---

---

Бъди изпълнен с пълнотата на Бога

Исус е главата над всички в църквата. Църквата е пълнотата от Него, Който изпълва всичко във всички. И отново Павел се моли за църквата и всеки неин член, “да бъде изпълнен с цялата Божия пълнота... докато всички достигнем... в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота (Еф. 3:19, 4:14).” Христос, надеждата на славата, е във всяка част от Неговото тяло. Той иска от нас да заменим старата си човешка природа за природата на Неговия нов човек. Когато тази замяна се осъществи, Той намира изражение чрез вярващия, който тогава става истински ученик. Той иска Неговата любов да струи от всяка част; Неговата простителност да бъде изявявана, милостта Му – освобождавана, мирът Му – да изтича, даването Му – демострирано, радостта Му – изобилваща. Той иска плодът на Духа да бъде по всеки клон от живота ни. Този плод може да бъде произведен във всяка ситуация. Той може да бъде раздаван свободно на всеки човек, с когото се намираме във всеки момент. Това не става когато вярващият се опитва да бъде добър, да бъде свят, да казва “правилните неща”, да бъде мъдър. Ние говорим за плода на Духа, а не за плода на човешкия “нов и подобрен” религиозен дух. Господ прави необходимото щото всяко от децата Му да бъде постоянно и все повече изпълвано с повече от Него! Всеки добър и съвършен дар идва от Отца на Светлините, а не от падналата човешка природа. Когато Той бъде изявен в някое Негово дете, ние виждаме не просто човек, който Бог е обявил за праведен, но такъв, чрез когото Праведния се проявява. Исус каза, “Който е видял мен, видял е Отца (Йн. 14:9).”

Има разлика между това, което теологически е известно като “оправдание” и “освещение.” Когато някой се новороди, Бог оправдава и обявява този човек за невинен, или праведен. Усилията и делата за само-оправдание са напразни. Бог обявява някой за оправдан като отговор на вярата на този човек в Господ Исус Христос и в това, което Той е постигнал за нас чрез безгрешния си живот и смърт на кръста. Този човек е свободен от длъжността си да плати със смъртно наказание за греховете си и получава право и достъп до всичко, което е на разположение за някой с такова законно изправно положение пред Бога. Заветните обещания сега са на негово разположение чрез вяра. Такова е законно-правното състояние на нещата. Това оправдание се случва в конкретния момент на новорождението. Освещението, обаче, е процес, в който трябва да се движим след момента на новорождение и през целия си живот. Когато някой е новороден, Бог променя не само неговото законно-правно, но също и вътрешното му състояние. Бог дава на човека законно положение на праведен и създава вътрешен, нов човек в истинска праведност и святост. Неспасеният не може да бъде праведен, нито от законна гледна точка, нито според вътрешното си състояние. Законната позиция на праведност остава като състояние за вярващия. Но вътрешният потенциал да бъде и да прави това, което е наистина праведно, не става автоматично негово истинско състояние. Изкупеният човек е изправен пред възможността да изразява старите, паднали човешки пътища, или природата на Христос, Който е в него. Когато човек дава израз повече и повече на Святия, обитаващ в него, той се освещава (или узрява, трансформира). Когато някой изразява Тоя, Който е Праведен и живеещ в него, тогава се преобравява от слава в слава по образа на Господа (2 Кор. 3:18).


Да съблечем стария човек

За да бъде пълен с пълнотата на Бога, човек трябва да практикува събличане на стария човек и обличане на новия, във всеки момент, ден след ден.

