И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш”. Матей 8:2

Историята с изцелението на прокажения освен чисто повествователната си ценност, съдържа в себе си и доктринална ценност. Както впрочем и с много други библейски истории.

Случаят с прокажения разкрива, от една страна, божествената природа на Христос – имащ власт над болестите, от друга страна, обаче, е показателна за нашето човешко обръщение и отношение към Всеможещия.

И точно върху това бих желал да се спря днес в своите размишления, върху думите на обречения прокажен, казани към Христос: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш”.

Смятам, че няма да прозвучи преувеличено, ако кажа, че основната причина за разочарованието между християните по отношение към Бога е това, че ни е толкова трудно да произнесем думите на прокажения „Господи, ако искаш….”

Ние с лекота усвояваме втората половина от изречението „можеш да ме очистиш”, но ни трябват понякога години да приемем и усвоим истината, която е изразена в първата половина от изречението „Господи, ако искаш…”

Ние много по-лесно се доверяваме на Божията сила, ние приемаме, че Бог може всичко, за Него няма нищо невъзможно и т.н., но като опрат нещата до това, дали Бог иска винаги онова, което може, като опрат нещата до Божията воля, ние се сърдим, роптаем, обвиняваме Бога в несправедливост, безмилостност и т.н. И така се стига до огорчение. Огорчение, обаче на което причината сме ние, а не Бог.

Ние постъпваме като невръстни деца, които знаят, че родителите им могат това или онова, но им е трудно да приемат тяхното мнение, тяхната воля. Децата трудно разбират, че дори и да могат, родителите не винаги искат да направят онова, което могат. И точно, поради това неразбиране те бързо се огорчават, сърдят се и дори плачат.

Например, с моя син редовно изпадаме в такива ситуации. Аз му казвам „не искам”, „не е хубаво това или онова”, а той ми отвръща ядосано „искаш, искаш”… Това е детската логика – „щом искам аз, и ти трябва да искаш”… Егоцентрична логика…

И точно този синдром на незрелостта, на детското в нас се забелязва у много вярващи, които подхождат към Бога, към Своя Небесен Отец демонстративно „искам”. Не „ако искаш, Господи”, а „аз искам, Господи”. И не дай си Боже, ако не се случи онова, което искаме – истерии, паника, разочарование… Ето това е участта на духовните младенци…

Затова Божието Слово ни призовава в Ефесяни 5:17 …не бъдете неразумни, но проумявайте, що е Господнята воля.

Бог иска да пораснем, да надрастем детския егоизъм и да се оставим в Неговата съвършена воля за нас. Да проумеем, че Неговата воля е съвършена, тя е подчинена на Неговото знание и на Неговата любов. И това е не само засега, но и занапред. Това придава особено съвършенство на желанията Му….

Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

В този стих Божието Слово ни подканва да не се съобразяваме с този свят, където девизът е „искам”, където всеки е длъжен на някого….Но обратно, да обновим ума си в Христос, да придобием Неговия ум, чийто характеристика е изразена многократно в Евангелията, но най-вече в Гетсимания „не Моята воля, а Твоята да бъде”.

И когато това се случи в живота ни, когато претърпим подобно обновяване на ума и нагласата към Бога, тогава, казва ап. Павел ще „познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено”.

И така, нека оставим детинското в нас, нека пораснем и проумеем, че има нещо по-важно от това, че Бог може и това е Неговата воля. А в крайна сметка това е и същността на християнския живот – да живеем съобразно Божията воля, волята на Този, Който ни е сътворил.

В 1Петрово 4:2, Божието Слово ни призовава да живеем „през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля”.

Също и в Колосяни 1:9 четем: „ Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване”.

А когато това се случи, сърцето ни ще пребъдва в спокойствие и радост при всякакви обстоятелства. Дори в моменти, когато нашата воля е една, а Божията друга.

Щастието и мира в християнския живот идват не с познаването на Божията сила, а с познаването на Неговата воля, Неговата съвършена добронамереност и промисъл.

Нека молим Бога да се изпълваме все повече и повече с познаване, разбиране на Неговата воля!

„Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш” или с други думи: „Зная, че можеш, вярвам, че можеш, но също така се доверявам на Твоята воля, на Твоя избор”.

1Йоан 5:14 И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша”.

В това е благословението и мира на живота ни в Бога – да живеем и просим по Негова воля!
Rate this:

3

0

i

оцени

Quantcast
Share this:

* Digg
*