„Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.” (Втор. 18, 14)"

В течение на много години в целия свят активно се рекламираше дарът на българската ясновидка, наричана от народа пророчицата Ванга. За времето на нейната кариера (55г.) Ванга е била посетена от над един милион души от цял свят">[1]. Коя беше тя? От кого е получила своя дар? В нашата статия ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. В основата на статията е книгата на племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, която е живяла редом с Ванга цял живот[2]. Преди всичко, да се запознаем с биографията на героинята на нашата статия.

Вангелия Пандева Гущерова (1911 – 1996), по-известна като Ванга, се е родила в Струмица (понастоящем в Македония), в семейството на богат селянин. Бащата на Ванга, Панде Сурчев, още като юноша е воювал срещу турците, за което е бил осъден на пожизнен затвор. Но в 1908 г. Сурчав е помилван и излиза на свобода. У дома, той се присъединява към антитурската партизанска война. Майката на Ванга умира по време на втората си бременност, когато по-голямата й дъщеря е била на 3 г. Година по-късно бащата на Ванга е мобилизиран в армията и момичето остава под опеката на съседката Асаница. След още три години бащата се връща и се жени за Танка Георгиева, която става мащеха на Ванга. Панде успява да спечели от поземлено разпределение добра земя, поради което семейството живее в благоденствие. Скоро местната власт лишава бащата на Ванга от земята, заради бунтарското му минало, в резултат на което семейството изпада в нищета.

През 1923 г. семейството на Панде Сурчев се мести в Ново село при брат му Костадин. И по това време с 12 годишната Ванга се случва нещастие. Момичето попада в епицентъра на буря, подхваната и отнесена от смерч на два километра. В очите й попада пясък, който я заплашва със слепота. В град Скопие й правят две операции, но и двете се оказват неуспешни. На очите на момичето се появява перде. Третата операция е направена в Белград, но бащата не успява да плати необходимата сума, поради което лечението не се провежда както трябва. Ванга се връща у дома с много слабо зрение. Лекарят предупреждава, че Ванга се нуждае от покой и пълноценна храна. Но сечейството на Ванга е много бедно и не може да осигури нито едното, нито другото. Психическите и физически натоварвания, недояждането оказват своето влияние върху здравето на детето, поради което тя напълно загубва зрението си.

През 1925 г. изпращат Ванга в Дом за слепи в град Земун, където прекарва 3 години от живота си.Там тя научава Брайловата азбука, музика, започва да свири на пиано. Учат момичето да плете, да готви, да шие. На 18-та й година живеещият в дома Димитър, също сляп й прави предложение за брак. Родителите му са богати и девойката би могла да бъде с осигурено бъдеще. Девойката се съгласява, но в това време получава известие от баща си за смъртта на мащехата й, поради което баща й я вика у дома за да се грижи за малолетните си братя и сестра. Сватбата с Димитър се разваля и Ванга се завръща при баща си, включвайки се активно в домакинските задължения.

Отлична плетачка, Ванга поема надомно поръчки, като паралелно се занимава и с тъкачество. Но изкараните пари са крайно недостатъчни и семейството живее в нищета. През 1940 г., на 54 години умира баща й. През май 1942, Ванга се омъжва за Димитър Гущеров. Майката на Димитър не одобрява този брак. Мъжът на Ванга умира през април 1962, на 42 години, като последните дванадесет години от живота си, той е страдал от хроничен алкохолизъм. През 1996 г. от рак умира и самата Ванга. В общи линии, това е живота на световно известната пророчица. Да минем на основната тема на нашата работа.

Виденията на Ванга са започнали от общуването й с някакъв „конник”. Ето как Красимира описва по думите на Ванга едно от тези видения от началото на 1941 г.:
«... Той (конникът – В.П.) беше висок, рус и божествено красив. Облечен като древен воин, в доспехи, които блестяха на лунна светлина. Конят му размахваше бялата си опашка и ровеше земята с копита. Той спрял пред дома на Ванга, скочил от коня и влязъл в тъмната стаичка. От излъчващото се от него сияние вътре станало светло, като ден. Обърнал се към Ванга и заговорил с плътен глас: „Скоро мирът ще се обърне и много хора ще загинат. На това място ти ще стоиш и ще предсказваш на живи и мъртви. Не се плаши! Аз ще бъда до теб ще ти казвам това, което трябва да им предадеш” [3]»