“Затова, умъртвете природните си части, които действуват на земята: блудство, нечистота, страст, зъл ламтеж, и сребролюбие; поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си. Не лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява за придобиването на знание по образа на тогова, който го е създал; дето не може да има Грък и Юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.” (Кол. 3:5-11)

Въпросът е, “как може да се съблече стария човек и да се облече новия?” Е, ще се радвам ако се питате това. Нека да намерим някои истински отговори. Повечето от нас не искат да мислят, да чувстват или да действат като стария човек; и все пак, както Павел, хващаме себе си, че правим точно това. Нещата могат да се променят! Обаче се нуждаем от помощ, за да ходим в Духа. Има четири неща, които са от съществено значение тук. Основата е да има посвещение да се върши Божията воля. Някои пропускат да правят това отново и отново, като постоянно посвещение, като очакват да попаднат в ситуация, в която да се опитат да решат дали искат да вършат Божията воля, или не. Този метод води до плътски живот и провал след провал. Божието обещание към тези, които ще предадат делата си на Него, е че Той ще установява техните мисли, и ако някой го признава във всичките си пътища, Той ще направлява пътеките му (Пр. 16:3, 3:4-6). Бог иска хората да имат силна воля: ние сме в битка. Нека да правим както Исус правеше; и да казваме, “не моята воля, но Твоята воля да бъде.” Първо трябва да помолим Святия Дух да ни помогне да прегледаме себе си. Божият Дух е дошъл, за да обвинява за грях и праведност, и да ни води към всяка истина. Нужно е да молим Святия Дух да привлече вниманието ни и да ни обвини за грях в момента, в който съгрешаваме. Да Го молим да направи каквото е необходимо, за да привлича вниманието ни, когато не мислим по начина, по който мисли Исус. Да Го молим да ни изобличава незабавно всеки пък, когато чувстваме нещо, което не е от сърцето на Исус. Да Го молим да ни “събужда”; когато сме запланували нещо, което не е Божията воля; когато имаме отношение, различно от това на Господа; когато не гледаме към хора и обстоятелства както Исус би го направил. Да молим Духа да ни изобличава, и Той ще го прави. Тогава, човек трябва да съди себе си. Това е втората стъпка. Писанията казват, че, ако съдим себе си, не бихме били съдени от Господа (1 Кор. 11:28,31). Това означава да се отричаш от себе си: да съблечеш стария човек и да се считаш за мъртъв към греха. Ние отхвърляме плътската природа. Тогава идва това да носим кръста си ежедневно: обричаме на смърт делата на плътта, ние сме разпънати с Исус. Да, трето, покайваме се! Разпознаваме греха си, благодарим на Святия Дух на Истината. Казваме, “Не! Няма да бъда такъв. Вместо това, отхвърлям това чувство, тази мисъл, тази представа, това отношение.” Човек отказва да дава живот за старата, плътска, егоистична, иамамена природа; веднага пресича някои неща. Не им даваме място да бъдат изразени. Трябва да има разпознаване, отричане и покаяние от греха. Старият човек се съблича, като “чрез Духа умъртвяваме делата на плътта (Рим. 8:13).” Не отричаме, че имаме тия плътски, грешни неща. Не обвиняваме други. Не си търсим извинения. Не се оправдаваме с други хора. Чрез вярата ни в Исус, праведността ни се вменява даром; и Праведният идва, за да обитава в нас. Ние искаме да се променяме. Не се надяваме старият човек да бъде подобрен, нито пък трябва да се опитваме да го поправяме, ремонтираме, за да изглежда по-добре или да звучи по-добре. Ние искаме природата на Исус да бъде изразена чрез нас. Всичко това започва с предаване на волята на Бог. После, първо, проучваме себе си (разпознаване). Когато бъдем изобличени за грях, ние отхвърляме, отказваме се и се отричаме от плътското (отричане). Трето, вземаме кръста си и излагаме на смърт старият човек (покаяние). Четвърто, търсим Господа в нас, за да облечем новия човек (възстановяване). Помнете, “няма осъждение за ония, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух (Рим. 8:1).” Какво значи осъждение? След като някой бъде признат за виновен, следва обявяване на наказанието. Наказанието за престъпление или грях е осъждението. За ония, които са в Христа, и които са се посветили да ходят не по плът, но да обличат новия човек, няма осъждение поради вината от греха. Неговата милост триумфира над съда! Няма осъждение!

