Огнян Христов

1

Православният възглед за магиите винаги е бил отрицателен. Бог заклеймява магиите и магьосничеството и ги нарежда измежду най-тежките грехопадения. В Светата Библия, глава Второзаконие се казва: „Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи; не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това е гнусен пред Господа” (Втор. 18:9-12).

Магиите са заклинателни действия, думи и ритуали, с които се извикват безплътните дяволски сили, наречени в Светото Писание „нечисти духове” (Лук. 8: 30), „бесове” (Лук. 8:32), „неми духове” (Марк. 9:17), „ангели на дявола” (Мат. 25:41), „поднебесни духове на злобата” (Ефесяни 6:12) и пр. Бесовете се стремят да откъснат хората от нашия Създател и да ги подчинят, за да погубят душите им. Магьосничеството е смъртен грях не само за тези, които практикуват тази дейност, но и за всички, които се допитват до тях, защото участниците в ритуала влизат в съприкосновение с нечистите сили. Ако човек не се покае искрено за греха и не го изповяда пред православен духовник, ще погуби душата си.

Според 61-во Правило на VI-ти Вселенски събор, 65-то Правило на на същия събор, 24-то Правило на Анкирския събор и 83-то Правило на Св. Василий Велики, онези, които са прибягвали до услугите на магьосници, но след това са се разкаяли, следва да изтърпят шестгодишен срок на покаяние, преди да бъдат допуснати да Свето Причастие. Същото важи и за разкаялите се магьосници. А непреклонните, които не желаят да се откажат от заниманията си с магии, биват отлъчвани от Църквата: „Ония, които се обърнат към магьосници..., за да узнаят от тях не ще ли им открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на Отците, нека подлежат на правилото, определящо шестгодишно покаяние. На същото наказание трябва да се подлагат и ония, които предсказват щастие, съдба, родословие и много други..., поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено из Църквата, както и св. Правила заповядват” – гласят наредбите.

Магията не се дели на „лоша” („черна”) и на „добра” („бяла”), както се опитват да ни убедят окултистите. Няма добри магии. Всяка магия е зло пред Бога, независимо как е наречена. Разделянето им на „черни” и „бели” е условно и ще го използуваме единствено с цел да внесем по-голяма яснота по въпроса. При „черните” магии, дяволът и подчиненото му бесовско войнство биват призовавани открито, чрез проклятие, с цел причиняване на злополука, болест, смърт или на друго нещастие. Това я изравнява със сатанизма, при който се отслужват черни меси и ритуално се призовават дявола и неговите демони за помощници в злоумишлените дела. Мнозина обаче вярват в широкоразпространетата заблуда за съществуването на „бели магии”, чрез които уж се призовавали „добрите духове” в помощ на хората. Внушението, че съществуват „добри” магии е едно от най- опасните, което ни се натрапва в последните години. Всеки един от нас е виждал обявите за магии, обещаващи сполука, любов, щастие, финансова помощ, изцеряване от болести, намиране на работа и какво ли още не.

Но най-тиражираната лъжа е, че „белите” магии могат да обезсилват „черните” и да ги неутрализират.

Св. Иоан Богослов призовава християните да изпитват духовете, „дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света” (Иоан. 4:1). Св.Ап.Павел ни предупреждава да бъдем бдителни, „защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (2 Кор. 11:14). И допълва: „та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата” (2Коринтяни 11:15).

Така наречената „бяла” магия е не по-малко страшна от „черната”. Дори, в известен смисъл е по-коварна, защото се прави уж в името на доброто. С нея дяволът заблуждава хората, а неговите земни служители - маговете, екстрасенсите, врачките, ясновидците, „контактьорите” и пр. (до голяма степен тези названия са условни и се отнасят до хора със сходни занимания) се опитват да ни внушат, че служат на „светлината”. Тези агресивни наши съвременници непрекъснато ни убеждават в свръхестествените си способности и ни обещават чудеса. За мнозина страдащи и болни, за претърпелите житейски несполуки, обявите им изглеждат примамливи. Лековерните посещават добре обзаведените им кабинети и офиси, за да получат изцеление и помощ, а понякога от любопитство или скука, но там влизат в контакт с бесовете.