Сестрата на Ванга – Любка видяла, Ванга е в треска и до сутринта двете жени не могли да заспят. Кой бил този конник? Местните жители смятали, че в местността, в която живеела Ванга, е била заровена златна статуя на конник в цял ръст. Някои твърдели, че това бил св.Константин, а други – статуя на тракийския бог Херос[4]. Местата, където те живеели, са описани от Любка така: „Нашите места, които аз също от години не съм напускала, много привличат Ванга, но не мога да разбера защо. А все някаква причина трябва да има! Лично на мен Рупите ми действат потискащо, както, впрочем и на много други хора. А Ванга казва, че чува там „гласове”, които много неща й разказват. И точно там, където е нейната къщичка, според нея е центърът, свързващ светилищата на древните.[5]”

Ванга твърдеше, че именно в тази местност, която според нея е свързана с древно езическо капище и действа подтискащо на сестра й, тя чува гласовете, благодарение на които се е прочула като пророчица в целия свят. Роднините на мъжа й смятат, че Ванга е получила способностите си от съсед мохамеданин, който от съжаление я научил на някои мюсюлмански молитви, благодарение на които тя би могла да се изхранва до края на живота си[6].

Дали тези контакти са имали последствия за самата Ванга? Да, хора, които я познават, твърдят, че Ванга значително се изменила, след като станала пророчица. След виденията на конника и началото на войната, тя не била спала почти година и се изменила дори външно[7]. Ето как самата Ванга е описала механизма на своите видения: „Когато при мен дойде човек, чувствам, че все едно че в главата ми се отваря прозорец, през който виждам картини и живота на този човек минава пред очите ми, като на кинолента, над мен чувам „глас”, който ми казва какво точно да предам на посетителя[8].”

От думите на Красимира става ясно, че Ванга не е контролирала процеса на общуване с тези сили, които пророкували чрез нея. Контактът е ставал само по тяхно желание, връзката била едностранна[9]. Самата Ванга е казвала за тези контакти следното: „... Когато те решат да говорят чрез мен, ми става лошо и цял ден съм отпаднала[10]”. При това отговорите на тези сили винаги били мъгляви и никога конкретни[11]. В момента на контакта Ванга пребледнявала, силата и тембъра на гласа й се променяли и започвали да звучат думи и изрази, които тя обикновено не употребявала[12].

Било ли е възможно да се промени това, което Ванга предсказвала на своите посетители? Според нейния отговор на този въпрос – не. Силите, чийто проводник била тя, твърдели, че животът на хората е напълно предопределен, поради което човек не може да промени нищо в него[13]. „И не мислете, че сте свободни да правите каквото искате. В своите действия никой не е свободен[14]”.

За силите, с които контактувала, Ванга разказва: „Наблюдавам ги около година. Дрехите им са като доспехи и блестят като люспи на риба. Между другото, сред тях има и жени... Косите им са като водорасли, меки, като патешки пух и образуват около главите им нещо подобно на ореол. На гърбовете им виждам нещо, подобно на крила. Много често, когато се връщам вкъщи, ги заварвам седнали в стаята... Те не казват с каква цел са дошли тук... Тези същества... не знам как да ги нарека... . Те ни контролират[15].”

Кой се явявал на Ванга? Ангелски сили? Виденията, според думите й, наистина са леко стилизирани като Ангели, според приетото им изображение в църковните фрески: намеква се за криле, за ореол. Само че е трудно да си представиш Ангели „седнали в стаята” и е съвсем невъзможно да ги възприемеш като организация, която не само контролира живота на Земята, но и заплашително подчертава ролята си на суров надзирател: характерно в този смисъл е случилото се с Красимира, когато е била 16 годишна и изведнъж Ванга й е заговорила със съвсем чужд глас: „Ние те виждаме...[16]”. Последвало подробно описание на това, с което Красимира се е занимавала в този ден. Красимира, съвсем естествено, се ужасила от всичко това. А Ванга пояснила, че в този случай чрез нея са говорили „малките сили”, които постоянно са до нея и периодично я използват за контакт с хората. Има обаче и „големи сили”, след контакта с които й става лошо.