Като гледам към живота си назад през годините, виждам някои области с истинска промяна. Но има една област, която не се е променила от двадесет и две години. Тази област на плът е безпокоила мен, жена ми и цялото ми семейство. От години съм използвал гняв и повишен тон, за да прокарвам моята воля. Ан и децата се чувстваха заплашени от мен, когато реагирам по такъв начин. Аз “печелех” споровете, моята воля и желание надделяваше. И все пак, такива “победи” не бяха приятни. Мразех това в мен. Не можех да изтрия от себе си това поведение, дори и със сълзи на съжаление пред Бог, Ан и децата. Често съм плакал поради това лошо поведение, чувствайки се нещастен когато правя другите нещастни. И с пост не можех да унищожа това това си качество. Не можех да се освободя от него, въпреки че в продължение на двадесет години пет дни в седмицата съм присъствал на силни и помазани богослужения! Молбите ми пред Господа да отмахне това от мен също не помагаха. Нищо не можеше да донесе промяната! Може би “успявах” само да скрия проблема от хора, външни на семейството ми, не знам. Знаех, че Бог и семейството ми ми прощаваха, но исках промяна. Исках истинско покаяние и възстановяване. Исках преобразяване! Не исках да продължавам все да съжалявам и да искам отново и отново прошката им. Ние се помирявахме, но само за да видим как същия процес се повтаря за пореден път. Благодаря на Бога, промяната е възможна!


Лично свидетелство

През 1994 година, когато за първи път виждах хора да приемат това, което наричаха “ново вино”, “Реката на Бог”, “благословението от Торонто”, аз бях скептик и го отхвърлих. Скоро след това се отрекох от това си отношение. Обаче това беше само началото. Ан и моят най-близък съработник имаха сън, че съм умрял и те ми го споделиха. Отговорих, че бих се покорил на всичко, което Господ им покаже за мен, и което Той иска аз да направя. Бях изгубил мира си; за първи път откакто бях новороден и изпълнен със Святия Дух, нямаше никакво пророчество, което да излезе чрез мен. Бях раздразнен, не чувах Божия глас и серизно се нуждаех от помощ! Те ме посъветваха и препоръчаха да не служа по никакъв начин поне три месеца. Съгласих се и мислех да се усамотя някоя хижа и да постя и да търся Бога. Нямаше свободни хижи. Старите травми на врата и гърба скоро се обадиха и станаха почти нетърпими. Нощем единственото облекчение като че беше докато се опитвах да спя прав опрян на една голяма торба, пълна с малки късчета дунапрен. Всяка сутрин ме заварваше в сълзи пред Бога. Ежедневно Святия Дух ме изобличаваше за плътски мисли и отношения, егоистично поведение и съмнителна теология. Не можех да поставя заедно праведността, която Бог ми е дал, с плътта, която продължавах да преживявам. Бях съкрушен, като научих в същото време и за суверинитета на Бога. Молех Го да ме дари с истинско покаяние (2 Тим. 2:24-26). От двадесет и две години живот като новороден, познавах редовно, ако не ежедневно реалното присъствие на Бог. По Неговата благодат усещах Неговото реално присъствие (Деян. 17:24-26). Скоро след като бях спасен, Господ ме поведе към едно чудесно взаимоотношение с пророка Нийл Глес, който ме наставляваше като баща. Заедно с него и, разбира се, със Святия Дух се научих да се приближавам към Господа, и Той също се приближаваше към мен. Но сега, от три месеца, нищо! Никакво преживяване на Неговото реално присъствие и никакво помазание. Тогава, през месец юни, се събрахме с нашия районен тим от служители, според разписането ни. Те споделиха за едно пророчество, което се разпространяваше, и според което Бог щеше да “отсече злото от света” на един определен календарен ден. Спомням си, че казах че това е фалшиво слово, защото никъде в Библията не се казва, че Бог ще отмахне злото от света. Изведнъж отново усетих Божието присъствие и помазание! По-късно, когато се молихме, за втори път помазанието слезе на мен през оная сутрин. Господ ми проговори. Той ми отговори на въпрос, който бях поставил пред Него. От три месеца не бях участвал в служение. Обаче шест месеца преди това бях запланувал пътуване до Русия и после до Франция. Той искаше ли да отида там? Ясно ми каза да замина на тези мисии. Когато бях в Русия се срещах всяка сутрин с двадесет и пет водачи на домашни групи. Един млад пастор ни беше поканил заедно за молитва и покаяние. На третата сутрин изведнъж се намерихме да се смеем буйно и дори да се търкаляме по калния под! Бях завладян от радостта! След това две млади жени бяха освободени от само себе си от демони. Това продължи 45 минути. И всичко това се случи докато съвсем сериозно се покайвахме пред Бога! На следващата сутрин Господ слезе върху нас по същия начин и отново бяхме изпълнени с Неговата Радост. Бяхме запланували общи събрания за всеки ден. Ден след ден, Реката на Бог течеше върху нас. Като пристигнах във Франция, открих, че от януари 1994 година, Господ излива там Своето ново вино. Тимът ни от Франция се беше събрал на национална хвалебна конференция близо до Лион: един паметен ден за мен. Божият Дух се движеше суверенно върху две хиляди души. През този ден радостта на Господа ме завладя за два и половина часа! За първи път в живота си аз лично преживявах действителната Благодат на Бога, като Негова безусловна любов. Докато преживявах Неговото присъствие, природа и мисли, в същото време преживявах и много плътски неща в себе си. Разбрах добре, че Неговата праведност е вече моя. Вече не се чувствах виновен и не се мразех, мъчейки се да забравя или да скрия природата на плътския си човек. Открих, че можех да се изправя срещу греха на старата природа; и че можех да искам и да получавам бързо Неговите мисли и отношение. Преживяването на стария и после на новия човек се редуваха много бързо. Обаче не усетих осъждение! И, за разлика от много години преди това, аз не нанасях съд над себе си. Открих, че мога да съблека стария човек и да облека Христос! От този ден личността ми и живота ми вече не са същите. Съпругата ми, семейството ми и близките ми приятели също са благодарни за преобразяването.

