БОЛНАТА МИСТИКА

Тя е напълно противоположна на здравата, понеже е противоположен нейният източник. Докато здравата мистика иде от Бога, болната иде от дявола. Обаче въпреки тая противоположност съвсем не е лесно да се различи коя мистика е божествена и коя — демонична. Защото сатаната е много хитър — за да заблуди и вкара в измама, той се явява не в грозния си вид, а в привлекателна форма: като светъл ангел, като подбудител на душата към добро, като доброжелател, като Божий пратеник. Свети апостол Павел, великият познавач на духовния живот, ясно свидетелствува, че «сам сатаната се преобразява в ангел на светлината» (2 Кор. 11:14).

Когато някой има видения, трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и съвършена чистота на сърцето, за да може да познае какви са неговите свръхестествени мистични преживявания — божествени или сатанински.

Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез «небесни» гласове на най-добри съвети за нравствен живот, за молитвен подвиг и прочие още не е гаранция, че се общува с добри духове. Защото мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такива благочестиви форми, за да прикрият нечестието си. Най-трагично в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.

Лесно би могло да се различи благодатното от сатанинското посещение, ако — както първото поучава на добро и изпълва с радост — второто явно ни тикаше към зло и докарваше скръб. Но това съвсем не винаги е така. Демоните са безобразно хитри! Те успяват така да имитират божествените явления, че дори и опитни отшелници, преизпълнени с благодат, са взимали понякога бесовските измами за Божии откровения.

Кой капан не е замаскиран с клонки и листа? Коя въдица не е облечена в червейче или друга някоя примамка? Демоните, като лукави ловци на човешките души, знаят как да замаскират клопките си. Явявайки се в светлина, като ангели, те правят обикновено най-добри внушения на своята жертва: «Моли се! Пости! Ходи на църква!» и пр. Ако кажеха: «Блудствувай! Кради! Пиянствувай!» — кой би ги последвал? Дяволът отлично знае, че и неговите служители, докато не са се напълно всатанили, се въодушевяват от добри подбуди. Той използува тая нагласа на душата им, за да достигне своите пъклени цели.

Типичен случай на дяволско лукавство срещаме описан в Деяния апостолски, 16 глава, 16–18 стихове. Свети апостол Павел отишъл в Македония да проповядва, подканен от едно благодатно видение. Установил се с учениците си в град Филипи. Един ден, придружен от верните си спътници, той отивал на молитва. По пътя ги срещнала една слугиня, у която имало дух да предрича и която докарвала голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървяла подире им, тя взела да вика: «Тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение». Така тя правела много пъти. Свети апостол Павел, отегчен, се обърнал и рекъл на духа: «В името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея». И духът тозчас я напуснал.

На пръв поглед свети апостол Павел като че ли неправилно постъпил. Вместо да се радва, че духът в слугинята препоръчва него и учениците му за «раби на Бога Всевишний» и им прави сред непознатите жители на тоя град най-добрата реклама, той го изгонва!

Но погледнато по-дълбоко, Христовият апостол постъпил съвсем правилно, понеже той знаел тъмните замисли на лукавия (2 Кор. 2:11). Зад тая привидно добронамерена услуга на демона навярно се криел такъв коварен план: да привлече той вниманието на тръгналите подир апостол Павла върху себе си и да раздвои вярващите: да отдели ония, които биха му дали доверието си, и да ги подмами да тръгнат подир него, за да ги погуби. Свети Йоан Златоуст много право забелязва: «Дяволът винаги прибавя към истината някоя лъжа».

Ето един характерен пример за бесовска измама.

Някой си млад монах живеел безмълвно в килията си. Демоните, като приели външен вид на ангели, искали да го съблазнят: те идвали при него, събуждали го, посочвали му светлина и го канели на божествена служба. Монахът отишъл при един старец и му казал: «Отче, ангели идват при мене и ме канят на божествена служба». Старецът му рекъл: «Недей ги слуша, чедо! Това са демони. Когато те дойдат да те събуждат, кажи им: когато поискам, тогава ще стана!» Като получил такова напътствие, монахът се върнал в килията си.

На другата нощ демоните, според обичая си, дошли пак да го събуждат. Но той им отговорил: «Когато поискам аз, ще си стана, а вас няма да ви слушам!» Те му отвърнали: «Онзи старец, лицемерът, те е развалил, затуй не щеш да ни слушаш, но ти трябва да знаеш, че при него дойде един брат и му поиска пари назаем. Старецът имаше пари, но излъга брата, казвайки му, че няма пари, и не му даде нищо. От това трябва да разбереш, че той е лицемер».