За вярната оценка на „духовността” на Ванга, съществено може да помогне отношението й към дейността на една от значимите фигури в света на окултизма – Николай Рьорих. Някога Ванга е заявила на Светослав Рьорих, че баща му е бил „неземен човек[17]”, „пророк[18]” и дори е призовала сина да продължи делото на баща си. Наред с това, Ванга много ласкаво се произнасяла за Джуна Давиташвили, одобрявала е дейността на екстрасенсите, с много от тях е общувала лично[19], а и сама активно се занимавала с лечителство[20].

Методите на нейните лечения са такива, че с тях не би дръзнал да се похвали нито един учебник за магии. Ето накратко един от многочислените случаи в практиката на Ванга относно дадените от нея препоръки. Човек, загубил разсъдъка си, хванал брадва и се нахвърлил върху роднините си. Когато братята му го довели завързан при Ванга, нейният съвет бил следния: „Купете ново глинено гърне, напълнете го с вода от реката, черпейки срещу течението и с тази вода полейте болния три пъти. После хвърлете гърнето така, че да се счупи и не се обръщайте![21]” Не виждаме нито дума за покаяние и църковен живот, които биха могли да излекуват душата на болния! Изцеленията, извършвани от православните светии, винаги имали за цел на първо място духовно изцеление; а лекуването на плътта с цената на духовно поражение – това е традиция в делото на окултните лечители от всякакъв род [22].

И така, кои са били съществата, които Ванга приемала за посланици свише и каква е духовната природа на техните откровения? Знаем, че Ванга не можела да пише, вместо подпис е слагала пръстов отпечатък[23], била е сляпа и бедна жена от дълбока българска провинция. Тя не притежавала нито опита на християнския духовен живот, нито познания, които да й помогнат в критичната оценка на необяснимите явления, така внезапно и властно нахлули в живота й. Къщата, в която живяла Ванга, според нея била построена върху древно езическо капище. Има съхранени свидетелства за това, че много хора на това място се чувствали подтиснати.

Няма съмнения за това, че самите екстрасенси считали Ванга за магьосница. Екстрасенсите оценявали източника на нейните видения по следния начин: „Как да се обясни ясновидството на Ванга, когато тя вижда починали роднини и получава сведения от тях? ... Най-добре тези явления се обясняват с хипотезата за съществуването на своеобразна информационна банка на Земята[24].” Хипотезата е напълно в духа на общо окултните представи. От Вангините откровения можем да отделим като минимум няколко явления, които директно противоречат на Божественото откровение. Например, твърдението й за предопределеността на човешката съдба. Ако съдбата на човека наистина е предопределена, то много от съветите на самата Ванга са непоследователни. Ето един пример от нейната практика: Лекар възнамерявал да почива на морето, а Ванга го посъветвала да замине на планина. Лекарят не я послушал, заминал за морето, веднага след което се разболял и умрял[25]. Ако човешкият живот е предопределен, то как биха му повлияли дадените съвети? А ако те не влияят, то защо изобщо се дават? Нали според самата Ванга никой не е свободен в действията си. Наред с това, от учението за предопределеността на съдбата следват сериозни нравствени изводи. Ако човек не е свободен в действията си, то кой е виновен за злите му деяния? Очевидно, не той. Но ако има Бог, който управлява човека и напълно го лишава от свободата на нравствения избор, то кой е виновен за извършеното зло, ако не Той? Едва ли самата Ванга е осъзнавала логическите следствия от собствените си откровения.

Показателна е и неяснотата на Вангините предсказания: ако съдбата на човек е предопределена и силите, които са „надарили” Ванга с умения за ясновидство са знаели точно какво ще стане, то какво е пречело предсказанията й да бъдат ясни? Изучавайки практиката на нейните пророчества, не е трудно да се забележи, че на практика тя се явява марионетка на тайнствени сили, които говорят чрез нея само когато те поискат това и оказват крайно негативно влияние на физическото й здраве. Не можем да считаме, че източник на Вангините предсказания е Бог. Първо, изучавайки образа на библейските пророци, виждаме, че Бог не използва човека като марионетка. Даже ако човек се отклони от изпълнението на Божията воля (Йона 1, 1-3; Йер. 20, 7-9), Бог очаква съгласието му, опитвайки се да доведе човешката воля до съгласие със Своята. Пророчествата на Бог чрез Неговия избраник не са в резултат на насилие от Бога над човека. Второ, даже почитателите на Ванга признават значителен процент лъжепророчества, изречени от нея. Но ние знаем от Свещеното Писание: „Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.” (Втор. 18, 22).