През тези часове преживях много неща. Едно от тях има значение за настоящата ни тема. Аз познавах Божията любов и приемане. Дори разбирах, че Той ме счита за праведен не поради моите дела, но като отговор на вярата ми и любовта ми към Исус Христос и това, което Той е направил. Той не само ме изпълни с радост, но и познах как Той благодатно ме приемаше – такъв, какъвто бях. Усещах и плътта: мисли на гордост, себеиздигане, дори и някои наистина неприятни представи. Едновременно с това аз преживях любовта Му: в присъствието на грешната ми природа. Открих, че можех да кажа “Не” на плътта. Помолих Го за Неговите мисли, чувства, отношения, начин на виждане. Удивително, но Той ми даде всичко това, за което Го помолих. Вместо да си търся извинения за плътското в мен, вместо да се опитвам да забравя, и вместо да се мразя за всичко това, аз научих, че мога да си призная греха, да го поставя на смърт и да приема Неговата природа. Не се мъчех вече да бъда някой. Не се опитвах да правя неща. Както Павел казва, “Разпънах се с Христа; и живея, но не аз, а Христос живее в мен… и няма да усуетя тази Божия благодат (Гал. 2:20-21).”

И така, това е четвъртата стъпка в този процес. Не е достатъчно да мразим и да се опитваме да убием стария човек. Трябва да обличаме новия човек, който е Христос в нас, надеждата на славата. Не се опитвай да поправяш стария човек. Не се старай да го направиш по-красив или по-добре звучащ, или дори действащ като “християнин.” Не се опитвай да бъдеш нещо или да правиш нещо! Не се мъчи да заслужиш законния си статут на праведен. Приеми състоянието си на оправдан, праведността, която Бог ти дава. Помоли Го да бъде и да живее в и чрез теб. “Исусе, какво ще кажеш за този човек (или ситуация)?” “Исусе, какво мислиш за това?” “Исусе, моля Те, дай ми Твоето отношение.” “Исусе, покажи ми и ме води да върша волята на Отца.” “Господи, нека Твоят мир да тече.” “Господи, дай ми Твоето търпение.” “Господи, нека Твоята кротост и благост да бъдат изявени.”


