не ги потърсят отново? Кое е по-добре - да бъдат унищожени или дадени на друга семейна двойка? И кой е упълномощеният да избере от двете злини по-малката?

42) In vitro фертилизацията провокира множество нови възможности с непредвидими морални и социални последици. Така примерно, за първи път идеята за даряване на сперма и яйцеклетка и за прибягването до репродуктивните възможности на сурогатна майка се явяват като практически ефективни. Това може да доведе до изтъняване или дори до отхвърляне на връзката родители - дете, или до неравнопоставеност в отношенията на двамата родители с детето, когато единият е физически родител, а другият само приемен баща или майка, за да се стигне до намесата в свещената връзка между генетичните родители и детето на сурогатна майка (майка-носител) и до създаването съответно на братя и сестри, непознати един на друг, до опасността от незнайни кръвосмесителни връзки и т.н. По своята същност всеки вид хетерологично асистирана фертилизация (т. е. извършено със сперма, яйцеклетка или ембрион от донор - трето лице за семейството, бел. прев.), е принизяване на смисъла на майчинството и на бащинството. Още повече, че след като трето лице се намесва в свещенността на човешката репродукция, а следователно и в тайнството на брака, това прави невъзможно Църквата да одобри такава практика.
43) Биологичното участие само на единия от съпрузите в раждането на детето напомня на осиновяването. Само че то се отличава от него, след като единият от родителите е физическият, а другият е само приемен. Докато случаят на донорство на ембрион изглежда да наподобява на класическото осиновяване.
44) Внасянето на повече количество ембриони в утробата, за да се увеличат шансовете за успех на бремеността, често водят до „множествена бременност". Предлаганото в такива случаи "селективно редуциране на бройката ембриони" за осигуряването на успешна бременност, представлява в същността си унищожаване на живи ембриони - нещо, което Църквата по никакъв начин не би могла да приеме.
45) Понякога хетерологичната фертилизация бива съпоставяна с прелюбодеянието. Но тя обаче се различава от него по това, че тук извънсъпружеска любовна връзка не се предполага, което е и главната причина за определянето на прелюбодеянието като грях и морално отклонение. Затова Църквата би трябвало да запази своята резервираност към хетерологичното оплождане, но и да избягва да го упреква като прелюбодеяние.

46) Възможността за бременност от сурогатна майка - носеща или заместваща майка - може да има своята положителна страна, доколкото с любов служи на бременността. Но тъй като развитата през бременността връзка - между ембриона и сурогатната майка - е същностна и е неделима част не само от майчинството, но и от ембрионалното развитие, то, взето от една страна, продължаването на тази връзка онеправдава генетичните родители, а от друга, нейното прекъсване онеправдава сурогатната майка. Но преди всичко тук онеправдано остава детето. По тази причина, но и главно защото така семейната сплотеност се разстройва, Църквата е затруднена да приеме такова едно отклонение от естествения път на развитие.

47) In vitro фертилизацията предоставя възможност и на безбрачни майки да придобият дете. Такава алтернатива обаче трябва да бъде отхвърлена, не само защото се подразбира, че е извънбрачно раждане, но и защото тук се програмира отглеждане на детето без баща, което е нечестно спрямо детето.
В контекста на същата логика могат да се поставят и случаите на фертилизация със сперма на починал съпруг или със замразен ембрион след смъртта му.

48) Същото важи и за детеродието при майките в много напреднала възраст. Зачатие от такъв тип се заключава в себелюбивото желание на майката да има дете, като предпоставките да подпомага детето при растежа му са ограничени от самата природа. Това дете с раждането си несъмнено ще донесе радост на своите родители. Самото то обаче с много малка вероятност ще има възможността да се наслади в детството си на техните естествени грижи, и никак по време на младежкия си разцвет. Самите природни закони ограничават границите на развитие на един човек. Детеродието при майките в много напреднала възраст е егоистично, късогледо желание, което онеправдава новороденото дете.
49) Инвазивната фертилизация (IVF) предоставя възможността и хомосексуални двойки да имат дете. Църквата трябва по всякакъв начин да се противопостави на такава опция, защото това не е само някаква природна аномалия, а е също така морално извращение, което е с деструктивни психологически последици върху детето и върху обществото.