Освен това, Ванга е уважавала дейността на екстрасенсите[26], въпреки че тя е чужда на християнството. И накрая, Ванга е считала яростния борец против християнството[27] и основоположник на окултното учение „жива етика” Николай Рьорих за пророк. Да, Ванга е правела предсказания и част от тях са се сбъдвали[28], но от гледна точка на библейското учение, този факт сам по себе си не доказва духовната чистота на източника на предсказанията, например в Библията четем за слугиня, която „…имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.” (Деян. 16, 16) Ще подчертаем, че прорицателския дух е напуснал жената след повелята на ап. Павел, произнесена според него от самия Иисус Христос. „ …А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И (духа) излезе в същия час.” (Деян. 16, 18).

Отчитайки симпатиите на Ванга към окултизма и екстрасензориката, можем да направим извода, че в основата на нейния „феномен” стоят същите сили, които подхранват окултизма и магията и затова, ако Ванга беше на мястото на новозаветната слугиня, би я постигнала същата участ. Впрочем, по тази тема, дори не е нужно да гадаем. Веднъж, Ванга случайно се оказала близо до кръст, имащ частица от Честния и Животворящ Кръст Господен и тя настояла да я отдалечат от него, защото не може да пророкува. Известно е също така, че ако близо до нея се четели православни молитви, тя отново губела своя „дар[29]”.

Признанието на Ванга в кръга на екстрасенсите и магьосниците, магическия характер на нейните лечителства не оставят съмнения за това, че за нея са напълно приложими думите от Свещеното Писание: „Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа (отделено от автора В.П.), и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.” (Втор. 18, 10-12). След смъртта на Ванга, според свидетелството на сестра й Любка, в нейна памет били отслужени заупокойни четиридесетдневни Литургии, но покойната се явила на Любка насън и казала: „Любке, стига с тия Литургии. Аз съм на дъното на ада и това не ми помага, само повече ме гори”[30].

Поклонниците на Ванга се опитват да я представят едва ли не като безсребреница. Трябва да отбележим, че това не съответства на действителността. Всеки посетител на Ванга е плащал на държавата десет лева (средната заплата в България по това време била 150 лева), до 1990 г. държавата е получила от посетителите на Ванга повече от девет милиона лева[31]. Държавата осигурила на Ванга личен телохранител. Посетителите са плащали не само да държавата, но и на самата Ванга и нейното обкръжение. В средата на 70-те години българските специални служби са направили обиск у Ванга с цел проверка на доходите й, в резултат на което там били открити 90 хиляди лева[32].

Като аргумент в нейна защита, се използва факта, че Ванга е построила църква. Но и тук не всичко е толкова просто. Църквата е била осветена на името на св. Параскева Българска, строителството й започнало през 1991 г. Самата Ванга нарекла строителството на църквата „жертвоприношение”. Основополагащият камък на църквата бил положен на 20.08.1992 г. от тогавашния Неврокопски митрополит Пимен, но следва да отбележим, че през тази година Българската Църква преживяла разкол и митрополит Пимен е бил един от организаторите му. Със строителството на църквата се занимавал „Фонда на Ванга”, като през цялото това време не преставали скандалите, свързани с ограбването на парите, жертвани за построяването на храма. Самият храм не отговарял на църковните канони и, бидейки построен в дух на конструктивизъм, предизвикал в душите на вярващите хора смущение. Още повече, че представителите на „Фонда на Ванга” заявявали, че те строят „европейска общочовешка църква”. През 1994 г. олтара на храма бил осветен от каноничния Неврокопски митрополит Натанаил, но независимо от това, с църквата веднага започнали да се разпореждат разколниците и членовете на „Фонда на Ванга”. Понастоящем този храм е превърнат в туристически център. На едно от почетните места в него виси портрет на Ванга[33].