Ние не поправяме стария човек

Нека дадем друг пример. Толкова е лесно да се заблудим. Например, научаваме, че християнинът трябва да прощава на другите. И какво правим? Ако вземаме насеризно нашето християнство, се заставяме да прощаваме на другите. Дори казваме, “Прощавам ти.” Добре е това и трябва праведността да бъде практикувана. Няколко пъти апостол Йоан ни казва да практикуваме праведността (1 Йн. 2:29; 3:7,10). Ние трябва да се насилим да действаме в съгласие с Божието слово, природа и характер. Процесът на обличането на новия човек изисква съдействието на нашата воля. Обаче трябва да отидем отвъд упражняването на воля и сила. Можем да обучим стария човек да действа като новия и да се държи като такъв. Това е модифициране на поведението, което не освобождава напълно това, което е Христос в нас. Писанията казват да си прощаваме един на друг така, както Бог в Христа е простил на нас (Еф. 4:2). Обаче как прощава Бог? Словото казва, че когато е опростен, греха е толкова далеч, колкото е далеч Изтока от Запада. Казва се, че грехът е хвърлен в морето и повече не се помни (Пс. 103:10-13; Мих. 7:19). Ако само обучаваме старият човек да върши това, което подобава на Християнин, тогава имаме проблем. Да предположим че накраме стария си човек да прости на някой. Какво се случва на следващият път, когато сме засегнати от околните? Какво става следващият път, когато има разногласия? Извадим на показ списъка си със старите им прегрешения! Казваме нещо като, “Помниш ли миналата седмица, когато ми каза това и това, и ти беше сгрешил!” “Помниш ли колко нечувствителен беше!” И така нататък. Всъщност не сме простили на другия човек така, както Бог е простил на нас. Трябва да прощаваме, но трябва и да отидем отвъд това. Трябва да попитаме Господа: “Исусе, моля те, дай ми да простя на този човек така, както Ти си му простил. Дай ми Твоята прошка за него.” Бог е най-великият “икономист.” Ако работим с Него и освобождаваме Христос, който е в нас, ние ще ходим в Неговия план за всяка ситуация. Всичко ще съдейства за доброто на ония, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение. Той ще произведе всеки път възможно най-добрия резултат. Това, което врагът е замислил за зло, Бог ще обърне на добро. Когато се новородихме, приехме дара на праведността. Той ни прости и ни обяви за праведни. Той изпрати и Сина Си, Праведният, да обитава в нас. Святият Израилев живее във всеки, който е спасен. Ако ти или аз направим нещо, което Бог счита за праведно, то е не защото сме накарали стария човек да направи нещо добро. Старата природа е развратена, измамна, егоистична и непоправима. Ако нещо наистина праведно се е случило в и/или чрез нас, то е защото сме съблекли стария човек и сме облекли Христос! Ако нещо свято се е случило в живота ни, то е защото Святият е изразил Себе Си чрез нас. Всичко е за Исус! Неговата любов е изявена. Неговата милост е дадена. Радостта Му е освободена. Търпението Му, благостта Му, дълтотърпението Му, въздържанието Му стават начин на живот. Това важи за благочестивият характер, както и за благочестивите дела. Ако някой ходи в добрите дела, които Бог отнапред е наредил за него, то е защото Христос в него живее и работи чрез него в този момент. Христос в нас изработва волята на Отца чрез нас. И знаете ли какво? Отец ни възнаграждава за това, което Сина постига чрез нас! Истинският Победител живее в Своите хора. Когато обличаме новият човек, ние обличаме Христос, Победителят. “Вие сте от Бога, малки деца, и сте ги победили, защото по-велик е Оня, който е във вас, от оня, който е в света... ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и Неговата любов се усъвършенства в нас (1 Йн. 4:4,12).” Не е ли това славата на църквата: да разкрием Бога на цялото творение чрез нашите личности и дела? Не е ли това наша висша цел във всеки един момент: така щото Бог да дава откровение за Исуса Христа в нас и чрез нас, един на друг, както и на тия, които все още са под силата на тъмнината? Не е ли славно да видим Оня, който е Светлината, как унищожава тъмнината? Оня, който е Добро, как надделява над злото? Оня, който е Любов, как никога не отпада? “Издигнете глави, о порти... и Царят на Славата ще влезе. Кой е Царят на Славата? Господа на Силите, Той е Царят на Славата (Пс. 24:9-10).” Той е Праведност. Той е Служител. Той е Победител. Възкръсналият Цар живее в теб, вярващия!

