МЛАДЕЖИ

1.Зрелост за женитба

2,Законният акт на брака

3.Съгласието на родителите за моя брак

4.Смесени бракове

ЗРЕЛОСТ ЗА ЖЕНИТБА

Притчи 29:20; Песен на песните 4:13-16

Бракът е първата инстанция, установена от Бога на земята и най-важната за нас, хората. За съжаление никъде не се учи за брака. Никъде младежите не се обучават за това, което , след Богаа, е най-важното нещо в бъдещият им живот.

Те влизат в брака без да имат елементарни знания за него и без да знаят, че това е завет за цял живот, че бракът е нещо, което се изгражда през целия живот и че неговото изграждане започва още преди да бъде сключен./ Притчи 15:32-33/.

За много младежи бракът се оказва краят на духовния им живот. За успеха на един брак е много важно младежите да узреят за това посвещение. Много често те се женят млади защото са принудени /бременност на момичето/ или искат да избягат от дома и родителите. Това е много опасно. Бракът е за възрастни, не е за деца.

В кои области трябва да узрее младежът и как да стане това?

1. Първата област е физическата зрелост. “На колко години да се оженя?”- питат често младите. Законът в България казва, че човек става пълнолетен след 18 години и тогава може да сключва граждански брак.

Младите момичета физически зреят, растат и се развиват до 18-20 години, а момчетата до 25 години. Ето защо бракът преди 18 години е незрял брак, ранен брак, който не е много стабилен. Защото момичето не е узряло физически, за да води полов живот и да става майка. Момчето също.

При ромските общества младите се събират в брак, когато са по на 13-15 години. Те не са узрели физически. Мозъкът, в който са центровете на всички дейности, включително и за сексуалността, не е доразвит. Те не са узрели, за да имат полов живот.

2. Втората област е емоционалната област. Иска се емоционална зрелост. До нея се достига, когато межем да контролираме емоциите си, да правим разлика между добро и зло, между чувства и факти. Не може да се каже, че един 14-15 годишен младеж е зрял в емоциите си. Незрелите не владеят чувствата си и в брака при сътресение понякога става страшно: когато неконтролираните чувства се сблъскат. В брака живеят двама души с различни характери и емоции. Ако те поне малко не са узрели в емоционалната сфера, как да изразят чувствата си? Кои чувства да споделят, а други- как да ги контролират? Младите ще имат големи конфликти и ще се стига до развод. Ап.Павел пише в Евреи 5:14, че зрелите християни са обучили чувствата си, за да различават доброто и злото.

В ранните бракове брачните партньори не могат да контролират чувствата си и се стига до конфликт. Едно от тези чуувства е ревността, която преминава често границите на нормалната ревност и изригва в насилие.

3.Зрелост в способността да усещаш как се чувства другия до теб. Това се нарича емпатия. Това е много важно в семейството. В брака взаимоотношенията са много тесни, близки и брачните другари лесно могат да се наранят, защото показват своите слаби места и грешки. Затова тази способност е много важна. Незрелият младеж е егоист, той иска неговите нужди да се задоволяват, но не може да поеме отговорността да се грижи за друг.

Когато има емпатия се случва следното:

-налагане на своето мнение;

-несъобразяване с другия;

-неизслушване на брачния партньор;

-липса на саболезнование и милосърдие;

Ако усещаш другия до теб, ти ще контролираш чувствата и думите си. Ако не усещаш брачния партньор, няма да го разбираш, ще го нараняваш. Усещането се изразява в това да познаваш брачния партньор добре, да следиш думите му, очите му, изражението на лицето, стойката, да виждаш дали не е уморен, ядосан, загрижен, натоварен.

4.Зрелост в знанието си за брака и семейството. Подготовката за брак и семейство на младите е задължение на родителите и пастирите в църквите. Но когато младежите са на възраст след 16-19 години, те само трябва да се подготвят за брака и семейството. Има толкова много литература за брака и семейството, която те трябва да прочетат и изучат, да посетят курсове за предбрачно и брачно съветване. Но много малко младежи се интересуват от това нещо. Те казват: “Още не съм решил да се женя, та да се подготвям за брак…” Но когато решат да се женят, е вече късно и те попадат в капана на предбрачните сексуални връзки. Някой от тях забременяват и са принудени да сключат брак или да направят аборт.

За някои младежи бракът е краят на духовния им живот, края на посещението в църквата, края на общението с Бога.

