Страхът от Господа

Разглеждайки темата за страха от Господа, открих някои сериозни причини, поради които трябва да Му се боя, също така открих различни следствия от наличието на страх Господен, както и от липсата на такъв. Открих, че ние, бидейки едновременно Божии деца и слуги, сме задължени да Му отдаваме дължимата почит и да имаме страх от Него (Мал. 1:6). Това е като аксиома за всеки новороден вярващ без изключение. Открих, че Господ иска от мен да Му се боя, да ходя във всичките Му пътища, да Го любя, да Му слугувам и то от цялото си сърце и цялата си душа (забележете, не с 50% или каквато и да е друга част, дори не и с 99%, Бог иска с пълно основание всичко - и в Стария, и в Новия Завет - Лк. 9:23, за да пазя Неговите заповеди и повеления, които Той днес заповядва за мое добро (Втор. 10:13), защото във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е (Деян. 10:35). Знаем, че Неговата воля е винаги добра, съвършена и за наше добро, но ние сме свободни да изберем дали да се подчиним или не. ако мога да перефразирам думите на Исус Навин, "аз и моя дом ще се боим от Господа и ще Му служим". Определенодумите на Божия човек не бяха моментен изблик на емоции, но едно добре обмислено решение на волята му. По времето, когато е изрекъл тези думи, той е бил на преклонна възраст, много е преживял и не му се е видяло тежко да служи Господу. Той е познавал своя Бог, имал е лично взаимоотношение с Него и всъщност сам Бог го е наставлявал как да Му служи и как да Му се бои. Не се е опитвал от себе си да Му слугува, но Бог го е водил и затова съм сигурен, че на Исус Навин бу е била "лека службата", въпреки трудностите и проблемите. Не че трябва да чакаме неговата възраст (90-100год) и зрялост, за да вземем решение да Му се боим. Днес всеки може да познава своя Бог - от най-малкия до най-големия, казва Господ (Ерем. 31:34), и да познава Този, в когото е повярвак, за да може един ден с ясното съзнание да заяви: "Господи, аз (и моя дом) ще Ти се боим и ще Ти служим". Молитвата ми е всеки един от насда достигне до решението да се бои от Господа и нека сам Тойни води и учи как да живеем през всичките си дни в страха Господен.

ЩО Е СТРАХ ОТ ГОСПОДА

Нека преди всичко да видим кой е източника на страха Господен.

В Еремия 32:40 се посочва ясно, че сам Бог, чрез Своя Дух, поставя в сърцата на своя народ страх от Него, без който страх те биха Му отстъпли. В Пс. 86:11 Давид се моли Господу да му даде да се страхува от името Му с неразделено сърце. Все пак, както ще видим по-нататък, ти можеш да избереш и да не приемеш да Му се боиш (Пр. 1:22-29). Тук Давид стори правилното нещо. Със своята воля той избра страха Господен и го потърси от Него,за да бъде Той в началото, като начинател. Във Втор. 5:29 виждаме отново, че Бог очаква от нас отношение на сърцето към страха Господен, т.е. боим се във и със цялото сърце:

"Дано да има у тях такова сърце, щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките ми заповеди,..." -Втор. 5:29

В Лет 6:31 показва как се изявява това на практика -

"За да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища през цялото време, докато живеят на земята".

.. а именно, като ходим в пътищата Му и Го следваме през всичкото време на земния си живот. Определено това е непосилна задача за изпълнение с човешки сили. Слава на Бога за това, че Той винаги е на разположение да ни подкрепи в това, което ни е възложил (Пс. 55:22), защото освен че е в началото, Той е и по средата, като Ъсъвършител, за да ни дава сила и мъдрост да вършим волята Му. А тя е да Му се боим през всичките си дни като Го следваме неотклонно и устоим до края, т.е. до физическата си смърт.