Господи, посвещавам живота си да върша Твоята воля. Святи Душе, моля те да ме изобличаваш за греха ми. Ще проверявам себе си всеки ден, редовно. Направи каквото е необходимо, за да привличаш вниманието ми: когато старата природа действа, когато съм в изкушение или под атаката на врага. Посвещавам се да съдя себе си, и да събличам стария човек и неговите пътища. Господи, решавам да обличам новия човек. Исусе, искам да заменя напълно стария си начин на живот с Твоята природа и живот. Господи, желанието ми е другите да могат да приемат това, което Ти си, чрез мен. Господи, искам да познавам хората не по плът, но по дух. Искам да Те разпознавам и приемам чрез други хора. Господи, бъди прославен в нас: изграждай Своята църква. Искаме да узряваме според твоя ръст; изграждай това, което Си в нас и чрез нас. Изпълни домът си с Твоята слава и Твоята славна природа. Засияй чрез нас така, че множества да дойдат до блясъка на това, което Си Ти в църквата Си. Искаме светът да познае, че Отец те е изпратил, че ги обичаш и че ги викаш при Себе Си. Отче, нека да бъде, в името на Исус.


Всичко е за Исус

Писано е, че Исус е казал, “... на тази скала Аз ще изградя Моята църква.” Един ден Исус отиде с учениците си по бреговете на Кесария Филипова. Там Той им зададе един сериозен въпрос : “Според както казват хората, Аз, Човешкия Син, кой съм? Учениците казаха, че има различни отговори: Йоан Кръстител, Илия, Еремия или някой от пророците. Когато Исус попита учениците си, според тях кой е Той, Петър отговори, “Ти си Христос, Сина на живия Бог.” Тогава Исус ни казва, че думите на Петър бяха откровение, дошло директно от Неговия Отец в небето. Плът и кръв не откриват, че Исус е Христос, Сина на живия Бог. Това специфично откровение, че Исус е Христос, Сина на живия Бог, е основата, на която църквата се изгражда. Личността на Христос, Божия Син, и откровението, че Исус от Назарет е Христос, Сина на живия Бог, е основата на църквата! “Никаква друг основа не може да бъде положена, освен вече положената, която е Исус Христос. Сега ако някой гради на тази основа... (неговите) дела ще бъдат изявени... и открити с огън... тоя, комуто работата, която е градил устои, ще получи награда (1 Кор. 3:11-14).” Нека да разгледаме откровението за твърдата, скалиста основа. Исус казва, че Той е Христос, Сина на живия Бог. Това кой е Той, и даденото от Бога откровение за тази истина, е сърцевината, която трябва да бъде основата, на която Господ ще изгражда Своя храм, Своя дом, църквата. В светлината на тази истина нека да разгледаме това, което Исус казва по-нататък на Петър, и на нас, Неговата църква. Първо, Той казва, “Аз ти казвам, че си Петър (Мат. 16:18).” Думата “Петър” е гръцката дума “petros” (петрос), което означава част от скала. Такъв “петрос” е в размер, който човек може да вдигне и/или да хвърли. Тази гръцка дума е мъжкия род на думата “скала”. Обаче формата в женски род има много различно значение и приложение. Като продължава нататък, Исус употрябява женската форма на тази дума, “скала”. Формата в женски род на думата “скала” е думата “petra” (петра). “Петра” означава масивна, неподвижна, гранитоподобна скала. Исус казва, че Той ще изгради Своята църква на нещо, което е като масивна, гранитна реалност. Той ще изгради църквата Си на “петра”, не на “петрос.” Той ще гради на нещо, което е толкова огромно, и силно, е тряйно, и неподвижно, за да служи като основа. Всъщност Исус прави контраст между Петър, малкия камък, и оргомния гранитоподобен масив, на който Исус ще гради църквата Си. Тази “петра”, т.е масивна, скалиста основа, е никой друг освен самия Христос, включително и откровението за това кой е Той. Петър, който е като малък камък, не е масивната основа, на която църквата трябва да се гради. Нито е някой човек, било то и тоя, чрез когото е дадено това окровение. Човешко същество не може да изяви такова откровение, освен ако не го получи от Отца. Бог казва, “Ето, полагам в Сион краеъгълен камък, отбран, скъпоценен; И който вярва в него не ще се посрами (1 Пет. 2:6).” Нека да бъде ясно: Исус и откровението за Него като Христос, Сина на живия Бог, са основата на Църквата. Това, за което говорим, продължава да е всичко за Исус, Помазаника.