Младежки групи от малцинствата с 50-60 младежи се разпадат след брака и само един-двама остават в църквата- всичко друго потъва в света.

Това говори за голямата важност на подготовката на младежите за брак и семейство, наравно с духовното им израстване.

Младите трябва да знаят какво е бракът. Каква е целта на брака, че бракът е заветна връзка за цял живот (това е нещо, което ромските младежи трябва да разберат и приемат).

Бракът е посвещение в служение на брачния партньор и децата, за да ги изградим като личности. Ако младежите са на 15-17 години, те имат нужда някой да се грижи за тях, да ги изгражда като личности. Точно в тези години се изгражда егоструктурата на човека, сексуалната му самоличност и ако той се ожени, влиза в брака с неоформено себевиждане, недоразвита личност, която има нужда някой да се грижи за нея и да я оформя.

Зрялата личност е с оформена егоструктура и знае “Кой съм Аз”. Такава личност вече може да поеме отговорност за други, да се грижи за други и да възпитава деца, да изгражда себевиждане в тях. Зрелият младеж знае, че в брака всеки има своите задължения и трябва да ги изпълнява. Тя са готови да изпълнят Битие 2:24, където се казва, че мъжът трябва да напусне родителите си, за да се привърже към жена си и двамата да станат “една плът”.

Момчето трябва да поеме функциите на глава на семейството. Върху него лежи финансовата отговорност за жена му и за децата му. Върху него пада задължението да защитява, да закриля дома, да възпитава децата, да ги поучава в Божия път.

Момичето трябва да поеме функцията на съпруга и майка в дома, да бъде мъдра, за да изгражда дома си.

5.Младежът трябва да има и духовна зрелост- способност да посреща и разрешава проблемите с Бога, а не при всеки проблем да тича при мама и татко за помощ. Духовно зрялата личност се уповава на Бога за всичко и знае Римл. 8:28- “Всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога…”

При трудности зрелия християнин призовава Христа, и застава в пост и молитва пред своя Бог. Незрелият християнин е незрял и във вярата си, неукрепнал. Няма добър молитвен живот и общение с Бога. Незрелият християнин изпада в инфантилно поведение, цупене, сърдене, затваряне в себе си, плач, крещене. Или посяга лесно към алкохола, наркотика, изневярата. Зрелият християнин уповава изцяло на Бога и знае Исая 26:3- “Ще упази в съвършен мир, непоколебим ум, защото на Тебе уповава”.

В брака има три основни конфликтни области: финанси, религия, секс. Зрелият християнин трябва да знае как да ги контролира и какво да прави в тия области.

6.Една област в брака, която изисква голяма зрелост са децата и тяхното възпитание. Ако не си узрял за брак, тук ще се провалиш. Децата изискват много внимание, грижи и възпитание с мъдрост и любов. Ако си незрял, ти ще изискваш твоите нужди да се покриват и задоволяват. Незрялата личност трудно се отказва от удоволствията си- телевизия, игри, хоби и др. Сега, когато има деца, една такава личност трябва да се лиши от повечето удовоствия, от свободното си време и от задоволяване на своите нужди, за да отдаде време, сили и енергия, за да изгражда децата си. И понеже ще му е трудно, той често ще пренебрегва децата си, ще ги наказва, ще ги бие и отхвърля. Незрелият родител ббяга от отговорност. Той се стреми към “сладката свобода”. Която е имал преди брака. Той не се интересува от проблемите с децата и бяга от тях.

За да вузпиташ децата си, трябва себе си да образоваш, да четеш и възпитаваш, за да има какво да дадеш на децата си.

7.Незрелият християнин не прави разлика между влюбване и любов. Влюбването не е акт на волята ти и съзнателен избор. То е временно емоционален възход и сексуално привличане. Това са силни чувства, които те владеят, а не- ти тях.

Любовта е съзнателен избор. Любовта трябва да е продължение на влюбването, но често не е така. Хората не избират да обичат, а искат чувствата да ги владеят и следват.

Зрелият знае, че в брака влюбването постепенно изчезва и тогава трябва да “ходи в любов”, която е избор, решение. Любовта е по-силна от влюбването. Любовта е основната нужда на човека, а не влюбването. Затова Исус рече: “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. /Йоан 13:34/.

Любовта не е чувство, тя включва чувства, но е акт на волята ти и решение да постъпиш спрямо словото. Затова Господ заповяда да се обичаме.