Вярно е и обратното - ако не ходим във всичките Му пътища, не Му служим с цялото си сърце и душа и не пазим заповедите Му, то, първо, не Го любим, защото който Го люби той пази заповедите Му, и, второ, не Му се боим (2 Лет. 6:31). Тъй като и този, който се бои от Бога, и този, който Го люби, ще пазят заповедите му, може да се обобщи, че страх от Господа е развнозначно на любов към Него. И наистина, в най-голямата заповед на Исус, която е основа на целия закон и пророците, стои любовта към Бога. Затова, който се страхува от Господа - той е който Го люби, от друга страна, който Го люби той и се страхува от Него. И така, до тук можем да обобщим един от аспектите на страха от Господа - това е да пазим заповедите Му, да ходим в пътя Му, да Го любим и да Му служим с цялото сърце и душа през всичките си дни. Ние се страхуваме от Господа не защото сме в очакване всеки момент нещо да ни сполети отгоре, когато се провиним, а защото Го обичаме и мразим да Му съгрешаваме, когато сме непокорни на наставленията Му.

Ето и друга характеристика на страха от Господа - това е да се мрази злото:

"Страх от Господа е да се мрази злото" - Пр. 8:13

Както сам Господ Бог мрази греха и злото, така и ние сме призвани да същото:

"Пази езика си от зло и истните си от лъжливо говорене. Отклонявай се от злото и върши доброто" - Пс. 34:13,14

Не е възможно в сърцето да има в един и същ момент страх от Господа и беззаконие:

"Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бога" - Пс. 36:1

Пр. 14:27 ни учи, че страха от Господа (любовта към Него) е извор на живот - за сегашния (земния) и за живота с Бога във вечността - страх, който ни отделя от примките на смъртта.

Страх от Господа означава още да имаш и силната увереност, че ти, като Негово дете, винаги ще намираш прибежище у Него в случай на нужда:

"В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чеда ще имат прибежище" - Пр.14:26; Пс. 50:15

В Ис. 50:10 четем (според Разширения превод на Библията) за човек, "който се бои от Господа и слуша гласа на Неговия служител" и въпреки това "ходи в тъмнина, в дълбоки проблеми и няма сияещ блясък (в сърцето си)". Божият съвет е: "Нека разчита, да вярва и да е уверен в името на Господа и нека се облегне на Него, та да бъде подкрепен от своя Бог" - (Разширен превод). С други думи, този човек се бои от Господа, слуша гласа на Служителя Му (Деян. 4:30) и изпълнява Неговите изисквания, но всичко това не нови светлина в душата му и е лишено от простото сърдечно упование в своя Бог. Този човек няма подкрепа от Бога, въпреки че показва, че се бои от НЕго като върши дела, ако и да са много благочестви на вид. Липсва му обаче едно - да се облегне на своя Бог с пълното доверие, че няма да падне, но ще бъде укрепен. Страхът му се изразява само в добрите дела, в които Бог отнапред е заръчал да ходим (Тит 3:8), но не и всъщнсот в истинска, сърдечна вяра в Оня, който ги е заръчал. Ясно е, че не знае защо и не познава Оня, комуто се опитва да служи. В Старозаветно време Бог иска човека с вяра да гледа напред в бъдещата изкупителна жертва на Агнето, Което щеше да бъде наречено Емануил (Йоан 8:56); докато за Новозаветния вярващ Божията навока е да гледа със същата вяра във вече принесената жертва на Исус, като потвърждение на пророчествата за това и да уповава със сърцето си именно на заместителната смърт на Сина. Накратко - боиш се от Господа - добре, слушаш гласа на Служителя Му - добре, но добави и детското доверие в Него и в това, което Той е направил за теб, а не в това, което ти си направил за НЕго. Той не ще те подведе. Мога да посоча такъв пример: когато се облегнеш на стена обикновено не очакваш тя да се събори и да те затрупа. Е, който по-велико трябва тогава да е доверието ни към Бог, Който е нашата единствена Канара, непоклатима до века? На такъв човек страхът му от Господа е непълноценен. Нека се довери на Него, да се обялга на Него, защото страх от Господа е силното упование, че Той е твоето прибежище и Канара, т.е. който се страхува от Него, не се страхува от нищо друго, защото неговият Бог заслужава пълното му доверие и, докато стои в Него,  не ще се поклати.

Нека да погледнем сега към Исус. Според пророчеството на Ис. 11:2,3 -

"И Духът Господен ще почива на него,... Дух на знание и на страх от Господа; и той ще се наслаждава в страха от Господа".