Монахът станал рано сутринта, отишъл при стареца и му разказал всичко, каквото чул от бесовете. Старецът отговорил «Че имах пари, туй е вярно. А че ни ги дадох на брата, който ми ги искаше, това направих, защото добре знаех, че ще напакостя на душата му, ако му ги дам. По тази причина предпочетох да наруша една заповед, вместо чрез изпълняването й да наруша десет заповеди. От това нарушение би могло да произлезе голямо смущение, причина за което щяха да бъдат парите, които бих му дал. А ти не слушай демоните, които искат да те излъжат».

Изпълнявайки съветите на стареца, монахът се спасил. А какво би станало с тоя послушник, ако той бе се поддал на бесовските внушения? Те биха му казали най-напред: «Ставай на божествена служба!», после: «Сега стига се моли, защото постигна вече съвършенство!», а накрай биха го наумили да върши с тяхна помощ и «чудеса». Тъй полека-лека те биха го подчинили на себе си и биха му внушили такава сатанинска гордост, която направо би го погубила.

Не бива да се мисли, че случаи като току-що разказания са легенди, дошли до нас от дълбоката древност по пътя на сказанията и приказките. И в наше време има много подобни явления. Всички нашумели днес мистични преживявания, почиващи или на нездрава православна вяра, или на нетвърда евангелска нравственост, носят печата на тънка дяволска измама.

В нашата църковна действителност се срещат много хора, които не са с разстроени нерви, та да бъдат сметнати за патологични случаи, водят един напълно нормален живот, а предадат ли се на религиозни преживявания, виждат «ангели» и общуват с духове, викат души на умрели и получават всевъзможни «небесни» откровения... Те мислят, че са във връзка със светлия духовен мир, защото хубави били внушенията, които им се правели. Как може сатаната да учи на добро!

Наивна, плитка логика! Като че ли злите духове, жадуващи да се промъкнат в доверието на лековерните християни, ще тръгнат да им се явяват с «рогата» си! Та тъй биха ги отблъснали от себе си! Дяволът не е толкова плиткоумен, колкото са жертвите му. Неговите коварства не могат да се обхванат с един поглед, нито замислите му — да се разобличат само с един довод. В Откровението на свети Йоан Богослов се говори не за плиткоумие на сатаната, а за «дълбини сатанински» (2:24)!

Страх обхваща човека, когато се размисли над тия «дълбини сатанински». Под предлог на благочестие сатаната докарва жертвите си до най-голямо нечестие. Под предлог на святост и съвършенство им дава видения и ги възгордява. Под предлог на издигане в духовия живот ги води до душевни разстройства, затъване в блатото на религиозните заблуждения, до нравствено разтление и пълна гибел.

Ето някои от тия дълбини сатанински, разгледани в светлината на наблюдавани в нашата религиозна съвременност случаи.

Често се срещат днес хора, които с необикновена жажда се втурват в опасната за грешниците област на духовния свят. Едни се предават на болезнени молитвени изстъпления, други — на спиритични сеанси, трети — на търсене небесни явления. Всички всъщност са жертва на еднаква в основата си болна мистичност и ако им кажете, за да ги предпазите, че си играят с огъня, че могат да бъдат измамени от бесовете, които се явяват често като светли ангели, те имат готов отговор: «Ние знаем това! Ние имаме дори опитни доказателства, че покрай ангелите често се явяват и демони. Но ние разбираме кои духове са добри и кои — зли. Затова сме бдителни. Добрите приемаме, а злите отхвърляме». Такива хора с нищо не могат да бъдат вразумени. Те са уверени в себе си, че не могат да сгрешат при изпитването на духовете. Затова отвисоко и с чувство на съжаление гледат на вас, когато ги увещавате да се пазят от лукавствата на демоните. А бедните са тъй жестоко подведени и тъй хитро излъгани! Преподобни Нил Синайски говори, разкривайки сатанинските лукавства: «Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях».

Не на тази ли тъкмо демонска хитрост са станали жертва днес много и много болно-мистични души?

Сатаната използува и друга стратегическа маневра: праща духовни борби в душата на подвижниците монаси и на някои обикновени християни, а след това, когато те почнат усилено да се молят, изведнъж се отдръпва, за да възмечтаят те високо за себе си, че могат вече с молитвата си да се справят с всяко изкушение.

Ето как описва тези хитрости свети Нил Синайски: «Ако забележиш, че когато се молиш против някой греховен помисъл, той е утихнал скоро и леко, разгледай от какво е произлязло това, за да не попаднеш в засада и, бидейки измамен, да не станеш предател сам на себе си... Понякога демоните, като вложат в тебе известни греховни помисли, сами те подбуждат да се молиш против тях, да им противоречиш, и тогава веднага се махат. Те правят това, за да паднеш ти в измама, като си въобразиш, че вече си започнал да побеждаваш мислите и да плашиш демоните.»

От подобно естество е и друга сатанинска хитрост, наблюдавана често в живота на наши съвременници.

