Дарина Найденова:Аз бях обсебена от зъл дух

КАКВО МИ СЕ СЛУЧИ?

Нещо, което мислех, че съществува само в приказките – бях обсебена от дух.

Започнах да извършвам движения, които човешката фантазия не може да измисли – движения на биоенерготерапевт.

В началото се радвах, защото мислех, че това ми е дарба Божия. Пациентите харесваха моите масажи – дори правех чудеса. След това обаче този дух или демон, не зная как да нарека съществото, което ме раздвижваше, започна да ме събужда вечер, опитваше се да ме изкара от равновесие, когато вървя, раздвижвана от него, направих масаж при заболяване, което не е показано за масаж.

КАКВО МЕ СПАСИ?

Забравеното лекарство – така архимандрит Серафим нарича тайнството Изповед. Аз съм приела, че всичко, което ми се случи, е за вразумление, заради моя греховен живот и многото ми подигравки с Бога.

Не обвинявам учителката си по рейки и винаги съм изпитвала приятелски чувства към нея, но мисля, че и тя като мен, а също и всички екстрасенси и ясновидци сме излъгани от една мощна превъзхождаща ни сила – обсебени сме от зли духове. В бр. 15 от 2004 г. На Църковен вестник прочетох, че това състояние се допуска от Бога за покаяние или за да предпази страдащия от по-големи съзнателни грехове, а в книгата “Какво трябва да знаем за магиите” прочетох, че демоните дори и да лекуват тялото, поради отстъпка го лекуват, за да умъртвят душата. “Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат поличби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:24).

Пиша тези редове със загриженост не само към хората, които безрезервно ни се доверяват, но и със загриженост към моите колеги по съдба. Не бих искала да има пророци и чудотворци, които ще викат подир Господа ”Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?” На които Той ще отговори: “Никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззакония!” (Мат. У:22,23).

Ще си позволя да цитирам светите отци на нашата Православна църква, които ни съветват: “Ако действително ти се яви ангел, не го приемай лековерно, но се смирявай и казвай: аз живея в грехове. Недостоен съм да виждам ангели”.

“Никак не приемай, ако видиш нещо с чувствените си очи или с ума си вън или вътре в тебе, било то в образа на Христа, или на ангел, или на някой светец, или ако ти се показва светлина…”

Ще си позволя и аз да дам моите съвети:


Нека ежедневно да се обръщаме към Бог с молба да ни подсказва греховете; да ни дава сълзи на покаяние; да ни вразумява, ако може милостиво; да не допуска злото да ни победи и да ни показва животът в истинска, а не в лъжлива светлина (молитвеният израз е от православен молитвеник).


Препоръчвам на всички да прочетат книжката на архимандрит Серафим “Болна и здрава мистика” и нека не забравяме кой е истинският Лекар.


А ако сме с чисти души и нямаме негативни мисли и действително сме надарени от Бог, нека да помагаме и лекуваме: така както са го правили светите безсребърни и така както е записано в Светото Евангелие, “Даром получихте, даром давайте”.

Казвам се Дарина и искам да предложа на читателите на “Врачка” да научат нещо, което може би не знаят.

ДИАГНОСТИКА НА ОБСЕБВАНЕТО, ИЛИ ДАЛИ ДЯВОЛЪТ СЪЩЕСТВУВА

Мнозина, дори сред християните, като слушат за Лукавия и за неговите козни, ги приемат като фантасмагории, като удобно обяснение за цялото зло в света и у хората. Но каквото и да мислим и да говорим за дявола, той съществува. У човек, който веднъж е видял с очите си бесноват, обсебен от зъл демон, не остава никакво съмнение, че се е срещнал не с луд, а с дявола и че той е точно такъв, какъвто ни го разкрива Свещеното Писание и светите отци и подвижници на Църквата Христова.

Под дявол Свещеното Писание разбира не просто зла сила или злото въобще, а свободна, разумна, безплътна личност с ум, чувства и воля. Дяволът и неговото войнство по своя ум, сила и способности значително превъзхождат човека, тяхната воля е твърдо установена в злото, те чувстват гняв, завист, гордост, страх и трепет (Як. 2:19) и невъобразима омраза към Бога и всичко божие. Тяхната главна цел е разрушаване на Царството Божие, царството на мира, любовта, единството, като всяват омраза, лъжи и раздори.

Демоните се стремят да откъснат хората от Бога, да ги подчинят на себе си и да използват физическите и психическите им сили за своите цели.