За ревностния християнин най-приятното и сладко нещо е да ходи в правота, защото той се бои от Господа; да обича правдата и да мрази злото

"Който ходи в праведност, бои се от Господа" - Пр. 14:2

В стих 3 на Исая 11 глава виждаме, че Исус се наслаждава в самия страх от Господа. За Него да има страх от Господа бе най-болямото удоволствие. Както вече разбрахме, тоя страх представлява любов, която върши волята на Отец с искрена вяра, с цяло сърце и душа до край, дори до мсъртта. Исус обичаше своя Отец, затова, имайки чрез Духа страх от Него, изпълни волята Му. По този начин Исус възлюби също и хората, и то докрай, като даде живота си заради нас. Той доброволно реши да подчини своята воля на тази на своя Баща и да извърши Неговата заповед - "Да възлюбиш Господа своя Бог и ближния си както себе си". Това, което сам Той вършеше на земята, и то не от себе си, но чрез Святия Дух на страх от  Господа (Ис. 11:3), беше за него наслада. Ние сме готови да Го следваме в пътищата Му и да Му слугуваме вярно, и то без роптание, а с наслада, въпреки несгодите, нкоито може да се наложи да изтърпяваме, защото имаме страх Господен и сме готови от любов към Него да се подчиним.

Страх от Господа е да пазим заповедите Му, да ходим в пътя Му, да Го обичаме и да Му служим с цялото си сърце и душа през всичките си дни, като имаме силната увереност в Него. Наслада и удоволствие има в страха Господен, защото ходим в правота, обичаме правдата и мразим злото.

ПРИЧИНИ, поради които Бог очаква от нас да имаме страх от Него

На първо място, Бог дава такъв страх, за да Му служим, и то по най-правилен начин - със страхопочтителен респект.

"Слугувайте на Господа със страх,... "- Пс. 2:11 И действително, без страх Господен не е възможно да Му се слугува (служи).

"Син почита баща си, и слуга господаря си; ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене?" - Мал. 1:6

Бог знае, че без да се страхуваме от името Му няма да се подчиняваме още повече че от сътворението на човека, длъжността му е да се бои от Господа:

"Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека." - Екл. 12:13

На второ място, Бог дава страх от Него, за да не Му отстъпим:

"И ще туря в сърцата им страх от мене, за да не отстъпят от Мене." - Ерем. 32:40

Какво значи "Да отстъпят от Него"? Виждаме отговора в Исая 8:12-13:

"да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, и да не се боите от това, кото което те се боят, нито да се плашите. Господа на силите  Него осветете, от Него да се страхувате и пред Него да треперите."

Пълноценното служене на Бог неминуемо ще доведе до явни различия с околните, защото това, от което те се боят (хора, природни или политически сили и др.) не може да те уплаши и не ти вдъхва респекта, който те очакват. Ти си създаден с цел да се боиш от Бог и си новороден, за да бъдеш различен. Често това може да доведе до конфликти с околните колеги, приятели, началници и дори понякога родители. В такъв момент правилният избор е страха, о нот Господа и да предпочетем да се намерим угодни Нему, без да направим компромис с вярата и убежденията си, вместо да се съгласиш, като "наречеш съюз всичко, което тия люде наричат съюз."

На трето място, Той отлично знае кое е добро и кое - не, от гледна точка на вечността и, понеже ни желае винаги доброто и само доброто, Бог влага в сърцата ни страх от Него - "за твое добро и на чадата ти" - Втор. 10:12,13. По-добре е да изберем да бъдем послушни Божии деца и да пребъдваме в страх от Господа цял ден (Пр. 23:17), което е Неговата блага, добра и съвършена воля за наше добро. Бог н иго дава, защото това спомага за живот (Пр. 19:23; 22:4). Това е един вид обещана награда за ония, които му се боят. Та нали Той те е сътворил и ти е вдъхнал живот чрез новорождението. Ти си вече ново създание, част от Божия народ и, като такъв, Бог очаква ти да очистиш сърцето си от всеки бунт и непокорство (макар  и да си вече християнин), като ги замениш със "здравословен" страх от НЕго - Ерем. 5:22-25. Бог има това изискване към людете си именно защото е за тяхно добро. На друго място Бог конкретизира какво е това "добро", което очаква боещите се от Него - Пс. 25:12-14 - едно чудесно "петкратно" благословение: Той сам ще ти изяви и посочи пътя по Негов избор (вярвам, че това е и твоето желание); ще живееш в мир; ти и потомството ти ще имате дял в наследството на Б ог; Господ ще споделя с теб своите тайни и дълбините на сърцето си (Йн. 15:15); ще ти открива смисъла и значението на своя завет. Аналогичен случай на обещани благословения в Писанията откриваме в Исая 58:8-12, макар и в контекста на поста по Божия начин.