При влюбването в мозъка се отделят много ендорфини /хормон/, който е като допинга. Човек се чувства с приповдигнато настроение, сякаш е на седмото небе. Ето защо влюбеният не мисли трезво и разумно. Той е воден от чувствата си и постъпва според тях. Докато любовта е един вид поведение, решение да постъпваш според Божието слово о заповедите му. /IКор.13:4-8/

Зрелият християнин знае това, а незрелият е егоист и не може да постъпва според Божието слово.

Незрелият християнин остава чувствата да го владеят в брака и те го провалят.

8.Важно за зрелостта е младите да умеят да общуват. Ако младите не развият тази способност да общуват ще си имат проблеми. Общението е основно в семейството. То е нещо, което се развива и прогресира. Тъй като сме дух, душа и тяло, общението е в дух, душа и тяло.

Духовното общение се изразява в общата молитва, четене на словото и общо служение на Бога. Мъжът трябва да знае, че той е отговорен за това общение. Той е този, които трябва да се моли за жена си и децата си, и да ги поучава в Божието слово.

Душевното общение се изразява в общение в мисли, чувства, воля. Споделянето на мисли, чувства и желание. Зрелият християнин трябва да знае, че общението изгражда брака и го заздравява. Споделянето е нещо. Което с времето се усвоява и разбира.

Най-добри и жизнени бракове имат тези, които споделят мисли, чувства, желания, планове, проблеми, които разкриват душата си пред брачния партньор.

Общението в тяло е сексуалното общение. Незрелите имат проблеми в тази област. Нужно е знание, за да израстнат в тази област. Сексуалното възпитание е задължение на родителя, но когато и родителите го нямат, какво могат да дадат на детето си? Тук младите трябва да имат познание по анатомия на секса, познание върху духовната основа на секса. Сексът е триизмерен акт, в които участва цялата личност с дух, душа и тяло. Най-големият сексуален орган е умът, там е центърът на секса, там става програмирането за сексуалния живот. Ако младежитеимат предбрачни сексуални връзки, всичките им преживявания ще се запечатат в ума и той ще бъде програмиран за контакт с човека, с когото те общуват сексуално.

9.Зрелият християнин трябва да знае, че между половете има голямо различие.

Ето някой от тях:

1.Различие на физическо ниво

Мъжът и жената са различни във всяка клетка. Разликата в комбинацията на хромозомите е основна причина за развитието на мъжки и женски индивиди.

Мъжът и жената са различни в структурата на скелета, във вътрешните органи: жената има по-голям стомах, бъбреци и черен дроб. Тя има три основни функции: мензис, бременност, кърмене.

Жената има повече хормони от мъжа. Кръвта има повече вода и 20% по-малко червени кръвни телца. Поради това тя по-лесно губи съзнание.

И още много други неща.

2.Различие на умствено ниво:

· Мъжът и жената мислят различно

· Действат различно, реагират различно.

· Жените са по-емоционални, по-нежни, романтични, имат майчинство.

· Мъжете са по-логични, сдържани и практични.

· Жената притежава женственост, изразена в грижи за мъжа и децата.

· Мъжът притежава мъжественост- това е способност да се поема отговорност, да се дава стабилност и сигурност.

3.Сексуални различия:

· При мъжа сексуалното влечение е постоянно.

· При жената се колебае от мензиса и много други външни фактори

· Мъжът се възбужда от поглед.

· Жената се възбужда от допир и нежна дума.

· Мъжът се привлича от физиката на жената.

· Жената от личността на мъжа

· Мъжът има нъжда от често полово общуване.

· Жената има нужда от качество в секса.

4.Интуитивни различия:

Жената притежава “женска интуиция” да долавя подсъзнателно миниатюрни подробности, които са реални.

5.Мъжът и жената различно общуват. Имат разлика в говоренето. Жената говори повече- 25 000 думи на ден, а мъжът 12 500 думи. Тя говорят за различни неща:

· Жената говори за плетки, мода, ястия, готвене и т.н.

· Мъжът говори за политика, спорт, бизнес.

Зрелият християнин трябва да знае тези неща, защото конфликтите понякога са от това, че брачните партньори не разбират тези различия.

10.За да узреят младите е желателно да натрупат знание и върху много други неща за брака.

Например:

· Всеки да знае своето място в брака

· Мъжът е главата на жената

Пред Бога ние сме равни, но в брака всеки има своето място, което трябва да си заеме.