Свещеното Писание, светоотческата и аскетическата литература разкриват, че сатаната и демоните могат да заслепяват ума на човека, да възбуждат в сърцето му порочни желания, да пораждат чувствени усещания, да скланят волята му към греховни действия. Нечистите духове могат да проникват в тялото на човека подобно на въздух, да си устройват от него жилище и да държат насилствено както тялото на обсебения, така и душата му. Такова описание можем да открием в разказа на Мотовилов за това как нечистият дух завладял тялото му и го измъчвал с години. Според св. Игнатий Брянчанинов, както газовете, така и демоните имат свойството да заемат различен обем, което позволява на много демони да населяват едновременно едно и също тяло (вж. Лук. 8:30).

Според твърдението на св. Йоан Касиан и други отци от Църквата, демоните проникват у човека, като най-напред завладяват ума му. Те му внушават различни греховни помисли, които той, ако не е наясно с духовния живот, приема като свои, задържа ги в ума си, съгласява се с тях и така става проводник и изпълнител на чужда зла воля. Освен към мислената сфера падналите духове могат да се прилепват и към чувствената и волевата страна на човешката душа. Ето какво пише по този въпрос преп. Нил Синайски: “Когато завистливият демон не успее да задвижи паметта, тогава въздейства на кръвта и соковете, та чрез тях да предизвика в ума въображение и да го изпълни с образи”. Въздействайки на тялото, бесът възбужда в човека чувството на ярост, гняв, апатия, похот и т.н.

ДЕМОНИТЕ ПОЛУЧАВАТ ВЛАСТ НАД ДУШАТА И ТЯЛОТО

Монах Евагрий пише, че бесовете се различават по злост, сила и служение. Св. Йоан Касиан говори за това, че на едни им се услажда богохулството, на други яростта, на други тщеславието, тъгата, блудството… и всеки пробужда в сърцето на човека онази страст, която най му се услажда. Като разпалват определена страст у човека, демоните постепенно получават власт над душата и тялото му. От евангелието на свети апостол и евангелист Йоан научаваме как постепенно, като разпалил страстта на сребролюбието (вж. Йоан 12:6), дяволът завладял един от учениците на Христос, довел го до отстъпничество, а по-късно и до самоубийство. Вратата към душата и тялото на човека са неговите страсти. За нечестивите демони те са най-уютната среда, в която властват и доволстват.

Бесовете се хранят и умножават силата си от трансформираната в страст жизнена енергия на хората. Ако по думите на св. Йоан Дамаскин, ангелите “доколкото им е дадено, съзерцават Бога и се хранят от това”, то демоните, за които съзерцанието на Бога е невъзможно, могат да получават енергия косвено, чрез човека. Освен това, овладявайки грешника, злите духове използват тялото му като инструмент за получаване на по-голяма наслада от греха.

Те се прокрадват в душата на човека един по един в зависимост от духовното и душевното състояние на изкушавания. Според св. Йоан Касиан “на новоначалните и немощните се пращат да ги нападат по-слаби духове, а ако те не успеят да ги победят, се пращат по-силни”. Евангелският разказ (вж. Мат. 12:43-45) разкрива какво става, ако след като човек отблъсне един нечист дух, остане благодатно незащитен и не живее така, че да се изпълва с Дух Светий.

Обсебването се характеризира с определени симптоми, наличието на които го прави лесно разпознаваемо. За поставянето на такава диагноза най-важни са духовните симптоми – онези, които се отнасят до Бога и божественото. Психосоматичните и соматичните симптоми са второстепенни. Сами по себе си, ако не са в съчетание с духовни симптоми, те могат да са показател за обикновено психическо или физическо заболяване.

ОБСЕБЕНИТЕ КРЕЩЯТ И ОКАЗВАТ ЯРОСТНА СЪПРОТИВА

Характерно за обсебените е, че при съприкосновение със светини и при слушане на Словото Божие демоните в тях оказват яростна съпротива. При влизане в храма, по време на богослужение и особено по време на Света литургия обсебените крещят, изричат сквернословия; близостта на светата чаша, мощи на светии, кръст, светена вода и др. ги измъчва и изгаря. В такива случаи демоните могат да заговорят от свое име. Обсебеният под влиянието на демоните се съпротивлява на божественото: богохулстват, проклинат, ненавиждат всичко християнско.

Демоните използват душата и тялото на обсебения и така той става подвластен на чужда за него личност или личности. Околните могат да станат свидетели на неконтролируеми телодвижения у обсебения, говорене с чужд, невъобразимо противен глас (мъжете с женски глас, а жените с мъжки), грухтене, съскане, кучешки лай и други, да видят как лицето му се изкривява от нечовешки злобни и отвратителни гримаси.