Бои ли се човек от Господа - обещани са добри неща за него и потомството му, които си струват цената. Така че в крайна сметка, Господ дава страха от Него, изцяло за наше добро.

На четвърто място, като имаш страх от Господа ще уповаваш на Него за всичко (Пс. 40:3).

"Мнозина ще видят и ще се убоят и ще уповават на Господа" - с увереността, за която се говори в Пр. 14:26.

Откъде идва това упование? След като интимното благоволение на Господа е с теб и Той ти открива своето сърце, ти ще Го опознаваш все повече и повече и ще знаеш, че този, в когото си повярва, е яка кула за прибежище на Неговите чада (Пр. 18:10), и че не ще се поклатиш докато си в нея. В Изх. 14:31 е записано, че Израил, като видя великите Господни дела срещу Египет, се убоя и се довери на своя Бог и слугата Му Мойсей. Като обобщение, Бог дава страх от Него, за да му имаме доверие - в Името Му и Словото Му, защото Той заслужава нашето пълно упование.

В последните стихове, които ще разгледаме във връзка с причините Бог да дава страх от Него, е 2 Кор. 5:9-11. В контекста на пасажа Павел ясно заявява, че дори и земният ни дом (телесната скиния) да бъде развален, което е неизбежно, то на небесата си имаме приготвен дом за вечността. С отличното съзнаване за идещия Божи съд апостолът е ревностен да бъде угоден на Бога, а не на човеците, защото един ден всеки човек живял на земята ще се изправи пред Христовото съдилище, за да получи според "каквото е правил в тялото, било добро или зло, според целите и мотивите му, постиженията му в това, с което е бил зает и на което е отдавал себе си и вниманието си, за да го осъществи" (2 Кор. 5:10 - Разширена Библия). Така че, когато вършиш нещо провери мотива си пред Господа, който като ни дава страх от Него ни прави да осъзнаваме, че ще ни бъде отсъдено за всяка наша постъпка в тялото, т.е. причина, за да имаме страх от Господа е да се стараем ревностно да бъдем угодни Нему със съзнанието за неизбежния Божи съд, тъй като, вяра лишена от дела е мъртва. Няма да се спираме тук върху темата за Вечният Съд, само ще отбележим накратко, че искрените християни (Мат. 7:16-23) ще бъдат съдени отделно от останалите и, заради Христовата праведност няма да бъдат осъдени на смърт (Йн. 3:18; 5:24), но ще получат награди според верността си и плода си. В тоя смисъл страха от Господа допринася за това да си Му угоден, което ще доведе и като пряк резултат до плод в твоя християнски живот. Плодът също е извън конкретната тема, но съм длъжен да отбележа изключителната важност, която той има в Божиите очи - (Йн. 15:1-10; Мат. 25:15-30).

Бог е крайно заинтересован от плода в нашия живот. И как ли бихме могли да бъдем добри и верни слуги, ако нямаме страх Господен? Затова и Бог ни дава да имаме страх от Него - да Му служим, неотстъпно, за нашето добро, с упование в Него, което да води до плод в нас като християни, и то изобилен плод.

РЕЗУЛТАТИ ОТ СТРАХА ОТ ГОСПОДА. ОБЕЩАНИЯ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕГО

Да започнем с резултата, до който води наличието на страх от Господа. Преди всичко - покорство. Един добре известен случай в Стария Завет и чудесен преобраз на бъдещата изкупителна смърт на Исус Христос е описан в книгата Битие, 22 глава. Авраам не се поколеба да се покори на словото дошло от Бог и беше готов да пожертва единствения си син Исаак, само заради Бижията заповед. В стих 12 откриваме коментара на Словото - "... сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. " Между другото, в стих 3 се казва, че Авраам не само взе да изпълнява словото на Бог, но и че той дори подрани сутринта вместо да потърси причини да отложи изпълнението на Бижията воля. Ще ми се Гтоспод да ми даде и аз да бъда така бърз в полушанието си към Него.