Като се назидаваме един друг

Какво би означавало за нас сега, когато говорим за това, че Бог иска на назидава или изгражда църквата Си чрез теб, вярващия? Очевидно не става въпрос за това човек да върши добри дела. Не говорим и за това да се опитваме да изглеждаме като християни. Не говорим и за това да се опитваме да говорим като християни. Не говорим за това някой, било то ти или аз или който и да е вярващ, да се опитва да върши нещо или да бъде някакъв! Тук говорим за разпознаване, отричане и убиване, или събличане, на старата природа. Говорим за това да искаме и да даваме място на Исус да бъде и да върши това, за което Отец го е изпратил, в и чрез нас, постоянно. Говорим за Христо живеещ в и чрез нас във всеки един момент: да оставим Тоя, Който Е, да продължава да бъде Тоя, Който Е. Господ иска да изгражда това, което Той е в хората, с които се намираме и в обстоятелствата, в които момента ни сварва. Ние трябва да се фокусираме на Него. Неговата природа трябва да бъде изразена; и Неговите цели трябва да се реализират чрез Него в даден момент и в живота на хората, с които сме заедно. Намерението ни е да назиданието на другите. Как иска Той да им служи? Какво иска Той да освободи за тях? Какво иска Той да бъде за тях? Какво иска Той да им даде? Да бъде освободен в живота ни тоя, Който е, е да бъде освободен Твореца, Оня, който изгражда всички неща. Той е Оня, който строи единствените трайни неща, които и ще останат след като Той разтърси всичко. Сега Той разтърсва всичко! Обличането на Христос освобождава Бога да изгражда единствените неща, способни да издържат на Неговия огън. Огънят Му ще изпита делата на всички хора, за да изяви какви са те (1 Кор. 3:11-17). Той иска да представи Себе Си чрез теб. С други думи, Той иска да даде от това, което е Той в теб, на околните. Творецът, главният майстор-строител, иска да назидава живота и личностите на тия, с които Той те води да контактуваш, за назидание на ония, на които Той иска да повлияе чрез теб. Той е Словото на Живота. Той е Светлината на Живота. Той е Водата на Живота. Той е Хлябът на Живота. Той е Изворът на Живота. Той иска да бъде всичко това за тези, на които желае да въздейства чрез теб и чрез всеки един от нас, вярващите. Творецът иска да твори чрез хора, които са Го приели, т.е. в които хора са изобразени Неговата природа и качества. Човек се преобразува и изпълва когато целта му е да дава израз на славния Господ и това, което Той прави в момента (или което планува за бъдещето). Като търсим да назидаваме други, в същото време Хистос назидава нас самите. Ние се променяме по Неговия образ от слава в слава и едновременно ходим в нашата съдба. Затова, като вършим Неговата воля ходим в победата! Освен това и си събираме съкровища на небето. И пак, както Павел казва, не аз живея, но Христос е, Който живее в мен. (Гал. 2:20-21). Христос е, който е постигнал Неговите дела чрез мен (Рим. 15:18). Докато Той върши делата, Отец ни дава награда и в този век, и в идния, дори във вечността. Неговото желание е синовете и дъщерите Му да побеждават. Ония, които побеждават, ще седят с Него на трона Му, както Исус е победител и е седнал на трона на Отец (Откр. 2:26-27, 3:21). Бог иска да сподели прородата Си и творението Си. Той прави според както каза на Адам и Ева да правят: “... плодете се и се размножавайте; напълнете земята и я подчинете; господствайте... (Бит. 1:28).” Той прави това чрез Сина на Бог, който е Исус Христос, нашата Глава, когато Той живее и се движи чрез Своето тяло, Църквата.