В най-добрия случай, маговете и екстрасенсите са обикновени шарлатани, които прибират парите на наивните. Уви, тяхната „дарба” не служи само за да се обогатяват за чужда сметка. С тяхна помощ, лукавият погубва души. Дори по Божие допущение болният да почувства облекчение на заболяването си след посещението при екстрасенс, то това ще бъде за сметка на душата му. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”, „Или какъв откуп ще даде човек за душата си”- пита нашият Господ (Марк. 8:36-37).

Известни са случаи, когато пациенти са оздравявали от някакво елементарно заболяване или недъг след посещение при такива „церители”, но в последствие са развивали тежки психични заболявания, изпадали са в хронична алкохолна зависимост или са претърпявали житейски катастрофи. Което за сетен път доказва, че няма добри магии. Бесовете са човеконенавистници и не са в състояние да вършат нищо друго, освен зло.

Отново ще подчертаем, че развалянето на „черни” магии с помощта на „бели” е невъзможно. И в двата случая има намеса на дяволските сили. Сатана не би се обърнал срещу себе си, защото, както казва Спасителят: „ всяко царство, разделено на части една против друга, запустява” (Мат. 12:25).

В последните години станахме свидетели на куриоза християни да търсят помощ от ходжи, служители на нехристиянско вероизповедание, което отрича Света Троица, които уж можели да развалят магии. Този факт, както и несекващият интерес към врачките и екстрасенсите, свидетелствуват за ширещото се невежество в духовния ни живот. Самозваните „лечители” и „ясновидци” притежават особена, активна нагласа. Те парадират със своите „способности”, немалко от тях твърдят (и са убедени в себе си), че имат дарба от Бога. За доказателство, в приемните и кабинетите си държат икони на Спасителя и на Християнските Светии. Някои екстрасенси дори упътват болните към Православния храм със заръката да изслушат определен брой молитви или да присъствуват на определени богослужения. Но нима Бог желае от нас да се явим само на няколко служби, да кажем или да чуем само няколко молитви, да посетим само няколко пъти даден храм?

Бог иска много повече: да бъдем с Него винаги; да се молим и да ходим на Църква не само когато боледуваме или страдаме, но и когато сме здрави и животът ни е подреден; всекидневно да постоянствуваме в молитвите си; да усилваме вярата си; да Го обичаме „с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (Мат. 22:37).

И в двата случая сме свидетели на коварството на лукавата сила, действуваща чрез своите избранници. Иконите в апартаментите на маговете нямат онази церителна сила, която имат иконите и Светите Мощи в Божия храм, защото самият екстрасенс, маг, врач и пр. е обладан и служи на демоните, а пациентът също влиза в съприкосновение с тях; защото екстрасенсът не лекува в името на Светата Троица или на Господ Иисус Христос, а от свое име; защото не изрича християнски молитви, нито осенява болния с Господния Кръст; защото не изисква от болните покаяние за греховете и обнова в начина на живот, което е цел и смисъл на Християнството. А знаем, че болестите могат да бъдат следствие от неразкаяни грехове, и че Бог допуска житейските изпитания с цел да ни вразуми, да ни насочи към покаяние, и така, очистени с Негова помощ от греховете си, да заживеем по новому.

Бесовете биват гонени от човека с Божия Дух: „Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи дошло е до вас царството Божие”- казва Спасителят (Мат. 12:28); чрез призоваване на Бога в Християнска молитва и чрез пост: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21) Сигурен начин за предпазване на християните от злите сили и магиите е редовното им участие в живота на Православната Църква, в нейните Свети Тайнства, и по-специално в Тайнствата Покаяние и Изповед и в Светата Евхаристия, когато вярващите се причестяват с Кръвта и Тялото на Господа Иисуса Христа.

Архиепископ Серафим Соболев казва: „Светите Отци учат, че демоните се страхуват най-много от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак.”

Не е възможно да бъдете засегнати от „черна” магия, ако сте кръстени в Православната Вяра, ако сте твърди в християнските си убеждения, всекидневно изричате молитвите си към Бога, изучавате Божието Слово, участвувате в обществените богослужения и в Християнските Тайнства.

