ЧИИ СА ДЕЦАТА

В сапунените сериали, както и в живота, хората непрекъснато питат – чие е това дете? На Ахмед или на Мустафа. Кой е бащата – Педро и Освалдо. И така, десет серии търсят чие дете е Роберто. Родителите смятат, че децата са техни, институциите и държавата мислят, че пренадлежат на тях. Ала никой не е познал, децата са на Бога. Те са Негови, защото Господня е земята и всичко по нея. Той е създал човека и човека му принадлежи. Човекът е отговорен пред Бога как живее живота си и, в такъв случай, родителите са само настойници на децата. Бог им е възложил да ги отгледат и възпитат по правилния начин и да ги представят на обществото.

Така както Бог Отец представи на река Йордан Своя Син Исус Христос. „Този е възлюбеният ми Син, в когото е Моето благоволение.” Колко родители се гордеят така със своите деца? Мнозина изпитват срам и страх. С какво се хвалят човеците? Ако Бог не рече ще зачене ли някой, ако Бог не благослови ще се появи ли нов живот. Ето какво казва първата жена Ева „С помоща на Господа придобих човек.” Да, без Неговата намеса е немислимо да се сътвори човек.

Човекът е толкова чудно и съвършено направен. И то в тайно, казва Словото. Всяка клетка, вени, артерии, гръден кош, гръбнак,сърце, стомах. Всичко е направено перфектно. И готово това малко създанийце се нуждае от любовта и всеотдайноста на двама – баща и майка. Но там, където няма страх от Бога има безоотговорност и много, много деца са прибивани или захвърляни в детски дом.Тези хора са нещастни и прокълнати.

Чии са децата? И достатъчно ли е да им осигурим само храна и дрехи. Или пък да живеят в разкош, но да не бъдат обичани, да не бъдат разбирани, да не бъдат приятели с вас. Не е достатъчно. Бог е поверил децата на родителите да бъдат и възпитани и то възпитани от бащите. „ И вие бащи не дразнете децата си а ги възпитавайте в дисциплина и наставление Господне.” Защото баща не е този, който физически е създал детето, а този който го е възпитал в най- важното – дисциплина и страх от Господа. Защото тези неща ще бъдат необходими на детето през целия му живот. Така че, бащи, спрете компютъра и телевизора и не се излежавайте на диванчето.

Време е да обърните внимание на децата си, защото каквото посеете това и ще пожънете. Вие трябва да ги научите да помагат в къщи и да не ги дразните – да не унижавате достойнството им. Да ги дисциплинирате и от малки да им помагате да стават самостоятелни, да ги учите как да умеят да губят в игрите, как да помагат на нуждаещият се, как да бъдат щедри а не егоисти. Да усетите талантите им и да им помагате да ги развият. Но най-важното, нека видят как се молите заедно с мама. Нека видят как четете Божието Слово, размишлявате върху него и как се грижите за другите. Тогава децата с удоволствие ще четат от детската Библия и ще пеят песнички за Бога. Ще чувстват потребност и те да бъдат в църквата, както родителите им, защото мама и тате се обичат. Няма да смятат това за насилие или за безмислен ритуал, това ще бъде изработено в сърцата им. И в тийнейджерските години няма света да ги грабне, защото те знаят, че това е ИСТИНАТА. Какво каза Исус като малък „Защо ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца ми?” По – нататък казва: „Оставете дечицата да дойдат при Мене и не им пречете, защото тяхно е небесното царство.”

Често хората приемат да сключат брак с жена или мъж, но не приемат децата им. Тези хора не обичат истински, тези хора са егоисти. Те не разбират най- важното – децата принадлежат на Бога. Исус казва: „ Който приеме това детенце в Мое Име Мене приема. И който приеме Мене, приема Този който ме е пратил.” Така че, хора, вие сте само настойници, тук на земята, на Божията благодат. Божията незаслужена милост. Трябва ли децата да слушат своите родители. Да, трябва. Словото казва: „ Деца покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е право.”Почитай баща си и майка си, /което е първата заповед с обещание/ за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.” А когато не слушат тогава...

Някои западни умници казват детето да не се докосва, но Библията е на друго мнение. – безумието е вързано за детето и то излиза само с пръчката. Не става въпрос за побой и малотретиране а за възпитателна мярка с цел изграждане на правилните неща в детето. Разбира се, трябва спокойно да му се обясни защо е наказано. Наказанието не е приятно, но след време ще донесе добри плодове. Детето ще разбере кой командва парада. Защото и Бог ни наказва когато сме упорити, нагли и глупави.Майките също участват във възпитанието на детето, но не за да се конфронтират с бащата –свещеника на семейството, а да го подкрепят и помагат.

Зад великите Божии мъже стоят всеотдайни,любящи искрено вярващи в Бога майки. И така, и бащата, и майката са призовани от Бог правилно да възпитат детето си, за да може и то да стане истински настойник на своите деца. И когато това разбиране влезе в българското семейство, което се нарича християнско, тогава семейството ще бъде спасено, а с това ще се променя и обществото. Ще се променя нашата родина.

ЗА СЛАВА НА БОГА

Желязко Шопов