Питали ли сте се някога, защо след като бракът е хубаво нещо, има толкова много християнски разводи? Защо, ако наистина е достатъчно партньорът/партньорката да са вярващи или поне някакви християни, все „не се получава” между нас? Нали ако само това е условието, теоретически би трябвало да можем да имаме щастлив брак с всеки един брат/сестра. Практиката, обаче, показва обратното. Не само че „не се получава” с всеки, ами и в случаите, когато се получи и се оженят, често след изтичане на розовите месеци, се стига до развод. Вярвам, че аналогията, която е описана по-долу, ще ни даде малко светлина в може би обърканите умове.

Бог ни е обещал много неща... Отделно от това, в Библията има много благословения, за които се споменава че могат да бъдат наши, ако следваме пътищата Му.

Дали, обаче, влизаме в тези обещания на правилното време и с правилното сърце?

Да видим какво все пак казва Библията. Ако ви се чете можете да прочетете от Числа 12 глава, но аз ще започна с Числа 13:2 „Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните” или в мой вариант: „Аз съм ти обещал щастлив брак, иди сега и влез в обещанието с този човек/или с тази жена ”. Израилтяните обаче бяха доста изобретателни и намериха „основателни” причини да не влязат в обещаната земя. Гледаха на обстоятелствата, слушаха какво казват хората, страхуваха се от останалите царе - ами какво ще кажат хората? (това ми звучи познато), имаха други приоритети, мислеха и тъгуваха за миналото (Египет не беше ли по-добре?), видя им се трудно да се борят – не бяха влизали в битка векове наред, трябваше да започнат да мислят различно, гледаха на материалното... причини, причини, сигурна съм че всеки си е имал някаква „основателна” причина да не влезе в брак до момента. Точно както Израел, ние сме сравнявали с предишни връзки, било ни е страх от новото, не сме можели да се доверим изцяло на Бог, страхували сме се от хора....причини колкото искаш да си останем ергени и моми до момента.

И Бог видя, че въпреки, че беше приготвил нещо страхотно за Израел, беше им го обещал и единственото, което те трябваше да направят, беше да влязат в него, за Негово огромно съжаление, те не бяха готови. Точно така, както и много от нас не са били готови за брак, по една или друга причина. И Бог реши да ги подготви, да ги изцели от причините, да премахне пречките за успешното влизане в Ханаан. Числа 14:25 „Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.” Бог им каза да се върнат в пустинята за да може Той да ги подготви за чудесното обещание, за да може да им каже къде сбъркаха, да се поправят и след това да влязат без проблеми в Ханаан (четете „в брак”). Пустинята е времето когато всеки от нас трябва да остане насаме с Бог БЕЗ ДА СЕ ОПИТВА ДА ВЛЕЗЕ В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ (четете „в брак”), да позволим на Бог да ни изчисти и подготви за нея. Бог имаше желание да работи с хората си, да им говори, да ги променя, така както има желание да работи в нас, да ни говори и да ни променя. Но това не се хареса на Израел, видя им се мнооого дълго време и много тежко пътешествие, през което трябваше да минат. Точно както на много от нас са ни проповядвали, че ако искаме да се оженим/омъжим, трябва постоянно да правим нещо, да търсим, да ходим, да се запознаваме, да се регистрираме по сайтове за запознанства.. т.е. не да стоим и да чакаме Бог, а ние да вземем нещата в стои ръце, нали все пак ние ще се женим за този човек, не Бог. Сигурна съм, че и Израел мислеха по този начин: Е нали ние ще живеем в обещаната земя, няма Бог да слезе от небето. Нали ние ще обработваме земята и ще ядем плода на земята... За какво да се връщаме сега в пустинята? Няма смисъл, на нас всичко ни е наред, ние сме безгрешни. Може би много от нас си мислят така – ние сме безгрешни, все на другите нещо им има, жените са такива, мъжете са онакива... Израел мислеше същото. И когато Бог им каза да се върнат в пустинята, да забравят за известно време за обещаната земя (четете „брака”) и да Му позволят Той да ги подготви, те прецениха че ще е по-добре да вземат нещата в свои ръце, решиха че вече са готови и е крайно време да влязат в Обещаната земя (вече знаете какво да четете..:) ) И така и направиха в стих 40: „И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал.” Както се казва По-добре късно, отколкото никога.... Но забравиха „малката” подробност че „ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.” Или с други думи решиха те да започнат да посещават други църкви, да се оглеждат за братя и сестри, да излизат повече с приятели, да си направят регистрация на някой сайт за запознанства, да отидат на някоя среща за несемейни.... но Бог вече го нямаше в това. Той ги чакаше в пустинята. Искаше да им помогне да израстнат, да станат по-добри и да ги подготви за брака по-добре. А те искаха да вършат нещата по своя си начин, цитираха Библейски стихове, че по-добре са двама отколкото трима, молеха се, вярваха на Божието обещание за Ханаанската земя („брака”) и въпреки, че се опитваха да вземат нещо добро, те не го взеха на правилното време. Какъв беше резултата? „⁴⁵Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.” Или с други думи – неблагословена връзка, разочарование, може би развод.... които ги доведоха до огорчение от Бог, до неправилно отношение на сърцето, до провал....

Къде сме ние в момента?