Всеки човек, независимо от възрастта си, мечтае да има около себе си хора, на които може да разчита винаги. Това е един вътрешен копнеж за искренни и дълбоки взаимоотношения. Когато говоря за това, нямам в предвид "ходене" или срещи между двата пола, нито някакви мимолетни, необвързващи познанства, а нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Много от нас са търсили такива взаимоотношения, но факт е, че не всички са успели да ги намерят. Болшинството от тези хора са останали с разбити сърца, или все още са такива, които жадуват за истинското приятелство. Някои с времето са се примирили и са попаднали в капана на обикновените познанства.

Религиозните поздрави и усмивки и престорените, повърхностни или свръхдуховни разговори не могат да заменят истинското приятелство.

Днес, скъпи читателю, аз имам добра вест за теб! Исус умря на кръста, и тази жерва ти дава пълното право да се наслаждаваш на едни искренни взаимоотношения. Той ни показа лично пътя към тях. Гледайки на Неговия живот, ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора - хора като нас.

Има няколко въпроса, на които трябва да си отговориш, за да достигнеш до истината за богоугодното приятелство.

Първото нещо, което трябва да се запиташ е:

Кой може да бъде мой близък приятел?

Исус каза: "Вие сте мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам." (Йоан 15:14) и за нас - християните това е главния критерий.

Човекът върши ли това което Исус заповядва? Съобразява ли се с думите на Исус преди всичко друго? Готов ли е да се покорява на Исус в своите взаимоотношения?

Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля. Такъв човек може да бъде истински приятел, защото във всичко той иска да следва Исус.

Следващият важен въпрос е:

Какъв е смисълът на едно приятелство?

Исус каза: "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

Можем да свържем това слово с една силно изразена геройска проява на саможертва.

Ето един пример: Представи си, как твоя приятел е на оживен булевард и не вижда един камион, който изведнъж го връхлита. Едва успяваш да го избуташ точно в последния момент, а самия ти оставаш под гумите. Ето това е саможертвата.

Но това ли е всичко? Само в такива случаи ли можем да кажем, че даваме живота си за приятелите си? О, не! Ежедневието е нашия живот - радостите и болките ни, успехите и неволите. Ако споделяш тези неща ежедневно с приятелите си и си готов да им помагаш, това ще бъде твоята саможертва на смирение и пълно отдаване.

Божието Слово казва: "Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат" (Римляни 12:15).

В Библията думите "живот" и "душа" са често взаимозаменяеми. В някой от преводите на посочения стих в Йоан 15:14 се казва: "...да дадеш душата си...". Твоята душа е много повече от твоя физически живот. Тя е твоя ум, твоите чувства и воля. Следователно да дадеш живота си е като да дадеш чувствата си, умът си и волята си на твоя приятел.

Как да дадеш своя живот (своята душа) на приятеля си?

1. Твоите чувства

Трябва да се научиш да изразяваш чувствата си към своите приятели. Ние сме създадени с чувства и въпреки, че можем да ги подтискаме или да ги превъзнасяме, едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме.

Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или в отчаяние. Да бъдеш източник на насърчение и любов. Да претъпиш когато ти е трудно, когато са те предали и да бъдеш готов да даваш отновo.

Как може да стане това? Като приемеш Божията любов, радост и милост. Отивайки в Неговото присъствие, ще разбереш, че Той е неизчерпаем източник на всичко това. От Него извира реката на живота. Тя може да протече чрез теб към другите и ако това стане ще почувстваш и преживееш благословението и.

2. Твоят ум

Трябва да откриеш как, кога и с какво можеш да послужиш на приятелите си и да ги зарадваш. Създавай планове, подготвяй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да получиш, всеки ще страни от теб, защото ще те смята за егоист.

Никой не обича паразитите (особено духовните). Такива хора винаги се опитват да вземат от енергията ти, от емоциите ти и от всичко друго, което имаш в повече. Не бъди такъв, но се научи да се раздаваш на другите без да очакваш да ти върнат нещо. Нали това е, което каза Исус?

3. Твоята воля

Основата на едно приятелство не са само чувствата, думите или прекараното време заедно. Основата е също едно твърдо решение. Само така ще можеш да изградиш истински взаимоотношения, които да се запазят във времето. Всяка следваща стъпка в приятелството е решение, което трябва да се вземе. Най-важното решение е да се посветиш на приятелите си и да отвориш вратата на сърдцето си за тях.

Когато приехме Исус за свой личен Спасител, ние влязохме в Завет с Него, а също така и с Неговото Тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. Така е и с приятелите. Те никога не идват даром. За приятелството се работи и то усърдно; жертва се и то ежедневно.

Ако във връзките ти с околните, ти не жертваш нищо от себе си, това означава, че нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен "самота" и няма да излезеш от там, докато не намериш ключа - споделянето.

Исус каза: "Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." (Йоан 15:15)

"... защото ви явявам всичко." Така Исус ни показва, че споделянето е важна предпоставка за доброто приятелство. Разбира се, всичко това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично и да не ти пука за другите..."

Исус сподели с нас всичко - любовта си, трона си, богатствата си и дори живота си.

И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля, защото е писано:

"Не се мамете. Лошите другари покварят добрите нрави" (1 Коринтяни 15:33).

Когато откриеш някой с удобрен характер, посвети се и работи, за да спечелиш съдцето му и доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство?

"... да принасяте плод и плодът ви да бъде траен" (Йоан 15:16).

В заключение искам да кажа, че приятелството винаги стои след твоето лично взаимоотношение с Бога. Нищо не може да бъде по-важно от връзката ти с Исус. Но също така трябва да знаеш, че твоята любов към Бога се измерва и с любовта ти към твоите приятели.

"... защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." (1 Йоан 4:20) и също "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13).

Преди 8 години аз приех Исус Христос за мой личен Спасител и Господ. От тогава се радвам на едни чудесни взаимоотношения и имам истински приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм, на това, че Божието слово е вярно и напълно приложимо в живота ни. Господи, благодаря ти, че доведе в семейство си мен, който бях самотен!

Ако искаш да имаш истински приятели, които обичат Бога и теб с цялото си сърце, нека се помолим заедно за това с тази молитва:

Татко Небесен,

Благодаря Ти, че чрез смъртта и възкресението на Твоя Син, аз мога да се наслаждавам на Твоята любов и приемане. Благодаря Ти също, че на кръста Исус плати за мен, за да имам близки приятели и да не съм самотен. Ако греша във взаимоотношенията с моите приятели, моля Те, откий ми го.

Аз искам да се променя според Твоята воля. Помогни ми да давам плод във Теб и плодът ми да бъде траен.

Моля Те, покажи ми хората, които могат да бъдат мои най-добри приятели и ме направи да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в името на Исус Христос.

Амин!



Източник: интернет