Белег за обсебване е чувството на ужас при влизане в православен храм, усещане за чуждо присъствие в тялото, подувания в стомаха, гадене, повръщане, остри болки в сърдечната област или в главата, постоянна безпричинна вътрешна злоба и раздразнение, необяснима тъга, униние, апатия, повишена телесна температура, продължаваща години, ясно изразени симптоми за заболяване, без да са диагностицирани органически причини.

Сънят при обсебените е нарушен. Лежейки, човек усеща тежест върху себе си, нещо тъмно, което го притиска и задушава. Чува тътен, гласове, които беседват с него и в началото лъстиво го изкушават, а по-късно и открито го подстрекават към разрушителни действия.

Някои от изброените симптоми не са специфични само за случаите на обсебване. Например подуването на стомаха, сърцебиенето, учестеното прозяване и други могат да бъдат породени и от някакви соматични отклонения (особено по време на пост). Но когато тези симптоми са подчертано ясно изразени в храма и в близост до светини, а навън изчезват – вероятността за обсебване е голяма.

Друг пример: унинието, нежеланието да постиш и да се молиш са нещо обичайно при атеистите и при нехайните християни. В това състояние може да изпадне дори опитен подвижник. Но при наличието на повечето от изброените симптоми вероятността от обсебване е голяма. Случаите на обсебване често са съпроводени с емоционални нарушения, свръхвъзбуда, апатия, агресия и автоагресия, както и с алкохолизъм, наркомания, сексуални извращения, свръхсексуалност. Към допълнителните симптоми за обсебване от зли демони се отнасят и телесните признаци, които могат да съпътстват обсебването, като глухота, немота, зловоние от устата, различни подутини по тялото, както и свръхестествена сила и издръжливост.

Обсебването често се бърка с психически заболявания като шизофрения, истерия, епилепсия, но това, което категорично отличава обсебването от психическите заболявания, е наличието на духовни симптоми.

КАКВО СПОСОБСТВА ЗА ОБСЕБВАНЕТО ОТ ЗЛИ ДУХОВЕ

Обсебването става възможно, когато човек е предразположен към това или сам се стреми към общуване с поднебесните духове.

Сред най-честите причини за обсебване са: различни форми на идолопоклонничество, езичеството (Второз. 32:17); интерес към окултни занимания като гадателство, магии, спиритизъм (викане на духове) и други; занимания с медитация и различни древни окултни практики; използване на наркотични вещества; компютърни игри, филми, музика и т.н., подхранващи агресията; участие в сатанистки секти и практики; ходене при врачки, магьосници, екстрасенси и нетрадиционни лечители, подлагане на хипноза и различни способи за изпадане в транс. Причина за обсебване може да стане и която и да е греховна страст, която разрушава благодатната защита и отваря достъп за демоните до душата на човека. Условие за демонско обсебване може да стане някое психическо заболяване, което прави човека податлив на демонско влияние, както и тежко нараняване на главата.

ИМА И ОБСЕБЕНИ ДЕЦА

Причини за това явление могат да бъдат както наследствена обремененост, така и близкото съжителство на детето с окултно обременена личност, без то да има благодатна защита.

През земния си живот Иисус Христос изцелявал много бесновати. Тази власт над нечистите духове Той дал и на апостолите, и на техните приемници. (Лука 10:17-20) Историята на църквата познава много случаи на изгонване на бесове чрез подвижници на благочестието със силата на благодатта. Във всички времена е имало и свещенослужители, които с молитвите си и Божията благодат, преподавана чрез Тайнствата, са прогонвали нечисти духове от страдащите. От властта на дявола човек може да бъде избавен само от благодатта Божия. “Но душата – по думите на преп. Симеон Нови Богослов – избяга ли от дявола, тя трябва да прибегне към домостроителя на благодатта, тоест към духовен отец, за да не я намери дяволът отново незащитена и да я похити. Духовният отец ще я научи за какво трябва да се погрижи, за да стане носителка на всеоръжието Божие, т.е. благодатта, и с нея да противостои на всички козни на дявола, на началствата, властите, светоуправниците на тъмнината от тоя век, поднебесните духове на злобата. Защото душата, съединена с плътта, не може сама, гола, да противоборства на толкова силни и многобройни врагове, ако не е облечена във всеоръжието Божие.”

А към обсебените от зли духове трябва да се отнасяме с търпение и съчувствие. Да имаме предвид, че това състояние се допуска от Бога за покаяние или за да предпази страдащия от по-големи съзнателни лични грехове. Св. Йоан Лествичник казва: “Когато видим някой войн в Христа в телесно страдание и немощ, вместо лукаво да търсим обяснение за болестта му, по-добре да го приемем с простота и любов, която зло не мисли, и да се постараем да го изцерим като войн, ранен в битка”.