Аналогичен случай откриваме в Изход 9:18-21, където четем за конкретното слово на Господ чрез Мойсей за Фараон. И ако последният и да не беше част от Божия народ, то струва си поне да вземем поука от събитията, описани в този пасаж, защото те допълват Божия принцип. Тези слуги, които се убояха от словото, си спестиха много неприятности като се покориха. Забележете, че те също, макар и слуги на езичника Фараон, побързаха, не се помайваха много и без да спорят с Мойсей прибраха добитъка си. Да бяха отложили само с един ден, и щеше вече да е късно. Дано Господ да ни помага да бъдем бързи в изпълнението на Неговото Слово, за да не пропуснем благовремието, което Той дава за всяка конкретна задача!

Отново в книгата Изход 1:15-21 четем за еврейските баби, които се бояха от Господа и поради това те предпочетоха да спазят Божиите наредби, а не тия на властта, под която живееха тогава - Фараон. Както вече бяхме споменали, страха от Господа те кара да избереш да си угоден Нему, а не на човеци, ако е налице конфликт между двете страно. Бабите не се поколебаха да се покорят на Бог и Той им правеше добро (ст.20).

И така, когато имаш страх от Господа ти по естество обичаш истината и действаш в покорство на нея:

"Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си;... ... така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце" - 2 Лет. 19:7,9

"И ще вложа Духа си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията МИ, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате" - Езек. 36:27

"Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си" - Як. 1:22.

Освен това, ти ще мразиш неправдата и ще страниш от нея:

"... мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, ..." - Изх. 18:21

"Бой се от Господа и отклонявай се от зло" - Пр. 3:7

"... и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото" - Пр. 16:6

А сега ето какви обещания чакат ония, които Му се боят:

-- Не можем да не се върнем към такъв "класически" пасаж като Псалм 25:12-14. Господ ще ти показва пътя, по който да ходиш, ще имаш спокойствие за душата си, мир за чедата ти, ще получиш в наследство земята ("дал си ми наследство, каквото даваш на ония, кото се боят от името Ти" - Пс. 61:5), Господ ще покаже благоволение (Господ има благоволение в ония, които Му се боят" - Пс. 147:11) като ти разкрие същността (дълбоките неща) на завета си с теб. Казно честно, лично за мен това е всичко, от което наистина се нуждая.

-- За боещите се от Него няма оскъдност за никое добро дело (Пс. 34:9). Той ще те избавя - Пс. 34:7; 145:19, като ще ти покаже милост - Пс. 103:11, 13, 17; ще си лягаш наситен и не ще срещнеш зло  Пр. 19:23; 3:8.

-- Като че ликулминацията в Божието Слово е в Псалми 112 и 128. Едва ли подобни стихове се нуждаят от коментар. това е приготвил Бог за ония, които Му се боят. Дано Бог сам ни открива във всеки конкретен момент как да постъпваме и как да ходим в страх от Него. Впрочем, в Деян. 9:31 виждаме, че "църквата имаше мир и се назидаваше и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше." Така че, ако няма прогрес в числеността на местната църква, ето една възможна причина за това - няма страх от Господа, а Святия Дух е с ограничено присъствие, ако изобщо има такова, като ли да говорим за Неговата утеха към вярващите, и липсва назидание във вярата на християните.

Но да се върнем към основната тема. В Мал. 2:5 виждаме как Бог бе възнаградил Левия заради "страха, с който се боеше и се страхуваше от името Ми - завсетът Ми беше с него за живот и за мир. " Като потвърждение в Екл. 7:16-18, от кои две неща ще се оттърве или предпази оня, който се бои от Бога? Няма да се погуби поради собствената си праведност и мъдрост, нито пък ще умре преди времето си в своите злини и безумие. Често чуваме за това как съвременни бандити, които придобиват незаконно богатства чрез злини и безумни дела, се избиват един друг (екл. 8:13) с цел изместване от територия или сфери на влияние. Млади хора умират преди времето  си заради злините и безумието си; докато себеправедността има потенциал да заведе човек право в ада, защото ние получаваме оправдание само ако приемем Христовата праведност, коеято ни се счита за наша лична и уповаваме на Неговите, а не на нашите дела. Е, боещите се от Бога ще бъдат далеч от примките на смъртта, казва Той. в Пр. 14:27, защото те обичат истината, но мразят неправдата, злото и безумието. "През родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят" - Лк. 1:50. Такива хора се надяват на милостта Му, защото окото на Господа е върху ония, които Му се боят - Пс. 33:18.

