Често искат да давам съвети на несемейни християни. Това е доста трудно за мен, тъй като аз нямам никакъв опит като несемеен християнин. Аз съм женен християнин през последните 35 години от живота си! Във всеки случай, ще се опитам да дам насоки на тези от вас, които излизат с други или са несемейни. Има една област, която аз виждам като особен проблем за тези хора. Тя е широко разпространена в света и е проникнала в нашата християнска култура. Това е идеята за "сродна душа".

Знам, че това няма да ме направи много популярен сред много хора, особено много сред дамите, но идеята за перфектната "сродна душа", че Бог е създал един специален човек само за вас, е материал от сладникавите, евтини романтични романи и няма основание в християнската мисъл.

Митът

Вятърът прошепна в ухото на младо момиче: "Когато пораснеш, ти ще срещнеш своята сродна душа, с когото ще можеш да споделиш живота си и да опиташ екстаз, радостна любов. Ще откриете, че се намирате прегърнати заедно в съпружеско блаженство. "

"Как да разбера кой е?" – пита малкото момиченце. – "Как ще намеря правилния човек?"

"О, не се притеснявай" – успокоява я вятъра. – "Съдбата диктува срещата с нашата сродна душа. Ще срещнеш този, който е точно за теб и ще живеете щастливо завинаги." Идеята, че има само един специален човек за мен – моята сродна душа – идва от предполагаема кавга между човешката раса и гръцкия бог Зевс. Според гръцката митология, ние, хората, първоначално сме имали четири ръце, четири крака и една глава с две лица. Тъй като Зевс се е страхувал, че властта на боговете може да бъде компрометирана от тази раса същества, той решил да раздели всеки човек на половина, осъждайки ни да прекараме остатъка от живота си, скитащи с несподелена любов, докато не намерим половината, от която сме били отделени – нашата изгубена сродна душа. Смятало се е, че нашето вечно преследване на съвършената любов е резултат от схемата на Зевс да ни държи заети – далеч от намеса във владенията на боговете.

Според този разказ, сродната душа на човек е само и единствено другата половина на душата – ние винаги ще бъдем по-малко щастливи с всеки друг човек. Днес милиони основават надеждата си за семейно щастие изцяло на сметките на Зевс.

Ако това е вярно, тогава, когато една връзка не успее, то не е, защото ние сме направили нещо неправилно или сме пропуснали да направим това, което е правилно, то това е, защото не сме намерили г-н Правилен или г-жа Правилна. Следователно, когато взаимоотношенията се провалят, най-доброто, което можем да направим ние простосмъртните, е да намалим загубите и да се върнем към нашето търсене на този, който, след като го намерим, ще ни накара да живеем щастливо завинаги.

Но, хайде стига. Нима идеята, че някога сме били с две лица, четири ръце и четириноги същества, които са били разделени от параноичен гръцки бог не ви се струва малко луда? И дали мислите, открити в един митичен разказ наистина не са само мит? Въпреки това, тази идея е успешно универсализирана; повечето хора днес приемат този възглед, дори и тези, които не са последователи на Зевс.

Смесването на мит и вяра

Разбирането, че има предопределен един единствен човек някъде там за всеки един от нас се е просмукала дори в християнския възглед относно ухажването и брака. Ние сме го одухотворили. Ние учим: "Бог е направил един специален човек точно за теб."

Наистина ли?

Ако това не е израз на егоцентрично, нарцистично мислене, не знам какво е. Бог не е създал друго човешко същество, само за да задоволи вашите нужди или да ви накара да се чувствате пълноценни.

Въпреки това, много вярващи се молят на Бог да ги доведе до "правилния човек", вместо да се справяме чрез вземането на решения за избор на партньор по земен, библейски подход.

Тези от нас, които са в евангелските кръгове дори пренасят това на съвсем ново ниво, насърчавайки родителите да се молят за този "единствен специален човек", който Бог е избрал за нашето дете, докато той или тя са все още малки. Вместо да се молим за нашите деца да прегърнат праведноста, справедливостта, мъдростта, саможертвата, добротата и т.н. – всичко, което ще ги направи чудесен партньор на този, на когото са избрали да посветят живота си – ние се молим за този "специален човек", когото бог вече е избрал за детето ни. Слава на Зевс, предполагам.

Изненадващо за мнозина, няма абсолютно никакво библейско доказателство в подкрепа на подобно поведение. Библията никога не ни казва да намери този, когото Бог е избрал. Тя ни учи как да живеем добре с човека, когото ние сме избрали. И ето тук е разликата между тези две мисли – те са на разстояние безкрайност една от друга. Първата предполага, че живота, любовта, романтиката и брака са в резултат на една двойка, която живее според Божиите принципи, които никога не се провалят. Но тази версия, която поставя истинската любов и брак като основа на човешкия избор и отговорност, просто не е толкова романтична или изкусителна.

