Съвсем наскоро писах и говорих за криза. Не за икономичеката криза, която даде повод на някои харизматични лица да пророкуват.  Не знам как ще ме разберете, но убедено мога да заявя, че повечето намесвания на сегашната криза пророчества за последните дни са откровена спекупация. Бог не го е грижа за това, че има финансов дефицит. Нямаме глад, недостиг на дрехи и подслон. Душите ни обаче са гладни и сковани и  Бог от край време се интересува от духовния дефицит.   Исках да започна от края на предишната тема. Позицията ни в Христа. Не искам да говоря за генералските ни пагони, а за занемарените ни войнишките окопи.  Ние сме поставени нависоко.

Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.  (Мат.5;14-16)

Виждате ли, това звучи величествено. Ако искате да се самонадъхвате, не го четете в контекст от началото на главата. Тя започва с едни "абсурдни" блаженства, в които Господ казва, че са блажени хора, които никой не би нарекъл такива.  Една трета от описаните хора в тези блаженства на съвременен български език биха били определени като "смотаняци" или "прошляци".  Има ли някой, който би искал да е хулен, или пък да е гонен (та било то и заради правдата)? Някой иска ли да е скърбящ? 
Някой иска ли да е поставен на високо място?Спомням си за Моисей. На него му се случи да се изкачи на две високи места, на които да има лични срещи с Бог на Хорив и Синай.  Въпреки това Моисей не влезе в Обещаната земя.  Да си на високо място не е привилегия, както казват някои. То е отговорност. Тежка отговорност. Мнозина са били поставяни на високо място, а не са достигали до края.  Не е важно през какво сме минали, а къде ще стигнем. Ние сме поставени на високо за да светим. Ние не сме поставени нависоко, за да блеснем пред света със светския блясък. Ние сме поставени, за да носим светлина на света, която той няма да схване. (Йоан 1;5). За да светим в тъмнината, трябва да бъдем различни. Църквата днес не свети, защото не е различна.  Тя се опитва да предложи на света това, което той иска. Да завоюва пазарен дял в него. Църквата обаче трябва да иска да отделя от света и в това се проваля.  Наблюдавали ли сте модерните методи за евангелизация? Шоу, клоуни, ентъртейнмънт. И между тях някакъв Христос. След което хората стават християни не с молитва за покаяние, а с молитва за "приемане на Христос за личен Спасител".  Никак не искам да бъда разбран криво. Аз искам повече хора да бъдат спасени. Но човек се спасява едва когато намрази това, което е противно на Бог. Когато намрази тъмнината. Намрази я първо в себе си и се погнуси от нея.  Когато се почувства безпомощен и недостоен. Когато разбере, че е грешен и колко страшно е това. Когато реши да мине на другата страна. С други думи, когато светлината влезе в него. Когато го направи различен.  Когато самият той засвети в тъмнината.   Има факти, от които не трябва да бягаме. Ние не можем да светим, когато живеем в нечистота. Това не може да бъде променено дори  и от кръвта на Христа. Чрез нея ние получаваме прошка за всичко, но ако ние вържим неправда, тя не прави неправдата правдива в Божиите очи, как то мислят някои. Решението е да търсим сила от Бога за промяна. Ние сме поставени на хълм не, заради идеята да сме нависоко, а за да светим.  В някои църкви, когато се зададе въпроса "Искате ли да бъдете поставени на високо място?", цялата църква отговаря с утвърждение ентусиазирано.

Нашият Господ беше поставен на едно високо място.  Не, не говоря за мястото,  на което е сега, говоря за Голгота.  Искате ли да отидете там?

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
(Мат.14.27,28)

Тъкмо за това говоря. Ние се стремим да бъдем на високо място и ако е така, добре правим. Но ние трябва да знаем за разноските. Тръгвайки след Христа, ние заставаме откъм него, но се изправяме срещу всичко останало. Нашата работа ще е да светим и да будим.  Но първо трябва да събудим нас самите.

На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.  (исайя 62:6,7)

Какво е да си страж на стената на укрепен град. То все още не е да седим в царски тронове. Някои от нас са служили в армията. Да бъдеш страж означава да си там, бодър и твърд независимо какви са условията,  Когато вилнее буря или когато напича жега, стражите не се оттеглят.  Ако един от стражите, не е там, целият град е уязвим. Появило се е място в стената, откъдето врагът може да проникне.  Ние сме поставени нависоко и не трябва да си позволяваме да се оттегляме. От нашето стоене там не зависи само нашият собствен живот, а и сигурността на другите.  Ако аз замирам духовно, това не е нещо, което касае само мен, а несъмнено се отразява и на другите.  Всъщност, този стих винаги ми е бил странен.  Няколко глави преди това същият пророк Исайя пише Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? В 62ра глава обаче има откровен призив да не даваме почивка на Господа. Сякаш Той би имал нужда от такава. В съзвучие с метафората обаче бих казал, че Бог си почива твърде много покрай нас. Покрай мен. Ние си почиваме. Нека накрая си спомним една случка.

Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. 
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. 
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? 
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно. 
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. 
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. 
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи... (Мат. 26:38-45)

Учениците изобщо не знаеха за какво иде реч. Те заспиваха, Той идваше, събуждаше ги и те отново заспиваха. 
Ето часът наближи... Разбираме ли?