-- Може би тук е момента да се спрем на някои места от Писанието, които обясняват отношението на Всемогъщия Бог към ония, у които няма страх Господен. Всеки е длъжен да има страх от Него (Втор. 31:12-13; Пс. 90:11). В противен случай Бог ще го съкруши (смири - синодален превод), защото няма промяна в сърцето на човека, той неизменно не се бои от Господа (Пс. 55:19; /Пс.54:20 - синод.изд/) Бог не се поколеба да извърши това със своя народ, който категорично Му отстъпи (Ерем. 5:11-25; Соф.3:5-7). Затова и страха от Господа "придава дни" и спомага към живот - Пр. 10:27.

Друго предупреждение откриваме в Рим. 11:20-24. Тук Павел говори за присадените клонки (ти и аз), че ако изпаднем в същия грях на неверие и непокорство, за които току що споменахме, Бог ще ни отреже точно както стори и с естествените клонки. Вижте каква е и благостта, и строгостта Божиа! Призива е да стоим в благостта (ст.22), т.е. да продължим в Неговата благодат и да пребъдваме в Неговата благост, иначе също ще бъдем отсечени (според Разширения превод). В двата старозаветни примера по-горе от Еремеия и Софония видяхме какво означава да бъдеш отсечен. Слава на Бога за ст. 23 на Римляни11 глава, който ни дава надежда в момент на слабост - "ако не останем в неверие ще бъдем отново присадени", защото Той е верен и праведен да ни прости всеки грях и да ни очисти от всяка неправда, стига да я признаем пред Бога като я изповядаме.

Нека да се спрем сега на Пр. 1:28-33. Тук Господ описва състоянието на хора, които "напразиха знанието и не избраха страха от Господа, не приемаха словото Му и презираха изобличенията Му" (ст.29,30). Какво се случи с тия хора? Те са оставили своя Бог и изведнъж върху тях връхлитат бурите. Тогава те се сещат, че са имали Бог, който ги е избавял много пъти преид и тръгват да Го търсят и да Го призовават без искренно покаяние, но Той казва: "Няма да отговоря и няма да Ме намерят поради тяхното отстъпление." Забележете приликата с Ис. 58:9, но с отрицателен знак. "В края на краищата, казва Господ, ваша си работа. Пренебрегнахте Моите слова към вас - съвети, знание, изобличение, сами избрахте да не приемете страх от името Ми. Тогава яжте си попарата, която си надробихте, т.е. плодовете на вашите пътища, и се насищайте с вашите си измишльотини. Жалко, но вичака смърт - физическа, че и духовна, ако останете вън от Мен и упорствате в това без да се промените. Ето обаче какво ще се случи с всеки, който ме слуша..." Все едно Бог да ни даде задача, да ни даде и верният отговор, а ние да го пропуснем. Вече видяхме обещанията, свързани с боещите се от Господа. Който Го слуша, т.е. е покорен Неху като държи словото Му в искренно и добро сърце (Лк. 8:15), ще живее в безопастност. Такъв човек не оставя словото на Бог празно, т.е. безплодно, защото знае, че то винаги е предназначено да води до плод в живота. Ако някой пренебрегне слово от Бог, тогава то остава безплодно (безрезултатно), празно, т.е. словото Му не е в нас. Бог не благоволява в това то да остане празно, тъй като изисква и от нас да не се намира дума празна в устата ни. Нека да приемаме словото Му (ст.30) и да изберем страха от Господа, за да сме спокойни без да се боим от зло (ст.33).