Много хора на вярата настръхват, когато заемам тази позиция и ме питат: "Но какво да кажем за това, когато Исак се помоли Бог да доведе подходящата жена за него при кладенеца?"

На първо място, Исак никога не се е молил с такава молитва, тя беше от слугата на Авраам. Авраам изпрати слугата си обратно в родината си, за да намери роднина за сина си Исаак, за да се ожени. Вярно е, че слугата се моли на кладенеца Бог да му помогне да намерите най-подходящото момиче, но той не е търсил някаква божествена сродна душа, той търсеше член на семейството на Авраам. Всъщност, когато четете историята в Битие, слугата не започна да слави Бог, докато не научи, че момичето в действителност е една от роднините на Авраам.

Сега, ако за вас не е проблем да търсите братовчед с един от служителите на баща си, за да се ожените за него, предполагам, че би било подходящо за вас да се молите Бог да го заведе до "правилния човек". Но извън това, Библията ясно казва, че бракът е ваше решение – а не резултат от божествен декрет. В действителност, мога да намеря само две места в Библията, където Бог някога е казал на някой да се ожени за определен човек.

Едното място е, когато Бог говори на Йосиф да вземе Мария за своя жена. Йосиф иска да я изостави, когато научил, че е бременна, знаейки, че той не е бащата. Но Бог му разкрива, че бременността ѝ е от Святия Дух – очевидно, една необичайна ситуация. Но дори в този случай, Йосиф предварително бе избрал Мария.

Единственият друг път, когато Бог е казал на някой да се ожени за конкретен човек е, когато Бог каза на пророк Осия да се ожени за проститутка. (И ще приема, че ако обмисляте брак с проститутка, най-вероятно вие трябва да имате Божествено откровение преди това.) Но дори и тогава, Бог не му каза за коя проститутка да се ожени. Все още зависеше от Осия!

Въпреки, че не се подкрепя от Писанието, има нещо относно глупостите за сродна душа, което е примамлива песен на сирена за човешката душа. Ние искаме да го повярваме – то е толкова ... романтично. И с този копнеж, дълбоко вкоренен в нашата психика, ние неволно щамповаме тези мисли върху Библията, докато я четем. Тъжно е, но Свещените Писания, които донасят неописуема утеха и благословение на безброй смъртни, също така са били използвани отново и отново, за да оправдаят много несъстоятелни позиции.

Предполагам, че проблемът е в това, че ние не разбираме динамиката на истинската любов. Смятаме, че разбираме, но не е така. Нашите песни, филми, романтични романи и телевизионни предавания, всички те предават убеждението, че истинската любов винаги се появява, когато срещнем правилния човек, нашата предопределена сродна душа. И тази любов ще ни удари здраво от нищото – една идея, обвита в тайнственост и романтика. Така че търсенето на романтичната любов продължава да занимава умовете на хората, дори и тези, които са женени! И резултатът какъв е? Висок индекс на разводите и спад в индекса на семейното щастие.

Истината е, че един успешен брак не е резултат от това, че си се оженил/омъжил за "правилният" човек, да чувстваш "правилните" емоции, да имаш "правилните" мисли или дори да се молиш с "правилните" молитви. Става въпрос за правене на "правилните" неща - точка.

Защо Бог няма един специален човек точно за вас? Защото Той знае, че Неговите принципи на любов, приемане, търпение и простителност работят, и те работят през цялото време, всеки път, без значение за кого си се оженил/омъжил. Ето защо апостол Павел никога не ни каза да открием този "специален човек", а по-скоро, да сме сигурни, че сме намерили някой, който наистина вярва и живее по принципите на любов, приемане, търпение и прошка. Той посочва такъв човек като "вярващ".

Въпреки, че аз не мисля, че има такова нещо като сродна душа, не казвам, че процеса на опознаване не би трябвало да включва лов за намиране на специален човек – някой, който да е съвместим с теб, някой, с когото да си осъществил връзка. Ако не сте семеен, мисля, че трябва да очаквате, дори да се стремите да намерите човек, с когото да можете да споделяте чувства на дълбоко влечение, приятелство, сексуално привличане и съвместимост. Както се казва, аз мисля, че намирането на някой, с който да предприемете това пътувате в брака е най-крехката част от пътуване, продължаващо цял живот. Един велик брак е най-вече за двама души, посветени един на друг и след това – използването на принципи като любов, приемане, търпение, прошка, саможертва и щедрост, които да обогатят тази посветена връзка. Бракът е повече работа, отколкото божествен късмет, повече се отнася за намирането на някой, когото да обичаш, отколкото търсене на някой, който да отговори на вашия личен списък със собствените ви нужди.

Марк Гънгор

Превод: Йорданка Казанджиева