Важно е да се знае, че в днешно време към магиите отнасяме не само магическите практики от миналото, като: ясновидство, гадаене и врачуване, баене, хиромантия (гадаене по линиите на дланта), нумерология, астрология, връзване на амулети, талисмани и конци против уроки, спиритизъм (извикване на духовете на покойници), гледане на карти, хвърляне на боб, таро, леенето на олово и восък, хипнозата и много други, но и съвременните практики, масово нахлули в живота ни през последните години, като рейки, радиестезия, йога, медитация, парапсихология, екзотично звучащите вуду, шаманизъм, фън шуй - накратко: целият арсенал на древното и съвременното езичество и магьосничество.

Към огромната „армия” на магьосниците с чиста съвест можем да причислим езотериците и всички други, които изповядват култа към „тайните” учения, достъпни за малцина „избранници”, което е неприкрита проява на високомерие - черта издаваща дяволския произход на тези практики.



2



А сега ще се опитаме да изобличим онези представители на „бялото” магьосничество, които претендират, че са получили „дарбите” си от Бога, нещо повече - че са Божи избранници, надарени със свръхестествени способности, като покажем разликата между Християнството и някои страни на магическата практика в светлината на християнската етика.

Християнството е чиста, духовна, моралноизвисена и човеколюбива Религия. Тя разглежда взаимотношенията между Бога и човека в светлината на Библейското Учение, проповядвано от Господ Иисус Христос - Второто Лице на Пресветата Троица, въплатеното Божие Слово.

Християнинът се стреми към духовно и нравствено усъвършенствуване, следвайки заръката на Спасителя:

„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48).

Християнската Религия следва и утвърждава доброто по примера на Христос. Чрез участие в живота на Православната Църква и чрез изучаване на Свещеното Писание, вярващият се стреми към спасение на душата и вечен живот в Божието Небесно царство, обещано от Господ на праведните.

Изпълнението на Десетте Божи Заповеди (Изход. 20:2-17), на Христовите Заповеди за любов към Бога и ближните (Мат. 22:37-40), както и придобиването на християнско смирение, са важно условия за придобиването на Божието благоволение и за получаване на благодатните дарове на Светия Дух - за чудотворство, церителство, пророчество.

Особено внимание ще обърнем на смирението, защото то напълно отсъства от поведението на съвременните магове, екстрасенси, врачки и ясновидци - поне с такова впечатление оставаме от техните обяви и телевизионните им изяви.

Смирението е противоположно на горделивостта. То е такова състояние на духа, в което вярващият приема всички свои успехи, способности и получени блага за дарове от Всевишния. Смиреният човек не се превъзнася пред ближните. Той се смята за недостоен за Божията милост и с благодарност я приема, стремейки се да изпълнява Божията воля и да служи на хората.

Към тези християнски добродетели, като предпоставка за сдобиването с Божествените духовни дарове, трябва да прибавим дълготърпението, постоянството в молитвите, усърдния пост, ревността във Вярата, милосърдието, дарителството, неосъждането на ближния, скромността, отказа от материални излишества, целомъдрието, моралната чистота и други християнски добродетели.

От историята на нашата Религия знаем, че малцина са били удостоявани с Божествените дарове за церителство. Тези християни са се отличавали със силна вяра и с благочестие, с доброта и смирение, с висок морал. Пребъдвали са в продължителен пост и молитва. Използували са своите Божествени дарования безкористно в полза на страдащите, следвайки Христовата повеля: „Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8).

Те отказвали да бъдат възнаграждавани за лечителската си дейност и затова били наречени от Църквата „безсребреници”. Светите безсребреници не взимали никакви пари и материални дарове от излекуваните болни. Те живеели в доброволна бедност и се задоволявали с най-необходимото. Били неразлъчно свързани с Православната Църква и с деянията си утвърждавали авторитета на Християнската Вяра. Някои от тях пострадали при гоненията на римската езическа власт срещу християните.