Тази част ще завършим с един пасаж от Стария завет - 1 Царе 13:14-25. "Бойте се от Мен, служете Мис със страх и трепен от името МИ, слушайте гласа Ми и не се бунтувайте нито откланяйте от Мен - Аз съм приготвил за вас добри неща. Само стойте до Мен. Аз съм ви възлюбил с вечна любов (ст.22), каквото и да сторите, ако се върнете обратно при Мен с искренно и съкрушено сърце, Аз ще ви приема. Моля ви, не струвайте зло, за да погинете, защото заплатата на греха е винаги смърт. Аз съм свят Бог и в Моето присъствие няма и не може да има дори и след от грях. Затова, служете Ми с чисто сърце, ходете в Моите пътища, пазете заповедите Ми и моето благоволение ще е с вас и Аз ще бъда с вас, сега и завинаги."

В заключение бих желал да обобщя темата с още няколко пасажа от Божието Слово. Вече видяхме колко важно и сериозно е всичко това. Може би забелязвате, че стиховете, които говорят и бясняват страха от Господа, са предимно в Стария Завет. Това е защото, както видяхме, има пряка връзка между страха от Господа и любовта към Него. Новозавеетното послание на Исус е да възлюбиш Господа своя Бог с цялото си сърце и душа, а който Го люби, той и ще пази заповедите Му, а който пази заповедите Му - той е и който се бои от Него. Според Пр. 15:33 - синод. изд., страха от Господа учи на мъдрост, т.е. той е в основата на твоето възпитание /развитие, инструктиране/ в мъдростта и стои в нейното начало - Пр. 1:7; 9:10. С други думи, без него е невъзможно изграждане и назидаване в Божествената мъдрост. Ето защо в Мих. 6:9 е записано, че "мъдрият човек ще се убои от името Господне."

В Пр. 2:1-6 се казвса, че "ако приклониш ухо към Мъдростта и предадеш сърцето си към разума.. тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за/на/ Бога. "Можеш да разбереш що е страх Господен, но само ако го потърсиш като най-ценното нещо на света. Бог ще ти даде своята Мъдрост заедно със страха от Него, който стои в началото и. Ниео обаче трябва да изберем да го подирим от Господа като нещо, от което зависи живота ни. И наистина, в Мал. 3:16,17 Господ казва, че тия, които се боят от името Му (като Го любят и пазят заповедите Му), и които мислят за името Му, те ще бъдат Негови.

Последните стихове, на които ще се спрем, са от Пр. 15:16. Напълно възможно е да се случи в определен момент да избереш да действаш в покорство и страх от Бога и това да те доведе до относително по-слабо материално положение, докато обратнто, т.е. непокорството към Бог и Словото Му за теб, може да доведе до "много съкровища". Думите "много" и "малко" са относителни за всеки конкретен случай, но смисъла е, че Бог иска да бъдеш Негов доброволно, още повече че и без това си откупен с безценната кръв на Исус и вече не си свой си, но на Тоя, който те е откупил. Бог би предпочел да имаш относително по-малко материално притежание, но придобито в ходене със страх от Него, вместо да избереш богатството, получено по законен начин, но в който Той не благоволява. Той иска теб, не парите ти и големите ти десятъци и дарения. Къде ще прилепиш сърцето си - към "малкото", но със страх от Него, т.е. като вършиш волята и призива на Бог за твоя живот, ако Той ти поискатова, или към "многото", но в непокорство, извън Божия план. Ако Бог те е призовал за мисионер или евангелизатор в бедна страна, ще се лишиш ли от удобствата, на които си свикнал, само заради Божия призив?

И така, в Пр. 23:17 е записано указание да пребъдваме в страха от Господа през целия ден. На новозаветен език това звучи така: "Пребъдватйте в Моята любов" - Йн. 15:9. Нека да потърсим страха от Него и да ходим в Словото Божие - логос и рема - каквото и да ни струва, като не забравяме всичките Му благодеяния и колко пъти Той се е показвал верен във всичките си обещания за нас. Нека изберем да Му се боим и да вършим правото, за да Му бъдем угодни (Деян. 10:35). Нека Бог ни благослови, като ни даде страх от името Му и сила чрез Святия Дух да устоим до край в послушанието си. Някой беше казал следната латинска сентенция: "Memento mori" - (Помни смъртта), т.е. мига, след който няма време за поправление, за да не ни намери Господ Исус с угаснали светилници, ако днес Той се върне за своите си. Амин.