Читателят, разбира се, може да възрази, че Ванга се е стремила да прави добро и съдейки по всичко, ще бъде прав. Но нали и сатаната приема вид на Ангела на света (2 Кор. 11, 14). Точно затова Православието предупреждава всички християни да съхранят своята трезвеност и бдителност.

Години, прекарани в покаяние и молитва, това е пътят на православния подвижник към очистване от страстите. Постиженията на очистените чрез смисъла на Свещеното Писание разум и сърце, дават нужните ориентири за да различим Ангелите Божии от бесовете. Ванга не е имала очистени от Свещеното Писание разум и сърце. Ето защо за нея и последователите й, нейният дар е не Божие благословение, а по-скоро проклятие. Това проклятие съединява обърналите се към нея хора не с Бога, а с бесовете. Нито Ванга, нито последователите й разпознали зад „магията” на евтините й предсказания най-важното: силата, от която тези предсказания изхождали. Чрез временните облекчения на болестта или няколкото разказани моменти от бъдещето (и то далеч не винаги сбъднати), тази сила спечелила най-главното – доверието на човека, а значи – и достъп до душата му. Но протегналия ръка на дявола, макар и само веднъж в живота си, илюзорно се надява, че в живота му няма да останат следи от неговите нокти.

За финал, ще кажем няколко думи за това, какво се случва с хората, смятащи себе си за последователи на Ванга. „Фондът на Ванга” активно воюва с нейните роднини за правото да печели от името й. На свой ред роднините й активно си сътрудничат с българския окултист Петър Дънов, създал организацията „Бялото братство”. Наред с това, най-близките им връзки включват контакти със сектата на лъжехриста Виссарион и сектата на Мегре (Пузакова) „Анастасия”[34]. Ето как духовните наследници на Ванга вървят по стъпките на своя кумир, като съдейки по всичко, изобщо не се смущават от духовната му участ.

---

[1] Архимандрит Варнава (Сатиров). Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава. Новосибирск. „Книжица”. 2005, стр. 128

[2] Красимира Стоянова. Ванга. За българската ясновидка и пророчица. Рига. 1991. стр. 72.

[3] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Стр.34.

[4] Пак там.

[5] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Стр.7.

[6] Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава.” Стр. 126.

[7] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Рига, 1991, стр.34 - 35.

[8] К.Стоянова, „Ванга. За българската ясновидка и пророчица” Рига, 1991, стр.12.

[9] Пак там, стр. 3, 5.

[10] Пак там, стр. 3.

[11] Пак там, стр. 5.

[12] Пак там, стр. 2.

[13] Пак там, стр. 4.

[14] Пак там, стр. 9.

[15] Пак там, стр. 73 – 74.

[16] К.Стоянова. „Ванга. За българската ясновидка и пророчица”, стр. 3.

[17] Пак там, стр. 13

[18] Белявская В.Ф. „Практически съвети на великата Ванга”. Минск, Литература, 1997, стр. 52

[19] Белявская В.Ф. „Практически съвети на великата Ванга”. Минск, Литература, 1997, стр. 49

[20] К.Стоянова. „Ванга. За българската ясновидка и пророчица”, стр. 36.

[21] Пак там, стр. 54.

[22] Виж: Питанов В.Ю. „Границите на окултизма: от херметизма до магията и екстрасензориката.” http://apologet.narod.ru

[23] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 130.

[24] Пак там.

[25] Вж. К.Стоянова „За българската ясновидка и пророчица”. Рига, 1991, стр. 71.

[26] Вж. Питанов В.Ю. „Границите на окултизма: от херметизма до магията и екстрасензориката.” http://apologet.narod.ru

[27] Вж. Питанов В.Ю. „Съдът на съвестта: анти-йога против християнството.” http://apologet.narod.ru

[28] За естеството на това предсказание е казано в материала на игумен N (бел. на ред.)

[29] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131.

[30] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131.

[31] Пак там.

[32] Пак там. Стр. 128

[33] На него Ванга е изобразена с ръка, чиито пръсти са свити в свещенническо благословение. Портретът й е поставен на сянката на кръста, срещу който е иконата на Спасителя.

[34] Вж. Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131

Източник: "Православна ли беше Ванга?"

от сайта "Православна младеж" http://www.pravmladeji.org/node/1081