Какво изразяваме чрез живота си? В какви се превръщаме? Какво правим? Накъде отиваме? Как изкарваме времето, което ни е дадено? А ти? Познаваш ли Исус Христос като твой личен Спасител, и като Господ, Господар на живота ти? Ще избереш ли да възлюбиш Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила? Подчинил ли си се напълно на властта на Божието Слово, Библията? Живееш ли живот на преобразяване от слава в слава по образа на Господа? Живееш ли, за да видиш Неговата воля да се изпълнява във и чрез личността и живота, които Той ти е дал? Достатъчно ли си се отвратил от греха, от плътската природа, от злото, от врага и пътищата на света, за да се решиш да се отречеш от себе си, да носиш всеки ден кръста си и да Го следваш? Искаш ли да обичаш Исус, така както Отец Го обича? Искаш ли Той да живее с Неговия живот в теб? Ще избереш ли да се наслаждаваш в преживяванията си с Него докато, чрез Неговия живот в теб, Той показва любов към другите и ги изгражда чрез теб?

Плодът в твоя живот се определя от вида съкровище в сърцето ти. Ако има добро съкровище в сърцето ти, ще има добър плод в живота ти. Исус каза, че можеш да направиш дървото да бъде добро. Ти си като едно дърво и сам решаваш какъв вид плод и колко да има в живота ти. Определящият фактор е какво избираш да цениш. Какво е съкровището ти? Ще приемеш ли за скъпоценно това, което Господ счита за скъпоценно? До колко ще оцениш това, което Господ определя като добро съкровище? Ти определяш степента на копнеж, с която ще живееш и ще се движиш в това, което имаш да правиш. Ти създаваш желанието си: вида, качеството и степента на копнежа в живота ти. Избери да ценно това, което Бог цени, и нека това да е от първостепенна важност всеки ден. Той живее в теб. Той е определението за величие и добрина. Остави Го да бъде и да направи всичко, за което Той е дошъл да бъде и да направи в и чрез теб.

Да, Отче, искам да ценя това, което Ти смяташ за скъпоценно. Искам само добро съкровище в сърцето си. Искам само добър плод в живота, който си ми дал. Господи, научи ме на това, което е наистина скъпоценно. Отвори очите на моето разбиране, за да мога да ценя това, което ти цениш. Искам да живея с копнеж. Искам да съм загрижен за това, което Ти намираш за важно. Искам да живея всеки ден в присъствието Ти и да върша волята Ти, с устрем и сърдечен копнеж, с твоите любов, мир и вяра. Исусе, бъди съвършен в този съд. Исусе, направи всичко, за което Отец те е изпратил да извършиш в този слуга. Чрез вяра казвам, че Те обичам с любовата, която Отец има към Теб. Това е моето желание и страст – да те обичам, мой Боже, с всичко, което си вложил в мен.

---

автор: Lee Lacoss

http://leelacoss.org