Мъжът трябва да защитава, снабдява, задоволява духовните и материални нужди на своя дом.

Жената трябва да поддържа и насърчава мъжа си, да работи в дома си, да възпитава децата си.

Всеки да знае кои са целите и желанията в брака. Целта е нещо. Което е под мой контрол и то е да служа на брачния партньор и децата и да задоволявам техните нужди. Желанието е брачния партньор да служи на мен и да задоволява моите нужди. Докато целта е нещо, което аз всеки ден постигам, гоня, то желанието е нещо, което не е под мой контрол и за него трябва да се моля.

Незрелите личности бъркат местата на цел и желание и често желанието брачния партньор да служи на мен, става цел и се постигас критики, спорове, манипулации. Бракът започва да страда.

Колкото е по-незрял човекът, толкова по-лесно се жени без да има ясна цел за отговорностите в брака и задълженията. Най-успешни са браковете след 25 години.

Незрелият мисли, че ако не върви в този брак, ще направи нов брак. А когато човекът е узрял, той достатъчно се е радвал на свободата си и вече е готов да поеме отговорност, да се грижи за другите.

Зрелостта за женитба се подготвя от родителите. Също пастирите и учителите могат да подготвят младежите за брак. И накрая, всеки младеж трябва сам да се подготви за тази важна крачка в своя живот, като потърси литература и материали за брака и семейството. Една важна крачка към зрелостта е по-доброто общение с Бога в молитва, четене и изучаване на Божието слово.

Бог да благослови всички бракове!

ЗАКОННИЯТ АКТ НА БРАКА

Римляни 13:1-3; Iкор.7:2

В последно време все повече се увеличава браковете между мъж и жена, които се събират за да живеят заедно, но без да се обвързват, без да сключват брак. Понякога те създават и деца в тези свободни бракове и се мъчат да ги възпитават правилно.

Трябва ли бракът да се узаконява от държавната и църковната институция?

Защо да не се сключи устно споразумение между мъжа и жената и така да живеят заедно? Каква е Божията воля относно този проблем?

В Римляни 13:1-7 четем, че трябва да се покоряваме на властите. Всяка власт е от Бога и ние трябва да й се покорим, като длъжност към Бога.

В Конституцията на Република България, в глава втора “Основни права и задължения на гражданите”, в чл.46(1) енаписано така: “Бракът е доброволен съюз между мъжа и жената. Законен е само гражданския брак”. Ясно е, че ако нямаш граждански брак, то ти живееш незаконно в брак с друг човек, което е нарушение на закона на властта и е непокорство спрямо тази власт и оттам-непокорство спрямо Бога.

Ние, като християни, сме длъжни да се подчиняваме на властта в тази област отдавайки Кесаровото на Кесаря, както учеше Исус. Това е Божията воля за нас. Така християните се обвързват законно пред властта с една връзка, която ги принуждава да изпълнят своите задължения в брака и семейството.

Те знаят, че ще им се търси отговорност, ако не изпълняват семейните си задължения. Те се обвързват сами по свое съгласие. Така те пред властта, съда и други институции са едно цяло, една законна двойка, която има своите права и привилегии.

Мои познати жевеят заедно като мъж и жена, без да имат граждански брак. В един момент той попада в затвора, и когато тя-жената, отиде да му помогне и да даде сведение, първия въпрос, който й зададаха властите бе: “Ти каква си му?” Тя не можа да отговори, защото бракът им не бе узаконен. Така жената не бе допусната да даде сведение и да помогне на мъжа.

Със законния акт на брака мъжът и жената придобиват тежест и привилегии. Имат авторитет и пред институциите, и пред обществото.

Никой, дори в света, не гледа сериозно на двама души, събрали се просто така, за да живеят заедно. Те нямат авторитет пред обществото.

Второто нещо при узаконяване на брака, е венчавката. Тя се извършва в църквата от пастирите, при условие, че има граждански брак. Венчавката е включване на Бога в брачния завет. Както гражданския брак, така и венчавката се извършват пред свидетели.

При венчавката младоженците се обричат на посвещение един на друг докрая на своя живот. Това обричане обвързва двамата пред Бога и ги предпазва от разваляне на брака.

Това гарантира Божията помощ в брака и Божиите благословения. Бог не благославя двама души, които живеят незаконно- без граждански брак и венчавка.