50) С прилагането на in vitro фертилизацията (IVF) се свързва и предвнедрителният контрол (prenatal test). Когато това тестване цели терапевтична или превантивна процедура, то той е съвместим с класическото медицинско разбиране. Такива случаи обаче не само че са рядкост, но те също водят до всички свързани с IVF последици. Нещо повече, когато тестовете са положителни, т.е. когато генетични патологии са диагностицирани, тогава почти винаги резултатът е прекъсване на бременността.
Освен това, този контрол може да отведе до някакъв подбор на определени характеристики на детето (пол, цвят на косите или очите и т. н.), и дори до унищожаване на ембрионите с нежелани характеристики; следователно той може да генерира един евгеничен възглед за живота.
По тези причини, макар че предвнедрителният контрол е съвременен диагностичен метод, който е многообещаващ, Църквата трябва да запази своята ясна резервираност към него.

51) Репродуктивното клониране отхвърля естественото зачатие. По същността си то пренебрегва мъжкия пол, тъй като слага край на неговото участие и роля във възпроизводството на човека. То накърнява също и участието на майката, тъй като тя не дава неин генетичен материал. Клонирането, накрая, нарушава равновесието между половете, застрашава светостта на личността и съдържа в себе си повече похулване, отколкото постижение.
52) Микрооплождането - Intracytoplasmic Sperm Injection (ICSI) е метод, подобряващ резултатите на технологичната намеса в репродукцията, но ограничаващ още повече ролята на естествения подбор, който много пъти действа профилактично, тъй като оплождането на яйцеклетката не става в средата на много сперматозоиди, а с един предварително избран сперматозоид.
Поради факта, че в настоящето сме безсилни предварително да диагностицираме случайните генетични аномалии на сперматозоидите, техната селекция се извършва само по биологични критерии. Резултатът е подменянето на природата с евтино създаване на генетично патологични ембриони. Това е още една причина за моралната резервираност към микрооплождането.

53) Въпреки че тези практики не винаги са с ясно изразен евгеничен характер, то те са такива по своите разбирания. Те така или иначе не успяват да предотвратят появата на инвалидност, но дори нещо обичайно - те унищожават инвалида. Доколкото не се различава страданието от самия страдащ, дотолкова единственият начин за неговото преодоляване ще е през смъртта на страдащия в най-слабата, свещена и чувствителна фаза и изява на живота му. Унищожаването на страдащия (патологичен) ембрион бива представяно като предлагана „терапия" на случая.
54) Извеждането на сливането на гаметите, т е. на зачатието, извън майчиното тяло, открива невероятни възможности за генетични манипулации, които могат фатално да променят човешкия вид, както на биологична основа, така и като социална изява, и които са в голяма степен неконтролируеми. Комбинацията от невъзможност за налагане на контролиращи механизми върху бързите появи и възможности за генетични интервенции може да се окаже унищожително за човечеството.
К. Ролята на технологията


55) Без съмнение съвременната технология е допринесла особено много за изследването на човешкото здраве и е още по-обещаваща. Това е особено Божие благословение за съвремието ни. Въпреки това, неразумната й употреба крие в себе си опасността да десакрализира човека и да го постави в положението на механизъм с резервни части и аксесоари.
56) Човекът, ако не бъде бдителен, не само ще направлява, но и сам ще бъде направляван от технологията. Той лесно може да бъде очарован от нейните постижения и съответно лесно да бъде завладян от тях. В името на свободата за научен и технологичен прогрес, който цели неговата експанзия над природата, той рискува да загуби собствената си свобода.
57) До степента, до която използването на технологията и човешката намеса не само не нарушава сакралността на човешкото зачатие, но напротив, дори го подпомага, то тя е не само допустима, но е и желана и приятна на Бога. Но когато чрез нея биват налагани неестествени възможности, бива разстроен естественият семеен ред и сплотеност, бива нарушена хармонията на духовния и естествения природен закон и самата технология - поставена в позицията на Бог, то тогава технологичният прогрес не е постижение. Защото постижение е не само гениалното откриване на нова революционна техника сред практически широкия контекст на генното инженерство, но и резултатното преодоляване на множество други проблеми (генетични, психологични, социални, морални, икономически, правни и т. н.), които се предизвикват от неразумното й използване, особено в областта на изкуствената фертилизация.
58) Църквата не питае страх към промяната, нито пък се противопоставя на новаторството и откритията. Тя обаче категорично не приема, както неуважението към творението и човешката личност, така и оскверняването на светостта на семейството. Зачатието е свещена стъпка в живота и навлизането в него изисква почит и страх Божий.
Л. Икономически интереси с психологични последици


