Всеки ден от нашия земен път е повод да спрем за миг и да се замислим. Когато погледна опашките пред църквите на Рождество Христово и Възкресение например, аз винаги се замислям. Мисля си за същината на тези празници и после за представата на хората за тях. Рождество Христово например символизира любовта и смирението с които нашия Господ изостави небесния си престол и прие човешки образ за да донесе светлина на Земята. За да ни изкупи от греха, плащайки с цената на собствения си живот. Той ни обикна толкова много, че даде целия си живот си за нас. Възкресение символизира завършека на този акт започнал с въплъщението на Христос на земята. Възкресение символизира и покорството с което Той отиде на кръста вършейки волята на своя Отец. Рождество и Възкресение Христово са просто началото и края на земния живот на Христос. Той обаче, не ни подари само тях. Той ни даде целия си живот. Затова се учудвам на хората, които си мислят, че като отидат на църква на тези два празника и запалят свещичка техния дълг към Христос е изпълнен. И съвеста им е чиста. Има обаче и други хора които са приели живота на Христос в сърцето си. Те много добре знаят, че раждането и възкресението на техния спасител в живота им е нещо което става всеки ден. Те знаят, че двадесет и пети декември е ден в който могат два пъти по-силно да изявят това, което и иначе всеки ден преживяват. Другото е лицемерие. Да живееш живот отдаден на себичност и егоцентризъм през 364 дни в годината, но да си силно вярващ в деня на Рождество Христово е лицемерие. Затова хора които знаят това, всеки ден преживяват раждането на Христос в живота си, както и възкресенската му сила. Всеки ден те му благодарят за живота който им е дал, а на конкретната дата го правят още по-силно. Отдават му още по-голяма почит. Защото всеки ден те истински ценят жертвата му на кръста. Моето послание днес е към тази група хора. Към вас, които знаете, че двадесет и пети декември е възможност още по-силно да изявите любовта и почитта към Исус които изпитвате всеки ден. Към вас които не сте лицемерни и ритуални на тази дата. Моето послание днес е към тази група и по-конкретно към мъжката част от нея. Въпросите ми към вас братя мои днес са следните:

Празнувате ли 8 март? Какво означава този ден за вас? Преди да ме прекъснете с мисълта, че досега съм говорил за духовен празник, а сега говоря за естествен искам да ви кажа, че за духовния човек всичко е духовно. Та, въпроса ми братя е какво е за вас този празник. Това е просто ден в който ние отиваме до църквата (невястата си), палим свещ (подаряваме букет цветя) и съвестта ни е чиста? Или е ден в който ние изявяваме с двойна сила любовта с която обичаме жената всеки ден? Същото е нали? И ако наричаме едното лицемерие, то не е ли такова и другото? Този празник наистина е причина да се замислим какви са мотивите в нашите сърца. Това важи не само за семейните мъже, а и за несемейните. Те биха ми отговорили, че нямат жена към която да показват нужните респект и уважение, но скъпи братя не сте прави. Погледнете сестрата вляво или вдясно в неделя когато отидете на църква. Как се отнасяте към нея? Как се отнасяме към жените в църква (и не само там) като цяло? Понеже ние сме призвани да променим ценностите на света. А там многовековното подтисничество на жената доведе до неправилната и еманципация. Което също е изкривено. Аз съм за равнопоставеността на жената, но дългите и борби за равенство доведохо до това тя напълно да изгуби своята идентичност в опитите си да се докаже. В копнежа си да покаже че е равна на мъжа, жената започна да носи мъжки дрехи и вратовръзки. Да работи мъжки професии. Нямам нищо против това, но жената днес се нуждае да открие отново своята идентичност. Да спре да се съревновава с мъжа, а да бъде оценена и почетена от него. Да заеме мястото си до него(не под него). Единствения начин по който това може да стане е когато ние, носителите на вечните принципи и ценности ги изявим в света. Но преди да го направим нека погледнем в сърцата си. Как ние вярващите се отнасяме с жените. Чувал съм за църкви в Африка където на жената е забранено да проповядва и трябва да се навежда ниско когато мине мъж край нея. Трябва да носи забратки и да не приказва много. Чувал съм, че жената не бива да оспорва мнението на мъжа, а трябва винаги да е съгласна с него. Говоря за Африка. Знам, че при нас нещата не са така, но нека пак погледнем в сърцата си братя мои. Ще се учудим какво има там. Едно наследство от миналото, от което Бог иска да се оттървем. Замислете се, ако една жена се изправи пред амвона ще я приемете ли безрезервно, все едно проповядва мъж? Ами ако тя е призвана за лидер в църквата? Как бихте се отнесли към това жена да ви поучава и води? Ще приемете ли апостол от женски пол, по същия начин по който и апостол от мъжки пол? Бихте ли допуснали Бог да коригира живота ви използвайки жена? Нека изпитаме мотивите на сърцата си братя. Днешния празник е добър повод за това да спрем и да се замислим. Искаме здрави семейства нали? Ами погледнете света. Там семействата се рушат защото жената се опитва да контролира мъжа. Да бъде глава на семейството. Да изземе мъжката роля. Женската еманципация, плод на непрестанната борба на жената за равнопоставеност ражда двуглаво чудовище в семейството, нали? И затова семействата просто не могат да устоят. Защото жената и мъжът страдат от липса на идентичност. Те не знаят кое е тяхното място в семейството. Опитват се да се контролират и владеят един друг, а това разкъсва дома им. Но преди да им покажем нашия модел нека първо го прегледаме още веднъж. Защото ние искаме да дадем най-доброто. Нека погледнем семействата в църква. Има много от тях който устояват само, защото жената знае, че трябва да се покорява на главата на семейството - мъжа. Тази жена може да е подтискана и нагрубявана, но тя мълчи защото знае че е под власт. Тези семейства са цели братя мои, но гниещи отвътре. Пълни с червеите на разрухата. Защото много мъже днес са приели, че като глава на семейството си могат да подтискат както искат жените си и децата си. Вечното Божие слово обаче ни учи, че както Христос е глава на църквата, така и мъжът трябва да е глава на жената. Това означава, че ние трябва да се учим от Неговия свят пример. За да разберем как трябва да третираме жените си, трябва да видим как Исус третира църквата. Как Христос се отнася със своята свята невяста? Нима не и отдава целия си живот? Нима не и дава всеки ден безусловната си любов? Да църквата не е съвършена, но любовта на Христос към нея е абсолютно съвършена. Покриваща всяка наша грешка и слабост. По същия начин и ние мъжете сме призвани да се отнасяме с жените си братя мои. Да покриваме слабостите им и да ги укрепяваме, вместо да се чудим как да изявим "голотата" им. Нека погледнем отношението на Христос към нас - църквата. Христос ни обича, цени и иска да изгради нашата идентичност. Да ни види святи и изчистени. Ходещи в Неговата слава. Не трябва ли и ние да имаме същото отношение към подходящия помощник, който Бог изпраща в живота ни? Ако искаме да възвърнем идентичността на жената, нека се замислим къде е тя? Откъде жената трябва да черпи своята идентичност? Ами отговора е откъдето и мъжа:

Битие 1:27 и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Бог създаде човека по Своя образ. Той вложи Своя дух в него. Всичко което Бог бе, Той го вложи в човека. След това Той го раздели в мъжа и жената. Това може да се види много добре, ако погледнем 22стих в един английски превод на библията от иврит наречена Complete Jewish Bible.

Битие 2:22 The rib which ADONAI, God, had taken from the person(личността), he made a woman-person(жената-личност); and he brought her to the man-person(мъжът-личност).

Бог взе реброто от личността(носеща сто процента Божиите характеристики), създаде жената-личност от това ребро и я приведе при мъжа-личност. В началото имахме личност, а после мъж и жена личности. Бог използва видими неща в естественото за да ни покаже духовни принципи. Както Той взе част от тялото което беше дал на Адам и създаде Ева. Така Той взе и част от духа, който беше вложил в него и го постави в Ева. От този ден нито мъжа, нито жената отделно могат да изявят пълните характеристики на Бога. Нито един от тях поотделно няма цялостния духовен капацитет на Бога. Бог искаше семейство на земята и затова реши да се изяви по този начин. Бог става видим на земята чрез семейството. Когато мъжът и жената се съберат и станат една плът както казва писанието, то тази плът съдържа сто процента от Духа на Бога. Затова ние знаем, че бракът не е просто подпис за придобиване на имущество, а вечен завет. Завет в който Бог взема мъжът и жената и ги слива в едно. И никой не може да наруши това едно. И това едно е съставено от две абсолютно равни части. Мъжът и жената имат нужда един от друг за да се допълнят и да изявят Бог на земята. Защото ако мъжа изявява силата на Бога, то жената изявява нежността и любовта с която Той ни обича. Затова нека днес отново се замислим трябва ли жената - нежната половина от Божието сърце да бъде подтискана. Трябва ли да и се забранява да изявява изящната красота, която Бог е поставил в нея. Словото ни учи да се издигаме един друг. Да считаме другия за по-горен от нас. Затова единственото правилно нещо което можем да правим като мъже днес е да издигнем жената в църква. Защото това различава истинския мъж от комплексирания. Истинския мъж няма нужда да подтиска жената за да се почувства такъв. Той знае мястото, което Бог му е дал в семейството. Истинския мъж знае, че жената е като нежно цвете което има нужда от грижи за да разцъфне. Има нужда да бъде укрепена в своята идентичност за да не и се налага повече да води борби за равнопоставеност. Защото равнопоставеността е Божия план за семейството. А да бъдеш глава на жена си означава да и отдадеш живота си. Да копнееш да я видиш възстановена и сияеща. Точно както Христос копнее да види църквата.