Бракът е завет между мъжа, жената и Бога- “тройно въже”/Еклисиаст 4:9-12/, обвързване на три личности в брака. Завета представлява окончателно и ненарушимо посвещение: “Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”/Матея 19:6/. Това е Божия план за брака- заветна връзка за цял живот. Брачния завет се установява веднъж и завинаги, само с един човек, докато е жив. Брачния завет дава сигурност, защита, прибежище за брачните партньори и децата им.

Само при брачен завет двамата брачни партньори могат да се опознаят и да развият своите взаимоотношения, да изградят брака си, да се чувстват защитени, сигурни, уверени и закриляни от света и греха. При брачен завет само, хората се чувстват задължени да поемат своите отговорности в брака.

Матея 18:20- “…гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.”

Брачният завет е събиране на двама души в името на Бога и затова и Бог е посред тях. Затова и молитвата на тия двама има сила: “Ако двама от вас се съгласят на земята, за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми…”/Мат.18:19/.

Законният акт на брака е нужен да се предпазим и от кръвосмешение. Когато всеки знае своето потекло, намалява се опасността от кръвосмешателство.

При ромските общества, където няма сключване на граждански брак, често се сменят партньорите.Печало е, че раждат деца от всеки, с когото се събират да живеят. Така децата понякога не знаят дори кои са родителите им, не познават своите кръвни братя и сестри от другитебракове на своите родители. Така се влиза в кръвосмешение.

Доказано е от медицината, че има голямо кръвосмешение сред ромските общества. Доказват го и многото ромски бебета, които се раждат с редки мозъчни заболявания, които болести се явяват само при кръвосмешения.

Затова Божия план за брака е той да бъде законен акт- пред светски и църковни власти, пред свидетели, за да не се изпада в грях.

Бракът, като първа и най-важна институция на тази земя, Бог е промислил, за да бъде защитена и благословена по този начин- чрез узаконяване.

СЪГЛАСИЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ И МОЯТ БРАК

Всяка двойка, която иска да сключи брак, се сблъсква с въпроса: “Трябва ли да имам съгласието на родителите за нашия брак?”

Бог е поставил родителите в позиция на власт спрямо децата си и това им дава силата да ги благославят или проклинат. Никое от децата не желае да изгуби родителското благословение.

Християнските младежи знаят, че петата Божа заповед гласи: “Почитай баща си и майка си, за да се продулжат дните ти на земята, които ти дава Господ Твоя Бог”. Изх.20:12. Почитай зззначи уважавай, покорявай се и приемай съвети от тях. Проклятия има върху тия, които не изпълняват тази заповед.

Марк 7:10 “б”:”…който злослови баща или майка непременно да се умъртви.”

В Марк 7:11-13 се описва, че почитта към родителите стои пред религиозната дейност.

Но какво да правят младите хора, ако родителите не са съгласни с техния брак?

Родителите могат да изтъкнат редица причини- че са много млади, не си подхождат, нямат професии, къща, че приятелят не е добър, хубав, не произхожда от добро семейство и т.н.

Родителите, макар и невярващи, не винаги грешат, защото те виждат неща, които младите не могат да видят. Те имат житейски опит, който понякога им дава да направят по-правилна преценка за нещата.

Ето няколко съвета към младите за този момент:

1.Да не се гневят, да не говорят и да не се бунтуват срещу родителите си, защото ще направят грях.

2.Това е време за молитва и пост, време за обмисляне на нещата, за преценка.

3.Това е време за разговори с родителите и чакане. Време за смирение.

4.Когато родителите не са съгласни-търси съвет от християни, занимаващи се със съветничество в областта на предбрачните и брачните взаимоотношения.

5.Без съгласието на родителите не подписвай брак, защото ще станеш за съблазън. Библейският начин е да получиш тяхното съгласие. Ако това е Божията воля-да се ожениш за този човек-Бог ще отвори път, за да прокара Своята воля.

Как да постъпят младите?

Пример имаме в Мат.17:24-27.

Исус идва с учениците си в Капорнаум и там има събирачи на данък за храма-за неговата поддръжка. Събирачите питат Петър: “…Вашият учител не плаща ли двете драхми?” Петър е много бърз в отговора си и казва: “Плаща!”И после когато влиза в къщата Исус, го изпреварва и ги пита: “Земните царе от кои събира данък-от своите хора или от чужденците?” Петър отговаря: “От чужденците!” Исус казва: “Като е тъй своите им са свободни.” Или Исус не е длъжен да плаща данък на царе, Той е освободен. Но въпреки това, Исус плати този данък. Защо? Отговорът е в ст.27 “. За да не ги съблазниш”.