59) Новите технологии на асистираната репордукция често подменят чистото желание на родителите за свое дете с неконтролируеми икономически интереси от страна на лекари, клиники и компании (т. н. висока цена на гонадотропините може да стане основната причина, поради която овулационната индукция чрез приемането на хормони да бъде предпочитана пред събирането на яйцеклетки през естествения цикъл). По тази причина, добре би било прибягването до тези техники да не става под убеждаването или под психологическия натиск на лица, които е вероятно да имат съответни интереси.
60) Освен това, превръщането на идеята за донорство в търговска практика, така лесна и всъщност неконтролируема, крие опасност от принизяването на свещеността на човешкото възпроизводство до факт на икономическа размяна, а на любовта - до бизнес договор.
61) Разбира се, методите на асистираната репродукция бяха приложени без предварително да се знаят евентуалните психологични проблеми на така заченатите ембриони. Бяха взети предвид само желанието и нуждата на родителите, но не и евентуалният негативен отзвук в психиката на децата, което е омаловажаване цеността на живота на ембриона. Сирачета, осиновени деца, деца на разведени родители, обикновено проявяват проблеми на адаптацията и на психологичния баланс и хармония. Вероятността различните IVF приложения, особено когато включват хетерологични процедури или донорства, да създадат човеци с подобни или вродени психични смущения или заболявания е другият неблагоприятен фактор, поради който Църквата не може да приеме безрезервно in vitro фертилизацията.
62) Един пряко породен въпрос е, какво психологично влияние може да има фактът, че с развитието на генетичните технологии децата вече ще могат да узнават метода на своето зачатие или това, че произхождат от дарена сперма или яйцеклетка? Вероятността едно такова дете да се сблъска с тежка криза на идентичността и впоследствие със социализацията си е особено голяма, предимно в случаите, когато научи, че не е носител на генетичните характеристики на родителите си и не познава генетичните си родители, или когато узнае, че степента му на родство с единия от родителите е по-голяма, или че има две, или евентуално и три майки и т. н. Проблеми от такъв вид придобиват особена сила в случай на криза в семейното единство, когато се поставят въпроси от правно естество.
63) Съответни проблеми от психологичен характер могат да се проявят и при родителите, особено в случаите на хетерологично оплождане, на съмнителни родителски права и връзки, или при неуспех на методите на изкуствената фертилизация и внезапното угасване на най-съкровените им надежди и очаквания.
М. Законова рамка


64) Като цяло, съвременната правна мисъл търси да постигне хармонизация и баланс на преобладаващите общи принципи в страната в рамките на гражданските права. Напоследък в нашата страна бяха гласувани два нови закона. Първо, законът за "медицински асистираната човешка репродукция" (№ 3089/2002 г.) и после законът, който урежда практическите детайли (работата на Центровете за асистирана репродукция, на Банките за съхраняване на гамети и ембриони и т.н.). Духът на първия закон, който на практика се отразява и на втория, е определен от своите съставители като "най-прогресивният" в Европа. Този закон систематично и упорито отбягва да нарече ембриона с неговото име. Вместо него използва понятия като "генетичен материал" и "оплодена яйцеклетка", които очевидно са неясни, неточни, оскърбителни и погрешни. В него няма никакъв намек за правата и интересите на детето; той приема хетерологичната фертилизация във всичките й възможни форми; утвърждава детеродието на безбрачните жени, на безбрачно съжителстващите, както и раждането на дете от спермата на починал съпруг. Нещо повече, този Закон въведе практиката на "сурогатното майчинство" и разреши ескпериментирането с човешки ембриони. Въпреки обществено изразените резерви и възражения на Църквата, той същностно пренебрегна институцията на брака, отслаби семейните връзки и разколеба характера на семейния морал.
65) При асистираната репродукция основният конфликт на интереси стои в отношението между родители и ембрион. Ембрионите обаче не са в състояние да защитават своето право и да изразят своята воля. В резултат на това, вероятността от узаконяването на несправедливи действия е толкова голяма, че е наложително Църквата да прояви въздържание и резервираност.
66) От правна гледна точка, е невъзможно точно да се предвиди наследственият status и биологичната перспектива на ембрионите в случай на смърт на родителите преди имплантирането им. Освен това, трудността при определянето на упълномощени родители и права над замразените ембриони при случай на развод, са показатели за комплицираността и трудността на очакваните проблеми, за които ултимативно накрая единственото разрешение е унищожаването на ембрионите, нещо което е напълно неприемливо за Църквата.
67) Поставянето на конкретна законодателна рамка, основана на принципите на биоетиката и деонтологията, която би улеснила и защитила прилагането на основните инвазивни техники за оплождане, е абсолютно необходимо. Приносът на Църквата в това направление дотук е съществен. Тя трябва при всеки удобен случай да популяризира и отстоява своята официална позиция, за да могат конкретните законодателни постановления и предложения в нея да не останат само нереализирани теории. На практика обаче, почти всички те, частично или цялостно, вече се прилагат в почти всички европейски държави.
Н. Духовно измерение