Има хора, които, след като са живели много грешен живот, изведнъж пожелават да скъсат с порочността си. Те плачат, каят се, търсят Бога, жадуват за спасение на душата си. Но под влияние на изкусителя, който ги дебне и в разкаянието им, вместо да потънат в истинско смирение, вместо да се утвърдят в решимостта целия остатък от живота си да прекарат в непрестанно покаяние, те побързват да видят плодовете на обръщането си. Почват да си въобразяват, че, излезли от пътя на греха, те вече са едва ли не светци, достойни да влизат в зримо свръхестествено общение с небето. Ако те попаднат, при тая своя неправилна нагласа, в кръга на нетрезво настроени «православни» християни, или на някои сектанти, които се занимават с видения и откровения, с говорене на непознати езици, с изпадане в транс, и пр., скоро сами получават «необикновени» духовни дарби: започват да чуват хубави нашепвания, виждат знаменателни сънища и видения, преживяват чудеса. Изплъзнали се чрез покаянието от ръцете на лукавия, те падат набързо чрез дадените им и безкритично приети «духовно-мистични дарби» пак в неговите клопки.

Картинно това можем да си представим така: злият дух, като е видял, че покаялите се могат да се изскубнат от властта му, си е казал: «През вратичката на покаянието те бягат от мене, но през друга вратичка аз пак ще ги доведа при мен. Ще им дам „дарби“ да чуват гласове, да говорят на непознати езици, за виждат видения и да вършат дори чудеса. Ще им внуша, че тия „дарби“ са от Бога, че Бог им ги дава заради искреното им покаяние. И когато те повярват това, ще си въобразят, че са вече по-добри от другите, щом имат и видения, и чрез гордостта си пак ще дойдат при мен».

Тъй и става. Всички, които след покаянието си набързо са получавали духовни дарби, са се възгордявали, изпадали са в типичната за горделивците религиозна тъпота за спасителните внушения, ставали са неспособни да се смирят и да възприемат какъвто и да било добър съвет и във фанатичното си самодоволство са погивали. Парадоксалното е туй, че когато са били в най-големи нравствени падения, тия хора, поради склонността си към покаяние, са били по-близко до спасението си! А след като са се отказали от лошите си деяния и са получили като «награда» за това «свръхестествени мистични дарби», те са се отдалечили на безнадеждни разстояния от Бога.

Не са ли туй «дълбини сатанински» (Откр. 2:24)?!

Но ето и други бездни от сатанинска лукавщина.

Много хора, изпаднали в болна мистика, живеят добродетелно, целомъдрено, молитвено, почти подвижнически. Но и това не е доказателство, че техните видения и дарби са от божествен произход. Защото в тази външно безупречна нравственост се крие нова дълбока сатанинска измама. Според учението на светите отци, зад всяка страст се крие и бяс, подбудител към съответния грях (4). Има бесове на блуда, на гнева, на гордостта, завистта, сребролюбието, злобата и пр. Всички тия бесове са подчинени на върховния си началник сатаната. Когато той хване здраво в ръцете си някоя жертва, пращайки й видения и откровения, и възгордявайки я по този начин, вижда, че не е необходима помощта на другите бесове. Затова им казва: «Отстъпете от този човек! Не му досаждайте! Нека той няма изкушения с чревоугодието, със сребролюбието, с блуда, с гнева! Нека няма никакви борби с лошите си наклонности! Нека живее външно напълно порядъчно и спокойно! Нека се смята за светец. Нека служи с живота си за пример на другите, та и те да се увлекат от виденията му! Аз добре го държа във властта си чрез скритата в него тънка гордост! Друг грях не е нужен за неговата гибел».

И действително, такъв човек, получаващ видения, без да има каквито и да било духовни изкушения, минава в очите на хората за светец. Той и не помисля, че е на служба у лукавия. Виденията му са «хубави». Той не е егоист и саможив, а помага на всички със свръхестествените си дарби. Никому дори и през ум не минава, че всичко това може да бъде от сатаната.

Безупречният «свят» човек само тогава може да издаде за духовно опитния наблюдател връзката си с дявола, когато се засегне гордостта и честолюбието му. Обвинете го в малко нещо! Той веднага ще скочи като ужилен и ще почне да се защищава. Гордостта му ще се прояви у него. Макар че наглед други пороци той няма, едната гордост е достатъчна, за да го направи роб на дявола.

Че с такива хитрости за поробване на човешки души си служи сатаната, виждаме от следната мисъл на свети Йоан Лествичник: «Никой не се съмнява в това, че бесовете и страстите оставят понякога душата ... но малцина знаят по какви причини те я оставят. От някои хора — не само вярващи, но и невярващи — са си отивали всички страсти с изключение на една — гордостта. Те са оставяли нея като основно зло, за да запълни мястото на всички останали страсти. Защото тя е толкова вредоносна, че може да срине от самото небе». →