Исус прави нещо, което се отнася до Неговите взаимоотношения с хората извън неговото царство и това нещо го прави, за да не ги съблазни. Сам Бог е пазел да не съблазни хората с делата си, колко повече ние!

Или има някои неща, които опират до нашите взаимооношения с хората около нас и по-точно с невярващите, и за да не ги съблазним, трябва да ги направим.

И това е съгласието на родителите за твоя брак. Ако подпишем без тяхно съгласие, това не е християнско, това е лъжа, лицемерие и грях спрямо родителите. Това е неуважение спрямо тях и тяхното мнение и решение.

Може тази постъпка на непокорство така да ги ядоса, че да се развалят взаимоотношенията и те да изрекат думи на проклятие относно брака на младите.

Това не е добро свидетелство за Исус. Това е съблазънта, която се поставя пред родителите, камък, който младите си окачват на врата и той ги тегли надолу.

Исус се отказва от своята привилегия да не плаща данък заради невярващите, за да не ги съблазни. Това е пътят на кръста. Въпреки,че Тои беше свободен от това. Тук видяхме в този преимер, че пред Исус имаше две Божии воли.

1.Божията воля да бъде свободен /което е проблем между Бог и Него/.

2.Божията воля- да се съобрази с другите, за да не ги съблазни /това е проблем между Него, Бог и другите/.

И Исус прие да изпълни втората Божия воля, за да не стане за съблазън.

Така и пред младите излизат двете Божии воли.

1.Божията воля да се оженя за Х, която воля опира до взаимоотношенията на човека с Бога.

2.И Божията воля- да се покориш на родителя, воля, която засяга взаимоотношенията ни с тях, макар и твоите родители да са невярващи.

Коя воля трябва да се изпълни?

Трябва да се изпълни писаната Божия воля, за да не съблазним хората. И тогава се чака за Божието благовремие, за първата Божия воля. Християнинът трябва да се покори на писаната Божия воля: “Почитай баща си и майка си” и да вярва, че Бог ще прокара Своята гореща воля за твоя проблем с брака.

Младежът трябва да предостави този проблем на Бога и да чака. Това е носене на кръста. Иначе ще си отрежем кръста.

Ако писаната Божия воля: “Почитай баща си и майка си” е воля първа на Бога и тя отрязва пътя на горещата воля от Бога- да се ожениш за Х, то младежът трябва да чака Бог да приведе Своята гореща воля в действие. И то става, когато се покориш на писаната Божия воля и ти сам отваряш пътя за изпълнение на волята на Бога за твоя брак.

Каква грешка допускат младите хора тук?

Да внимават, да не би волята на Бога, да се ожени за Х- да стане твоя воля и да подхранваш себето, като казваш: “Аз върша Божията воля”. И в разпалеността си да мислиш, че нищо не е в състояние да попречи на тая Божия воля, и тогава сам Бог ти поставя пречка. Внимавай да не тръгнеш само по тази воля и да потъпкаш писаната в Изх.20:12 Божия воля. Тогава ще съблазниш хората около тебе. Грехът е налице. Ще се похули Божието име, ще се наранят родителите.

Младите трябва да имат Божията мъдрост при такава ситуация. Тя трябва да говорят открито с родителите, за да им обяснят как стоят нещата- че Бог им заповядва да ги почитат и да им се покоряват и затова те ще отложат брака си дотогава, докато те се съгласят. Но също и това, че те имат водителство от Бога да свържат живота си в брак, но без тяхното съгласие не желаят.

Когато нещата се поставят открито и с любов, Бог отваря път за прокарване на Неговата воля за брак.

Какво да правят младите, ако въпреки всичко, родителите упорстват и не дават своето съгласие за брак?

Тогава има няколко изхода:

Да се съгласят с тях и да прегледат отново връзката си, да я осмислят и ако се съмняват, че това е Божия воля за тях- да се разделят;

Другия начин е да следват в Божието водителство в този случай и да чакат как Бог ще ги водии;

И накрая- да подпишат без родителско съгласие и впоследствие да си оправят взаимоотношенията, което е по-трудно и сложно.

Бог да дава мъдрост на младежите!

Амин!

СМЕСЕНИ БРАКОВЕ

“Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?”