68) Църквата приема и болката, и болестта, и уврежданията в контекста на човешкото грехопадение. Същевременно обаче уважава и медицината. И въпреки, че благославя всеки морално приемлив опит за възстановяване на здравето, Църквата поверява крайния изход при отделния случай на любовта Божия към всеки един човек. В резюме мнението й по въпроса се намира в 38 глава на книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов: "Синко, в болестта си не пренебрегвай (лекарите и лекарствата), а се моли Господу, и Той ще те изцели" (стих 9). Всичко Църквата посреща с търпение, смирение и вяра, като не разглежда изпитанията като нещо отделно от Божията любов, а като поводи за спасение, като възможности за освещаване.
69) Като цяло Църквата отбягва да дава определени правила по въпросите на биоетиката и следователно и по тези на асистираната репродукция, като ги оставя отворени, но в същото време им дава насока и очертава техния морален аспект. С други думи, тя дава едно генерално очертание на Божията воля, но оставя възможността всеки сам да я разпознае в живота си.
70) После, Църквата възприема раждането на всеки човек като неделима част от тайнството на брака. Затова и тайнството на човешкото начало тя приема, че трябва да се извършва в атмосфера на моногамност, взаимна любов и благословено чрез тайнството на брака съвъкупление, единение в "една плът" (Еф. 5:31). Зачатие, което се извършва извън майчино тяло в лаборатория и по начин различен от съпружеското сливане разбира се, че губи от своя мистичен характер.
О. Предложенията на Църквата


71) Придобиването на непреходни ценности в човешкия живот се осъществява не само чрез раждането на деца. Църквата благославя детеродието, като в същото време приема за пълноценен и брака без деца. Нещо повече, биологичната стерилност може да допринесе за придобиването на богата духовна плодовитост при съпрузите, когато те със смирение приемат Божията воля в живота си. И обратното, ако тяхното желание да имат деца се превърне в непреклонна воля, то това е ярък показател за духовна незрялост.
72) Затова Църквата би следвало да влияе в посока на това, погрешните обществени разбирания относно стерилността да бъдат преодолявани и безочливият натиск от страна на обществеността върху бездетните семейства да бъде ограничена в максимално възможна степен. Главното обаче при такъв проблем е самите съпрузи да разберат, че недоимъкът в даден житейски дял, колкото и жизнено важен да е, обикновено е съпроводен от богати възможности в други дялове на живота, които очакват своето изпълнение. Човешкото щастие и предназначение не могат да бъдат реализирани чрез насилие над природата или чрез непреклонна упоритост на волята, а чрез реализирането на това, което ни се предоставя като възможност.
73) Безплодието при някои съпрузи е проблем, който би могъл да бъде преодолян чрез най-прекрасното му решение - осиновяването. Църквата би трябвало по всякакъв начин да подпомага укрепването, развиването и улесняването на процедурата по осиновяването. По този начин, от една страна, ще се разрешат съществуващи човешки драми и ще се намали опасността от неуспешни бременности, а от друга, човешката воля ще влезе в подчинение на логиката на любовта.
74) Друга идея, която се нуждае от по-обстойно развитие, би могла да бъде при случаите на репродуктивна неспособност да се предложи на съпрузите осиновяване и износване на "излишни ембриони", които са с неизвестен родителски произход. По този начин, и ембриони ще се спасят, и майката ще изживее връзката с детето по време на бременността. А и детето, което ще се роди, ще се чувства повече сродено с родителите си, отколкото при класическото осиновяване. За разлика от класическото осиновяване обаче тук вероятен проблем би била неясната биологична идентичност на детето.
П. Пастирски насоки