Християнската летопис е запечатала историята на братята-безсребреници, Светиите Козма и Дамян. Разказва се, че веднъж Свети Дамян, по-малкият от братята, отстъпил пред настояването на една излекувана от него християнка и приел три яйца в чест на Св. Троица. Когато Св. Козма узнал, че брат му е нарушил дадения пред Бога обет да не приема никакви дарове за лечителската си дейност, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в общ гроб. Св. Дамян, като нарушител на обета, трябвало да бъде погребан отделно.

Сравнете поведението на тези Християнски Светии с постъпките на съвременните „церители”-екстрасенси. Днешните „лечители” взимат значителни суми от своите пациенти. Отделно текат хонорарите им от телевизионните им изяви, от книгите, които издават и от други публикации.

Някои от тях са заможни. Други си позволяват да наемат кабинети в скъпи столични хотели. Трети рекламират дейността си чрез билбордове, афиши и скъпоструващи обяви. Животът им е далече от представите ни за християнска скромност, смирение и благочестие.

Какво излиза? Че човек може да робува на страсти и пороци, да живее „разкрепостено” и охолно, да не изпълнява Божите Заповеди, да не посещава църковните богослужения и изведнъж да получи дарба за лечителство или пророчество?!

Това е неправдоподобно!

Бог не раздава така лесно своите благодатни дарове, а удостоява с тях най-ревносните, най-смирениете, най-чистите, най-безкористните. Тези дарове трябва да се заслужат, да се изстрадат с вяра, с усърдие, с труд и търпение, с многобройни добри дела в прослава на Божието Име и в полза на ближните. Каква сърдечна и духовна чистота трябва да притежава християнинът, какво смирение, колко покайни сълзи трябва да пролее за греховете си, колко години трябва да пребъдe в пост и молитва, колко добрини трябва да извърши, за да получи дарба от Бога!

Ще даде ли Бог дарба на този, който ще я поругае?!

Магиите, както и всяка окултна (езотерична) практика, са безразлични към понятията за духовност и морал. Те не поощряват духовните усилия и стремежа към нравствено съвършенство, за разлика от Християнството, което изисква не само духовна борба, но и саможертва в името на Вярата. Магическите практики изключват молитвата, поста, раздаването на милостиня, посещението на болни, и най-вече изискването за любов към Бога и ближния. Те не налагат да живееш целомъдрено, да се въздържаш от удоволствия, да се трудиш усърдно и други неща, които се изискват в Християнството, да не говорим за прояви като аскетизъм, доброволна бедност, борба със страстите, борба с нечистите помисли, обуздаване на езика, прощаване на оскърбленията, сърдечно съкрушение за греховете, пребъдването в нощни молитвени бдения и пр. Дори не изискват изпълнението на някакви елементарни морални правила.

Съвременните „телевизионни пророци” и самозвани „лечители” притежават завидно самочувствие. Скромността е рядко срещано явление в тези среди. Обърнете внимание колко много ясновидки в България вече се обкичиха с „титлата” „наследничка на Ванга”. Дори тонът им по време на телевизионните сеанси е безапелационен, самоуверен, не търпящ възражение.

Християнството изисква дълготърпение. Пътят към Божието Царство е тесен и труден, „защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Мат. 7:13-14).

Човекът, прибягващ до услугите на магьосниците, обикновено очаква мигновен успех. И те му го обещават. Обещават чудеса, постигнати без големи усилия, без труд и напрежение: само с няколко ритуала, с няколко заклинания, с няколко магически думи и жестове. Така обещава дяволът. За мнозина звучи съблазнително да оздравееш мигновено или да разрешиш някакъв житейски проблем без напрежение, да придобиеш богатство без труд, изведнъж да преуспееш и животът ти да стане щастлив като в приказка. Затова и желаещите да ползуват услугите на маговете и ясновидците никога не секва. Защото по „широкия път” се върви лесно. Не се налага нито да постиш, нито да ставаш в тъмни зори за молитва, да изпълняваш заповеди или да дадеш едната от двете си ризи на ближния. Просто плащаш необходимата сума за „лечението” или за „прогнозата” или се включваш в скъпите телефонни линии на кабелните телевизии... и чакаш чудото да се случи. Но лесните пътища, както виждаме от посочения в Евангелието цитат, не са от Бога.

Бог е истинският Лечител на нашите болести, болки и недъзи. „Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.” (Втор. 32:39).