(Амос 3:3)

Това е въпрос, който вълнува не само християните. Дори сред невярващите се знае, че “смесените бракове” са тръдни бракове. При тях брачния живот върви благодарение на пълното умствено разбирателство между партньорите, докато в чувствата има разминаване. Това предизвиква самотност, болка, нараняване, огорчения.

Ако встъпващите в брак не се споразумеят за вярата и разбиранията си, бракът е невъзможен и скоро ще стигне до развод.

Третира ли Библията този въпрос?

Ще разгледаме и двете схващания на Стария и Новия завет за смесените бракове.

Изявленията на Ст.Завет за смесените бракове са недвусмислени. В Ст.Завет Бог забраняваше на евреите да сключват бракове с хора от други народи. Това е описано в Изход 34:15,16; Второзаконие 7:3,4; Малахия 2:11,12.

Тязи бракове заплашват вярата на евреите. Евреите не могат да опазят чиста връзката си с Бога при един такъв брак. Или смесените бракове са били нарушение на верността към Бога.

Пример за такъв брак е Самсон и Далила.

Самсон бе избран за съдия и водач на еврейския народ.

“…още от раждането си детето ще бъде назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.”(Съдии 13:5). Но поради това, че Далила е от враговете на Израел, този брак повлиява на връзката на Самсон с Бога и той става неспособен за работата, на която е призван, защото “…Господ се беше оттеглил от него.” (Съдии 16:20).

Колко често се повтаря това сега, когато християни се женят за невярващи?

За много младежи сватбения ден може да се окаже краят на верската им практика и на духовния им живот.

В книга Ездра 10 глава се описва една такава печална картина.

Евреите се завръщат в земята си след 70 годишен плен. И там тези, които са се оженили за жени-чужденки, са били обвинени в престъпление /10:10/. Всички мъже, които са взели жени-чужденки, е трябвало да оставят тези чужденки и децата им, да се разделят с тях. Тези жени пречеха на еврейските мъже да опазят вярата си чиста и връзката си с Бога добра.

НОВОЗАВЕТНО СХВАЩАНЕ

То е описано във IIКоринтяни 6:14-17.

Тук ясно и точно се говори за брак с невярващ. Тези бракове са голяма опасност за вярващия поради следните причини:

Първо: грешката, която вярващия прави като мисли, че после- в брака ще може да повлияе на навярващия брачен партньор и той да повярва.

Второ:ще има сблъсък на две ценностни системи. Ценностната система на вярващия, която е построена върху Библията и ценностната система на невярващия, която е точно обратна. Ще има натиск върху християнина от страна на брачния партньор в много области на живота. Това ще кара вярващия да прави компромиси със себбе си, вярата си и като последица- ще натрупа много грехове.

Или както се казва във IIКоринтяни 6:14 “…какво общо имат правдата и беззаконието, какво общение има светлината с тъмнината…”

Какво общо може да има между вярващ и невярващ, като основното в живота- ценностните им системи са различни?

Вярващият е светлината, в Христос той е ново създание с жив дух и вяра.

Невярващият е в царството на мрака, в Адам старо създание-с мъртъв дух и без вяра.

При вярващия на първо място е Бог, а при невярващия- това са пари, власт, удоволствия. На вярващия водач и господар е Господ, на невярващия-Сатана.

Какво общо може да има между тях?

IIКоринтяни 6:15 “…И какво съгласие има Христос с Велиал/ Сатана-б.а./? И какво съучастие има вярващия с невярващия?”

В такъв брак основното общение- общение в духа няма да го има. Общата молитва, общото поклонение на Бога ще липсва. Ще липсва ходенето на църква, събирането с вярващи, общението с тях.

Християнинът ще почне да охладнява и любовта към Бога ще избледнява. Ще прави много компромиси и накрая ще застане в бунт срещу Бога, братя и сестри!

Ще се наруши душевното общение- споделянето. Ще дойде момент, когато те няма какво да си кажат. Взаимоотношенията ще се обтегнат, ще се явят спорове, кавги и двамата ще охладнеят един към друг. Това ще се отрази на сексуалното общение и накрая бракът ще се разпадне.

Едно момиче споделило с пастира си, че смята да се жени за невярващ и поискала съвет от него. Пастирът й казал да се качи на амвона и да се помъчи да го изтегли при себе си. Колкото и да се опитвала, тя не могла.

“Добре”-казал пасторът.; “сега нека се опитам да ти помогна да дойдеш при мене”. Той я дръпнал надолу и за секунда тя скочила при него. Християнката разбрала- лесно е да слезеш на нивото на невярващия, но е трудно, почти невъзможно, да го издигнеш до нивото, където се намираш ти.