75) Πовечето вярващи, както и изповедници, относно въпросите, които засягат асистираната репродукция, оставят настрана много съществени подробности. Поради това осведомяването на всички нива е силно наложително. Защото познаването на начините, по които се осъществява асистираната репродукция, както и основните становища на Църквата за тях, значително би улеснило изграждането на отговорна позиция у интересуващия се.
76) Като цяло, асистираната репродукция не може да бъде препоръчвана от Църквата като решение на безплодието. А и не е задача на Църквата да утвърждава нещо законово резюлирано. Но Тя може и е длъжна да посрещне проблема лице в лице дотолкова, доколкото той е вече реалност, съществуваща независимо от Нейната воля и желание. И това не на основата на педантичната каноничност, а на духовната икономия (снизхождение). Това, което се изисква от Църквата, е Тя свободно и ясно да посочи насоката на своето виждане по проблема.
77) Поради тези обстоятелства и поради факта, че съвременните родители се намират под силния натиск на ново голямо предизвикателство, когато самите те са с ограничена устойчивост, твърдост на вярата и вътрешни сили, Църквата би могла да последва следните стъпки при своята пастирска дейност:
а) Да направи очевидни и действени разбирането и любовта си. Словото й да е изпълнено с дух и с истина, но същевременно и със съчувствие и човеколюбие.
б) Да изрази какво огромно значение при тези проблеми има опазването на светостта на брака, тоест брачните да дадат възможност на Божията благодат да се изяви в живота им. Защото изпитанията и лишенията обикновено са изключителните възможности за личното ни уверяване в Божието присъствие у нас.
в) Да се осведомява редовно и обстойно относно новите методи и да открива нравствените и духовни проблеми, които те биха провокирали.
г) Отчетливо да изясни, че Църквата се затруднява да даде благословение за практиките на асистираната репродукция (неестествено и несексуално зачатие, "излишни ембриони", евентуални увреждания, предимплантационни генетични интервенции и модификации и т.н.) и да усвои политики, чужди на нейния дух.
д) Да става ясно, че случаите на детеродие в нарушение с физиологичния семеен ред (безбрачни майки, оплождане със сперма на починал съпруг, детеродие при майки в силно напреднала възраст, хетерологично оплождане, заемане на матка - "сурогатна майка" и т.н.) не е в съгласие с Църквата.
е) Горещо да се препоръчва прибягването до осиновяване при случаите на родители, които по различни специфични причини не могат да се откажат от решението си. Ако пък и това за тях не е постижимо, то по „икономия" (снизхождение) да се допусне оплождането да бъде извършено изкуствено, но по начин, по който не остават "излишни ембриони", нито има форми на „заемки" или унищожаване на ембриони. Така например, Църквата би могла да приеме по икономия хомологичното вътрематочно осеменяване на брачната двойка, приемана като едно цяло, което боледува, и то при обстоятелството, че и двамата съпрузи са съгласни, и че цялата процедура се спазва в духа на гореизложеното. Също така, асистиране на репродуктивната процедура би могло да се приеме, когато са налице: гамети от самите родителите, имплантиране в матката на майката и оплождане на толкова ембриони, колкото ще бъдат имплантирани.
78) Духовниците ще трябва със смирение и вяра да насаждат нуждата от това, вярващите да се обръщат към по-естествените и духовни начини на живот. Защото факт е, че за причини на достигнатите опасно високи нива на безплодието се приемат начинът на живот, напрежението и стресът, разрушаването на доверието между хората и други подобни фактори.
Църквата тук предлага несекуларното разбиране за живота - онова, което заздравява простотата, мира, притежаването на немного неща, взаимното доверие на съпрузите, прибягването до медицинска помощ при същевременно поверяване на личния живот в ръцете на Бога.
79) Литургичната и личната молитва, дейното и здравомъдро участие в църковните тайнства, усъвършенстването на любовта, търсенето на застъпничеството на светиите, благоразумните обети, смирените поклонничества и т.н., са доказалите се в практиката на Църквата лечебни средства, които трябва да се завърнат в живота на вярващите.
80) Тогава, когато Църквата изисква от брачните двойки да избягват определени изкуствени методи, които увеличават вероятностите за детеродие, Тя трябва едновременно с това да разпалва и доверието във волята Божия и да въвежда вярващите в различната логика и опит на молитвата и на "знамението".
81) Така Църквата сочи, от една страна, истината, а от друга, пастирски лекува паденията на своите чеда, когато те по различни причини не са успели да приложат нейното учение и искрено се покайват за това.
82) И най-накрая, цялостния въпрос за репродукцията при човека Църквата разглежда в едно много по-широко измерение. Така, въпреки че само по себе си придобиването на деца е дар Божий и благословение, родителите са длъжни да съсредоточават своя интерес върху един много по-значим факт: заедно с усилията за личното си усъвършенстване в Христа, те трябва да се концентрират върху доброто възпитание на своите деца и тяхното в Христа развитие и напредък, така че да могат достойно един ден да заявят: "ето мен и децата, които Бог ми даде".


Превод от гръцки: Владимир ПЕТРОВ и Анула ХРИСТОВА