Болестите, неудачите и другите изпитания в живота са допуснати от Бога, за да бъдем подсетени, че трябва да се обърнем към Него, и така да получим не само изцеление, но и да достигнем до душеспасението. Защото безсмъртната душа е по-скъпа от тленното тяло. Бог не ни обещава бърза развръзка и скоротечно разрешение на проблемите ни. Напротив, с примери от живота на Светиите, Той ни подготвя да бъдем търпеливи в страданията и несгодите. Защото чрез болките човек се очиства от греховете си. Във всички случаи е по- добре да изтърпиш болестта, но да спасиш душата си, отколкото да получиш кратковременно облекчение при екстрасенса, но да я погубиш навеки.

Магията е оскърбление към Бога не само защото призовава дявола и слугите му, но и защото е проява на открито неподчинение спрямо Божията воля, защото пренебрегва Неговата забрана да не се занимаваме с такива неща.

Бог е Създателят на духовете и на всяка плът. Той е Върховният Авторитет във вселената, Който господарува над материалния и над духовния свят. Единствен Той може да се разпорежда с духовете. Но никой магьосник, маг, шаман, екстрасенс и пр., не се обръща към Бог, нито Му иска позволение, а по свое желание общува с нематериалните сили. (В интерес на истината, доста магове и екстрасенси не са наясно кому служат и самите те са заблудени от сатаната, че вършат добрини. Много от тях живеят в самоизмама, вярвайки, че общуват с добри духове, с чиято помощ помагат на хората).

Нека сравним начините, по които християните и магьосниците се обръщат към духовете (Самият Бог е Дух – Иоан 4:24). Християнинът се обръща към Бога, към Неговите Светии и Ангели с молитва. Той коленопреклонно моли Всевишния и Небесните Сили за Тяхната милост и благоволение. Отношението му към Тях е като на по-несъвършено към по-висши и съвършени Създания, на Които той се подчинява. Магът изцяло пренебрегва Бога. Въпреки забраната на Всевишния, той контактува с бесовете. (Бесовете са паднали ангели, възстанали срещу Бога под предводителството на най- висшия ангел Денница (Исайя 14:8-20), заради което били низвергнати от небето и запратени в поднебесното царство. Като Ангели те също са били създадени от Бога).

Християнинът се прекланя пред Бога и Му се моли. Екстрасенсът не се моли. Най-често той се вживява в ролята на „малък бог”, повелител на духовете; смята че може да ги командва и използува по свое усмотрение. Екстрасенсът сам се поставя на мястото на Всевишния и се опитва да управлява духовните сили, сякаш истинският Бог не съществува, или ако съществува е само пасивен наблюдател на ставащото на земята.

Някога, една българска екстрасенска повелително призоваваше „добрите духове”, разпервайки десетте пръста на ръцете си пред телевизионната камера. С властния си глас тя заповядваше „да дойдат добри сили”. Тя не се молеше, както правят християните, а заповядваше. Погледнато от всички страни, магьосничеството (окултизмът) е проява на човешка горделивост и самонадеяност - дръзко и надменно незачитане и отрицание на Божията воля. Нима такова поведение не би наскърбило дълбоко и разгневило Всевишния? Чувството за власт над духовете, усещането за избранничество и могъщество изпълва съзнанието на много от тези хора. Отделно, при мнозина от тях се проявява жаждата за власт и над многобройната, най-често телевизионна аудитория, за надмощие над хората, които идват при тях с проблемите си. В спомените ни още живеят образите на Кашпировски, Джуна и на други екстрасенси, упражнявали по един или друг начин влиянието си над стотици хиляди люде.

Бог се облече в плът и слезе на земята не за да Му служат, но да послужи на хората. Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:7-8). Същото вършеха и Божите угодници.

Християните се смиряват пред Бога. Магьосниците проявяват независимост, високомерие. Но Спасителят ясно говори: „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:14). Каквото и да твърдят „белите” магове, те спекулират с проблемите на ближните за лични облаги. Това също е една от главните причини магьосничеството да бъде остро заклеймено от Бога, а присъдите над магьосниците да бъдат толкова сурови: „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт” (Откровение 21: 8).