Ако едно вярващо момиче се ожени за едно невяващо момче, тя трябва да се подчини на един неспасен мъж, а това включва и подчинение на царството на тъмнината. Това е бънт срещу Бога. Това поставя душата на жената в робство на силите на тъмнината. Това е опасно за нейното духовно състояние.

Елена израстнала в християнско семейство. Среща невярващо момче, в което се влюбва. Той започва да идва на църква с нея, имитира покаяние и вяра, за да може да се ожени за нея. Те се оженват и след сватбата той отказва повече да ходи на църква. Тя също престава да посещава богослуженията и двамата заживяват “щастливо” в света, далеч от Бога. Елена забравя църквата, Библията, Бог, потънала в грижи около дома и децата, тя все няма време за Бог.

След 18 години брак един ден те правят катастрофа с кола, от която Елена си счупва гръбнака и се парализира от кръста надолу. Мъжът й я гледал 2-3 месеца, но после заявява, че тя повече не може да му бъде жена, че той няма нужда от нея в леглото и я напуска, хваща си любовница и се развежда с нея. Елена се връща наново в църквата, при Бога, но с цената на един разбит брак и инвалидност за цял живот.

Непокорството на Божията заповед “Не се впрягай заедно с невярващи” носи своите последици. Защото християните са избрани хора. Те се радват на определени привилегии, но имат и своите отговорности.

Божията заповед “Не се впрягай…”е ясна и категорична. Но твой е изборът дали ще я спазиш, или не.

А какво да кажем за децата, появили се в един такъв брак? Кой ще ги възпитава и на какво?Детската душа ще бъде объркана. Детето ще бъде свидетел на много неприятни неща. Трябва да знаем, че религията е конфликтна област в брака. На тази тема винаги ще има конфликт и детето ще бъде свидетел на това нещо.

Смесени бракове са бракове между хора с различна вяра- будисти, мохамедани. Също и брак с католик, православен и т.н. Тези бракове са много опасни, защото хората може да не са приели Христос и да нямат покаяние.

Тук спадат и браковете на християни от различни деноминации- баптисти с педесятни, методисти с конгрешани и т.н.

Тези бракове също могат да донесат трудности. По принцип всеки брак крие рискове. Смесените във верско отношение бракове се разтрогват 2-3 пъти по-често от еднородните. Трудно ще се водят религиозни разговори, които да не смущават брачния мир, поради докртиналните различия.

Ще има неразбиране поради това коя църква да се посещава, кой пастир да се слуша, коя доктрина да се държи.

Всичко това ще се отрази на общението в брака. Никой не може да се присъедини към вероизповеданието на другия, без това да обремени съвестта му. Разликата в религиозните възгледи ще породи проблем в брака и ще се отрази на общението в дух, душа и тяло. Общата молитва, общото богослужение ще пострадат. Споделянето ще намалее и сексуалната връзка ще охладнее.

А децата ще израстнат в една религиозна пустиня, в която често ще са свидетели на доктринални битки между мама и татко.

Смесените бракове си остават голям риск, скок в неизвестното. Те се разтрогват по-често и са опасност за духовното състояние на християнина.

“Ще ходят ли двама заедно, ако не се сугласят?” /Амос 3:3/

Затова младите трябва да осмислят тези неща преди брака. Те трябва да отхвърлят изцяло брака с невярващ или човек с друго вероизповедание- мохамеданин, будист и др.

А когато човекът, с когото иска да сключи брак е от християнска вяра от друга деноминация, те трябва преди брака да уточнят различията, да уточнят неща като:

-в коя църква ще ходят на богослужение

-коя доктрина ще държат

-да изгладят всички верски различия

Тези неща трябва да станат преди брака. Наистина, тогава всичко изглежда лесно и всичко е оцветено от чувствата, но тези неща трябва да се дискутират и уточнят.

Молете се за ващите бъдещи брачни партньори!

Бог да благослови младежите и да им дари мъдрост, когато решат да правят брак!

АМИН!

Използвана литература:

1.”Просто добри приятели”- Джойс Хагет

2.”Искам да бъда щастлива”-Гюнтер Хампел

3.”Християнски брак”-мисия “Възможност”

4.”Християнско семейство”-учебник от библейска академия “Логос”

5.”Сексът-да поговорим откровено”-Лорета Спайви